РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 747 / 5.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в закрито
заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, представител на
Окръжна прокуратура Пазарджик, като разгледа докладваното от съдия Петров
к.н.а. дело № 584 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на В.С.Ш.,
регистриран като земеделски производител с ЕИК **********,*** с посочен съдебен
адрес,***, адв. Б., срещу Решение № 210 от 09.04.2020г., постановено по
н.а.дело № 1922 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г. с което е
потвърдено Наказателно постановление №13-001644 от 27.09.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което за нарушение
на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на земеделски
производител В.С.Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.Поддържаните
касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е
постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява се относно възприетото от
административно наказващия орган и от първоинстанционния съд становище, че наказанието
глоба, правилно е наложено на земеделския производител „В.Ш.“, а не на
физическото лице Ш.. Според жалбоподателя обаче, работодател с оглед легалната
дефиниция по Кодекса на труда е физическо лице, като регистрацията като
земеделски производител не променя правосубектността му. Сочи се също така, че приложението
към чл.2 от Наредбата образеца на договор по чл.114а от КТ се отнася до
„регистриран земеделски стопанин”, поради което се счита, че описаното в НП
качество на субекта на административно наказание, само като „земеделски
производител“ е погрешно. Непълен според жалбоподателя е и задължителния
реквизит по чл.57. т.4 от ЗАНН, като освен имената на нарушителя не е посочен
единен граждански номер на физическото лице, а е вписан ЕИК на земеделския
производител.
Според жалбоподателя, не е било необходимо
предоставящото труд лице да е знаело именно в чия полза полага труда. Възразява
се също така, относно неточното и некоректно посочване на бланки на договори по
чл.114а от КТ.
Счита се, че представения договор по чл.114а от КТ, санира извършеното нарушение, към датата на извършване на проверката. Не се
споделят съображенията на първоинстанционния съд, относно прилагането на
принципа за „съразмерност“ и разбирането за същността и значението на договора
по чл.114а от КТ.
Възразява се, че съдът не е обсъдил липсата на
декларация по чл. 402 от КТ. Счита се, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията
на жалбоподателя за квалифициране на деянието като „маловажен случай“.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение,
като съответно се отмени процесното наказателно постановление.
3. Дирекция „Инспекция по труда“у гр. Пазарджик,
представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат
се изцяло фактическите и правни съображения, изложени в обжалваното решение на
районния съд и в процесното наказателно постановление.
Счита се, че правилно е прието, че се касае за
предоставяне на работна сила, а не за друг вид отношения, които не са
регламентирани в трудовото законодателството.
Според ответника, Ш. в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, трябва да уреди отношенията при предоставяне на работна сила само
като трудови правоотношения - като трудовия договор трябва да се сключва в
писмена форма.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се
присъди съответно юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителя на Окръжна прокуратура
Пазарджик дава заключение, че доколкото в случая може да се приложи правилото
на чл. 28 от ЗАНН, жалбата е основателна.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според т. 15 от Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г.,
при извършена на 22.05.2019г. от Гергата Тодорова Сиракова и други инспектори
от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на
трудовото законодателство спрямо земеделски производител „В.С.Ш.“, като на
обект „масив от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главаница,
общ. Пазарджик, около 9:00часа е установено, че същият в качеството си на
работодател на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не
е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с Иванка Иванова Арабаджи ЕГН:**********,
която е престирала труд на обекта, като работник „розоберач“ и е берял рози,
облечен с работни дрехи. Еленкова е попълнила
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на
трудовото правоотношение.
В протокола е посочено, че нарушението е
извършено на 22.05.2019г., а е констатирано на 27.05.2019г. при преглед на
документацията в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан,
но до края на проверката не е представен, сключен трудов договор в писмена
форма с Желязков, нито пък еднодневен договор. След проверка в информационния
масив на администрацията не е открито, подадено
уведомление за сключен трудов договор.
Приложен е Констативен протокол № 1 от
22.05.2019г.
7. От Гергана Тодорова Сиракова, на длъжност главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 13-001644 от 12.08.2019г., в който
са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР1916565 от
12.08.2019г., при извършена на 22.05.2019г., който е посочен като приложение
към акта.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Акта е връчен на адресата на 12.08.2019г., който
е вписал като възражение „….Проверката е
фалшива….“
8. Посочените фактически констатации и правни
изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени
в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на Ш. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500,00лв.
В постановлението е посочено, че деянието не
съставлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на
работна сила без сключен трудов договор.
9. В хода на първоинстанционното производство е
разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение,
който в показанията си е изложил фактите и обстоятелствата във връзка с
установяване на процесното нарушение.
Разпитана е била и свидетелката Мария Димова
Шопова, съпруга на жалбоподателя, която е заявила, че на 22.05.2019г. преди
обяд е заплатила в Национална агенция за приходите 200 еднодневни договора,
застраховки и осигурителни вноски, но договорите били разпечатани след два дни.
Шопова е посочила, че „…По-късно
попълнихме бланките, които взех, не на 22.05. Аз тогава нямах бланки, имах
данни за лицата. На 24-ти аз започнах да им пускам на тези жени – към 15 жени …“.
