РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря М.Методиева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5114 по описа за 2021 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А.К.С. против
против Прокуратурата на Република България искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата
твърди, че спрямо нея било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 и по чл.274 а,
ал.3 от НК. Впоследствие бил внесен обвинителен акт в СРС за престъпление по
чл.325, ал.1 от НК и по чл.274 а, ал.3 от НК. В хода на наказателното
производство по искане на прокурора обвинението било изменено за по-тежко
престъпление – по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Производството
по делото приключило с оправдателна присъда от 08.11.2018 г. по НОХД № 6666/2014
г. на СРС. Софийска районна прокуратура подала протест срещу присъдата. Въззивният съд с решение от 03.06.2019 г. по ВНОХД № 829/2019 г. на СГС потвърдил оправдателната
присъда. Ищцата твърди, че претърпяла
неимуществени вреди от незаконното обвинение, които се изразили в драстично
влошаване на здравословното й състояние, вкл. депресия, апатия, тревожност,
нарушена концентрация. Това психическо състояние изисквало постоянно
медикаментозно лечение, от което била напълно зависима. Вредите се изразили и в
болезнена, натрапчива мисъл за непоправимо пропуснати възможности за социална
реализация; в унизително за ищцата отдръпване на редица нейни близки бизнеспартньори и работодатели; в непреодолимо чувство за
вина за задължения към кредитори във връзка с разходи за правна помощ. В
исковата молба подробно са описани претърпените от С. неимуществени вреди. Тя
твърди, че през
2012 г. работила в Хюлет-Пакард, гр.Щутгарт, Германия
и имала намерение да продължи кариерата си там след кратък престой в България
през 2013 г., но повдигнатото срещу нея незаконно обвинение през 2013 г.
осуетило плановете й за професионална реализация в чужбина. Длъжностни лица от
полицейското управление съставили докладни записки с невярно съдържание, изфабрикували
неистински доказателства срещу нея – твърдели, че е скъсала полицейска униформа,
като по този начин й приписали престъпление, каквото не била извършила. Случаят
бил медийно оповестен от „БНТ“, „Нова телевизия“, „Телевизия 7 дни“, от
популярни интернет сайтове („ПИК“,
„Съдебни репортажи“, „Правен свят“, „Блиц“, „Медиапул“)
и от печатни издания като „24 часа“, „Труд“, „Дневник“, „Капитал“, „България“. В
пряко телевизионно предаване от Народното събрание
на запитване от народни представители министърът на вътрешните работи по онова
време Ц.Й.преповторил позицията на СРП, че ищцата е извършила престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 274а, ал. 3 от НК. В
резултат на това С. започнала да получава анонимни заплахи във „Фейсбук“, била обиждана и обругавана по недопустим начин. По
време на инцидента от 2013 г. работела в
„Д.“ ЕАД. Близки, познати и колеги проявили негативно отношение към нея по
повод на повдигнатото обвинение. На работното й място дочувала негативни оценки
за своята личност и призиви да бъда отстранена от работа до приключването на
разследването. Ищцата се чувствала сериозно дискредитирана, което повлияло на
психическото й равновесие. След образуването на досъдебното производство
настъпило внезапно влошаване на здравословното й състояние. Подложена била на силен
стрес, получила тремор на цялото тяло, съчетан с
безсъние и тревожност. Наложило се да потърси квалифицирана психиатрична
медицинска помощ – назначена й била медицинска терапия, но независимо от това, изпитвала безпокойство, страх, изпотяване и
треперене, особено в дните около насрочените следствени действия в досъдебното
и съдебно производство. В Медицински център „Св. Наум", гр. София, й били поставени следните диагнози на
психическото й състояние - МКБ Е43.0 (остра стресова реакция) и Р43.1 (посттрамватично стресово разстройство), които заболявания
били лекувани медикаментозно. Ищцата
била напълно зависима от това лечение. През цялото време на наказателното
производство С. се опитвала да съдейства в пълен обем на разследващите органи, за
да се установи обективната истина. Последователно се обърнала към СРП, СГП, АП,
ВКП и към самия главен ррокурор с жалби, съдържащи
данни за извършени срещу нея закононарушения от длъжностни лица от състава на
01 РПУ-СДВР. Обърнала се и с жалба към министъра на вътрешните работи (Цв. Ц.) и поискала безпристрастна проверка на изнесеното в
