Разпореждане по дело №549/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 123/23.12.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 721/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал М. Е. С. от с.Ч., О.К., оБ.К., за виновен в това, че на 04.08.2009 год. в Г.К. причинил на Ф. Р. И. от Г.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на долната устна и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Осъдил е М. Е. С. да заплати на Ф. Р. И. от Г.М. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 8000 лв., както и иска за имуществени вреди в размер на 19.20 лв., като недоказан и неоснователен. Осъдил е подсъдимия М. С. да заплати на Ф. И. направените по делото разноски, в размер на 622 лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 40 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдими т М. Е. С. от с.Ч., О.К., оБ.К., който я обжалва като неправилна – незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание счита за явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че от събраните доказателства било видно, че било налице спречкване между него и тъжителката, която била нанесла побой над сестра му, а на инкриминираната дата го обидила и се държала арогантно. Твърди също, че именно нанесените му от тъжителката обиди го мотивирали да й нанесе удари, въпреки че не целял този резултат.Счита, че в случая било налице цинично и предизвикателно поведение от страна на тъжителката И.. С тези обстоятелства обосновава оплакването си за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, тъй като квалификацията на деянието следвала да бъде, че същото е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежки обиди и то на няколко пъти. Счита и че размера на наложеното му административно наказание е завишен, като същото е явно несправедливо. В жалбата са изложени оплаквания и в гражданско-осъдителната част на присъдата, като подсъдимият С. сочи, че на посочената в диспозитива на тази част от присъдата дата – 08.04.2009 год., не бил извършвал никакво престъпление. Излага съображения и за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД – за съпричиняване на пострадалата при причиняване на вредите. Моли да бъде намалено наложеното му административно наказание „глоба” към минимума от 500 лв., както и да бъде намалена присъдената на пострадалата от първоинстанционния съд сума за обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди от 1000 лв. на 400 лв., които в пълен размер биха репарирали претърпените от тъжителката неимуществени вреди. В съдебно заседание подс.С. не се явява, редовно призован, като чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Ответника по жалбата – тъжителката Ф. Р. И., чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Е. С. е роден на 26.12.1987 год. в Г.К., като постоянно живее в с.Ч., О.К.. Има завършено средно образование, работи като механик в „Е. т.” ЕООД – Г.К., не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Тъжителката Ф. Р. И. от Г.М. и подс.М. Е. С. се познавали, като тъжителката и сестрата на подсъдимия били във влошени отношения, поради случаи на конфликти между тях.

На 04.08.2009 год. през деня подсъдимият С. се разхождал в Г.К. с лек автомобил, заедно със свой приятел. Минавайки покрай хотел „А.”, подсъдимият забелязал тъжителката Ф. И., която познавал от преди, да върви по У. „М. М.”, заедно със свои приятелки. Подсъдимият решил да отиде при нея и да потърси обяснение за конфликта й с неговата сестра, възникнал предната вечер. Спрял колата, слязъл от нея и се насочил към пострадалата. Подсъдимият извикал името й и казал нещо на турски език, след което хванал пострадалата И. за косата и започнал да й нанася удари с юмруци в областта на главата. В резултат на това, пострадалата паднала на земята, където припаднала, но въпреки това подсъдимият продължил да я удря с юмруци в главата. Излезли хора, които викали на подсъдимия да спре да удря пострадалата, при което подсъдимият С. преустановил действията си и си тръгнал. Виждайки всичко това, свидетелката Р. Д. се затичала към казиното, което се намирало в близост, за да потърси помощ. Свидетел на случилото се станала и св.М., която живеела в близост и видяла случилото се през прозореца. Същата свидетелка накарала съпруга си да се обади по телефона в полицията, след което двамата излезли при пострадалото момиче и започнали да го плискат с вода, попитали пострадалата има ли нещо счупено, но тя не отговаряла. Пристигнали полицейски служители и линейка на „Бърза помощ”, която откарала пострадалата И. в МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – Г.К., където била настанена в хирургично отделение за лечение за 4 дни.

