№ 2277
гр. В., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115085 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова претенция от АН. АС. М., ЕГН
**********, адрес: град В., кв. А., ул. „Р.Д." № 3 срещу О.В., Булстат *********, адрес: град
В., бул. „О.П.П." № 43, представлявана от кмета на Общината с правно основание чл. 124
ГПК във връзка с чл. 79 ЗС с искане да се приеме за установено в отношенията между
страните, че АН. АС. М., ЕГН ********** е собственик на Поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5504.501, с адрес: град В., кв. А., ул. „Б.К. № 38 с площ 510 кв.м. при граници и
съседи: ПИ с идентификатор 10135.5203.129, ПИ с идентификатор 10135.5203.17, ПИ с
идентификатор 10135.5504.500 и ПИ с идентификатор 10135.5504.508, на основание изтекла
придобивна давност.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
През 1974 г. заедно с роднини се преместили от град Д.Ч. в град В., кв. А. като търсили
свободни места, за да сеят зеленчуци и да отглеждат овошки. В местността платото
намерили такова място - процесното, което било необитаемо, обрасло с храсти и камъни и
го заградили и изкопали около 1980 г. След 1993 г. посещавала многократно О.В. с искане
да й се издаде документ за собственост на недвижимия имот, но такъв не й е издаден,
въпреки че служителите заявили, че няма проблем да го владее. От 2002 г. е декларирала
имота и заплаща данък за същия. Преди около месец отишла в Общината отново да иска да
й издадат документ за собственост, но установила, че имотът е актуван като общински,
независимо, че всички знаят, че го ползва като свой повече от 35 години. Никой до този
момент не е идвал да й оспорва собствеността или да не я допуска в имота. Твърди, че
владее имота с намерение за своене от 1980 г. до настоящия момент като упражнява
самостоятелно фактическа власт с намерение за своене, въпреки че се намира в брак, но със
съпруга си е във фактическа раздяла от 1986 г. и не поддържа контакти като живеят
разделени. Упражнявала е самостоятелно владение върху имота, което е недобросъвестно.
Моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищцата да е
владяла имота явно и необезпокоявано с намерение за своене. Заявява, че плащането на
данъци и такси битови отпадъци, което не е спорно, не обсновава извод за упражнявана
1
фактическа власт. Твърди, че следва да се вземе под внимание устройствения статут на
територията, в която попада процесния имот, съответно следва да се вземе под внимание
действалите и действащите кадастрални, регулационни и устройствени планове. Заявява, че
имотът попада извън регулационните граници на район А., същият се намира в границата на
ЗРП на 28 м.р. За процесния имот заявява, че като собственик е записана О.В., а за него няма
влязъл в сила ПУП, както и данни за промяна предназначението на земята и заповеди за
попълване и възстановяване на имоти. Заявява, че процесния имот представлява част от
бивш имот с пл. № 2142 с предназначение нива и е вписан в разписния лист - ГНС - В.. За
процесния имот има съставен Акт за общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС
като без значение е, че за имот с пл. № 2142 няма съставен Акт за държавна собственост.
Твърди, че спрямо процесния имот не е текла придобивна давност, тъй като до 1996 г. е бил
държавна собственост, след това е започнала да тече давност, но давността е спряна на
основание §1 ЗР на ЗДЗС от 30.06.2006 г. и последователно срокът е бил продължаван.
Посочва, че вещите завладяни преди 1996 г. за тях давността започва да тече от 01.06.1996 г.
като към момента на предявяване на иска давността не е изтекла. Заявява, че в случая не е
налице годен обект на давностно владение, респ. липсата на законово ограничение във
възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението. Процесният
имот е неурегулиран с ПУП - ПРЗ/ПЗ и не е бил годен обект на давностно владение,
осъществявано от ищцата, предвид факта, че първоначално е бил държавна собственост, а в
последствие по силата на закона е станало общинска собственост. Моли исковата претенция
да бъде отхвърлена.