медиите. Усилията й обаче били напълно безплодни и едва след предаване на
„Господари на ефира" по Нова телевизия в началото на април 2014 г.,
Инспекторатът към МВР излязъл с публично становище, че полицай от 01 РПУ- СДВР
умишлено е разкъсал якето си, за да бъде
обвинена ищцата по чл. 274а, ал. 3, пр. 3 от НК. През м. март 2014 г. състав на
АССГ отменил издадената срещу нея заповед за задържане под стража от 15.09.2013
г. като незаконосъобразна. В два поредни годишни доклади на Държавния
департамент на САЩ за състоянието на човешките права в България за 2013 г и
2014 г. конкретно бил посочен случаят от 15.09.2013 г., а ищцата изрично била упомената
с името си. В резултат на тази нежелана международна известност С. следвало да
се прости с мечтата си да се завърне на работното си място в Хюлет-Пакард, защото получила информация, че регионалното
ръководство не би позволило името на компанията да бъде замесено в скандал от
такъв порядък. Не можела да реализира и мечтата си да се дипломира с магистратура в Лондон, предвид
наложената й мярка за неотклонение с неясен времеви хоризонт. С оглед на
негативното отношение на работното й място, била принудена да напусне работа още през м. април 2014 г., а след това научила,
че много врати за нея са затворени. При така изложените твърдения за претърпени
неимуществени вреди, ищцата счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 25 200 лв. Твърди, че претърпяла
и имуществени вреди в размер на 6800 лв., изразили се в разходи за адвокатска
защита. Предвид изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 200лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6800 лв., ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва ищцата да е
претърпяла описаните в исковата молба вреди; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди;
оспорва размера на иска за неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 200 лв.:
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически
факти: 1/срещу ищцата да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищцата да е оправдана по
повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за нея; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда от 08.11.2018 г. по
НОХД № 6666/2014г. на СРС, НО, 121 състав, подсъдимата А.К.С. е призната за невиновна в
това, че на 15.09.2013 г., коло 05.10 часа, в
гр.София, на бул. *****, на паркинга пред
сградата на 01 РУП - СДВР, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: нанесла удари с
ръце и крака на служителите на МВР от състава на 01 РУП – СДВР – полицейски
инспектор Г.Д.С.и старши полицай К.М.С.– и дърпала последния за дрехите и
ръцете, при което скъсала в областта на дясното рамо и десния пагон форменото
му облекло /връхно яке/ и се обръщала към служител на МВР от състава на 01 РУП - СДВР – полицейски инспектор
Г.Д.С.– с думите: „изверг”, „боклук”, „селянин”, „комплексар”,
„простак” и „помияр”, поради което, на основание
чл.304 НПК, е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.325, ал.1 НК.
Със същата присъда А.К.С. е призната за невиновна
в това, че на 15.09.2013 г., около 05.10 часа, в гр. София, на бул. *****, на
паркинга пред сградата на 01 РУП - СДВР, чрез дърпане с ръце противозаконно е
повредила /скъсала в областта на дясното рамо и десния пагон/ формено облекло
на МВР /връхно яке/ на служител от състава на 01 РУП - СДВР - старши полицай К.М.С.носено
по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, поради което, на основание
чл.304 НПК, е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.274а, ал.З, пр.З НК.
От приложените по делото НОХД № 6666/2014 г. на СРС, ВНОХД № 829/2019 г.
на СГС и сл.д № 406/2013 г., ДП - ЗМ № 3333/2013 г. на 01 РУП-СДВР, се установява,
че наказателното производство срещу С. е започнало на 15.09.2013 г., когато е
привлечена като обвиняема за извършено на 15.09.2013г. престъпление по чл.325,
ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.274а, ал.3 от НК.
Впоследствие с ново постановление от 05.03.2014г. е привлечена като обвиняема
за престъление по чл.325, ал.1 от НК и по чл.274а,
ал.3, предл.3 от НК. Срещу нея е внесен обвинителен
акт в съда на 01.04.2014 г. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК и по чл.274а,
ал.3, предл.3 от НК.
В хода на съдебното производство на 16.09.2015 г. е допуснато изменение
на обвинението срещу А.К.С.,
като деянието е квалифицирано по чл.325, ал.2, вр
ал.1 от НК.