На 05.08.2009 год. тъжителката И. се явила за преглед при съдебен лекар, който й издал Съдебно - медицинско удостоверение № 212/2009 год. От същото се установява, че при прегледа на тъжителката И. били констатирани следните телесни увреждания: оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето, шията и крайниците; разкъсно-контузна рана на долната устна, сътресение на мозъка, наложили болнично лечение и наблюдение. Съдебният лекар е отразил в съдебно-медицинското удостоверение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната. Съдебният лекар е посочил също, че разкъсно-контузната рана на долната устна и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М. Е. С., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Й., С. и М., които съдът кредитира изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й., С. и М., като намира, че същите са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Така, свидетелите Й. и М. установяват по несъмнен начин, че на инкриминираните дата и място – на 04.08.2009 год. в близост до хотел „А., на У. „М.М.” в Г.К., подсъдимият слязъл от лек автомобил, отправил се към тъжителката И., която вървяла по улицата заедно със свои приятелки, като й извикал името и казал нещо на турски език, след което я хванал за косата и й нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата, от което тъжителката паднала на земята. Показанията на посочените свидетели /които са и непосредствени очевидци на случилото се/ относно локализацията, броя и вида на нанесените на тъжителката удари съответстват напълно и с констатираните от съдебния лекар обективни находки при извършения на 05.08.2009 год. преглед на тъжителката И., отразени в издаденото й съдебно-медицинско удостоверение. Що се отнася до показанията на св.С. – сестра на подсъдимия С., то същите установяват възникнал преди инцидента на 04.08.2009 год. конфликт между тъжителката и св.С., но не съдържат факти и обстоятелства относно случилото се на инкриминираната дата.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частите им, в които твърди, че при срещата си с тъжителката на инкриминираната дата, същата го обидила, като го нарекла „боклук” и „селянин”, от което той се ядосал и й ударил само един шамар; че не бил хващал тъжителката И. за косата, не бил я удрял с юмруци и не я бил събарял на земята; както и че не бил виждал други хора наоколо. Обясненията на подс.С. в посочените части са нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани от доказателствената съвкупност, като същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на свидетелите Й. и М., обсъдени по-горе в мотивите и кредитирани от съда. Още повече, че св.Й. е категорична, че след слизането на подс.С. от автомобила и отправянето му към тъжителката, подсъдимият направо я хванал за косата и започнал да й нанася удари с юмруци в областта на главата, при което тъжителката паднала на земята, като същата не е разменяла каквито и да е ­еплики с подсъдимия и не го е обиждала. Не намират логично обяснение в твърденията на подсъдимия за нанесен само един шамар на тъжителката множеството на брой и разположени по различни части на главата, шията и крайниците телесни увреждания, описани в съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителката при освидетелстването й. Нещо повече, въпреки че първоначално заявява, че е нанесъл на тъжителката само един шамар по лявата буза, впоследствие в обясненията си подсъдимият твърди, че в яда си може да й е нанесъл и повече удари. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимия в посочените части представляват опит на същия да изгради защитна версия в своя полза, целяща да го оневини или да смекчи наказателната му отговорност.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият М. Е. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 04.08.2009 год. в Г.К., причинил на тъжителката Ф. Р. И. от Г.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез нанасяне на удари на тъжителката с юмруци, при което е увредил телесната й неприкосновеност, причинявайки й разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителката по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Без значение в случая е, че на пострадалата са били причинени и други телесни увреждания, попадащи в обхвата на чл. 130 ал.2 от НК – лека телесна повреда с причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето. Това е така, тъй като при телесните повреди е приложим принципа на „поглъщането” на по-лекия от по-тежкия съставомерен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното с въззивната жалба оплакване на подсъдимия М. С. – че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е преквалифицирал деянието като такова, осъществено в състояние на силно раздразнение на подсъдимия, предизвикано от пострадалата с тежки обиди, е неоснователно. Това е така, тъй като както правилно е приел и първоинстанционния съд, не са налице данни, сочещи на осъществяване на деянието от подсъдимия в състояние на афект, т.е. на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида, насилие, клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни, и даващи възможност деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано по по-леко наказуемо престъпление по чл. 132 ал.1 т.3 от НК. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че тъжителката е имала предния ден конфликт със сестрата на подсъдимия, но не и със самия него, а на инкриминираната дата не е отправяла каквито и да било обиди и не е извършвала каквито и да било укорими и противоправни действия спрямо подсъдимия.От друга страна, конфликта на тъжителката със сестрата на подсъдимия е отдалечен значително във времето, при което не може да се приеме, че състоянието на силно раздразнение от случилото се /дори и да е било възникнало такова у подсъдимия/ е продължило до времето на осъществяване на инкриминираното деяние, имайки предвид характеристиката на афекта.

