№ 247
гр. Несебър, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150101103 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 8907/25.09.2024 г.
на Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, срещу собствениците в Етажната
собственост на комплекс „Г.“, с адрес в гр. ***“, представлявани от председателя на
управителния съвет – Х.Д., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС
да отмени като незаконосъобразни решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8 и т. 9, взети
от общото събрание на ЕС, проведено на 14.08.2024 г. Претендират се съдебно-
деловодни разноски.
Твърди се, че ищецът е съсобственик, заедно със съпругата си И.В. А.а, на
самостоятелен обект в ответната ЕС – ап. 22, както и че на посочената дата били взети
оспорваните решения на ОСЕС. Заявява се незаконосъобразност на оспорените
решения и нарушения на процедурните правила при взимането им, както следва:
нарушение при процеса на регистрация на присъстващите на ОСЕС; нарушение на чл.
15, ал. 2 от ЗУЕС; нарушение във връзка с организацията и ръководството на ОСЕС по
чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС; нарушение на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС и неизяснен и неправилно
изчислен кворум; нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС, обосновано с отказ на
председателя на ОСЕС – В. С. да включи в дневния ред неотложен въпрос; нарушения
на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, поради невярно и непълно отразяване в протокола;
нарушение на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, изразяващо се в отказ да бъде прието възражение
срещу съдържанието на протокола; нарушение на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, изразяващо се
в предоставяне на протокола без заверка за верността на съдържанието му; нарушение
на чл. 14 от ЗУЕС. Оспорва се съдържанието на протокола от ОСЕС и се излагат
подробни съображения, обосноваващи твърдяната незаконосъобразност на решенията.
Заявява се, че част от спорните въпроси са били предмет на преценка по гр.д. №
1018/2022 г. по описа на НРС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. №
10296/04.11.2024 г. от страна на ответната етажна собственост, с който е взето
становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва, че ищецът притежава
1
качеството на етажен собственик, но се заявява неоснователност на доводите му.
Излагат се подробни насрещни твърдения, обосноваващи законосъобразността на
оспореното ОСЕС и взетите на него позитивни решения, като се заявява
неприложимост към процесната ЕС на правилата на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС.
Потвърждава се, че ежегодно ищецът води искове за отмяна на взетите от ОСЕС
решения, които биват уважавани от съда, но се заявява неотносимост на изготвените в
хода им заключения.
В проведени по делото съдебни заседания ищецът се явява лично, представя и
писмени становища с допълнителни доводи, като поддържа предявения иск и моли за
отмяна на оспорените решения в цялост.
Ответната етажна собственост не се представлява в проведените съдебни
заседания по делото. Оспорва иска като недоказан и неоснователен с писмено
становище по хода и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на
законовите изисквания, както следва: чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6, чл. 24, ал. 5 от ЗУЕС, при редовно проведено при наличие на кворум и
мнозинство, вкл. чрез присъствието на надлежни представители на етажните
собственици, при изяснен кворум /респ. надлежно гласувано площообразуване при
наличие на законовите предпоставки за това/, при спазване на материалния закон при
приемането им.
С протоколно определение № 167/14.03.2025 г. по делото е открито и
производство по оспорване истинността на протокол от провеждането на ОСЕС от
14.08.2024 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, като на ищеца е
указано, че следва да установи оспорване на протокола в срока по чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, а на ответната етажна собственост – действителното осъществяване на
действията, удостоверени с оспорения протокол.
С приетия за окончателен, при отсъствие на възражения на страните, доклад по
делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че ищецът е собственик на находящ се в ЕС СОС – ап. 22, както и че на 14.08.2024 г.
са взети решения на ответната ОСЕС.
В потвърждение правото на собственост на ищеца спрямо СОС с ид. № *** – ап.
***, находящ се в бл. В на к-с „Г.“, е представен и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 61, том XI, рег. № 8606, дело № 1997/18.08.2008 г. по
описа на нотариус Мария Бакърджиева, вписан в НК с рег № 110, район на действие –
НРС /л. 10-12 от делото/.
