Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Д. 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на тринадесети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Радева разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 4202 /2017 год. по описа
на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Д.Д.В. с ЕГН ********** ,
с която срещу *** град Д. , БУЛСТАТ ********* са предявени:
-иск за признаване
на уволнението и със заповед № РД-04-13/02.10.2017
г. на директора на *** град Д. за незаконно
на основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ ; - иск
на основание чл. 344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване
на ищцата на заеманата от нея преди освобождаването
длъжност – „ *** „ при *** - град
Д.; -иск с правно основание чл. 344
, ал.1 ,т.3 във
вр. с чл.
225 , ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за времето , през което е останала без работа поради незаконното уволнение в периода 02.10.2017 г. -02.04.2017 г. в размер на 7 717.80 лева ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
16.11.2017 г. до окончателното изплащане .
Претендират се разноските по
делото .
Излагат се следните следните обстоятелства :
На 29.01.2016 г. Д.Д.В.
е сключила трудов договор с ответника *** град Д. за длъжност „*** " за срок
от една година до 31.01.2017
г. След извършени законодателни промени наименованието на длъжността е била
променена на „***", за което е съставено допълнително споразумение от 01.09.2016г. към трудовия договор. На 31.01.2017г. е било
предложено на ищцата от директора на
училището да бъде продължен трудовия и договор със срок до края на учебната
2016/2017г. - до 14.09.2017г. На 14.09.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.З КТ трудовия договор е бил прекратен .На 15.09.2017г.
ищцата е сключила трудов договор №5 с
*** гр. Д. за длъжността „***" за определено време
- до 12.09.2018г. включително.
На 20.09.2017г. чрез ЧСИ Л. Т. с per. № *** и район на действие Окръжен
съд Д. по месторабота в сградата
на *** град Д. на В. е била връчена
заповед №РД-04-2/20.09.2017г. изх.№1038/20.09.2017г. на директора на ***, с която на основание чл.344, ал.2 КТ
директора отменя заповед
№7/14.09.2017г., с която е
прекратено трудовото и правоотношение от
същата дата.
След връщането и на работа в *** с две допълнителни
споразумения от
21.09. 2017 г. и 26.09.2017 г. трудовият
и договор е бил
променен за неопределен срок,
пълно работно време и с по – високо трудово
възнаграждение .
На 02.10.2017г. директорът на *** е връчил на Д.В. предизвестие изх.№1153/02.10.2017г. и заповед №РД-04-13/02.10.2017г., с която
трудовото и правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата на основание
чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 и намаляване обема на работа -
чл.328, ал. 1, т.З КТ.
Наведени са следните съображения
относно незаконност на уволнението :
Твърди се ,че
няма намаляване на работата за длъжността „***" и намаляване
на часовете по ***. До 30.09.2017 г. и след удължаване на срока за подаване на данни от
Списък Образец 1 към Националната единна информационна система за
предучилищно и училищно образование в РУО Д. има подадени варианти на списък
Образец № 1 с вписана длъжност „***" .
Ако съкращаването на длъжността е реално ,тази длъжност не е следвало да се подава в нито един от
вариантите на Списък Образец № 1 .
Сочи се ,че
е допуснато нарушение на чл.333, ал.4 КТ, тъй като преди връчване на процесната
заповед директорът не е поискал и не е
получил предварителното съгласие на синдикалната
организация ***, изискване, предвидено в Колективен
трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г. чл.10, т.3.
На следващо място ищцата заявява възражение за допуснато нарушение на чл. 8 ,ал.1
от КТ от страна на работодателя, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на права при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се осъществена
дискриминация от страна на
работодателя – неравно третиране по възрастов критерий,което
съставлявало нарушение на чл. 8,ал.3 от
КТ .Твърди се наличие на
недобросъвестна цел от страна на
директора на училището за назначаване
на по-млади лица на работа
/такива , на които не им
предстои пенсиониране поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст / ,за да се избегне
заплащането на обезщетения при пенсиониране,предвидени в КТ
и КТД в системата на народната просвета .
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника по делото,в който са изложени следните
възражения :
При прекратяване на трудовия договор
на ищцата са спазени всички императивни разпоредби на КТ, регламентиращи процеса на съкращаване на щата в учебното
заведение и като цяло процедурата по прекратяване на трудовия договор. Прекратяването на
трудовото правоотношение е законно, а издадената заповед – законосъобразна .Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено
на основание чл. 328, ал.
