РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Сандански, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200544 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АС. ИВ. Г. с ЕГН********** и с постоянен адрес в град С.,
улица „*****“ №***** против Наказателно постановление /НП/ № 21-0339-000440 от
13.04.2021 г. издадено от Началник РУ *****и, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер от 2000.00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Оспорва се
извършването на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, като се твърди, че
същият не е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества. Претендира се
предоставянето на недостатъчно време за явяване във ФСМП и даването на кръв за
медицинско изследване. Твърди се нарушаване на процедурата по провеждане на
административно наказателното производство – непредявяване на АУАН и непълно
описание на всички обстоятелства в АУАН и НП. Твърди се още противоречие в
обстоятелствата, изложени в АУАН и в НП, като в АУАН се посочвало само отказ за
изпробване с техническо средство, а в НП било допълнено и отказ за даване кръв за
медицинско изследване. Твърди се неправилно приложение на закона, доколкото посочената
като нарушена норма е административно наказателна, а не въвеждаща правило на
поведение. На последно място се претендира неяснота, с оглед множеството хипотези
предвидени в ал.3 на чл.174 от ЗДвП, като липсата на конкретно посочена разпоредба
ограничавало правото на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа жалбата,
дава обяснения и прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска отмяна
на НП. Жалбоподателят се представлява и от процесуален представител, който поддържа
1
жалбата, иска събиране на нови доказателства и излага подробни съображения за отмяна на
НП. Като цяло се поддържат доводите от жалбата на посочените основания. Излагат се
твърдения за злонамереност и предубеденост на контролните органи – актосъставителя В. –
като се твърди лично отношение. Претендира се и недоказаност на санкционираното
нарушение. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не депозира писмено
становище по съществото на спора. В придружаващото преписката писмо се иска
потвърждаване на НП и се прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния
представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на
делото гласни и писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано да обжалва НП лице,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено
следното:
На 16.02.2021 г, около 02,20 часа, в град *****, по улица ***** в посока улица „*****“
жалбоподателят Г. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Мерцедес
А180“ с рег. №*****. По същото време свидетелите В. – на длъжност младши
автоконтрольор в РУ ***** и С. - на длъжност полицай "Охранителна полиция" във РУ
***** изпълнявали задълженията си по контрол на транспорта в град ***** Свидетелят В.
спрял автомобила да проверка и установил, че водач е жалбоподателят Г.. Тъй като водачът
изглеждал превъзбуден, свидетелят В. го поканил да бъде изпробван с техническо средство
за наличието на алкохол в кръвта. Г. се съгласил и бил проверен с техническо средство,
което не отчело концентрация на алкохол в кръвта. Предвид състоянието на Г., същият бил
поканен в РУ *****, където да бъде изпробван с техническо средство с употреба на
наркотици или техни аналози. Г. последвал служителите на МВР до РУ *****, където
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества.
Същият поставил условие при проверката с техническо средство да присъства баща му.
Полицейските служители отказали, като свидетеля В. съставил на Г. АУАН серия GA,
№***** в който описал отказа на Г. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотици или наркотични вещества. АУАН бил съставен в присъствието на Г., като същият
бил предявен и Г. го подписал без възражения. Срещу акта не са подавани писмени
възражение в предвидения по закон срок. След съставянето на АУАН В. издал на Г. талон
за изследване ***** в който посочил, че същият като водач отказва проверка с техническо
средство и следва да се яви във ФСМП ***** в срок до 30 минути за да даде кръв или
биологичен материал за медицинско или биологично изследване за наличието на
наркотични вещества или техни аналози в кръвта на Г.. Талонът бил връчен на
жалбоподателя в 02.45 минути, като същият следвало да посети ФСМП ***** до 03.15
минути. Г. напуснал сградата на РУ***** и с близките си – сред които баща му – които го
чакали пред полицията – се прибрал в къщи, без да отиде да даде материал за изследване във
ФСМП *****
Предвид съставения АУАН и установеното след проверка във ФСМП обстоятелство за това,
че Г. не е посетил заведението и не е дал кръв и материал за изследване от АНО – Началника
на РУ ***** било издадено обжалваното НП. В същото било описано времето и мястото на
извършената от свидетелите В. и С. проверка, отказа на Г. да бъде изследван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози и издаването на талон за
медицинско изследване. Било посочено, че същият не е изпълнил предписанието за химико-
токсикологично изследване. Описаното АНО квалифицирал като нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП и на основание същата разпоредба наложил на Г. предвидените наказания - „глоба“
в размер от 2000.00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 (двадесет и четири) месеца, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12
2
контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите – полицейски
служители се подкрепят от обясненията на жалбоподателя за времето, мястото и начина на
извършване на проверката. Не се спори, че Г. е отказал проверка с техническо средство, като
се непротиворечиви дори мотивите на Г. за отказ – съмнението му в действията на свидетеля
В.. Не е спорно обаче и последващото поведение от страна на жалбоподателя – а именно
обстоятелството, че същият не е посетил ФСМП ***** и не е дал кръв или биологичен
материал за медико токсикологично изследване.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник РУ *****, който към 13.04.2021 г е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице-младши автоконтрольор към РУ *****,
който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба
от 2000 лева. Съгласно §6, т.25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява ППС. За да
бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени
предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на
МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два
алтернативни способа и отказът на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на две нарушения. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство (тест за употреба на
наркотици) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение –това по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите
на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи
вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е
наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 са посочени две алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на
алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване,
но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали
3
има наркотични вещества в организма му и ако се установят наличие на такива, то същият
би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а ако
не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози –деянието не би било
съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за
медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза–когато
проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се
съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина
изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на
алкохол или упойващи вещества в кръвта представляват две различни хипотези на
административни нарушения, а не се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в
това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на
алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 13 от 20.12.2021 г на ВАС по т. д. № 1/2021 г, ОСС, І и ІІ колегия.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал качеството на "водач", както и че
е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотици или техни аналози с
техническо средство. Това обаче, с оглед всичко казано по-горе, не означава, че поведението
му автоматично представлява административно нарушение, а само, че съгласно
разпоредбата на чл.3а от Наредба №1/19.07.2017г. за установяването на концентрация на
наркотични вещества или техни аналози–с медицинско и химикотоксикологично
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест. Едва и при направен отказ за вземане на кръв за изследване може да се
приеме, че лицето е осъществило състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В нито един от
представените процесуалните документи – АУАН и талон за изследване жалбоподателят не
е посочил, че отказва да даде кръвна проба. По делото не се спори, че жалбоподателят не е
посетил ФСМП в посочения срок и не е дал кръв за последващо изследване. Именно защото
това последващо бездействие е станало известно само на АНО преди издаване на НП,
същото е вписано като обстоятелство – отказ да изпълни предписание за даване на материал
за медицинско или токсикологично изследване в НП, но не и в АУАН. Към момента на
съставяне на АУАН свидетелят В. е нямало как да отрази едно бъдещо събитие – а именно
това, дали Г. е изпълнил или не предписанието. Фактът на неизпълнение на даденото
предписание е установен впоследствие и именно поради това е налице извода за нарушение
по чл.174, ла.3 от ЗДвП – налице е както отказ за изследване с техническо средство, така и
отказ за даване на кръв и/или биологичен материал за медицинско или токсикологично
изследване. Отказът не е изричен – жалбоподателят не се е явил във ФСМП Сандански,
където да откаже да даде кръв, но и не е посетил центъра, с което е демонстрирал отказа си
от възможността да бъде установено употребата на наркотични вещества.
Именно и затова наказващият орган е вписал, че водачът е отказал да бъде изпробван по
двата способа и то само за наличие на наркотици и техни аналози в кръвта си.
Същевременно съдът не приема като извинителни обясненията на жалбоподателя, че не
разполагал с време да посети ФСМП. При даден срок от 30 минути за придвижването на
жалбоподателя същият е могъл дори и пеш да отиде и да даде кръв за изследване. Още
повече, че Г. се е намирал в РУ Сандански, в близост до което е най-голямата пиаца за
таксиметрови автомобили, които предлагат денонощно услуги. Дари да се приемат като
основателни възраженията на жалбоподателя личното отношение на свидетеля В., същият е
разполагал с предоставената му възможност да бъде проверен безпристрастно при
извършване на медицинско или токсикологично изследване на дадени от него биологични
материали. Като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил
даденото му предписание за даване на кръв и биологичен материал за изследване на същите
за наличието на наркотични вещества или техни аналози жалбоподателят е осъществил
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Същевременно съдът намира за необходимо да посочи, че твърденията на жалбоподателя за
лично отношение от страна на свидетеля В. към него не се подкрепиха от събраните
доказателства. Установи се по делото – от получените справки и преписки по издаване на
4
НП, че Г. многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП, като повечето актове – НП,
фишове и ПАП не са обжалвани и са влезли в сила. Действително, голяма част от
нарушенията са констатирани от свидетеля В., но посоченото обстоятелство е нормално
предвид броя на служителите на длъжност младши автоконтрольор в РУ *****и броя на
констатираните нарушения от жалбоподателя. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че останалите служители на РУ ***** имащи правомощието да съставят
АУАН за нарушения по ЗДвП също са констатирали такива, извършени от Г. повече от
веднъж… Неоснователни са твърденията на Г. и с оглед подадените от него жалби и
извършени по тези жалби проверки, които не са открили нарушения в дейността на В. по
констатиране на нарушения по ЗДвП и съставяне на АУАН. В случая, използвайки
многобройните извършени от него нарушения – които са били констатирани от почти
всички автоконтрольори в РУ Сандански и то повече от веднъж, както и принадлежността
си към определена етническа група, жалбоподателя се опитва да оправдае своето
противоправно поведение и да осуети наказването му за това нарушение.
Не са налице и останалите твърдяни в жалбата и от защитника процесуални нарушения,
които да обуславят незаконосъобразност и неправилност на НП. Посочването на основната
разпоредба – чл.174, ал.3 – без детайлизиране на съответните предложения не възпрепятства
жалбоподателят по никакъв начин да разбере за какво нарушение е санкциониран,
доколкото същото е ясно описано в НП. Неоснователно е и възражението, че нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е посочена като нарушена, докато същата всъщност е административно
наказателна. Нормата съдържа в себе си както правило за поведение - съгласие за проверка
с техническо средство или даване на кръв и урина за медицинско и токсикологично
изследване – така и предвидената за неизпълнението на тези действия санкции.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да се управлява
МПС" за срок 24 месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретното нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, напротив, с оглед данните за многобройни нарушения
по ЗДвП за водачът същото е с по-висока степен на обществена опасност от обикновената,
поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
По изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление /НП/ № 21-0339-000440 от 13.04.2021
г. издадено от Началник РУ *****, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на АС. ИВ. Г. с ЕГН********** и с постоянен адрес в град
***** улица „***** №*****, са наложени административни наказания „глоба“ в размер от
2000.00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщението до страните пред Административен Съд Благоевград..
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6