Съгласно представени към исковата молба, отговора и писмено становище на
ответната страна от 23.06.2025 г. протокол и приложения към него, на 14.08.2024 г. се
провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената
сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело.
Видно от протокол и съпътстващи го документи, приложени към писмо вх. №
5123/27.05.2025 г. на Община Несебър /л. 200-207 от делото/, ответната ЕС се
представлява от законния си представител и председател на управителния съвет /УС/ -
2
Х.Д..
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Във връзка с проведеното производство по оспорване истинността на протокол
от провеждането на ОСЕС от 14.08.2024 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал.
9 от ЗУЕС:
Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК,
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока
за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо
оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният
собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
В настоящия случай и съобразно доказателствата по делото съдът намира, че
ищецът е оспорил надлежно протокола в законовия срок. Видно от представени от
ищеца и ответника съобщение и протокол /л. 14 – 18; л. 117 от делото/ изготвянето на
протокола е било оповестено на 21.08.2024 г. с поставяне на съобщение на видни места
в общите части на ЕС.
От приложени към исковата молба възражение и отговор /л. 81 и л. 88 от делото/
се установява проведена процедура по оспорване на протокола от страна на ищеца – в
законния 7-дневен срок – на 24.08.2024 г., като оплакванията му са счетени за
несъществени и исканата поправка на протокола е отказана.
Във връзка с установяване достоверността на протокола по делото бяха
изслушани обясненията на етажния собственик Р. Б., който заяви пред съда, че за
процесното събрание е узнал от ищеца, но пристигайки на място в ЕС е видял и
разлепени покани на три или четири езика – на всеки блок в комплекса. Посочва, че
след бурни дискусии, въпросите по т. 5 и т. 7 от дневния ред на проведеното ОС били
изключени от гласуването, като направени от страна на собственика Б. и ищеца
забележки и предложения били отхвърлени. Спомня си за объркване при
изчисляването на кворума, като първоначално в 10,00 часа бил съобщен кворум от
50,12 %, а впоследствие от 50,54 %. Поради отсъствие на необходимия кворум
провеждането на събранието следвало да се отложи с един час, но действително
продължило след 40 минути. Заявява, че решение за площообразуване на комплекса не
е било приемано на процесното ОСЕС, като не бил изяснен начинът, по който се
изчислява кворума. Излага допълнително твърдения, че на ОСЕС не е бил представен
надлежен отчет за дейността на УС, а само извлечения на сметки без разбивки и за 10
месеца, както и не бил предоставен за запознаване на собствениците бюджета, а само
бил посочен общият размер на средствата, нужни за поддръжка – 196 000 лева.
Предвид анализа на събраните доказателства, съдът достигна до крайния извод,
че протоколът от процесното ОСЕС отразява вярно вписаните в него обстоятелства,
3
съответно е придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици, третите лица и
съда доказателствена сила. Ищецът не успя да проведе успешно производство по реда
на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, в резултат на което да се установи, че на
оспореното ОСЕС са извършени действия, които да са неправилно отразени или
неотразени в протокола. Сочените разминаващи се данни за представения на ОСЕС
кворум са отразени в протокола, ведно с причината за това – допълнителната
регистрация след 10,00 часа на собственика и пълномощник М.Х.. Протоколът вярно
отразява и липсата на проведени гласувания по т. 5 и т. 7 от предварително обявения и
гласуван дневен ред, както и възраженията на ищеца и собственика Б. срещу
изложения по т. 2 от дневния ред доклад на УС, и липсата на представен подробен
бюджет при гласуването на решението по т. 3 от дневния ред, респ. причината за това.
Що се касае до възраженията на ищеца за неотразяването в цялост на негови и на
други съсобственици възражения и изявления, съдът счита същите за неоснователни.