На
22.12.2016 г., по искане на ищцата, съдията-докладчик се е отвел от разглеждане
на делото и същото е разпределено на друг съдия, като съдебното производство е
започнало отначало по първоначалното обвинение по чл.325, ал.1 от НК и по чл.274а, ал.3, предл.3 от НК, по което е произнесена и постановената на
08.11.2018г. присъда.
Наказателното производство е приключило на 03.06.2019 г., когато оправдателната
присъда е влязла в сила, като същото е продължило общо 5 години, 8 месеца и
деветнадесет дни.
Със заповед от 15.09.2013 г. на старши полицай от 01 РУП на СДВР – София,
на основание чл.63, ал.1,т.1 от ЗМВР, ищцата е задържана за срок от 24 часа,
след което спрямо нея е взета мярка „подписка“ до края на наказателното
производство.
Представени са разпечатки на статии, публикувани във вестник „Капитал“ и
вестник „Днес“, които отразяват повдигнатото срещу ищцата обвинение и
проследяват развитието на производството по подадени сигнали за нагласено
разследване и полицейско насилие.
Представено е копие на откъс от Доклад за човешките права – България 2013
г., раздел “Изтезания и друго жестоко, нехуманно или унизително отношение или
наказание“, в който е отразено задържането на ищцата и нейните оплаквания, че
полицаите са я заплашили със сексуално насилие. Посочено е, че началникът на
полицейското управление е признал, че е била използвана сила, но е отрекъл да е
била прекомерна.
Представено е копие на откъс от Доклад за човешките права – България
2014г., раздел “Изтезания и други видове жестоко, нехуманно или унизително
отношение или наказание“, в който е отразено, че прокуратурата е отказала да
повдигне обвинение срещу полицейските служители, участвали в малтретирането и
последвалото задържане на А.С. и Иван Цонев за хулиганство. В доклада е
посочено, че Софийският административен съд е постановил, че задържането е било
неправомерно, а Министерство на вътрешните работи е наложило дисциплинарни
наказания на двамата полицаи, след като е било установено, че са неверни обвиненията
им, че С. е скъсала униформа на полицейски служител.
От показанията на св. Т. -
съученик и съсед на ищцата, се установява, че след образуването на наказателното
производство С. променила поведението си – станала по-затворена, нямала доверие
в хората, видимо била притеснена, ограничила контактите си, дистанцирала се
дори от приятели, притеснявала се за бъдещето си. Преди била лъчезарен човек,
имала планове за бъдещето си. След обвинението споделила със свидетеля, че не се
чувства добре. Дори и след приключване на наказателното производство
продължавала да посещава лекари. Наказателният процес се отразил негативно на
отношенията й с прителя й Иван. Връзката им
претърпяла криза. Според свидетеля, това се дължало на наказателния процес,
защото Иван също бил притеснен, както и ищцата. Свидетелят заява,
че С. преди обвинението имала планове да пътува в чужбина, но не знае какви
конкретно са били тези планове.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно преживените от ищцата
страх, безпокойство, недоверие към хората, ограничаване на социалните контакти
и душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са
непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
От заключението на назначената по делото психиатрическа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че психическото
състояние на ищцата се е влошило след образуването на наказателното
производство срещу нея. На 16.09.2013 г. и на 20.09.201Зг. е била консултирана от психиатър, който я е насочил към стационарно лечение. Проведено
е било лечение в дневен стационар през периода 24.09.201З г. до 30.09.201З г. След това лечението е продължило в амбулаторни условия. Влошаването на здравословното състояние на ищцата е започнало с „Остра стресова
реакция“, преминала в „Посттравматично стресово разстройство“. Това състояние се характеризира с тревожно-депресивни симптоми,
страхове, възобновяване на травматичните спомени от инцидента, нарушения на съня
и апетита, отбягващо поведение, социално оттегляне. Заболяванията са довели до временна неработоспособност - издаден е бил болничен лист на ищцата както за стационарния й престой, така и за 30 дни домашен отпуск. Според вещото лице, установените психически заболявания са в
причинно-следствена връзка със задържането на
ищцата в ареста и наказателното производство срещу нея. Посттравматичното стресово разстройство е с флуктуиращ ход и при последния психиатричен преглед /м.април 2021г./ е отбелязано степенно подобрение. Ищцата съобщава за епизоди на
повишена тревожност и раздразнителност, ситуативно провокирани, епизодични нарушения на съня,
възобновяване на спомените от инцидента, за които е приемала епизодично
изписаните медикаменти. Според вещото лице, прогнозата за
здравословното й състояние е добра – ще настъпи пълно отзвучаване на оплакванията.
При така установените факти съдът приема за доказано по делото, че спрямо
А.К.С. е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което е
била оправдана с влязла в сила присъда, претърпяла е неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от незаконното обвинение, т.е доказани са фактите
от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение №
49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на
обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищцата към датата на
започване на наказателното производство спрямо нея – 25 г., тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение – първоначално по досъдебното производство на
15.09.2013 г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 325, ал.2, вр ал.1 от НК и по чл.274а, ал.3 от НК, а впоследствие на 05.03.2014 г. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл.325, ал.1 от НК и по чл.274а,
ал.3, предл.3 от НК. На 01.04.2014 г. е внесен
обвинителен акт в съда за престъпления по чл.325, ал.1 от НК и по чл.274а,
ал.3, предл.3 от НК. В хода на съдебното производство,
на 16.09.2015 г., е допуснато изменение на обвинението срещу А.К.С., като деянието е квалифицирано по по-тежък
състав - по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. На 22.12.2016 г., по искане на ищцата, съдията-докладчик
по делото се е отвел от неговото разглеждане и същото е разпределено на друг
съдия, като съдебното производство е започнало отначало по първоначалното обвинение по
чл.325, ал.1 от НК и по чл.274а, ал.3, предл.3
от НК, по което е произнесена и оправдателната присъда. Престъпленията, за които е повдигнато
обвинение на ищцата, са умишлени, от общ характер, за които се предвижда наказание
„лишаване от свобода“. За престъплението по чл.325, ал.2, вр.
ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5 години, а
за престъпленията, за които е внесен обвинителен акт в съда – по чл.325, ал.1
от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години или „пробация“, както и „обществено порицание“; за престъплението
по чл.274а, ал.3, предл.3 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода“ за срок до 1 година. Съдът отчете продължителността
на наказателното производство през периода 15.09.2013 г. – 03.06.2019 г. /пет
години, осем месеца и деветнадесет дни/. По отношение на ищцата е била взета
най-леката мярка за неотклонение “подписка“, но в началото на производството е
била задържана със заповед по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа. По
делото се установи, че С. не е осъждана и тежко е преживяла проведения спрямо
нея наказателен процес, който е бил медийно оповестен – тревожела се е за
бъдещето си, страдала е заради несправедливото обвинение, изгубила е доверие в
хората, затворила се е в себе си, ограничила е контактите си, дистанцирала се е
дори от приятели./св.Т./. Вследствие на незаконното обвинение психическото
състояние на ищцата се е влошило. Тя е провела лечение в дневен
стационар през периода 24.09.201Зг.
до 30.09.201З г., а впоследствие се е лекувала в амбулаторни условия. Назначената по делото психиатрическа експертиза установява, че ищцата е
страдала от „Остра стресова реакция“, преминала в „Посттравматично стресово разстройство“. Това състояние се характеризира с тревожно-депресивни симптоми,
страхове, възобновяване на травматичните спомени от инцидента, нарушения на съня
и апетита, отбягващо поведение, социално оттегляне. Заболяванията са довели до временна неработоспособност - издаден е бил болничен лист на ищцата както за стационарния й престой, така и за 30 дни домашен отпуск. Съдът отчете обстоятелството, че посттравматичното стресово
разстройство е с флуктуиращ ход и при последния психиатричен преглед /м.април 2021г./ е отбелязано степенно подобрение. Според заключението на медицинската експертиза, прогнозата за здравословното състояние на С. е добра – ще настъпи пълно отзвучаване на оплакванията.
По делото останаха недоказани твърденията на ищцата, че незаконното
обвинение е попречило на реализацията й в чужбина, тъй като липсват доказателства
да й е била осигурена конкретна работа извън България преди наказателното
производство. Независимо от това съдът прие, че незаконното обвинение се е
отразило негативно на плановете и мечтите й за нейното бъдеще, тъй като за дълъг
период от време е била принудена да насочи волята и усилията си към защита срещу
незаконното обвинение.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2013 – 2019 г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 13 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 25 200 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6800 лв.:
Видно от Договор да правна защита и съдействие от 15.09.2013 г./л.49, том
първи от приложено следствено дело № 406/2013 г., ДП - ЗМ
№ 3333/2013 г. на I РУП- СДВР/ ищцата е възложила на адв. П.С.осъществяването
на правна защита по образуваното производство срещу уговорено възнаграждение от
300 лева, без изрично да е посочен срок и начин на плащане. Не са ангажирани доказателства тази сума да
е била заплатена.