По допустимостта на заявената искова претенция: Настоящата искова претенция
се явява допустимо учредена, въпреки обстоятелството, че е заявена само от АН. АС. М., с
оглед постановките на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, които
посочват, че съпрузите не са задължителни необходими другари. За яснота следва да се
посочи, че при установяване на осъществен оригинерен способ, който се е реализирал по
време на брака като резултат от упражнено от единия съпруг непрекъснато владение на
чужд имот в предвидения от закона период от време, придобитото е съпружеска
имуществена общност като въпросът следва да се реши във вътрешните им отношения. В
този смисъл решение № 133/22.11.2016 г. по гр.д. № 2057/2016 г. по описа на второ г.о. на
ВКС.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следното от
фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е прието съобщение от О.В., Дирекция
„Местни данъци“ от 28.06.2021 г., от което се установява, че съгласно подадена декларация
по реда на чл. 14 ЗМДТ от 19.03.2007 г. по отношение на недвижим имот, находящ се в град
В., ул. „Б.В.К.“ № 38, представляващ земя с площ 480 кв. м. е открита партида за заплащане
на данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци с облог от 01.01.2002 г. като към
25.06.2021 г. няма неплатени изискуеми задължения.
Приети като писмени доказателства по делото са и съобщения, изпратени от О.В. с
получател АН. АС. М., относно дължимия данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци за имот, находящ се в град В., ул. „Б.В.К. за периода от 2008 г. до 2020 г.
От Акт № 6158/02.07.2010 г. за частна общинска собственост е видно, че поземлен
имот № 10135.5504.501, находящ се в град В., кв. А., ул. „Б.К.“ със стар кадастрален № 2142
е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС
От приетото като писмено доказателство писмо от 23.12.2021 г., изходящо от О.В.,
район А. се установява, че поземлен имот с идентификатор 10135.5504.501 по КККР на град
В. попада извън регулационните граници на район А. и се намира в границата на ЗРП на 28-
ми м.р. на град В., одобрен със заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС –
В., действащ и към настоящия момент, която граница се явява ул. „Б.К.“. Съгласно
2
кадастралната основа, приета към 1968 г., послужила за изработването на действащия ЗРП
1978 г., процесния имот представлява част от бивш ПИ с пл. № 2142 с предназначение нива
като същият не е заснет от действащата уличната. Със заповед от 16.02.2000 г. на МРРБ е
одобрен кадастрален план за 28-ми м. район, в който поземлен имот с идентификатор
10135.5504.501 е заснет като същият е с пл. № 1240. Със заповеди от 03.09.2012 г. на МРРБ е
одобрен Общ устройствен план и съгласно неговите предвиждания процесният имот попада
в устройствена зона Смф2 – смесена многофункционална зона, предимно за
новоурбанизираните територии като за имота няма влязъл в сила ПУП – ПРЗ/ПЗ, както и
данни за промяна предназначението на земята и заповед за попълване на възстановени
имоти. Към писмото, изготвено от Район А. при О.В. е видно, че от разписен лист имот с пл.
№ 2142, представляващ нива е записан на ГНС – В., а от регистъра на имотите от 24.04.1999
г. се установява, че имот № 1240 с административен адрес: град В., ул. „Б.К.“ № 36 с начин
на трайно ползване – двор е собственост на О.В.. Към горецитираното писмо се представят и
доказателства за подадена декларация от 19.03.2007 г. с декларатор АН. АС. М. по реда на
чл. 14 ЗМДТ и заверен опис на платежните документи във връзка с дължимия данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2007 г. до 2021 г.
Като писмени доказателства по делото са представени и документи във връзка с
извършен публичен търг относно имот частна общинска собственост, за който има съставен
АОС № 6158/02.07.2010 г., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5504.501,
находящ се в град В., ул. „Б.К.“ № 36 като е видно, че същият е приключил с прекратяване
на процедурата поради неподаване на предложения за участие в публичен търг с явно
наддаване.
По делото е прието заключение по назначената СТЕ, от което се установява, че
действащите за процесния имот планове са Кадастрален план, одобрен със заповед № РД -18
-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК и регулационен план на 28-ми м. р. на град В., одобрен със
заповед № РД – 115/07.08.1978 г. на председателя на ИК на ГНС – В.. Съобразно
действащия кадастрален план процесният имот е с идентификатор 10135.5504.501, с площ
510 кв.м. в урбанизираната територия с начин на ползване – средно застрояване при граници
ПИ с идентификатор 10135.5504.500, ПИ с идентификатор 10135.5504.508 /второстепенна
улица/, ПИ с идентификатор 10135.5203.129 /горска територия, гора/, ПИ с идентификатор
10135.5203.151 – земеделска територия, нива. В действащия регулационен план не е отразен
процесния поземлен имот. Съгласно същия попада под трасето на проектна улица и в
земеделска територия. От комбинирания цифров модел между Кадастралния план от 1968 г.
