№ 1042
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500964 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по жалби вх.№ 85822/01.07.2019г; вх.№ 94731/22.07.2019г. и вх.№
95083/23.07.2019г. срещу решението на СГС, І-14 състав от 23.05.2019г. по гр.д.№
15277/2013г., с което : 1/ е уважен иска на Л. А. К. срещу В. Т.Д. по чл. 26, ал.2, предл. 2 ро
ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД , като е прогласена нищожността на упълномощителна сделка с
нотариална заверка на подписа рег. № 1491/2001г. на нотариус М. Е.;
2/ е уважен иска на Л. А. К. срещу В. Т.Д. по чл. 42, ал.2 ЗЗД, като е прогласен за
недействителен спрямо ищцата договор за покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г.
на нотариус М. Е.;
3/ отхвърлени са исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.1во ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
предл.3то ЗЗД ;чл.26, ал.2, предл.2 -ро, 4-то и 5-то ЗЗД срещу В. Т.Д. за прогласяване
нищожност на договор за покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г. на нотариус М.
Е.;
4/ отхвърлени са исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.1во ЗЗД , чл. 26, ал. 1,
предл.3то ЗЗД ; 26, ал. 2, предл. 2 ро ЗЗД и чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД срещу В. Т.Д.,
Л. Ц. Д. и И. Т. И. за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по
нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц. С.;
5/ отхвърлени са исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД , по
1
чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро , 4-то и последно ЗЗД срещу И. Т. И., Л. В. И., А.Р. А., П.Р. А. и
"Иса инженеринг" ЕООД за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по
нотариален акт № 100/2001г. на нотариус В. Я. и
6/ е уважен частично иска на Л. А. К. по чл. 59 ЗЗД срещу "Иса инженеринг" ЕООД ,
като е осъдено дружеството да й плати 19 234 лева обезщетение за лишаване от ползване на
процесния имот за периода 01.05.2010г.-11.11.2013г. и е отхвърлен иска за разликата до
пълния предявен размер от 48 000 лева.
Въззивна жалба вх.№ 95083/23.07.2019г. е подадена от ищцата Л. А. К., със
съгласието на попечителя й А. Б., срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковите й претенции за прогласяване нищожността на сделките по нотариален акт №
23/2001г. на нотариус М. Е.; по нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц. С. и по
нотариален акт № 100/2001г. на нотариус В. А.. Твърди необоснованост на изводите на
първостепенния съд и иска отмяна на решението в обжалваната част.
Въззивна жалба вх.№ 94731/22.07.2019г. е подадена от ответника В. Т.Д. срещу
решението в частта, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 26, ал.2 ЗЗД
вр. с чл. 44 ЗЗД и по чл. 42, ал.2 ЗЗД. Иска отмяна на решението в тази част, като твърди, че
не било обсъдено възражението му за придобивна давност.
Въззивна жалба вх.№ 85822/01.07.2019г. е подадена от ответниците А.Р. А., П.Р. А.
и "Иса инженеринг" ЕООД срещу решението в частта, с която е уважен иска по чл. 59 ЗЗД.
Изтъкват се оплаквания за необоснованост на правните изводи на съда и се иска отмяна на
решението в обжалваната част.
Въззивниците А.Р. А. и П.Р. А. не са страни по иска по чл. 59 ЗЗД и спрямо тях съдът
не се е произнесъл по така предявения иск, поради което жалбата им срещу решението в
тази част е недопустима.
Ответниците В. Т.Д., Л. Ц. Д., И. Т. И., Л. В. И., А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг"
ЕООД оспорват жалбата на ищцата.
Ищцата Л. А. К. не е депозирала отговор на въззивните жалби на В. Т.Д. и на "Иса
инженеринг" ЕООД.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
приема следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че по силата на
нотариален акт № 49, том ІХ, дело № 1449/1986г. от 02.04.1986г. и нотариален акт №
169/25.08.1994г. ищцата К. е станала едноличен собственик на апартамент № 1, ет.1 в
сградата на бл. 29, жк ***, ул. *** № 29-31, гр.София.
С нотариален акт № 23/07.03.2001г. на нотариус М. Е., с район на действие СРС, В. Т.