От субективна страна престъплението подсъдимият М. С. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – броя, силата и насоката на ударите /множество удари с юмруци по главата/, при което подсъдимият, с оглед нивото на физическото и психическо му развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. С. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия С. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, съжалението за извършеното, частичните самопризнания, типичната степен на обществената опасност на деянието, добри характеристични данни; начина и мястото на извършване на престъплението, тежестта на вредните последици – множество наранявания на пострадалата, наложили болничното й лечение за 4 дни, причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че на подсъдимия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 1000 лв. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия С. наказание напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимият М. С. да заплати на тъжителката И. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителката против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 1 000 лв. до пълния му размер от 8 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителката за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимия С., на тъжителката са били причинени разстройство на здравето – разкъсно-контузна рана на долната устна и състресение на мозъка без пълна загуба на съзнание, както и болки и страдания от оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, шията и крайниците, т.е. налице са множество увреждания на телесната неприкосновеност на тъжителката, несъмнено довели до немалки по интензитет и времетраене болки и страдания. Не без значение е обстоятелството, че посочените телесни увреждания на тъжителката са наложили болничното й лечение в продължение на четири дни, при което същата е претърпяла и допълнителни неудобства. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителката обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените й от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Неоснователен, с оглед изложените по-горе в мотивите съображения за липса на противоправно поведение на пострадалата спрямо подсъдимия, е излоµеният във въззивната жалба довод за наличие на съпричиняване на настъпването на вредоносния резултат от тъжителката, респ. неоснователно е и направеното в тази връзка искане за намаляване на присъденото обезщетение. Неснователно е и оплакването на подсъдимия досежно посочената в диспозитивната част на присъдата по отношение на гражданския иск дата на извършване на престъплението – 08.04.2009 год. Действително, при осъждането на подсъдимия да заплати на тъжителката обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, първоинстанционният съд е посочил, че сумата от 1000 лв. представлява обезщетение за „…причинени от престъплението, извършено на 08.04.2009 год. неимуществени вреди…”. Несъмнено, при посочване на датата първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо датата 04.08.2009 год. е изписал датата 08.04.2009 год., която грешка обаче не може да доведе до отмяна на присъдата в тази й част, каквото е направеното от подсъдимия искане с въззивната жалба. Това е така, тъй като е очевидно, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди е присъдено на тъжителката именно за такива вреди, причинени й от подсъдимия с инкриминираното деяние, за което му е предявено обвинение по частен ред, предмет на настоящото производство, а не за някое друго такова. Още повече, че първоинстанционният съд дори не е бил длъжен да посочва в гражданско-осъдителната част на присъдата точната дата на извършване на престъплението, за вредите от което присъжда именно това обезщетение. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалата имуществени вреди от престъплението, с оглед изплащането им от подсъдимия на Г.ищец в съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия М. С. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото, следва подсъдимият М. С. да бъде осъден да заплати на тъжителката Ф. И. направените от същата разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, в размер на 300 лв.; а по сметка на Окръжен съд – К. – държавна такса за въззивното обжалване, в размер на 6.00 лв.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 123/23.12.2009 год. по Н.ч.х.дело № 721/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА М. Е. С. от с.Ч., О.К., оБ.К., с ЕГН *, да заплати на Ф. Р. И. от Г.М., У.”Г.” № *, с ЕГН *, сумата в размер на 300.00 лв., представляващи направени по делото разноски по делото; както и да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 6.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.