на 28-ми м. р. с нанесена улична регулация с процесния имот се установява, че процесния
поземлен имот не е нанесен в плана и е извън строителните граници на населеното място
като попада в ПИ 2142 с начин на трайно ползване нива и е записан на ГНС – В. и граничи с
улица, която се явява и граница на населеното място. Вещото лице е отразило, че
кадастралния план и кадастралната карта от 1968 г. с нанесена улична регулация и
регулационния план от 1978 г. не съвпадат в частта на процесния имот с нанесената улична
регулация по РП от 1978 г., а уличната регулация, нанесена на КП от 1968 г. в частта на
процесния имот, съответства на улиците отразени в кадастралната карта на район А..
Регулационният план на 28-ми м. р. от 1974 г. е изработен върху кадастралната основа на
кадастралния план 1968 г. и не е отразен върху регулационния план. От комбинираните
скици на Кадастралния план от 1968 г. и на Регулационния план от 1974 г. е видно, че
проектната улица, явяваща се граница на населеното място е с различно местоположение
затова и процесният поземлен имот се явява граничещ с населеното място по кадастралния
план от 1968 г. и част от него попада в населеното място по регулационния план от 1974 г.
Съгласно кадастралния план, одобрен със заповед от 10.02.2000 г. на МРРБ процесния имот
не е отразен в плана, а от кадастралната карта е видно, че е извън територията на
кадастралния план и попада в земеделска територия и граничи с ПИ 1240 по плана. От карта
на възстановената собственост на землището на кв. А., м. „М.ч.“, предоставена от Общинска
3
служба земеделие – град В. е видно, че процесния имот попада в територията на ПИ 53 с
площ 62,302 дка, който съгласно заповед от 23.06.2008 г. е бил земеделска земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, общинска частна собственост, без документ за собственост за нуждите на селското
стопанство с начин на трайно ползване нива като няма данни за реализирани реституционни
претенции по отношение на ПИ 53. Съобразно Общ градоустройствен план на град В.,
одобрен с решение от 21.12.1982 г., процесният поземлен имот е извън строителните
граници на населеното място, а съгласно общ устройствен план, одобрен със заповед от
03.09.2012 г. – е в жилищна зона с преобладаващо средно застрояване. Територията на
процесния поземлен имот е включена в строителните граници на град В. с одобряването на
КК на град В. от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК. Във всички предходни кадастрални и
регулационни планове процесният поземлен имот е извън строителните граници на
населеното място. В КП от 1968 г. процесният поземлен имот е част от ПИ 2142, който в
разписния лист е записан като земеделска земя с начин на ползване – нива. За собственик на
земята е записан ГНС – В.. Процесният поземлен имот е бил земеделска земя до
одобряването на КК на град В. през 2008 г. С одобряването на ОУП на град В. през 2012 г.
територията на процесния поземлен имот е включена в строителните граници на населеното
място и се отрежда за зона за жилищно застрояване с преобладаващо средно застрояване.
Няма данни имотът да е включван в ТКЗС или ДЗС и няма данни да е бил одържавяван и да
е издаван АДС. Има издаден АОС от 02.07.2010 г. на основани чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС.
Процесният поземлен имот не попада в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е
предоставян за ползване и съответно не провеждана процедура по ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ. В
заключението е отразено, че процесният поземлен имот е ограден с паянтова ограда,
изградена от бетонни колове и оградна мрежа, ползва се за овощна и зеленчукова градина
като в него има преместваем обект – фургон и изграден навес, който се ползва за лятна
кухня.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в разписния лист няма основание за
вписване на ГНС като собственик на ПИ № 2142. При отлагането на регулацията на място и
съответно нанасянето на регулацията върху кадастралния план е видно, че процесния имот
си е пак земеделска земя и е реално ПИ 2142 като кадастралната основа тангира с границата
на населеното място, т.е. с улицата. Улицата, която е по регулацията от 1974 г. няма нищо
общо с улица „Б.К.“, която е понастоящем граница. Спрямо КП от 1968 г. процесния имот го
няма, тъй като там има имот 2142. Съобразно КВС, преди да бъде интегрирана
кадастралната карта, процесния имот представлява част от ПИ 53 и е част от ПИ 2142,
съобразно кадастралния план от 1968 г. С общия устройствен план, който е изработен върху
актуализираната основа и представлява план – схема, процесният имот се включва в
строителните граници. С ОУП се определя трайното предназначение на териториите, но за
всеки ПИ се изработва ПУП с конкретни показатели, които следва да са съобразени с
предвижданията на ОУП.