Д., действащ като пълномощник на ищцата К., е продал сам на себе си, по време на брака си
с ответницата Л. Ц. Д., процесния апартамент за цена от 46 455 лева.
С нотариален акт № 71/ 30.05.2001г. на нотариус Ц. С., В. Т. Д. и съпругата му Л. Ц.
Д. са продали имота на ответника И. Т. И., по време на брака му с ответницата Л. В. И., за
сумата 46 454, 90 лева, равняваща се на данъчната оценка на имота.
С нотариален акт № 100/ 06.08.2001г. на нотариус В. Я., имотът е продаден от И. Т.
И. и Л. В. И. на ответниците А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг" ЕООД за цена от 28 500
лева.
Пълномощното, с което В. Т. Д. се е легитимирал като пълномощник на ищцата в
2
нотариалното производство пред нотариус М. Е. е с рег.№ 1491/14.02.2001г. на нотариус М.
Е.. С него Д. е упълномощен да извършва разпоредителни сделки с имота, вкл. да договаря
сам със себе си, както и да се разпорежда с получената сума от продажбата.
С влязло в сила на 04.02.2019г. решение по гр.д.№ 44396/2011г. по описа на СРС, 42
ри състав е признато за установено, по иск на К. срещу ответниците В.Д. и Л.Д., че
пълномощното е неистински документ.
Съгласно приетото в настоящото производство и неоспорено заключение на в.л. И.
по съдебно-графологическата експертиза, процесното пълномощно, както и изходящите от
името на ищцата декларации по чл. 226, ал.1 ДПК и тази за гражданство, жителство,семейно
и имотно състояние, са съставени чрез кражба на ръкописно изписаните в долните им десни
ъгли имена на ищцата и подписите под тях.
Между страните по настоящото производство е налице висящ спор с предмет липсата
на право на собственост на всички ответници върху процесния имот (отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК) и по чл. 108 ЗС по иск на ищцата срещу
ответниците А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг" ЕООД за признаване правото на
собственост на ищцата върху процесния имот и предаване на владението му. Исковете са
предмет на гр.д.№ 5925/2010г. по описа на СГС, І-1 състав. Решението, с което исковете са
отхвърлени, е обжалвано изцяло, като въззивното производство е под № 2346/2012г. по
описа на САС, 8 състав. Същото е спряно с определение от 17.03.2015г. до приключване с
влезли в сила съдебни актове на производствата по гр.д.№ 15278/2013г. по описа на СГС, І-4
състав и по гр.д.№ 15277/2013г. по описа на СГС І-14 състав.
Към настоящия момент гр.д.№15278/2013г. е висящо – първоинстанционното
решение №1334/19.02.2020г. е обжалвано, а въззивният съд е върнал делото на СГС за
допълване. Предмет на това дело са искове по чл. 124, ал.5 ГПК за престъпни обстоятелства,
предявени от К. срещу настоящите ответници и искове по чл. 45 ЗЗД, предявени от ищцата
К. срещу ответника В. Т.Д..
Висящо е и производството по гр.д.№ 15277/2013г. по описа на СГС І-14 състав, тъй
като именно решението по него е предмет на настоящия въззивен контрол.
Според настоящия състав е налице отношение на преюдициалност между спора
между ищцата и ответниците А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг" ЕООД по чл. 108 ЗС,
който е предмет на спряното въззивно производство по гр.д.№ 2346/2012г., САС, 8 състав и
спора между ищцата и "Иса инженеринг" ЕООД, предмет на настоящото производство,
който е по чл. 59 ЗЗД, доколкото облигационната претенция на ищцата се основава именно
на претендираните собственически права върху имота и непротивопоставимото й се негово
ползване от страна на ответника. При наличие на основанието на чл. 229, ал.1 т.4 ГПК за
спиране на производството по делото в тази част, не е допустимо въззивният съд, който е
решаваща, а не проверяваща инстанция, да се произнесе по същество по иска по чл. 59 ЗЗД
в обжалваната му част. Ето защо и като има предвид приетото по – горе, че ответниците
А.Р. А. и П.Р. А. не са страни по иска по чл. 59 ЗЗД и съответно нямат право на жалба
срещу решението в частта, с която този иск е уважен срещу друг ответник, въззивният съд
следва да прекрати въззивното производство в частта по подадената от А.Р. А. и П.Р. А.