1 т. 2, пр. 2 и т. 3 от КТ – съкращаване
на щата и намаляване обема на работа. За да предприеме процедурата по съкращаване на щата, ответникът
е извършил необходимата промяна в щатното разписание на учебното
заведение, като бройката на заеманата от
ищцата длъжност е закрита, тъй като
само и единствено ищцата е заемала тази длъжност. Твърди се ,че след съкращаването на щата, бройката „ ***“ вече
не съществува, което сочи, че
съкращаването на щата е действително и процесната длъжност е премахната.
Излага се ,че работодателят не е имал задължение да извършва подбор на основание чл.
329 от КТ. В конкретния случай
ищцата е заемала единствената бройка за длъжността „***“.
Заповед № РД-04-2/20.09.2017 г.,
с която се отменя заповед № 7/14.09.2017г. е била издадена поради това,
че работодателят е установил, че издадената от него първа
заповед за прекратяване на трудовия договор
е незаконосъобразна. Законодателят е предоставил
възможност на основание чл. 344, ал. 2 от КТ работодателят да отмени издадена
от него заповед.
Ответникът
се е възползвал от това свое
право, като действията му в никакъв случай не са били
с користна цел и желание ищцата да остане без
работа.
Предвид неоснователността
на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се настоява за отхвърляне на исковете за възстановяване на работа и за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът твърди,че при
уволнението на ищцата са изплатени обезщетение за неспазено предизвестие на
основание чл. 220,ал.1 от КТ в размер на 3 243.80 лева и обезщетение за
оставането и без работа по чл. 222,ал.1 от КТ в размер на 1621.90 лева .
При отмяна на уволнение
противопоставя възражение за прихващане
на горните суми с претендираното
от ищцата обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 , ал.1 от КТ в
размер на 7 717.80 лева до размера на по-малкото от тях.
Настоява за присъждане на
разноски в производството .
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
На 29.01.2016 г. между Д.Д.В. и *** –град Д. е сключен трудов договор № 2 , по
силата на който ищцата В. е заела длъжността „ *** „ за определено време – до 31.01.2017 г. .
Подписано е допълнително споразумение
към трудовия договор с № 25 / 01.09.2016 г. , с която длъжността е променена на
„*** „ .
С допълнително споразумение №
8/31.01.2017 г. срокът на договора е продължен до 14.09.2017 г.
Със заповед № 7/14.09.2017 г. на
директора на *** –град Д. е прекратено трудовото правоотношение с Д.В. ,считано
от 15.09.2017 г. –поради изтичане на уговорения срок .
Издадена е заповед №
РД-04-2/20.09.2017 г. на директора на *** –град Д. , с която на основание чл.
344,ал.2 от КТ е отменена издадената заповед № 7/14.09.2017 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение .
На 21.09.2017 г. и 26.09.2017 г.
са подписани допълнителни
споразумения № 62 и № 63 , с които срокът на договора е променен –без определен
срок ,при пълно работно време и е определен по-висок размер на трудовото
възнаграждение на ищцата .
Със заповед №РД-04-13/02.10.2017г. на директора на *** трудовото правоотношение с Д.В. е прекратено поради съкращаване на щата
на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 и намаляване обема на работа -
чл.328, ал. 1, т.З КТ.
Заповедта е връчена на служителя
на 02.10.2017 г.
Искът на основание чл. 344 , ал. 1 , т.1 от КТ за признаване на уволнението и за незоканно и за
отмяна като незаконосъобразна на издадената заповед е предявен в предвидения в чл.358, ал.1,
т.2 от КТ двумесечен срок и е допустим.
Съгласно чл.344,ал.3 от КТ и предвид наведения от ищеца довод в исковата молба, преди да
разгледа трудовия спор по същество съдът следва да прецени дали е било
изискуемо предварително съгласие на синдикален орган в предприятието
по чл. 344,ал.4 от КТ и дали такова е било поискано от
работодателя, съответно дали същото е било дадено преди уволнението .
При констатация
за неспазване на императивната разпоредба,
предвиждаща предварителна
закрила при уволнение, заповедта подлежи на отмяна само на това основание. Преценката следва да се извърши към момента на връчване на заповедта за уволнение, когато настъпва прекратяването на
трудовия договор съгласно чл.335,т.3 от КТ и който е релевантен за
закрилата по чл.333,ал.4
от КТ (така
чл. 333,ал.7 от КТ ).
Безспорно е, че към момента на
връчване на заповедта за уволнение работодателят не е поискал и
съответно не е получил предварително разрешение на синдикалната организация на ***
при *** град Д.
Спори се
дали ищцата В. е била субект на тази специална
закрила.