Разпитана е била и свидетелката Иванка Иванова
Арабаджи, която е заявила, че не познава В.Ш., но е била заведена на масива,
където е събирала рози, от 6 часа сутринта. Работили по 2-3-часа. Не помни дали
е подписвала нещо.
10. Приобщен по делото е са били :
• Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани правомощия
да издават наказателни постановления;
• Разпечатка от електронния регистър на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ относно всички трудови договори сключени на
22.05.2019г. и 29.05.2019г. със земеделския стопанин Ш.;
• Трудов
договор № 13-779635 от 22.05.2019г.,
сключен между В.С.Ш., като работодател и Иванка Иванова Арабаджи, като работник,
за извършване на работа като „розоберач“, с посочено работно време от 07:00часа
до 11:00часа и дневно възнаграждение от 14,00лв.;
• Регистрационна карта на земеделски
производител В.С.Ш. от 08.02.2013г.;
• платежни нареждания от 22.05.2019г. и
29.05.2019г. за внесени задължителни вноски по общественото и здравното
осигуряване, както и за такива внесени през 2018г.
11. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че извършването на процесното административно
нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Прието е, че посочването като на 12.08.2018г.,
като дата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение е
техническа грешка, която не влияе на истинността на изложените съображения в
наказателното постановление. Подобно е било разбирането на районния съд и по
отношение на посочването на единния граждански номер на физическото лице, като
единен идентификационен код (ЕИК).
Прието за установено е било, че в случая розите
били отглеждани от името и за сметка на жалбоподателя като земеделски
производител и трудът на заварените на место работници е бил полаган именно във
връзка с тази негова дейност, в каквато насока са посочени данните в
показанията на неговата съпруга Шопова. Като неспорен между страните и
несъмнено установен е приет факта, че с част от работниците, включително Арабаджи,
в процесния ден не бил сключен трудов договор.
За установен е бил приет и факта, че в деня на
проверката, с оглед осъществяваната от жалбоподателя дейност са били заплатени
200бр. еднодневни договори, като са били заплатени и всички дължими към бюджета
суми. Според съда обаче, от този факт не следва, че в случая не е налице
осъществен състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Според решаващия съд, не може да се споделят
като оневиняващи заявените от Ш. факти, че лицата, които наемали не искали да
си предоставят личните данни, не си носели личните карти и не си давали имената
и ЕГН и самите те не искали с тях да се сключват трудови договори, защото
ползвали различни обезщетения и помощи.
Прието от съда е, че еднодневния трудов договор
от 22.05.2019г. е попълнен след тази дата, тоест е „антидатиран“.
Според Съда, с издаденото наказателно
постановление, както и с останалите съставени 36 аналогични такива, не са били
нарушени основните правни принципи на пропорционалност и правна сигурност, респективно
предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Посочено е, че съгласно
трайната практика на Съда на ЕС, държавите -членки имат законен интерес да
вземат подходящите мерки за защита на своите
интереси, като в тази насока са развити подробни аргументи.
Според решаващия съд, с оглед спецификата на
регулираните обществени отношения законодателят от 2016 г. е въвел договорите
по чл.114а от КТ, като за краткотрайна сезонна работа е възможно между
регистриран земеделски производител и работник да се сключва еднодневен
договор. В конкретния казус начинът на закупуването на еднодневните договори е
бил ясен за земеделския производител. Празните бланки на предварително
закупените договори се получават в Дирекцията, след заплащане на дължимите
вноски за обществено осигуряване от работодателя, който обаче си ги приспада
при заплащане на трудовото възнаграждение. Според Съда, спецификите на този вид
трудов договор са резултат от особеностите, наложени от необходимото време за
сключването му (един ден - 8 часа или половин ден - 4 часа), поради което и при
тях са съобразени задълженията, които имат работодателите при сключване на
трудов договор. Посочено е, че спецификите на договорите по чл.114а от КТ се
свеждат до това, че те не се регистрират в НАП (чл. 114а ал. 6 вр. чл.62 ал.3
от КТ), не се връчва на работника длъжностна характеристика (чл.114а ал.6 вр.
чл.127 ал.1 т.4 от КТ), не се зачита този ден за трудов стаж (чл.114а ал.1 от КТ). С тези договори според районния съд обаче, са запазени основните права на
работниците- лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение (чл.114а ал.5
от КТ); подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост
и смърт и за трудова злополука и професионална болест; осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко
от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат
право на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова
злополука и професионална болест на тези работници се изплащат за срока на
неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от такъв
трудов договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите еднодневни трудови
договори са работили при пълното законоустановено за тях работно време, се
зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на здравно осигуряване,
като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателите, заедно
с вноските за социално осигуряване. Гарантирано за работниците по еднодневни
трудови договори е и правото на обезщетение при безработица, съгласно
предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Подробни съображения са развити с оглед
невъзможността процесното нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
ІV. За правото :
12. Според чл. 1, ал.
2 от КТ - Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
Съответно според чл.