въззивна жалба вх.№ 85822/01.07.2019г., както и да отмени определението си от 30.09.2021,
с което е даден ход по същество на делото в частта по спора по чл.59 ЗЗД, пренесен пред
въззивния съд с подадената от “Иса инженеринг“ ЕООД въззивна жалба вх.№
85822/01.07.2019г. и спре, на основание чл. 229, т.4 ГПК, производството по делото в частта
по тази жалба до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№
5925/2010г. по описа на СГС, І-1 състав в частта по иска по чл. 108 ЗС. Настоящата
инстанция намира за нужно да отбележи ( предвид хаотичното упражняване на процесуални
права от страна на ищцата), че частичното спиране на настоящото производство не би
следвало да е пречка за бъдещо възобновяване на производството по въззивно гр.д.№
3
2346/2012г., САС, 8 състав, тъй като от значение за изхода по последното е решението по
настоящото дело единствено в частта му по исковете за недействителност на продажбите по
н.а. № 23/07.03.2001г. на нотариус М. Е., н.а. № 71/ 30.05.2001г. на нотариус Ц. С. и н.а. №
100/ 06.08.2001г. на нотариус В. Я..
По въззивна жалба вх.№ 95083/23.07.2019г. на ищцата К.:
Предмет на въззивен контрол по нея е решението на СГС в частите, с които са
отхвърлени : исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.1во ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл.3то ЗЗД
;чл.26, ал.2, предл.2 -ро, 4-то и 5-то ЗЗД срещу В. Т.Д. за прогласяване нищожност на
договор за покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г. на нотариус М. Е.; исковете на
Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.1во ЗЗД , чл. 26, ал. 1, предл.3то ЗЗД ; 26, ал. 2, предл. 2 ро
ЗЗД и чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД срещу В. Т.Д., Л. Ц. Д. и И. Т. И. за прогласяване
нищожност на договор за покупко продажба по нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц.
С. и исковете Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.2 ро и предл.3то ЗЗД , по чл. 26, ал. 2, предл. 2
ро , 4 то и последно ЗЗД срещу И. Т. И., Л. В. И., А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг" ЕООД
за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по нотариален акт №
100/2001г. на нотариус В. Я..
І.По исковете, касаещи сделката по н.а. № 23/2001г.на нотариус М. Е.:
Ищцата е твърдяла, че договор за покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г.
на нотариус М. Е., с който В.Д. като неин пълномощник е продал на себе си процесния
имот, е нищожен, като сключен : 1/ в противоречие със закона - в нарушение на чл. 152
ЗЗД, тъй като съгласно неверните показания на ответника Д., депозирани в хода на
досъдебното производство по сл.д.№ 781/2001г. 04 ССлС, имотът му бил прехвърлен, за да
се обезпечи задължението на ищцата да му върне предоставен заем в размер на 20 000 лева;
2/ в противоречие с добрите нрави, тъй като продажната цена е значително по- ниска от
пазарната; 3/ при липса на основание, тъй като договорената продажна цена не е получена
от продавача и 4/ при липса на съгласие, в заобикаляне на закона и симулативна,
защото пълномощникът на продавача и купувач по сделката е целял не да плати цената,
което не е и сторил, а да получи дадена му в заем сума.
Предявен е и иск, квалифициран от ищцата, като такъв по чл. 26, ал.2, предл. 2 ро
ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие, като са изложени фактически твърдения,
относими към разгледания и уважен от първата инстанция иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД за
прогласяване на относителна недействителност на сделката по н.а. 23/2001г. поради
сключването й от пълномощник без представителна власт.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, съединяването им е
винаги при условията на евентуалност, като основанията за нищожност се разглеждат
според тежестта на порока, като се започне от най- тежкия. Приложено за случая, това
означава, че главния иск е по чл. 26, ал.1, предл.1 –во - противоречие със закона и
евентуалните са : по чл. 26, ал.1, предл. 2-ро – заобикаляне на закона; по чл. 26, ал.1
,предл.3-то – накърняване на добрите нрави; по чл.26, ал.2 предл. 4-то – липса на
основание; по чл. 26, ал.2 , предл. последно – привидност и накрая иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД
за прогласяване на относителната недействителност на договора, като сключен от
пълномощник без представителна власт и в нейно превишение.
