РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Враца, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20221420101994 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Б. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** срещу ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2.
В същата се твърди, че в гр. ****, Г. В. С. с ЕГН **********, управлявайки лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ** **** **, негова собственост, нарушил правилата за
движение правилата за движение в Закона за движението по пътищата, като, движейки се
без предимство, при извършване на маневра „завой на ляво“, не пропуснал движещия се със
скорост около 97,20 км/ч при максимално допустима скорост за населеното място 50 км/ч
лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ** **** **, управляван от И. Р.Ц., който се движел по
Оряховско шосе в посока КАТ-Враца и се блъснал в него, вследствие на което по
непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване причинил на няколко лица
различни по вид телесни повреди, в това число причинил на ищеца И. И. лека телесна
повреда. За гореописаното деяние Г. В. С. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 2, алтернатива 1, б. „а“, предложение 1, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК с подписано от подсъдимия и прокурора споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХ дело № 1108/2021 г. на Врачанския районен съд.
Ищецът веднага бил приет в „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр. В., където му направили
необходимите изследвания, назначили му лечение и на 24.06.2020 г. ищецът бил изписан от
1
болничното заведение за продължаване на лечението в домашни условия с окончателна
диагноза „контузия на гръдния кош и корема. Мозъчно сътресение“. След прибирането на
ищеца вкъщи същият имал силни болки в главата, не можел да спи, бил зле емоционално и
психически вследствие на преживения от катастрофата стрес. На 02.12.2021 г. ищецът
заявил претенция за претърпените от инцидента неимуществени вреди пред ответното
застрахователно дружество. След комплектоване на претенцията с необходимите документи
ответникът, без да посочва за кое увреждане какво обезщетение определя, изплатил на
ищеца по посочена от последния банкова сметка обезщетение в размер на 700,00 лева,
приемайки, че по този начин е репарирал напълно претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Ищецът останал недоволен от така определеното от застрахователя обезщетение,
поради което предявил настоящия иск.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 15 000,00 лева-
остатъчна главница, ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 20.06.2020 г. в гр.
*****, в резултат на противоправно поведение на Г. В. С. с ЕГН **********-водач на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ** **** **, застрахован към момента на ПТП по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху тази сума от 02.12.2021 г. до окончателното й изплащане (съгласно окончателния
доклад по делото, одобрен от съда в съдебно заседание на 23.02.2023 г.)
Предявеният иск е чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), във връзка с чл. 498,
ал. 3, хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал писмен отговор, с
който се оспорват основателността на иска и неговия размер. С отговора е признато
обстоятелството, че „Тойота Авенсис“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован към момента на
процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, както и
че за извършеното от Г. В. С. е било сключено споразумение по НОХ дело № 1108/2021 г.
на Врачанския районен съд. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка
между конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по
„Гражданска отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба,
като навежда твърдения, че в споразумението не е посочен ищецът като пострадало лице и
следователно същият не може да се ползва от посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства.
Сочи, че както от приложените по делото медицински документи, така и от съдебно-
медицинската експертиза по досъдебното производство следва извод, че ищецът е получил
контузия на гръдния кош и контузия на корема (без травми на вътрегръдни и коремни
органи), но не и мозъчно сътресение, при което счита изплатеното на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700,00 лева за напълно достатъчно да репарира в пълен
обем вредите. При условията на евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, че е налице пълно, съответно частично съпричиняване на претърпените от
2
ищеца вреди поради това, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан и поради това, че
лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ** **** ** се е движел с превишена скорост
непосредствено преди сблъсъка. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани, евентуално-да намали до минимум размера на
претендираното от ищеца обезщетение. Направено е евентуално възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от приложеното към исковата молба извлечение
от електронната база данни на Гаранционния фонд гр. София, че лек автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД
по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 15.06.2020 г. до 14.06.2021 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
967000-6452 от 08.07.2020 г. на служба „Пътна полиция-КАТ“ към Областна дирекция гр.
