№ 23513
гр. С, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110120394 по описа за 2023 година
Ищцата М. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адвокат Н. И. – САК, като
пълномощник, със съдебен адрес: гр. С...., е предявила срещу М. С. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С.... следните искове:
Да се осъди ответницата да плати на ищцата сума в размер на 3564, 90 лв. като
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи ½ от направените от
ищцата разходи за поддръжката и използването на ветроходна яхта или ½ от сума в размер
на 7192, 79 лв., съгласно уточняваща молба вх. № 328634 от 16.11.2023г.
Да се осъди ответницата да плати на ищцата сума в размер на 3 000 лв., представляващи
неимуществени вреди в следствие невъзможността на ищцата да използва вещта по
предназначение за летен сезон 2022г. в следствие на преместването й от В.П.Т. като
пълномощник на ответницата от пристанището в гр. Н на неохраняем паркинг в гр. С, кв. О.
Предявените искове са с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, съгласно който всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищцата основава исковете си на твърденията, че заедно с ответницата по делото са
съсобственици при дялове по ½ на ветроходна яхта „М.“ с рег. № ...., подробно описана в
исковата молба, закупена на 28.08.2020г. чрез пълномощник – лицето В.П.Т., който е син на
ответницата. Ищцата твърди, че В Т е ползвал яхтата до месец септември 2021г., когато
ищцата започнала да установява липсващи в яхтата части. В Т не заплащал и разходите по
използване на яхтата. През месец септември 2021г., В Т като пълномощник на двете
собственички напуснал яхтата и по тази причина ищцата поела изцяло разходите по
поддръжката й и ползване на пристанището. По тази причина М. В. оттеглила своите
пълномощия, които преди това била дала на В Т свързани с управлението на яхтата. В
1
исковата молба ищцата описва липсите от оборудването на яхтата, които установила след
напускането й от В Т, сочи за нанесени щети, свързани със заплащането на разходи за
яхтата, за ремонт. Към исковата молба прилага копия на разходо-оправдателни документи и
твърди, че всички плащания от нея за поддръжка и използване на ветроходната яхта
възлизат на 6 227, 90 лв., а съгласно уточняващата молба от 16.11.2023г. те са в общ размер
на 7192, 79 лв.
Ответницата М. Б. не оспорва обстоятелството, че процесната яхта е съвместно
притежание на страните при равни квоти от по 1/2 ид. част. Оспорва всички изложени
искания за възстановяване на имуществени вреди, тъй като счита, че такива не са налице.
Счита, че липси по оборудването на плавателния съд, причинени от В Т не може да доведат
до отговорност на ответницата. Счита, че не са въведени данни Т да е действал от името на
ответницата нито при евентуално ползване на яхтата, нито при “причиняване на щетите”.
Като неоснователни се определят и исканията за заплащане на подобрения, пристанищни
такси, режийни разноски във връзка с ползването на вещта, тъй като нито едно от тях не е
свързан със съхраняването на вещта, не е необходим разход, за да може да се претендира
разпределяне на тежестта му между съсобствениците. Излага се становище, че
самостоятелното ползване, осъществено от един от тях и произтичащите от това “режийни
разноски” - пускане на вода, пристанищни такси и др. остават за сметка единствено на този,
който го е извършил. Ответницата счита за неотносими към спора част от представените
доказателства – касови бележки за закупен бензин, за закупени кърпи. Счита, че не
съставлява източник на вредоносен резултат местоположението на движимата вещ.
Претенциите на присъждане на неимуществени вреди също се считат за неоснователни.
Претендира присъждане на направените по делото разходи.
Разходите, направени за яхтата, ищцата е описала в шест пера по следния начин, който
като суми и дейности платени с тях не се оспорва от ответницата, затова съдът счита, че
разходите са направени така, както са посочени във фактурите, приети като доказателства по
делото и описани от ищцата, а именно: 1. Пристанищни разходи, такса пристанищни
съоръжения, кейова стоянка и пропуск за МПС, изваждане на плавателното средство на вода
на обща стойност 3138, 32 лв. Това перо включва разходи по фактури от месеците април,
юни, юли, август, септември и октомври на 2021г., месеците юли и октомври на 2022г.; 2.