От показанията на свидетелката Тодорка Иванова Стоянова се установява, че познава
А.М. от преди 25 години, когато има собственост върху земята. Тя й е съсед на ул. „Б.К.“ №
33 като нейният номер е отсреща. А. е в процесния имот от 25 години, малко преди 2000 г.
В имота има фургон и навес, който го ползва за лятна кухня. Лятото я вижда по-често,
защото си ползва мястото като последният е ограден с мрежа. Не е чувала някой да е имал
претенции за процесния имот. Когато се е запознала с А. мястото е било оградено и не я е
виждала да променя оградата. Не знае как е придобила мястото. Заявява, че през тази година
си е боядисвала дръвчетата и е копала. През лятото идва два пъти седмично, зависи от
работата, която върши в мястото. Зимата почни не идва, защото няма с какво да се отоплява,
но идва на месеца веднъж. Когато свидетелката се е нанесла в имота си, мисли, че
процесното място е било оградено като не знае дали А. е била в мястото още тогава.
От показанията на свидетеля Н.М.Н. се установява, че познава А. почти 25 години,
покрай синът й. Знае за мястото й на ул. „Б.К.“, тъй като е на неговата улица. От както я
4
познава притежава процесното място като в него има фургон дървета, сее лук и чесън.
Същото е оградено като всяко лято е в мястото, което от както се помни е заградено и не
знае някой да е идвал да оспорва собствеността й. Не знае А. да е ходила зимата в
процесното място, нито как го е придобила. През лятото я вижда един път седмично. Когато
е видял А. за първи път в мястото е било заградено с бетонни колчета с телена ограда. Не
знае дали А. е била в мястото от преди познанството им.
От гореизложеното фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът намира от правна страна следното:
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална
дефиниция на понятието владение. Това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Законът акцентира върху две
обстоятелства – наличието на фактическа власт и факта, че вещта се държи като своя.
Презумцията относно субективният елемент на владението, т.е. на намерението за своене на
вещта /animus/ е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по реда на
пълно и главно доказване. За да е основание за придобиване на един имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По
отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е
спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не
следва и да се поддържа с насилие. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решение № 376/12 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС; решение № решение № 262/ 01.11.2012
г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС и решение № 88/27.07. 2016 год. по гр. д. № 661/2016
година на 2-ро г.о. на ВКС.
Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивната давност са
гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При позоваване
на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическата
власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на
имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на чл. ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ до приключване на административната процедурата по възстановяване на
собствеността върху земеделската земя. В този смисъл са постановките на Тълкувателно
решение № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС. В случая процесната земя не подлежи на
възстановяване по реда на горепосочените нормативни актове, който факт се установява от
приетата по делото СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на
останалия събран по делото доказателствен материал.
В настоящия случай ищцата основават своите твърдения за придобиване на
материални права върху процесния имот въз основа на оригинерно придобивно основание, а
именно изтекла в нейна полза придобивна давност, в следствие на упражнявано върху имота
владение, което е продължило в рамките на установения от закона срок. Позовава се на
установено от нея недобросъвестно владение, поради което счита, че с изтичане на
предвидения в закона десет годишен давностен срок е придобила правото на собственост
върху процесния поземлен имот.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на
процесния имот е издаден АЧОС № 6158/02.07.2010 г. като неоснователно е възражението
на ищеца, че Общината следва да докаже основанието въз основа, на което е актувала имота
5
като общински, доколкото предявената искова претенция е положителен установителен иск,
при който в тежест на ищеца е да установи, че е имало право да упражнява фактическа власт
с намерение за своене върху процесния имот. За яснота следва да се посочи, че при предявен
отрицателен установителен иск ответника – Общината следваше да изчерпи всички
основания въз основа на които е придобила процесния имот, но настоящия случай не е
такъв. Освен това според чл.5, ал.2 ЗОбС актът за общинска собственост е официален
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се
констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е
длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на
съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и
състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на
собственост. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Актът, удостоверяващ правото на
общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени
противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
общината – титуляр на правото на собственост не е собственик. В този смисъл решение №
149/12.06.2013 г. по гр. дело № 647/2012 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС. В
настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
установяват доказателства, които да обосновават извод, че процесният имот не е общински.