Враца на Министерство на вътрешните работи, съгласно който Г. В. С. с ЕГН **********,
водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ** **** **, е получил черепно-мозъчна
травма и е бил настанен в МБАЛ „Христо Ботев“ с опасност за живота, а ищецът И. Б. И. е
получил контузия на гръдния кош и е бил настанен в МБАЛ „Христо Ботев“ без опасност за
живота.
Съгласно изготвената по присъединеното НОХ дело № 1108/2021 г. на Врачанския
районен съд автотехническа експертиза причината за настъпилото ПТП е внезапното
навлизане на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ** **** ** при излизане от двора на
автомивката, без да спре и с маневра „завой на ляво“ по бул. „Европа“ навлиза в коридора за
движение на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ** **** **, както и превишената скорост
на последния автомобил.
С одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство по
НОХ дело № 1108/2021 г. на Врачанския районен съд Г. В. С. е признат за виновен в това, че
това, че на 20.06.2020 г., около 19:15 часа в гр. ***** при управление на моторно превозно
средство - собствения си лек автомобил, марка „Тойота Авенсис“ с peг. № ** **** **, е
нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: в нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП и в нарушение на чл. 25, ал.1 от същия закон, вследствие на което не се е съобразил
със задължителните предписания на чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2, чл. 51, ал.2 от
ППЗДвП - пътен знак Г-2 и чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП надлъжна маркировка М-2, пресякъл
е маркировката М-2 и при извършване на маневра „завой на ляво“, не е пропуснал
движещия се със скорост от около 97,2 км/ч, при максимално допустима за населено място
скорост 50 км/ч, лек автомобил, марка „БМВ 320 ДД, peг. № ** **** **, който се движел в
дясната лента по посока на огледа (по Оряховско шосе към КАТ Враца) и се блъснал в него,
вследствие на което по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване е
причинил телесни повреди на следните лица: 1. И. Р. Ц. с ЕГН ********** от гр. В., водач
на лек автомобил, марка „БМВ 320 Д“ peг. № ** **** ** - счупване на две трети на
3
клиничните корони на двата горни леви резци, които отговорят на медико-биологичния
признак - „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното“ - средна
телесна повреда; 3. В. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. В., пътник в лек автомобил, марка
„БМВ 320 Д“ peг. № ** **** ** - счупване на лява ябълчна кост и стени на лява орбита, за
които е претърпял специализирано хирургично лечение, телесни увреждания, отговарящи
самостоятелния медико-биологичен признак „счупване на челюст“ - средна телесна повреда;
3. П. В. П. с ЕГН ********** от гр. В. - пътник в лек автомобил, марка „Тойота Авенсис“ с
peг. № ** **** ** - счупване на дясна бедрена кост в средната трета, с което е причинено
трайно затруднение движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец -
средна телесна повреда; 4. П. И. Х. с ЕГН ********** от гр. В. - пътник в лек автомобил,
марка „Тойота Авенсис" с per. ** **** **, получила, както следва: -черепно мозъчна травма -
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кома - увреждания, причинили й разстройство на
здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда; - счупване на лява ключица,
което увреждане й причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече
от един месец - средна телесна повреда; -счупване на прешлени в шийния отдел на
гръбначния стълб, което увреждане й причинило трайно затруднение на движенията на
снагата за срок повече от един месец - средна телесна повреда; -милеопатия (увреждане на
гръбначния мозък) на ниво шийния отдел на гръбначния стълб с развитие на спастична
пареза и парапареза на четирите крайника - трайно затруднение на движенията на горни и
долни крайници за срок повече от един месец, т.е. настъпили телесни повреди на повече от
едно лице – престъпление по чл.343, ал.3, предл. второ, алт. първа, б. „а“, предл. първо вр.
чл.342, ал.1 от НК.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. И. – брат на
ищеца, който дава показания, че е разбрал за претърпяната от ищеца катастрофа на същия
ден, в който станала катастрофата, когато ищецът И. И. му се обадил по телефона. Ищецът
му обяснил, че е станала катастрофа зад неговия блок – *****, до автомивката. Когато
свидетелят отишъл на място, заварил ищеца извън колата, опитвайки се да помогне на друг
пострадал от катастрофата, като ищецът се оплакал от силно главоболие и тежест в гърдите.