Плащания, направени за заплащането на електрическа енергия на обща стойност 124, 20 лв.;
Второто перо включва разходи за ел.енергия за яхтата за месеците юни, юли, август,
септември и октомври на 2021г. и месец юли 2022г.; 3. Плащания, направени за зареждане на
яхтата с вода на обща стойност 24, 78 лв. Те включват разходи за месеците юли, август и
септември на 2021г., и юли на 2022г.; 4. Плащания, направени във връзка със закупуването
на инструменти и подръчни средства, материали за извършването на общи ремонтни
дейности и поддръжка на яхтата, за да се запази от погиване, и да се използва според
предназначението й на обща стойност 1795, 07 лв. Всички плащания, свързани с ремонта на
яхтата са направени през 2022г. с изключение на разхода за въже 14 мм за 32,40 лв. с ДДС,
който е направен месец октомври 2021г., но по време след напускане на яхтата от В Т; 5.
2
Плащания и разходи, направени във връзка с монтаж и работа от трети лица на обща
стойност 1606, 40 лв.; 6. Плащания и разходи, направени за закупуване на гориво – бензин
на обща стойност 504, 02 лв.
Ищцата М. В. следваше да докаже деяние, което е извършено виновно и противоправно от
ответницата М. Б.; причинените й имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от
извършените от ответницата действия; причинна връзка между деянията и уврежданията,
настъпили за ищцата. Ответницата следваше да обори презумпцията за виновност.
От събраните по делото писмени доказателства се установява във фактическо отношение и
следното:
По делото се установи, че ищцата М. В. и ответницата М. Б. са съсобственици всяка от тях
на по ½ идеална част от ветроходна яхта с рег. № ...., модел „Ш“, двигател „Я“, тип
стационарен, № ..., гориво дизел, година и място на построяване 2017г., Б, която са закупили
чрез пълномощника си В.П.Т. на 28.09.2020г. Не се спори за наличието на редовно учредена
представителна власт на пълномощника на купувачите – В Т. Ищцата е представила
пълномощното, с което на 14.09.2020г. е упълномощила Т да закупи яхната от нейно име и за
нейна сметка, както и да я представлява пред всички държавни, общински, контролни,
гранични, застрахователни и други органи, както и където това е необходимо във връзка с
управлението на яхната, да получава документи, талони и номера от компетентните органи.
Съсобственичката на яхтата М. В. също така е упълномощила В Т да управлява
ветроходната яхта без ограничения. На 02.12.2021г. всички права, предоставени от М. В. на
В Т с посоченото пълномощно са оттеглени. Видно от постановление от 16.12.2022г. на
прокурор от РП Бургас за отказ да се образува досъдебно производство, по сигнал на М. В. е
образувана прокурорска преписка с вх. № 11518/2022г. В хода на проверката, по която както
Т, така и майка му М. Б. - като съсобственичка на яхтата, са дали показания, че Б. е
упълномощила В Т да я представлява като съсобственик по отношение на яхтата. Като
доказателство по делото е приобщено гр.д. № 59060/2021г., образувано по искова молба на
М. Б. срещу М. В. за делба на процесната яхта. Както в настоящото дело, така и по гр.д. №
59060/2021г. не са приложени пълномощни, с които В Т да е упълномощен от ответницата
М. Б. да я представлява при използването и управлението на общата вещ.
При изложеното от фактическа страна, съдът счита предявените искове за неоснователни,
поради следното:
По отношение на ответницата М. Б. не е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. По делото не се събраха доказателства от които
да се установи, че същата с поведението си – чрез действия или бездействие, които са
виновни или противоправни, е причинила имуществени или неимуществени вреди на
ищцата, както при ползване на процесната яхта, така и във връзка с преместването й от
пристанището на гр. Н в гр. С. По делото не се установи М. Б. да е ползвала яхтата по
някакъв начин от деня на закупуването й на 28.09.2020г. до месец септември 2021г. или след
това. Не се представи пълномощно, от което да се установи, че при използването или
управлението на общата вещ, В Т е действал от името и за сметка на ответницата М. Б..
3
Отделно от това, упълномощеното лице не е изпълнител на възложена работа по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД, съгласно който този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
При това положение, искът за обезщетение за причинени имуществени вреди би бил
частично основателен, ако разходите по пера 4, 5 и 6, уточнени с молбата от 16.11.2023г., а
именно: за закупуване на инструменти, подръчни средства, материали за извършването на
общи ремонтни дейности и поддръжка на яхтата, за да се запази от погиване и за да се
използва според предназначението си; за разходите, направени във връзка с монтаж и работа
от трети лица и за разходите за гориво, са били направени от ищцата във връзка с виновни и
противоправни действия на ответницата М. С. Б.. Видно, обаче, както от твърденията в хода
на настоящото дело и от приетото като доказателство по делото постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 16.12.2022г. на прокурор от РП Бургас, както и от
твърденията на ищцата по гр.д. № 59060/2021г. за делба на процесната яхта, приобщено като
доказателство по настоящото дело, всички твърдени от ищцата щети по яхтата са причинени
от сина на ответницата - В Т при ползването на яхтата от самият него до месец септември
2021г. В Т е ползвал яхтата със знанието на ищцата, тъй като тя го е упълномощила за това с
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа й, рег. № 5304 от 14.09.2020г. на
нотариус Евгения Петрова, а именно да управлява яхтата без ограничения. Пълномощното е
оттеглено на 02.12.2021г., което е нотариално удостоверено с рег. № 8755 също на нотариус
Евгения Петрова. Разходите по пера от едно до три, съгласно молбата от 16.11.2023г. за
зареждане на яхтата с вода и електричество, както и пристанищните разходи и такси са
направени видно от представените фактури от В Т за времето, през което той е ползвал
яхтата - до м. септември 2021г., а през 2022г. от ищцата В.. За разходите, направени от М. В.,
свързани с ползването на съсобствената вещ, ответницата не е отговорна. Тези разходи са
извършени от ищцата като съсобственик на общата вещ, от където произтича и правото й на
ползване. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Ищцата не ангажира доказателства за претърпени от нея неимуществени вреди
от преместването на яхтата от пристанище в гр. Н до паркинг в гр. С, въпреки че това
преместване е възпрепятствало ползването на яхтата по предназначение без да се налага тя
да прави разходи за преместването й отново на морския бряг в гр. Н.
По изложените по горе съображения предявените искове за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответницата Б. на ищцата В. следва да
се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото разноски се дължат на ответницата на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Същите са в размер на 1000 лв. и представляват възнаграждение на пълномощника й.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от М. Н. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., чрез адвокат Н. И. – САК, като пълномощник, със съдебен
адрес: гр. С.... срещу М. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... за осъждане на М. С. Б. да
плати на М. Н. В. сума в размер на 3564, 90 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи ½ от направените от ищцата разходи за поддръжката и
използването на ветроходна яхта с рег. № ...., модел „Ш“, двигател „Я“, тип стационарен, №
..., гориво дизел, година и място на построяване 2017г., Б, или ½ от сума в размер на 7192, 79
лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. Н. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., чрез адвокат Н. И. – САК, като пълномощник, със съдебен
адрес: гр. С.... срещу М. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Отец Паисий № 78, ет.2,
ап. 7 за осъждане на М. С. Б. да плати на М. Н. В. сума в размер на 3 000 лв.,
представляващи неимуществени вреди в следствие невъзможността на ищцата да използва
по предназначение за летен сезон 2022г. ветроходна яхта с рег. № ...., модел „Ш“, двигател
„Я“, тип стационарен, № ..., гориво дизел, година и място на построяване 2017г., Б, в
следствие на преместването й от В.П.Т. като пълномощник на ответницата от пристанището
в гр. Н на неохраняем паркинг в гр. С, кв. О.
ОСЪЖДА М. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., да плати на М. С. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.... сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5