Законодателят е предвидил изрично задължителното съдържание на протокола от
проведено ОСЕС с нормата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, като е посочил, че същият следва
да съдържа същността на направените изявления. Касае се до преценка на
председателстващия събранието относно действителния смисъл на изявленията и
относимостта им към обсъжданите въпроси, която подлежи на контрол, но само при
изрични възражения. В случая направените от ищеца оплаквания са общи, не сочат
например на основание за включване на въпрос с неотложен характер за гласуване,
предложение за формиране на бюджета или друг съществен въпрос. Същевременно,
видно от протокола и съобразявайки обясненията на собственика Б., съдът счита, че
основните въпроси, възражения и искания на ищеца са коректно отразени в обобщен
вид в протокола. Що се касае до оплакването на ищеца за неправилно отразяване на
началния час на събранието и при прилагане правилото за припадащ кворум, съдът
намира същото за неотносимо, доколкото не се събраха доказателства за времето от
10,40 ч. до 11,00 ч. да се е явил собственик, чието представителство да не е било
отразено в присъствения списък, респ. отразено при формиране на кворума.
По изложените съображения, съдът намира, че представеният протокол от
проведеното на 14.08.2024 г. ОС в ответната ЕС отразява вярно фактите и
обстоятелствата, за чието удостоверяване е съставен.
По възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
По възраженията на ищеца за нарушения на чл. 13 от ЗУЕС:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква
най-малко един път годишно от управителя /председателя на УС/, а с разпоредбата на
чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата,
които свикват събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа
на сградата най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не
по-късно от 24 часа.
По делото и независимо от указанията на съда, дадени с допълнение към доклада,
направено в открито съдебно заседание от 07.05.2025 г., ответната ЕС не представи до
приключване събирането на доказателства протокола от ОСЕС, ведно с всички негови
задължителни приложения, вкл. поканата за свикване на събранието. Последната не бе
представена нито с писмения отговор, нито с писмено становище на ответната страна
от 23.06.2025 г. Фактът, че ищецът с исковата молба е представил незаверено копие на
покана /л. 13 от делото/ не освобождава ответника от възложената му доказателствена
тежест да установи законосъобразното свикване на събранието, още по-малко при
прието и докладвано от съда изрично оплакване на ищеца за нарушение на чл. 13 от
4
ЗУЕС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ответната страна не успя да проведе
успешно пълно и главно доказване на факта, че процесното ОСЕС е било свикано в
съответствие с разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС, предвид което и само на това
основание всички оспорени позитивни решения, взети на него, подлежат на безусловна
отмяна, като незаконосъобразни.
От друга страна, съдът намира за нужно да отбележи, че по делото се
установяват и други съществени нарушения на процедурните правила, при които е
проведено оспореното ОСЕС – неизяснени кворум и мнозинство.
С исковата молба е направено изрично оплакване за неяснота относно начина за
изчисляване на кворума на ОСЕС, с оглед твърдението, че за сградата и комплекса не е
взето надлежно решение за определяне на прилежащите проценти идеални части към
всеки отделен обект в ЕС /площообразуване/ по смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС и при
наличие на предпоставките на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС.
Ответната страна е дала становище във връзка с това възражение на ищеца, като е
посочила в отговора си, че отсъства необходимост от провеждане на процедурата по
чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, доколкото в документите на всеки собственик са описани
прилежащите ид.ч. в общите части към собствените им обекти, които съответстват на
посочените в първоначалния документ за собственост – Нотариален акт за учредяване
на право на строеж от 16.06.2006 г. /л. 119-135 от делото/.
Същевременно, в хода на делото бе приобщено доказателство за собствеността на
ищеца – етажен собственик /л. 10-12 от делото/, като видно от документа за
собственост на ап. *** – СОС ид. № ***, обектът е описан с прилежащи ид.ч. от
общите части в размер на 11,75 кв.м., без да е посочено процентното им изражение.
На основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, когато в документите за собственост на
самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени
съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон
идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между
сБ.а на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към
обекта, разделен на сБ.а от площта на всички самостоятелни обекти и придадените
складови помещения, като така полученото число се преобразува в процент. На
основание чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и
ал. 5 от ЗУЕС се одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко
от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа.
Предвид изложеното и съобразявайки посочената императивна норма, съдът
счита, че ищецът успя да установи основателност на оплакването си, доколкото видно
от приетия документ за собственост на находящ се в ответната ЕС обект, за същия
отсъства описание на прилежащите към него ид.ч. от общите части на сградата в
процентно изражение. Същевременно, съгласно присъствения списък от процесното
ОСЕС /л. 221-250 от делото/, представителството на етажните собственици в общите
части за всеки СОС е отразено с прилежащи към съответния обект проценти ид.ч.,
като не става ясно по какъв начин са определени те. При отсъствие на доказателства за
надлежно прието решение за площообразуване от ОСЕС и законосъобразно
определени припадащи се към СОС в ЕС проценти ид.ч. в общите части е невъзможна
преценката за наличния кворум по чл. 15 от ЗУЕС при провеждане на ЕС, съответно –
за мнозинствата по взетите решения.
Не може да се сподели становището на ответната страна, че взимането на
решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС е ненеобходимо в случая и с оглед правилното
определяне на прилежащите към обектите проценти ид.ч. в общите части на комплекса
5
с нотариален акт от 16.06.2006 г. Касае се до договор, който обвързва единствено
договарящите по него страни и е недопустимо да се прилага спрямо трети лица.
Същият предвижда построяването на бъдещи СОС с определени характеристики и не
удостоверява фактическото им съществуване в съответствие с предварително
заложените параметри, вкл. прилежащи проценти ид.ч. от общите части в комплекса.
Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС е със
задължителен /императивен/ характер, като законодателят не предвижда разширително
тълкуване. Приложението на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, при наличие на предпоставки за
това, не се влияе от волята на адресатите , а нарушението е налице самостоятелно
основание за отмяна на всички решения, взети от процесното ОСЕС.
Оплакването за наличие на обсъдените нарушения се съдържа още в исковата
молба, предвид което и по изложените съображения, съдът намира същото за
основателно, а решенията на ОСЕС - за незакоосъобразни, като взети при нарушение
на чл. 13 и чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС и при незаконосъобразно свикано ОСЕС с
неизяснен кворум.
При този извод, съдът не намира за необходимо да изследва основателността на
останалите заявени от ищеца оплаквания за нарушения при провеждането на
оспореното общо събрание, доколкото констатираните пороци засягат
законосъобразността на всички, взети от ответната ЕС решения от 14.08.2024 г. и не
могат да бъдат санирани в рамките на производството.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло.
По исканията за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни
разноски, за които е направено надлежно искане и са представени доказателства, а
именно сумата от 130 лева – заплатени държавна такса за производството и депозит за
преводач.
Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане като съдебни разноски
на сторените разходи за нощувки по повод проведените по делото съдебни заседания.
Участието на страните в разглеждането на граждански дела е задължително само в
изрично предвидени по закон случаи, сред които не попада настоящият, а
съпътстващите във връзка с него разходи за тях имат косвен характер и не съставляват
съдебни разноски по смисъла на ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Р. Н.
А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, собственик самостоятелен обект с ид. № *** –
ап. ***, находящ се в ответната етажна собственост, всички позитивни решения от
14.08.2024 г. – по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8 и т. 9, взети от Общото събрание на
собствениците в комплекс „Г.“, с адрес в гр. ***“, представлявани от председателя на
управителния съвет – Х.Д., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна
собственост на комплекс „Г.“, с адрес в гр. ***“, представлявани от председателя на
управителния съвет – Х.Д., да заплатят на Р. Н. А., ЕГН **********, сумата от 130
/сто и тридесет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7