За главоболието ищецът обяснил, че може да се дължи на удара на главата му с въздушните
възглавници в автомобила, в който се е возил, тъй като същите били излезли при
катастрофата, а за болките и тежестта в гърдите обяснил, че може да се дължат от
врязването на колана, тъй като по време на катастрофата е бил с колан. Обяснил също, че по
думите на друг участник в инцидента е бил изпаднал в безсъзнание за около 1-2 минути, а
после е почнал да помага на другите пострадали. Спомнял си само, че е видял бързо идваща
кола от ляво и е успял да се подпре с една ръка в дясно. На мястото на инцидента дошла
линейка и взела него и един от другите пострадали. В болницата ищецът се оплаквал от
силни болки в гърдите и затруднено дишане. След четири дни в болницата ищецът бил
изписан и се прибрал вкъщи, като бил стресиран и по препоръка на лекарите не трябвало да
извършва умствена дейност, да работи на компютър, да чете и да гледа телевизия, а да се
разхожда на въздух. Болките в главата продължили два месеца и повече, а болките в
4
гръдния кош-около месец. Преди катастрофата ищецът бил лъчезарен, спокоен по характер
и усмихнат, а след катастрофата се позатворил: не искал да общува и да излиза, не водел
същия начин на живот, не ходел като преди на културни мероприятия, имал безсъние,
трудно заспивал, имал неспокоен сън в продължение на 2-3 месеца, а остатъчни симптоми
има и към момента. Преди катастрофата не се страхувал да шофира и да се вози в чужда
кола, а непосредствено след нея и в първите месеци отказвал да шофира, докато сега го
прави, но не се качва в чужда кола. Около 20 дни след катастрофата ищецът се върнал на
работа, защото го търсели работодателите му, но му било доста по-трудно да върши
служебните си задължения за поне два месеца. Към момента, макар и много по-рядко,
ищецът изпитва главоболие, има безсъние, страхува се да шофира и да се вози при друг
човек.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетеля Ц. И.,
предвид родството му с ищеца, съдът намира показанията му за добросъвестно дадени,
съответстващи на останалите доказателства по делото и им се доверява напълно.
Между страните не е спорно, че за процесното ПТП при ответното застрахователно
дружество е образувана щета № **********, по която от страна на застрахователя е
заплатено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700,00 лева.
Видно от съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 3512021 г. по
присъединеното досъдебно производство, ищецът И. Б. е получил контузия на гръдния кош
и корема, които са му причинили болка и страдание. Експертизата се е позовала на
изготвените медицински документи, а по отношение на това, че ищецът не е губил съзнание
– на заявеното от самия ищец при постъпването му в болницата.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема, че
Г. В. С. виновно и противоправно е причинил на ищеца И. Б. неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2020 г., чиято обезвреда се търси в настоящото
производство.
Неоснователни са наведените с отговора на исковата молба възражения, че ищецът не
може да се ползва от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, тъй като не е посочен като пострадало
лице в одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство по
НОХ дело № 1108/2021 г. на Врачанския районен съд, тъй като от констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № 967000-6452 от 08.07.2020 г. се установява несъмнено, че
ищецът е пострадал от същото деяние, за което е налице одобрено споразумение.
Между страните не е спорно, че ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, в качеството на
5
застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. № **
**** **, е пряко отговорен към ищеца И. Б., като в тази насока е налице и извънсъдебно
признание чрез изплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700,00
лева. Спорен е обаче въпросът за справедливия размер на обезщетението, дължимо на
ищеца И. Б. за претърпените от него неимуществени вреди, както и въпросът дали е налице
съпричиняване от страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на справедливия размер на обезщетението съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им
върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот,
продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се
репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с
оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези
обстоятелства, като прецени, че в резултат на извършения от прекия причинител Г. С.
деликт на ищеца И. Б. са причинени леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на
гръдния кош и корема, както и силни болки в главата в продължение на повече около три
месеца. По делото липсват доказателства, от които да се направи несъмнен извод дали при
катастрофата ищецът е губил съзнание и дали е получил мозъчно сътресение, но от гласните
доказателства по делото и от протоколите по досъдебното производство, установяващи
състоянието на автомобила, в който е пътувал ищеца и факта на излизане на въздушните
възглавници се установява несъмнено, че ищецът е ударил главата си, пряко последствие от
което са търпените от него болки в главата. Въпреки сравнително краткия обичаен
оздравителен период на така описаните наранявания съгласно епикризата и
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, съдът цени показанията на свидетеля
Ц. И., че ищецът И. Б., който е на сравнително млада възраст и е трудово зает, около три
месеца след инцидента е изпитвал силно главоболие, невъзможност за продължително
съсредоточаване, безсъние и неспокоен сън, а в продължение на около един месец е
изпитвал силни болки в гърдите и корема и затруднения в дишането. При така
установеното, за причинените на ищеца травми и изтърпени от същия болки съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението им се равнява на 8 700,00 лева. На следващо място
съдът счита, че ищецът е претърпял в резултат на деликта и неимуществени вреди,
изразяващи се в промяна в поведението, видно отново от показанията на свидетеля Ц. И..
Съдът счита, че с оглед на тези обстоятелства справедливият размер на обезщетяването на
тези неимуществени вреди, свързани с промени в психиката и поведението, причинени от
процесното ПТП, възлиза на 4 000,00 лева. Съобразявайки всички тези обстоятелства,
оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че общия
справедлив паричен еквивалент на причинените увреждания – неимуществени вреди,
възлиза на сумата от 12 700,00 лева, като от тази сума следва да се извади сумата 700,00
6
лева, доброволно платена от ответника на ищеца по същата щета преди образуването на
настоящото дело.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. Липсват доказателства,
от които може да бъде направен извод, че към момента на възникване на ПТП ищецът е бил
без поставен предпазен колан, а напротив, от показанията на свидетеля Ц. И., а също и от
доказания факт на излезлите въздушни възглавници на автомобила „Тойота Авенсис“ съдът
приема за установено, че към момента на катастрофата ищецът е бил с предпазен колан.
По отношение на претенцията за законна лихва върху застрахователното обезщетение:
След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По гореизложените съображения съдът приема, че законната лихва върху
застрахователните обезщетения следва да бъде присъдена от 02.12.2021 г.-датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя, както е поискано по настоящото дело.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни.
Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца адв. В. М.
Г., която е оказала правна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв, следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 1 480,00 лева, който съответства на минималния такъв по
НМРАВ в редакция към ДВ, бр. 88 от 2022 г., съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски под формата на доказано платен адвокатски хонорар в
размер на 1 200,00 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се дължат
разноски в размер на 240,00 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Въпреки, че
възнаграждението е внесено през август 2022 г., т.е. преди промяната на НМРАВ, делото
представлява фактическа и правна сложност, а тогава действалият минимален размер е
980,00 лева и уговореният размер на адвокатския хонорар малко над този минимален размер
не е прекомерен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, държавна такса в
размер на 480,00 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 да заплати на И. Б. И. с ЕГН ********** и адрес
гр. ****** сумата 12 000,00 лева-остатъчна главница, ведно със законната лихва от
02.12.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 20.06.2020 г. в гр. ******, в резултат на противоправно поведение на Г.
В. С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ** **** **,
застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“
АД (щета № **********), като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
иск за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 15 000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв ЗД „Бул Инс“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.
2 да заплати на адв. В. М. Г. с ЕГН ********** и с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. „Позитано“ № 9Б, ет. 2, офис 3 сумата 1 480,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Б. И. с ЕГН ********** и адрес *****
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 сумата 240,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 480,00 лева –
държавна такса върху уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8