В кориците на сл.д № 406/2013 г., ДП - ЗМ № 3333/2013 г. на I РУП- СДВР, се съдържа пълномощно от 26.09.2013 г./л.96, том първи/, с
което ищцата е упълномощила адв. Н.Б.К.да я
представлява по досъдебното производство, но не е представен договора за правна
помощ, сключен с адвокат К., нито по досъдебното производство се съдържат доказателства
за размера на договорено и заплатено възнаграждение за този адвокат.
Едва с исковата молба е
представен договор за правна помощ от 26.09.2013 г., сключен с адвокат К., за
оказване на правна защита и съдействие по досъдебно производство ЗМ № 3333/2013
г., в който е посочено възнаграждение от 500 лв., ведно с данъци и осигуровки,
и 100 лв. за всяко явяване, като е отразено, че сумата от 500 лв. е платена.
Видно от Договор да правна защита и съдействие от 06.06.2016
г./л.45 от приложено ВНОХД № 829/2019 г./ищцата е възложила на адв. М.осъществяването на правна защита пред СРС по НОХД №
6666/2014 г. и пред СГС срещу уговорено възнаграждение в размер от 6 000
лева, платимо в брой. В договора е посочено, че сумата е платена на адвокат М..
При така събраните доказателства по делото бе установено, че ищцата е
направила разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. по
договора, сключен с адвокат М., но не бяха доказани останалите разходи,
посочени в исковата молба.
Договорът за правна помощ от 15.09.2013 г., сключен с адвокат П.С., за
сумата от 300 лв., е представен по досъдебното производство, но не доказва този
разход да е бил направен от ищцата, тъй като в договора липсва отбелязване
сумата да е била платена, нито нито в хода на
наказателното производство са представени доказателства за плащането й.
Договорът за правна помощ от
26.09.2013 г., сключен с адвокат К., не е представен по досъдебното
производство, а едва с исковата молба. В хода на досъдебното производство е
представено единствено пълномощно за адв.К., но от
него не може да се установи дали е договорено адвокатско възнаграждение, в
какъв размер, нито дали същото е платено.
За да бъдат присъдени разноски по досъдебното производство, доказателства
за техния размер и за факта на плащането им е следвало да бъдат представени по
самото досъдебно производство, а такива доказателства липсват, поради което претенцията
за имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи разходи за
възнаграждение за адв.К., и в размер на 300 лв.,
представляващи разходи за възнаграждение за адв.С.по
досъдебното производство останаха недоказани.
С оглед на изложените мотиви, предявеният иск за имуществени вреди следва
да бъде уважен до размера от 6000 лв., а в останалата част допълния
предявен размер от 6800 лв. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва:
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди
се дължи, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.06.2019
г., не и за периода преди тази дата, поради което претенцията за законна лихва
за периода 03.06.2018 г. - 03.06.2019 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски за държавни такси в размер на 20 лв. и разноски за адвокат в
размер на 771,88 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като общата цена на предявените искове е 32
000 лв., при което минималният размер на адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, която е в сила към датата на сключване на договора за
правна помощ, е 1490 лв., а договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждентие е в по-малък размер – 1300 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на А.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата
от 13 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което А.К.С. е оправдана с присъда от 08.11.2018 г. по НОХД № 6666/2014г. на СРС, НО, 121 състав, влязла в сила на 03.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.06.2019
г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 200 лв. и в частта,
в която се претендира законна лихва за периода 03.06.2018 г. - 03.06.2019 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати А.К.С., ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 6000 лв./обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2016
г., сключен с адв. М.М., за
защита срещу незаконно обвинение, по което е оправдана с присъда от 08.11.2018
г. по НОХД № 6666/2014г. на СРС, НО, 121 състав, влязла в сила на 03.06.2019 г./,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 6800 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 03.06.2018г. -
03.06.2019г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.К.С.,, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски за държавни такси в размер на 20 лв., както и разноски за
адвокат в размер на 771,88 лв., като разноските за адвокат са определени,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: