Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1705 04.11.2016г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На десети
октомври през две хиляди и четиринадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 3425 по описа за 2016 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба „EВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов и Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер, подадена чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт Кристиян Николов, която е предявил срещу ответника Дафна И.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 340.85 лв. - главница, представляваща задължение за доставена електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 20.10.2012 г. до 23.01.2013 г., на основание общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл. 98а от Закона за енергетиката, по партидата на абоната с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: с. Г........ *142, ИТН: 2926963 и сумата от 109.04 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 26.12.2012 г. до 21.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК -22.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 1220 от 22.04.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2295/2016г. по описа на БРС. Претендира присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 98а от ЗЕ ищецът е снабдявал и продал на ответницата - потребител електрическа енергия при публично известни за процесния период общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г., в сила от 27.06.2008г. по горепосочения клиентски номер. Ищецът сочи, че за процесния период ответницата не е заплатила задълженията си, свързани със снабдяване с електрическа енергия за горепосочения обект в сроковете по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 11, т. 1 от общите условия, поради което на основание чл. 27, ал. 1 от общите условия с оглед забавеното изпълнение ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие. Представя писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК, ответницата редовно уведомена, е депозирала писмен отговор, в който е
оспорила предявените искове като неоснователни, посочила е, че процесния имот,
за който се отнася исковата претенция е наследствен и необитаем от 2008г.,
поради което в него не е потребена електрическа енергия. Заявява, че през
есента на 2010г. поради пристигащи сметки за потребена ел. енергия в имота,
била извършена проверка на електромера, от която с установило, че има повреда,
поради което същият бил сменен с изправно устройство, но независимо от това
ищцовото дружество начислило на ответницата като задължение непотребената
ел.енергия за този минал период. На следващо място, ответницата е направила и
правопогасяващото възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.
111, б. „в” от ЗЗД за процесното вземане. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която заявява, че счита за основателни възраженията на ответницата, че процесните вземания са погасени по давност. Моли да не се присъждат разноски в полза на ответницата, поради представени от нея доказателства за направени такива.
В съдебно заседание ответницата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор, като с оглед изявленията на ищеца е оттеглила доказателствените си искания за писмени и гласни доказателства. Моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед № 1220 от 22.04.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2295/2016г. по описа на БРС, е разпоредено ответницата Д. И.Я. да заплати на „EВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 340.85 лв. - главница, представляваща задължение за доставена електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 20.10.2012 г. до 23.01.2013 г., на основание общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл. 98а от Закона за енергетиката, по партидата на абоната с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: с. Г...... *142, ИТН: 2926963 и сумата от 109.04 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 26.12.2012 г. до 21.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК -22.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер от 325 лв.
С писмено възражение по чл. 414 от ГПК, ответницата е възразила срещу вземанията на ищеца, за които същият се е снабдил със заповедта за изпълнение. По повод възражението на ответницата по чл. 414 от ГПК, в дадения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.
По делото са представени издадени от ищеца следните фактури на общ стойност 340.85 лв., а именно: фактура № ********** от 30.11.2012г. за начислени на ищцата суми за 332 квт.ч. електрическа енергия на стойност 68.21 лв. с отчетен период от 20.10.2012г. -22.11.2012г., фактура № ********** от 30.12.2012г. за начислени на ищцата суми за 902 квт.ч. електрическа енергия на стойност 185.32 лв. с отчетен период от 23.11.2012г. -18.12.2012г. и фактура № ********** от 31.01.2013г. за начислени на ищцата суми за 425 квт.ч. електрическа енергия на стойност 87.32 лв. с отчетен период от 19.12.2012г. -23.01.2013г.
Ответницата е оспорила дължимостта на процесните суми, претендирани съгласно представените от ищеца фактури. Въпреки доказателствената тежест, която носи, ищецът не е ангажирал доказателства, с които да докаже наличието на потребена в имота на ответницата електрическа енергия за посочените във всяка от фактурите период, количество и стойност. Фактурите представляват изходящи от ответника писмени документи, които удостоверяват изгодни за издателя си обстоятелства, поради което сами по себе си не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Освен това по делото липсват други представени от ответника доказателства, от които да се установи /с оглед задължението му да докаже с пълно доказване/ наличието на оспореното парично вземане към ответницата на соченото основание, в т.ч. и надлежни доказателства, от които да се установява как е образувана стойността на конкретните начислени във фактурите суми за електроенергия по партидата на ответницата, касаещи размера на главното задължение и начислените лихви за забава.
Ето защо съдът
намира, че исковата претенция на ищеца за приемане за установено, че
ответницата има задължение за неплатени сметки за ползвана електроенергия в
посочения в исковата молба размер и период, се явява неоснователна и следва да
се уважи. Липсата на установено главно задължение към ответницата –
главница, води до извод, че за ищеца не
е породено и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на главницата за същия период. Затова исковата претенция се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Поради установената недължимост на процесните суми не следва да се разглежда възражението на ответницата за погасяването им с изтичане на погасителната тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, макар, че за пълнота следва да се отбележи, че възражението е основателно с оглед периода на начисляване на предявените вземания и датата на съдебното им предявяване с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид неоснователността на главния иск за установяване дължимост на главницата, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за дължимост от ответницата на обезщетение за забавено плащане, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.03.2016г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради изцяло отхвърляне на предявените искове, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено /видно от приложения договор за правна защита и съдействие/ адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца „EВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо
Данов” № 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов и Михаела Михайлова
Михайлова – Дьорфлер ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответницата Д. И.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същата дължи
на ищеца сумата от 340.85 лв. /триста и
четиридесет лева и осемдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща задължение за доставена
електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 20.10.2012 г. до
23.01.2013 г., на основание общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия и чл. 98а от Закона за енергетиката, по партидата на
абоната с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: с. Г....
*142, ИТН: 2926963 и сумата от 109.04
лв. /сто и девет лева и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на главницата, за периода от 26.12.2012 г. до 21.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК -22.03.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми ищецът се е снабдил със
заповед № 1220 от 22.04.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2295/2016г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „EВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Данов” № 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов и Михаела
Михайлова Михайлова – Дьорфлер ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И.Я., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. /триста лева /.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.