От приетото по делото заключение по назначената СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че съобразно действащия кадастрален план процесният имот е с
идентификатор 10135.5504.501, с площ 510 кв.м. в урбанизираната територия с начин на
ползване – средно застрояване при граници ПИ с идентификатор 10135.5504.500, ПИ с
идентификатор 10135.5504.508 /второстепенна улица/, ПИ с идентификатор 10135.5203.129
/горска територия, гора/, ПИ с идентификатор 10135.5203.151 – земеделска територия, нива.
В действащия регулационен план не е отразен процесния поземлен имот. Съгласно същия
попада под трасето на проектна улица и в земеделска територия. От комбинирания цифров
модел между Кадастралния план от 1968 г. на 28-ми м. р. с нанесена улична регулация с
процесния имот се установява, че процесния поземлен имот не е нанесен в плана и е извън
строителните граници на населеното място като попада в ПИ 2142 с начин на трайно
ползване нива и е записан на ГНС – В. и граничи с улица, която се явява и граница на
населеното място. От комбинираните скици на Кадастралния план от 1968 г. и на
Регулационния план от 1974 г. е видно, че проектната улица, явяваща се граница на
населеното място е с различно местоположение затова и процесният поземлен имот се явява
граничещ с населеното място по кадастралния план от 1968 г. и част от него попада в
населеното място по регулационния план от 1974 г. При отлагането на регулацията на място
и съответно нанасянето на регулацията върху кадастралния план е видно, че процесния имот
си е пак земеделска земя и е реално ПИ 2142 като кадастралната основа тангира с границата
на населеното място, т.е. с улицата. Улицата, която е по регулацията от 1974 г. няма нищо
общо с улица „Б.К.“, която е понастоящем граница. Спрямо КП от 1968 г. процесния имот го
няма, тъй като там има поземлен имот 2142. Съгласно кадастралния план, одобрен със
заповед от 10.02.2000 г. на МРРБ процесния имот не е отразен в плана, а от кадастралната
карта е видно, че е извън територията на кадастралния план и попада в земеделска
територия и граничи с ПИ 1240 по плана. От карта на възстановената собственост на
землището на кв. А., м. „М.ч.“, предоставена от Общинска служба земеделие – град В. е
видно, че процесния имот попада в територията на ПИ 53 с площ 62,302 дка, който съгласно
6
заповед от 23.06.2008 г. е бил земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, общинска частна
собственост, без документ за собственост за нуждите на селското стопанство с начин на
трайно ползване нива като няма данни за реализирани реституционни претенции по
отношение на ПИ 53. Съобразно Общ градоустройствен план на град В., одобрен с решение
от 21.12.1982 г., процесният поземлен имот е извън строителните граници на населеното
място, а съгласно общ устройствен план, одобрен със заповед от 03.09.2012 г. – е в жилищна
зона с преобладаващо средно застрояване. Територията на процесния поземлен имот е
включена в строителните граници на град В. с одобряването на КК на град В. от 23.06.2008
г. на ИД на АГКК. Във всички предходни кадастрални и регулационни планове процесният
поземлен имот е извън строителните граници на населеното място. В КП от 1968 г.
процесният поземлен имот е част от ПИ 2142, който в разписния лист е записан като
земеделска земя с начин на ползване – нива. За собственик на земята е записан ГНС – В..
Процесният поземлен имот е бил земеделска земя до одобряването на КК на град В. през
2008 г. С одобряването на ОУП на град В. през 2012 г. територията на процесния поземлен
имот е включена в строителните граници на населеното място и се отрежда за зона за
жилищно застрояване с преобладаващо средно застрояване. Съобразно КВС, преди да бъде
интегрирана кадастралната карта, процесния имот представлява част от ПИ 53 и е част от
ПИ 2142, съобразно кадастралния план от 1968 г. С общия устройствен план, който е
изработен върху актуализираната основа и представлява план – схема, процесният имот се
включва в строителните граници. С ОУП се определя трайното предназначение на
териториите, но за всеки ПИ се изработва ПУП с конкретни показатели, които следва да са
съобразени с предвижданията на ОУП.