По иск по чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД – нищожност поради заобикаляне на закона,
първоинстанционният съд не се е произнесъл и при липса на искане за допълване на
решението му в този смисъл, направено от ищцата в съответния срок, същият не е предмет
на настоящото производство.
Иск по чл. 26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД относно сделката по н.а № 23/2001г. ищцата не е
предявявала. Позоваването на това основание е произволно, доколкото изложените факти не
4
изпълват тази хипотеза на изначална нищожност на една сделка. Основанието на чл. 26, ал.2
, предл.2-ро ЗЗД е налице, когато изявлението е направено при т.нар. съзнавана липса на
съгласие, каквато в случая не се твърди. Съгласно заявеното от фактическа страна, а именно
че при сключване на сделката пълномощникът В.Д. не е имал представителна власт спрямо
ищцата, претенцията й за обявяване недействителността на сделката има правното си
основание в чл. 42, ал.2 ЗЗД, съгласно разрешението по ТР на ОСГТК по т.д.№ 5/2014г. С
обжалваното решение СГС правилно е квалифицирал претенцията на ищцата по чл.42, ал.2
ЗЗД и се е произнесъл по нея, но успоредно с това и недопустимо, без да е сезиран с иск по
чл. 26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, е отхвърлил такъв. Решението в тази част, като постановено по
непредявен иск, следва да бъде обезсилено.
Правно несъстоятелна е тезата на ищцата, подведена под хипотезата на чл. 152 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 152 ЗЗД обявява за недействително всяко съглашение, с което се
уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане
собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително
начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.
Ищцата отрича В.Д. да е неин кредитор, като изрично заявява, че не е получавала заем от
него, противно на твърдението му пред следствените органи. Успоредно с това обаче,
основавайки се единствено на последното ( твърдението на самия ответник като свидетел в
досъдебно производство) и заявявайки, че е невярно, иска договорът да бъде признат за
нищожен, тъй като нарушава забраната на чл. 152 ЗЗД. След като В.Д. не е бил кредитор на
ищцата (липсват каквито и да било доказателства по делото, че между тях е възникнало
заемно правоотношение), няма как прехвърлянето на имота в неговия патримониум да
представлява различен от предвидения в закона начин на удовлетворяване на кредитор.
Сделката по н.а. № 23/2001г. не е сключена в нарушение на добрите нрави. Не всяко
разминаване, нееквивалентност на престациите изпълва хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, а само онова, при което се прекрачва разумната граница на свободата на договаряне т.е.
при такава съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор
би бил сключен. В случая продажната цена съвпада с данъчната оценка и липсват
доказателства за пазарната цена на имота към 2001г. или остава недоказана изискуемата
съществена нееквивалентност на насрещните престации.
Сделката по н.а. № 23/2001г. има основание. То е придобиване на право от страна на
купувача. Противното не е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест. Сделката
е консенсуална. Дали продавачът е изпълнил задължението си да плати продажната цена
няма никакво отношение към валидността на договора.
Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. 5-то ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни
са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато
вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и
сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката. Твърдението на ищцата, че сделката по н.а. № 23/2001г. е абсолютно
симулативна е в противоречие с твърдението й, че волята за продажба на имота не е нейна, а
на мним представител. След като ищцата твърди, че не познава В.Д. и никога не го е
упълномощавала да продава имота й, е лишено от каквато и да било логика изявлението й,
че сделката й с него е привидна, защото то предполага, че двамата са постигнали съгласие
продажбата по н.а. № 23/2001г. да е фиктивна. Отделен е въпросът, че липсват каквито и да
било доказателства за привидността на тази продажба.
В обобщение на изложеното, решението в частта, с която е отхвърлен искът на Л. А.