Закрилата по чл. 333,ал.4 от КТ е
предвидена в чл.10,т.3 от КТД за системата на народната просвета ,сключен на
19.06.2016 г. /лист 97 и сл. по делото
/ между Министрество на образованието и
науката , Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България ,
Сдружение на директорите в средното образование в РБългария и Синдикат на българските уучители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България , Синдикат „Образование „
към КТ„Подкрепа”,Независим учителски
синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати .
Съгласно чл.63 от договора същия влиза в сила от деня на
подписването му и е валиден за две години .
Съобразно разпоредбата на
чл.333,ал.4 от КТ от сочената предварителна закрила могат да се ползват само работници и
служители , които или са членове на синдикална организация-страна по КТД или
ако не членуват в такава,са се присъединили към КТД по реда на чл. 57,ал.2 от КТ .
Присъединяването на ищцата В. към
действащия КТД е удостоверено в
депозирано по делото писмо от
председателя на *** при *** вх. № 3530/16.02.2018 г. в отговор на искане за
предоставяне на документи относно членство на ищцата В. в синдикалната
организация /лист 149 / .
Следователно е нарушена от
работодателя разпоредбата на чл. 333,ал.4 от КТ ,предвиждаща предварителна закрила при уволнение и заповедта подлежи на отмяна само
на това основание.
Като последица основателен се
явява и искът на основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяването
на ищцата Д.Д.В. на заеманата преди
уволнението длъжност – „***"
За времето, през което работникът
или служителят е останал без работа
поради незаконно уволнение, работодателят му държи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за не повече от
шест месеца –чл.225,ал.1 от КТ .
Установява се от представената в
съдебно заседание за справка трудова книжка на ищцата в оригинал ,че в
шестмесечния период след
уволнението тя не е била заета по
трудово правоотношение .Следователно и се следва обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ за пълния шестмесечен срок на оставането и без работа -02.10.2017 г. -02.04.2018 г. Неговият размер
по правило се формира според чл. 228 , ал.1 от КТ на база полученото от
работника / служителя брутно трудово възнаграждение през последния пълен
работен месец преди уволнението .
Вещото лице Е.Й. установява в изготвената по делото
съдебно –икономическа експертиза след
проверка в *** в трудовото досие на ищцата и справка с ведомости за работна
заплата ,че последният пълен работен месец на Д.В. преди прекратяване на трудовото
правоотношение е месец юни 2017 г.
В изготвеното допълнително
заключение от 06.03.2018 г. /лист174 / вещото лице установява ,че брутното
трудово възнаграждение за пълен отработен месец /в случая месец юни 2017г. /
възлиза на 1119.50 лева , включващо основна основна заплата и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер
, от които основна заплата в размер на 770.00 лева , клас прослужено
време в размер на 269.50 лева / 770 х 35% / и клас квалификация в размер на
80.00 лева .
Съдът приема,че следва да приеме
за база за изчисляване обезщетението по чл. 225 , ал.1 от КТ месец юни 2017 г.
, който е пълен отработен месец съобразно изискванията на КТ и следва да
се начисли определения от вещото лице
процент за клас прослужено време 35 % -съобразно прослуженото време към месец
юни 2017 г. ,за който месец е изчислено
брутното трудово възнаграждение по чл. 228,ал.1 от КТ .
Заключението се кредитира като
изготвено от лице,притежаващо необходимата квалификация и знания .
Изчисленият от вещото лице размер
брутно трудово възнаграждение за месец
септември 2017 г. съдът не приема като база за изчисляване на дължимото
обезщетение във вр. с чл. 228 , ал.1 от КТ , защото месец септември 2017 г. не
се явява пълен работен месец преди уволнението .
С оглед установеното
обезщетението за оставане без работа за периода 02.10.2017 г. -02.04.2018 г.
възлиза на сумата от 6 717.00 лева .
По възражението на ответника за
прихващане :
Вещото лице установява в
заключението си още,че на ищцата е
изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,ал.1 от КТ в брутен
размер от 1277.45 лева на 26.10.2017 г. , ведно с начислено трудово
възнаграждение за 1 отработен ден за 02.10.2017 г. .
Не са ангажирани по делото
доказателства на ищцата В. да е заплатено обезщетение за оставането и без
работа по чл. 222,ал.1 от КТ в размер на 1621.90 лева .
Обезщетението по чл. 220,ал.1 от КТ се дължи от работодателя за неспазения от него срок на предизвестие при
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по
чл. 328 от КТ .Обезщетението предполага правомерно уволнение .