От гореизложеното следва изводът, че процесният имот не е отразен като
собственост на друго физическо лице. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че към датата, която ищцата твърди да е установила владение
върху имота – 1980 г. същият е бил държавна собственост. Въпреки че вписванията в
разписните листи към съответните кадастрални планове не пораждат право на собственост в
полза на лицата, които са посочени като техни собственици, то същите са индиция за
наличието на материални права. Липсват по делото доказателства в насока обратна на
констатираните от в. л. записвания в разписните листи, които за обосноват противоположен
извод. Следователно ищцата е своила имота спрямо ответната община, тъй по делото не се
събраха доказателства, които да установяват, че същият е своен по отношение на друго
физическо лице, нито се събраха доказателства, че е бил притежание на друго физическо
лице. За процесния имот О.В. съставя акт за частна общинска собственост, доколкото
същият във всички предходни кадастрални и регулационни планове е извън строителните
граници на населеното място и попада в цялата си площ и върху имоти, за които държавата
се легитимира за собственик, които имоти към настоящия момент попадат в землищната
територия на общината. С одобряването на ОУП на град В. през 2012 г. територията на
процесния поземлен имот е включена в строителните граници на населеното място и се
отрежда за зона за жилищно застрояване с преобладаващо средно застрояване, но това не
променя горедостигнатият извод, че е територия на общината. По силата на закона тези
територии попадат в обхвата на общинската собственост, като без правно значение е
обстоятелството, че ответникът актува имота с АЧОС едва през 2010 г. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че актът за частна само констатира без да поражда
права върху имота. В случая правата за ответника са породени по силата на закона, което
обстоятелство е обективирано в процесния АЧОС, който се ползва с доказателствена сила до
оборване на отразените в него обстоятелства, но оборване в настоящото производство не
извърши, с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. По делото също
не са събрани доказателства, че процесният имот е публична общинска собственост, а и с
актуването му с акт за частна общинска собственост през 2010 г. се установява, че той
7
попада извън обхвата на ограничителната разпоредба на чл. 86 ЗС, който предвижда забрана
за придобиване по давност на имоти публична общинска собственост.
В мотивите към Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС са направени
разяснения относно приложението на чл. 86 ЗС. Давността е изключена като придобивен
способ само за вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост.
Следователно вещите частна държавна или частна общинска собственост, които са
завладени преди влизането в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г.,
давностния срок започва да тече от 01.06.1996 г. Когато срокът се брои по месеци, а
следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната /петата
или десетата/, съответстващ на деня, в който владението е започнало. Десетгодишният
давностен срок, започнал да тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., а на 01.06.2006 г., към
който момент е в сила мораториумът, установен с § 1ЗР на ЗДЗС /ДВ, бр.46/2006 г./, с който
е постановено спиране на давността за определен период от време.
От показанията на свидетелката Стоянова и свидетелят Николов е видно, че са
виждали в процесния имот ищцата преди 25 години, т.е. от 1997 г. От тези гласни
доказателства се установява още, че имотът е бил ограден още преди ищцата да се настани в
него като от този момент насетне трайно се е установила в него като няма данни да й е
отнемано. Мястото се обработва като ищцата посещава същото два пъти седмично през
лятото и веднъж месечно през зимата, което доказва, че същата упражнява фактическа власт
с намерение за своене. Обстоятелството констатирано от приетата по делото СТЕ, че в имота
има преместваем обект с изградена лятна кухня, също обосновава горедостигнатия извод, че
имотът се владее от ищцата.
С §1, ал.1 ЗДЗС /ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 1.06.2006г./ се приема за пръв
път т.нар. мораториум за придобиване по давност на недвижими имоти частна държавна и
общинска собственост с първоначално определен срок на действие от 7 месеца. В
последствие законодателят многократно и последователно във времето продължи
действието на мораториума, като последно предвидената забрана за придобиване на тази
категория имоти бе до 31.12.2022г. По въпроса за противоконституционния характер на
разпоредбата бе сезиран Конституционният съд на Република България. Със свое Решение
№3/24.02.2022г., обн. ДВ,бр.18/04.03.2022 г., разпоредбата на §1 от ЗДЗС бе обявена за
противоконституционна. Изрично в мотивите на решението се посочи, че обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен
ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила. Съобразно
разпоредбата на чл. 151, ал.2 от Конституцията на Република България, решението на КС
влиза в сила три дни от обнародването му, а обявения за противоконституционен акт, не се
прилага от деня на влизане в сила на решението – 08.03.2022 г.
Настоящото съдебно производство, което е образувано въз основа на искова молба
депозирана на 19.10.2021 г. е заварено по отношение Решение №3/24.02.2022г. на КС на РБ.
Правоотношението, което е породено от обявения за противоконституционен закон
/установена фактическа власт върху имота/ преди приемането му за първи път /01.06.2006г./,
при което и при пряко приложение имат указанията дадени с Решението на КС на РБ ефекта
на наложения мораториум за придобиване на имоти частна държавна и общинска
собственост като следва да бъде зачетен периода от приемане на противоконституционния
закон 01.06.2006 г. до влизане в сила на Решение №3/24.02.2022г. на КС на РБ – 08.03.2022
г.
В процесния случай ищцата е установила владение върху процесния имот, считано от
1997 г. С приемане на §1, ал.1 ЗДЗС (ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 1.06.2006г.)
придобивната давност се спира, до който момент за ищцата са изтекли 8 години и 5 месеца,
като нейното действие се подновява отново едва в хода на съдебния процес. С
8
предявяването на положителен установителен иск от ищцата по отношение на имота не се
прекъсва давността, доколкото ищецът - владелец не може да прекъсне собствената си
давност. В този смисъл са решение №109/25.05.2015 г. постановено по гр. дело №
7420/2014г. на ВКС, първо г. о., както и решение № 177/09.11.2015 г. по гр.д. № 2803/2015 г.
на първо г.о. на ВКС, решение № 99/10.05.2013 г. по гр.д. № 681/2012 г. по описа на Първо
г.о. на ВКС, решение № 116/24.11.2014 г. по гр.д. № 2592/2014 г. на второ г.о. на ВКС,
според които придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск, само ако искът е
предявен срещу лице, което се позовава на давността, а теклата в полза на ищеца давност не
може да се прекъсне с предявения от самия него иск. Този извод на съда следва и от
систематичното тълкуване на решение № 3/24.02.2022 г. на КС и решение № 3/28.04.2020 г.
по дело № 5/2019 г. на КС. При зачитане ефекта на мораториума за придобиване на имоти
частна държавна и общинска собственост, за времето от приемане до обявяване на
противоконституционния закон (01.06.2006 г. - 08.03.2022г.), предвидения в разпоредбата на
чл. 79, ал.1 ЗС десет годишен давностен срок, към момента на устните състезания, не е
изтекъл за ищцата /доколкото е изтекъл срок от още 3 месеца и два дни или общо 8 години и
8 месеца и два дни/, поради което тя не може да се легитимират за собственик на това
оригинерно придобивно основание, доколкото не е изтекъл предвидения в закона десет
годишен срок.
С оглед гореизложените мотиви, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените в
производството разноски като с оглед изхода на делото такива се следват само на ответната
страна. Същата претендира сумата от 350 лева, заплатен депозит за изготвяне на СТЕ и
сумата от 300 лева. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на
юрисконсултското възнаграждение в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал.3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 650 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от АН. АС. М., ЕГН **********, адрес:
град В., кв. А., ул. „Р.Д." № 3 срещу О.В., Булстат *********, адрес: град В., бул. „О.П.П."
№ 43, представлявана от кмета на Общината с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с
чл. 79 ЗС с искане да се приеме за установено в отношенията между АН. АС. М., ЕГН
********** и О.В., Булстат *********, че АН. АС. М., ЕГН ********** е собственик на
Поземлен имот с идентификатор № 10135.5504.501, с адрес: град В., кв. А., ул. „Б.К. № 38 с
площ 510 кв.м. при граници и съседи: ПИ с идентификатор 10135.5203.129, ПИ с
идентификатор 10135.5203.17, ПИ с идентификатор 10135.5504.500 и ПИ с идентификатор
10135.5504.508, на основание изтекла придобивна давност
ОСЪЖДА АН. АС. М., ЕГН **********, адрес: град В., кв. А., ул. „Р.Д." № 3 да
заплати в полза на О.В., Булстат *********, адрес: град В., бул. „О.П.П." № 43,
представлявана от кмета на Общината сумата от 650 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – град В.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9
10