62, ал. 1 от КТ - Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на
цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на
административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която
- Работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
Съобразно чл. 114а,
ал. 1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може
да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за
един ден, като това време не се признава за трудов стаж, а според чл. 114а, ал.
7 от КТ, условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на
трудовите договори пред инспекцията по труда се определят с наредба на
министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на
Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите. С наредбата се утвърждава и образец на трудов договор по ал.
1.
Според чл. 3, ал. 1 от
Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ пред
инспекцията по труда(обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г.), трудовият договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател –
регистриран земеделски стопанин, като се подписва преди постъпване на работа в
два екземпляра – по един за всяка страна.
Съобразно чл. 3, ал. 5
от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г., работодателят – регистриран земеделски
стопанин, попълва преди започването на работа регистрирания образец, като
посочва личните данни на работника, характера и мястото на работа, дневното
трудово възнаграждение, продължителността на работното време, както и начало и
край на работния ден, а според чл. 3, ал. 7, т. 1, работодателят – регистриран земеделски стопанин, е длъжен при поискване
от органите на ИА „Главна инспекция по труда“, НОИ и НАП: да предоставя своите
екземпляри на сключените трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на
труда.
13. В контекста на
цитирания национален нормативен ред, трябва да се отбележи, че по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба,
районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно
установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното повтаряне.
14. По отношение на
поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното :
Според легалната
дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. Ясно е че вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за
последица възникването на някакъв нов правен субект. С вписването, физическото
лице разширява своята правосубектност, като придобива правото да бъде подпомаган
финансово и се ползва от правата, при съответно изпълнение на задълженията,
които са нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски
производители.
При това положение,
правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш. е определено с
качеството си земеделски производител, както и с качеството си „работодател“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е съществената квалификация на
физическото лице с оглед осъществяване на неговата административно наказателна
отговорност.
15. Неоснователно е
възражението, че в наказателното постановление е посочен единния
идентификационен код (ЕИК) на земеделския производител, а не единния граждански
номер на физическото лице. Според чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър
БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически лица – осигурители, а според
чл. 4, ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, агенцията по вписванията определя уникален единен
идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по
БУЛСТАТ“. Казано с други думи, ЕИК и ЕГН, индивидуализират все едно и също
лице, като комбинацията от цифри както на ЕИК, така и на ЕГН в случая е една и
съща.
16. Неоснователно е възражението,
че противоправното деяние е преустановено, към момента на приключване на
проверката, доколкото по делото е представен писмен трудов договор, сключен с
работника Иванка Арабаджи. В тази насока, правилно първоинстанционния съд е
констатирал, че от данните по делото се налага констатацията, че писмения
трудов договор страни по който са жалбоподателя и Иванка Арабаджи е антидатиран, тоест съставен е няколко дни след
проверката за което изрично свидетелства Мария Шопова. Това налага да се
поясни, че независими дали са били налице някакви субективни или обективни
пречки, регистрирания земеделския производител да се снабди с екземпляри от трудови договори по
чл. 114а от КТ, то това не го освобождава от задълженията му по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г., договора да се подпише преди постъпване на
работа в два екземпляра ; по чл. 3, ал. 5 от Наредбата, да попълва преди
започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на
работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение,
продължителността на работното време, както и начало и край на работния ден и
по чл. 3, ал. 7 от Наредбата, при поискване от органите на ИА „Главна инспекция
по труда“, НОИ и НАП, да предоставя своите екземпляри на сключените трудови
договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Несъмнено е че в
конкретния казус, Ш. не е изпълнил нито едно от тези изисквания и като краен
резултат не спазил общото правило на чл. 61, ал. 1 от КТ, да сключи трудово
договор с работника преди постъпването
на работа, както и на чл. 62, ал. 1 от КТ, този трудов договор да бъде сключен
в писмена форма.
Казано с други думи,
при липсата или при невъзможността в момента да се снабди с еднодневни трудови
договори по чл. 114а от КТ, земеделският производител не е имал право и не е
следвало да допуска до работа Иванка Арабаджи и другите лица в масива от рози.
17. Относно
възражението за несъответствие на наложеното наказание с принципа на
„съразмерност“ е достатъчно да се посочи, друг сложил се във времето правен
принцип - Nemo ex suo delicto meliorem suam
conditionem facere potest. Казано с други думи, голямото множество евентуално
осъществени от жалбоподателя противоправни деяния, което разбира се има за
логична последица и значителния общ размер на наложените глоби, не е основание
да се приеме, че тази съвкупна парична
сума на глобите наложени за всички 37 в случая административни нарушения, сама
по себе си е някаква отделна причина да се приеме, че е налице нарушение на
принципа за съразмерност относно конкретно наложената в случая санкция.
Констатираните при
проверката 37 еднотипни нарушения на материалния закон, явно изключват
възможността да се направи, какъвто и да е извод в насока квалифициране на
процесното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд
е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита. Те съобразно направеното
в тази насока искане са в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 210 от 09.04.2020г., постановено по н.а.дело № 1922 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019г.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,***,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00лв., представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/