К. срещу В. Т.Д. по чл. 26, ал.2 предл.2 ро ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г. на нотариус М. Е., като сключен при
липса на съгласие на продавача, следва да бъде обезсилено, а в частта, с която са
отхвърлени исковете на Л. А. К. срещу В. Т.Д. по чл. 26, ал.1, предл.1во ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
5
предл.3то ЗЗД ;чл.26, ал.2, предл. 4-то и 5-то ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г. на нотариус М. Е. следва да бъде
потвърдено.
ІІ.По исковете, касаещи сделката по н.а. № 71/2001г. на Ц. С.:
Валидността на договора за покупко продажба по нотариален акт № 71/2001г. на
нотариус Ц. С., с който В. Т.Д. и съпругата му Л. Ц. Д. са продали на И. Т. И. процесния
апартамент, е оспорена от ищцата Л.К., като същата е твърдяла, че договорът е нищожен :1/
на основание чл. 26, ал.1, предл.1во ЗЗД, защото чрез него е постигнато съглашение за
удовлетворяване на кредитора И. по различен начин от предвидения в закона , като е
постигната и уговорка за обратно изкупуване на имота от продавача В.Д., 2/ на основание
чл. 26, ал. 1, предл.3то ЗЗД, защото договорената продажна цена е неколкократно по –
ниска от пазарната цена; 3/ на основание чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД, защото липсва
плащане на цената, а целта на сделката е била обезпечение на заема, даден от купувача на
продавача.
Иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ро ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за
покупко продажба по нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц. С., като сключен при
липса на съгласие, не е предявяван. Ищцата бланкетно е посочила това основание,
обосновавайки това за противоречие със закона. Липсват фактически твърдения, които
могат да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД. Произнасянето на
СГС по иск на това правно основание е недопустимо и в тази част решението му следва да
бъде обезсилено.
Съгласно заявеното от ищцата, с договора по н.а.№71/2001г. продавачът В.Д. и
съпругата му са прехвърлили на И. Т.И. процесния имот, за да гарантират връщане на взетия
от последния заем в размер на 15 000 щатски долара и са се договорили след връщане на
заема И. да прехвърли обратно имота на продавача Д.. Тези твърдения ищцата основа на
заявеното от ответника И.И. при разпита му като свидетел по сл.д.№ 761/2001г. по описа на
04 ССлС на 24.07.2007г., а именно, че е дал на ответника В.Д. заем от 15 000 щатски долара,
връщането на които е било „гарантирано“ с прехвърляне на имота от В. на заемодателя.
Разпоредбата на чл. 152 ЗЗД обявява за недействително всяко съглашение, с което се
уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане
собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително
начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.
Правилото на чл. 209 ЗЗД, прогласяващо недействителността на продажбата с уговорка за
изкупуване, е частен случай на забраната по чл. 152 ЗЗД. В доказателствена тежест на
ищцата по основания на нарушения на тези забрани иск за недействителност на сделката е
да установи безпротиворечиво, че между В.Д. и И.И. е възникнало заемно правоотношение /
уговорка за обратно изкупуване на имота и че договора за продажба на имота е сключен
едновременно или преди възникване на вземането по заемното правоотношение/уговорката
за обратно изкупуване и то с единствената цел да служи като обезпечение на това вземане.
Главно доказване на което и да е от тези обстоятелства не е проведено. Показанията на
ответника И. като свидетел в наказателното производство не са годно доказателство за
настоящия процес, противно на застъпеното във въззивната жалба на ищцата К. становище.
Сделката по н.а. № 71/2001г. не е сключена в нарушение на добрите нрави. Не всяко
разминаване, нееквивалентност на престациите изпълва хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, а само онова при което се прекрачва разумната граница на свободата на договаряне т.е.
при такава съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор
би бил сключен. В случая продажната цена съвпада с данъчната оценка и липсват
доказателства за пазарната цена на имота към 2001г. или остава недоказана изискуемата
съществена нееквивалентност на насрещните престации.
6
Недоказан е и искът по чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. 5-то ЗЗД – за нищожност на продажбата
по н.а. № 71/2001г. поради абсолютна симулация. Липсват годни доказателства по делото,
при тежест на ищцата, че между страните по сделката е постигнато вътрешно съгласие тя да
не прояви правните си последици между тях. За ищцата, която не е страна по атакуваната
сделка по н.а № 71/2001г., не важат ограниченията на чл. 165, ал.2 ГПК т.е. свидетелските
показания са допустими и без начало на писмено доказателство. Такива обаче не са събрани
по делото. Ищцата се позовава единствено на събрани в хода на наказателно производство
доказателства – протоколи за разпит на свидетели, които като свидетелски показания в
писмен вид са негодни доказателствени средства за настоящия граждански процес.
В обобщение, решението в частта, с която е отхвърлен искът на Л. А. К. срещу В.
Т.Д., Л. Ц. Д. и И. Т. И. по чл. 26, ал.2 предл.2 ро ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко продажба по нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц. С., като
сключен при липса на съгласие, следва да бъде обезсилено, а в частта, с която са
отхвърлени исковете на Л. А. К. срещу В. Т.Д., Л. Ц. Д. и И. Т. И. по чл. 26, ал.1, предл.1во
ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл.3то ЗЗД и чл.26, ал.2, предл. 5-то ЗЗД за прогласяване нищожност
на договор за покупко продажба по нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц. С. следва да
бъде потвърдено.
ІІІ.По исковете, касаещи сделката по н.а.№ 100/2001г. на В. Я.:
Заявените от ищца пороци на сделката по н.а. № 100/ 2001г. на нотариус Я., с което
И. Т. И. и съпругата му Л. Д. са продали на ответниците А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг"
ЕООД са : 1/нарушение на добрите нрави , поради нееквивалентност на насрещните
престации; 2/ липса на основание, тъй като продажната цена не е платена, 3/ липса на
съгласие ; 4/ заобикаляне на закона и симулация, тъй като страните са целели продавачът да
получи дадена в заем на трето лице сума, а не продажната цена и последната въобще не е
платена.
И за сделката по н.а. № 100/2001г. позоваването на порока липса на съгласие е
бланкетно. Липсва изложение за фактическо основание на подобен иск т.е. такъв не е
предявяван и произнасянето по него е свръхпетитум, поради което обжалваното решението
в частта, с която е отхвърлен иск за прогласяване недействителност на договора по н.а. №
100/2001г. поради липса на съгласие е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Не е налице основанието на чл. 26, ал.1, предл. 2ро ЗЗД – заобикаляне на закона.
Съгласно заявеното от ищцата, договорът по н.а.№100/2001г. е сключен, за да получи
продавача И. Т.И. дадената от него в заем на В.Д. сума, а не продажната цена. Това
твърдение на ищцата е основано на заявеното от ответника И.И. при разпита му като
свидетел в досъдебното производство, а именно, че когато В.Д. е поискал да му върне
заетите 15 000 щатски долара, са отишли при нотариус с купувачите и с подписване на
нотариалния акт В. върнал парите на св.И.. Цитираното, дори да бе доказано по делото,
което не е сторено, не изпълва основанието на чл.26, ал.1, предл.2 ро ЗЗД –пряката цел на
сделката по н.а. № 100/2001г. - да се придобие имота от купувача и да се получи продажната
цена от продавача, е легитимна. От друга страна правният резултат, който според
твърденията на ищцата е постигнат с плащане на продажната цена – погасяване на
задължението на Д. към И. за заетите 15 000 долара, не е забранен или непозволен от закона.
И не на последно място, по делото остава недоказано, че участниците в сделката са
споделили като обща цел постигане на запретения, според ищцата, резултат. Нито едно от
събраните по делото годни доказателствени средства ( разпитите на св. Я., М. и протокола за
въвод във владение на В. Д. от 16.07.2001г.) установяват подобно обстоятелство.
Недоказан е и искът по чл. 26, ал.1, предл.3то ЗЗД за прогласяване
недействителността на договора по н.а. № 100/2001г. поради нарушение на добрите нрави.
Факт е, че продажната цена по този договор е по –ниска от данъчната оценка на имота -
почти половината от последната т.е. налице е нееквивалентност на една от насрещните
7
престации. Ръководейки се от константната практика на ВКС (решение № 452 от 25.06.2010
г по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.03.2011
г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.03.2017 г по гр.дело №
2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 09.02.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г
на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.03.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС,
Четвърто гражданско отделение), която определя за съществена нееквивалентност такава,
при която е налице разлика над десет пъти между договорената цена и действителната
пазарна или данъчна оценка на имота, настоящият състав приеме, че процесната
нееквивалентност на престациите не е значителна. По делото не е доказана действителната
пазарна цена на имота към 2001г., поради което сравнението е с данъчната оценка на имота.
Продажната цена е половината от тази последната, което само по себе си не е основание да
се приеме, че в случая е прекрачена разумната граница на свободата на договаряне т.е. че са
нарушени добрите нрави.
Сделката по н.а. № 100/2001г. има основание. То е придобиване на право от страна на
купувача. Противното не е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест ( така
чл.26, ал.2, изречение последно ЗЗД). Сделката е консенсуална. Дали продавачът е изпълнил
задължението си да плати продажната цена няма никакво отношение към валидността на
договора изобщо, а още по – малко към заявения порок по чл. 26, ал.2, предл.4то ЗЗД.
Недоказан е и искът по чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. 5-то ЗЗД – за нищожност на продажбата
по н.а. № 100/2001г. поради абсолютна симулация. Липсват годни доказателства по делото,
при тежест на ищцата, че между страните по сделката е постигнато вътрешно съгласие тя да
не прояви правните си последици между тях. За ищцата, която не е страна по атакуваната
сделка по н.а № 100/2001г., не важат ограниченията на чл. 165, ал.2 ГПК т.е. свидетелските
показания са допустими и без начало на писмено доказателство. Такива обаче не са събрани
по делото. Ищцата се позовава единствено на събрани в хода на наказателно производство
доказателства – протоколи за разпит на свидетели, които като свидетелски показания в
писмен вид са негодни доказателствени средства за настоящия граждански процес. От друга
страна, показанията на разпитаните по делото свидетели, непосредственото деклариране на
имота от страна на купувачите и безспорния между страните факт, че същите са установили
фактическа власт върху имота веднага след закупуването му, сочат че ответниците А.Р. А.,
П.Р. А. и "Иса инженеринг" ЕООД явно са желали настъпването на типичните последици от
сключената правна сделка.
В обобщение, решението в частта, с която е отхвърлен искът на Л. А. К. срещу И. Т.
И., Л. Д., А.Р. А., П.Р. А. и "Иса инженеринг" ЕООД по чл. 26, ал.2 предл.2 ро ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко продажба по нотариален акт № 100/2001г.
на нотариус В. Я., като сключен при липса на съгласие, следва да бъде обезсилено, а в
частта, с която са отхвърлени исковете на Л. А. К. срещу И. Т. И., Л. Д., А.Р. А., П.Р. А. и
"Иса инженеринг" ЕООД по чл. 26, ал.1, предл.2ро ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл.3то ЗЗД ; чл.26,
ал.2, предл.4 то и чл.26, ал.2, предл. 5-то ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
покупко продажба по нотариален акт № 100/2001г. на нотариус В. Я. следва да бъде
потвърдено.
По въззивна жалба вх.№.94731/22.07.2019г. на В.Д.:
Предмет на въззивен контрол по тази жалба е решението на СГС в частта, с която са
уважени исковете на Л. А. К. срещу В. Т.Д. по чл. 26, ал.2, предл. 2 ро ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД ,
като е прогласена нищожността на упълномощителна сделка с нотариална заверка на
подписа рег. № 1491/2001г. на нотариус М. Е. и по чл. 42, ал.2 ЗЗД, като е прогласен за
недействителен спрямо ищцата договор за покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г.
на нотариус М. Е..
Единственото оплакване по жалбата на ответника е неотносимо към правилността на
решението и се свежда до твърдението, че не било обсъдено стореното от него възражение
8
за придобивна давност, както и обстоятелството, че в продължение на повече от 10 години
ищцата не е оспорила представителната му власт спрямо нея и не е оспорила
пълномощното.
Предявените срещу ответника Д. искове по чл. 26, ал.2, предл. 2 ро ЗЗД вр. с чл. 44
ЗЗД и по чл. 42, ал.2 ЗЗД не се погасяват по давност – нищожността на една сделка винаги
може да бъде релевирана по съдебен ред при наличие на правен интерес т.е. бездействието
на ищцата да оспори по исков ред представителната власт на ответника не е погасило
правото й на иск.
Направеното в срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. възражение за придобивна
давност върху имота, обект на атакуваните сделки не подлежи на разглеждане като
недопустимо заявено. Правен интерес от предявяването му за ответника липсва, тъй като
предявеният срещу него иск е единствено установителен. Недопустимо е предявяване на
възражение за придобивна давност върху вещ по предявен установителен иск за нищожност
на сделка, чиито обект е тази вещ. Ето защо, като не е разгледал възражението на ответника
В.Д. първостепенният съд е действал напълно законосъобразно.
При липса на други оплаквания в жалбата на В.Д., извън обсъдените, и с оглед
правомощията си въззивна инстанция, настоящият състав препраща към мотивите на
първостепенния съд в частта по уважените срещу него искове.
В частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2021г., с което е даден ход на делото
по същество в частта по спора, предмет на въззивна жалба вх.№ 85822/01.07.2019г.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в частта по подадената от А.Р. А. и П.Р. А.
вх.№ 85822/01.07.2019г.
СПИРА, на основание чл. 229, ал.1 , т.4 ГПК, въззивното производство в частта по
пренесения пред въззивния съд с въззивна жалба вх.№ 85822/01.07.2019г. от „Иса
инженеринг“ ЕООД спор по чл. 59 ЗЗД до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на спора
по чл. 108 ЗС , предмет на гр.д.№ 5925/2010г. по описа на СГС, І-1 състав.
ОБЕЗСИЛВА решението на СГС, І-14 състав от 23.05.2019г. по гр.д.№ 15277/2013г.
в частите, с които:
е отхвърлен предявения от Л. А. К. срещу В. Т.Д. иск по чл.26, ал.2, предл.2 –ро ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по нотариален акт №
23/2001г. на нотариус М. Е. поради липса на съгласие;
са отхвърлени исковете на Л. А. К. срещу В. Т.Д., Л. Ц. Д. и И. Т. И. по чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ро ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по
нотариален акт № 71/2001г. на нотариус Ц. С. поради липса на съгласие;
са отхвърлени исковете на Л. А. К. срещу И. Т. И., Л. В. И., А.Р. А., П.Р. А. и "Иса
инженеринг" ЕООД по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ро ЗЗД за прогласяване нищожност на
договор за покупко продажба по нотариален акт № 100/2001г. на нотариус В. Я.
поради липса на съгласие.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-14 състав от 23.05.2019г. по гр.д.№
9
15277/2013г. в останалата обжалвана част, с която :
е уважен иска на Л. А. К. срещу В. Т.Д. по чл. 26, ал.2, предл. 2 ро ЗЗД вр. с чл. 44
ЗЗД , като е прогласена нищожността на упълномощителна сделка с нотариална
заверка на подписа рег. № 1491/2001г. на нотариус М. Е.;
е уважен иска на Л. А. К. срещу В. Т.Д. по чл. 42, ал.2 ЗЗД, като е прогласен за
недействителен спрямо ищцата договор за покупко продажба по нотариален акт №
23/2001г. на нотариус М. Е.;
отхвърлени са исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.1во ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
предл.3то ЗЗД ;чл.26, ал.2, предл., 4-то и 5-то ЗЗД срещу В. Т.Д. за прогласяване
нищожност на договор за покупко продажба по нотариален акт № 23/2001г. на
нотариус М. Е.;
отхвърлени са исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1 ,предл.1во ЗЗД , чл. 26, ал. 1,
предл.3то ЗЗД ; 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД срещу В. Т.Д., Л. Ц. Д. и И. Т. И. за
прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по нотариален акт №
71/2001г. на нотариус Ц. С.;
отхвърлени са исковете на Л. А. К. по чл. 26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД , по чл.
26, ал. 2, предл. 4-то и последно ЗЗД срещу И. Т. И., Л. В. И., А.Р. А., П.Р. А. и "Иса
инженеринг" ЕООД за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба по
нотариален акт № 100/2001г. на нотариус В. Я..
В частта, с която делото е частично прекратено и спряно, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част подлежи на касационно обжалване пред ВКС
при предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10