Признаването на уволнението за
незаконно и възстановяването на ищцата на предишната работа има за последица
възстановяване на трудовото правоотношение такова , каквото е съществувало до
уволнението .Тъй като обезщетението по чл. 220,ал.1 от КТ предпоставя правомерно уволнение, при неговата
отмяна като незаконно , то се явява получено въз основа на отпаднало основание
и подлежи на връщане .Обезщетението по чл. 225,ал.1 от КТ не може да се
кумулира с обезщетението по чл. 220,ал.1
от КТ .Възражението на ответника за прихващане на дължимото обезщетение по чл.
225 , ал.1 от КТ с изплатеното обезщетение по чл. 220,ал.1 от КТ е основателно.Предпоставките за компенсация
по чл. 103 от ЗЗД са налице .
Предвид изложеното искът за
заплащане на обезщетение по чл. 225 , ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 02.10.2017
г. -02.04.2018 г. подлежи на уважаване за сумата от 5 439.55 лева и следва да се отхвърли за
горницата над 5 439.55 лева до претендирания размер от 7 717.80 лева
,като за сумата от 1000.80 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен , а за
сумата от 1277.45 лева като погасен
поради извършено прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220,ал.1 от КТ .
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищцата се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете .
Заявено е от ответника възражение
за прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение .
Разпоредбата на
чл.78,ал.5 от ГПК предвижда възможност по искане на насрещната страна да бъде
присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение ,но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата .
Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд.Размерът на възнаграждението се
определя с договор между него и клиента като размерът следва да бъде обоснован
и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за
определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Преценката за прекомерност следва
да направи във всеки конкретен случай съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото .
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от д.В. е в размер на 800.00
лева .
Съгласно чл. 7. (1) от НАРЕДБА
№ 1
от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията са следните: 
за отмяна на уволнение /чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ/ или за възстановяване на работа /чл.344,ал.1,т.2 от КТ /, когато искът е
предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на
определяне на възнаграждението по реда на чл.2 , за други неоценяеми искове – 200
лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2;
Размерът на минималната работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие 15.11.2017 г. е в размер на 460.00 лева ,определена
с ПМС № 141/13.07.2017 г.
По оценяемия иск
минималният размер на адвокатското възнаграждение , определен съобразно
разпоредбата на чл.7,ал.2,т. 3 от Наредбата възлиза на 722.40 лева .
С оглед горното уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищцата в размер на 800.00 лева не е прекомерно .
Съразмерно с уважената част от исковете следва да се
присъди на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 721.28 лева .
Ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 225,ал.1 от КТ в размер на 88.56 лева адвокатско
възнаграждение и 48.17 лева заплатен
хонорар вещо лице .
На основание чл.78,ал.6 от ГПК *** град Д. следва да заплати по сметка на Д.ки районен съд държавна такса по исковете в
общ размер на 317.58 лева
, определена по ТАРИФА за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /50.00 лева по иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ + 50.00 лева по иска по чл. 344,ал.1,т.2 от КТ + 217.58 лева по иска за обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ /,както
и 81.05 лева депозит вещо лице .
Водим от горното , Д.кият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д.Д.В. с ЕГН ********** ,извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 поради
съкращаване на щата и намаляване обема на работа -
чл.328, ал. 1, т.3 КТ със заповед № РД-04-13/02.10.2017 г. на директора на ***-Д. и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД-04-13/02.10.2017 г. на директора на ***-Д. .
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.В. с ЕГН **********
на предишната работа на длъжност „
*** „ в *** - град
Д. .
ОСЪЖДА **** град Д. да заплати на
Д.Д.В. с ЕГН ********** обезщетение по чл. 225 , ал.1 от КТ за оставането и без работа за периода 02.10.2017 г.
-02.04.2018 г. в размер на 5 439.55
лева ,като отхвърля иска за горницата
над 5 439.55 лева до претендирания размер от 7 717.80 лева ,като за
сумата от 1000.80 лева искът се отхвърля
като неоснователен , а за сумата от
1277.45 лева искът се отхвърля като погасен
поради извършено прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220,ал.1 от КТ .
ОСЪЖДА *** град Д. да заплати на Д.Д.В.
с ЕГН ********** разноски в производството в размер на 721.28 лева адвокатско
възнаграждение .
ОСЪЖДА Д.Д.В. с ЕГН ********** да заплати на **** град Д. разноски в
производството в размер на 88.56 лева адвокатско възнаграждение и 48.17 лева хонорар вещо лице .
ОСЪЖДА ***-Д. да заплати по сметка на Районен съд
град Д. държавна такса по исковете общо в размер на
317.58 лева и депозит вещо лице в
размер на 81.05 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
обявяването му в регистъра на съдебните решения на 27.04.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :