Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. Плевен, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 963/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Лора“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.“Радецки“ № 37,
ап.6, представлявано от управителя Е.А.Б., подадена чрез адв. М.И.Е. от АК- гр.
В. Търново, с която се оспорва Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10880/13.10.2020 г. на Ж. А. - началник отдел
„Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин за облекло, находящ се в гр. Плевен,
ул.“Васил Левски“ № 113, стопанисван и експлоатиран от „ЛОРА“ ЕООД, идентификационен
номер на ю.л. в регистъра на НАП ********* и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че не са
налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административния орган при издаване на заповедта, но същата е издадена в
нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, което
представлява отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Твърди се, че ответникът не е изложил мотиви, от които да е видно на какво се
основава изводът му, че нарушителят може
да извърши и друго нарушение, което именно обуславя налагането на процесната
ПАМ, както и че липсват мотиви, свързани с целите на мярката по смисъла на
чл.186, ал.4 от ЗДДС. Излагат се доводи и за липса на мотиви, свързани с
продължителността на срока, за който се запечатва търговския обект и се прави
оплакване за прекомерност на същия, както и за несъомеримост с твърдяното
административно нарушение.На следващо място се сочи, че не е налице и извършено
административно нарушение, тъй като липсва осъществена продажба, във връзка с
която да е възникнало задължение за издаване на фискална бележка, поради което
се твърди, че не е налице основание за налагането на процесната мярка, в който
смисъл се излагат подробни доводи.
Наред с горното се излагат доводи, че нито
от процесната заповед, нито от писмените доказателства, представени с
административната преписка се установява да е съставен АУАН за допуснато
административно нарушение, поради което не може да се приеме, че такова е
установено по надлежния ред, което води до извод за незаконосъобразност на
наложената принудителна административна мярка, доколкото такава може да бъде
постановена само за предотвратяване или преустановяване извършването на
административно нарушение.
Излагат се подробни доводи за противоречие
на оспорената заповед с разпоредбите на
чл.6 от АПК, както и с тези на чл.41 от Хартата на основните права на ЕС.
В заключение е направено искане да бъде
отменена оспорената заповед като неправилна и незоконосъобразна.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. М.Е.
***, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Прави
искане да бъде отменен оспореният административен акт и претендира присъждане
на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, за които представя списък.
Ответникът се представлява от гл. юрк.
Маргарита Ж., която оспорва подадената жалба. Изразява становище, че
обжалваната заповед е законосъобразна и твърди, че е налице допуснато
административно нарушение, което е установено надлежно, поради което е налице
предвиденото от закона основание за налагане на ПАМ.Представя писмени
доказателства, а именно издадени във връзка с процесната проверка АУАН и НП.
Представя и писмени бележки, в които излага доводи, че оспорената заповед
съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и за издаването ѝ
са налице материалноправните предпоставки по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Твърди,
че същата е мотивирана надлежно и наложената мярка е в съответствие с целите по
чл.22 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд- Плевен, втори състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10880/13.10.2020 г. на Живко Адамов-
началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин за облекло, находящ се в гр. Плевен,
ул.“Васил Левски“ № 113, стопанисван и експлоатиран от „ЛОРА“ ЕООД,
идентификационен номер на ю.л. в регистъра на НАП ********* и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че при извършена
на 06.10.2020 г. проверка на търговския обект – магазин за облекло, находящ се
в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ № 113, стопанисван и експлоатиран от „Лора“ ЕООД
с ЕИК *********, е установено че не за всяко плащане в брой се издава фискална
касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Преди
легитимация на проверяващия екип е извършено частично заплащане на сума в
размер на 50 лв., представляваща капаро за закупуване на официална рокля на
стойност 65,00 лв. Сумата е заплатена в брой с една банкнота и приета от
продавач- консултант в търговския обект, който не издал фискална касова бележка
от наличното и работещо в обекта фискално устройство с посочена марка, модел,
индивидуален номер на устройството и индивидуален номер на фискалната памет.
Въз основа на това административният орган е приел, че
са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.33 от Наредба Н-18/2006 г., поради
което е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС.
Като мотиви за налагане на принудителната мярка и
срока на същата е посочено, че нарушението е преценено като значимо от
законодателя. С извършеното нарушение се засяга установения ред за данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Неотчитането на извършените продажби води до невярно деклариране на
реализираните приходи и невярно определяне на публичните задължения, което води
до негативни последици за фиска, с което се засягат значим държавен интерес.
С оглед горното и за защита на обществения интерес,
засегнат от извършване на конкретното деяние и с цел да се предотврати
възможността от извършване на нови нарушение, АО е приел, че продължителността
на наложената ПАМ следва да е 14 дни, считано от влизане в сила на заповедта.
Фактите, приети за установени от ответника в
оспорената заповед, се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство
и неоспорени
от страните писмени доказателства, а именно заверено копие на Заповед за
налагане на ПАМ № 10880/13.10.2020 г. на Живко Адамов- началник отдел
„Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, ведно с разписка за връчване; заверено
копие на протокол за извършена проверка № 0294424/06.10.2020 г., ведно с опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката;декларация
от лице, работещо по трудово правоотношение; заверено копие на дневен отчет; заверено
копие на съкратен отчет на фискалната памет; заверено копие на Заповед № ЗЦУ-1148-16/25.08.2020
г.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е представил, а съдът е приел като писмени доказателства АУАН № F574637/09.10.2020
г.; АУАН № F574638/09.10.2020
г. и НП № 544312- F574638/27.10.2020г.,
които също са в подкрепа на приетите за установени факти по делото.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат
на акта.
Същата е основателна.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията
на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на когото съгласно Заповед №
ЗЦУ-1148-16/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.27/ е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена
форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си.
За твърдяното нарушение правилно е съобразена
приложимостта на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“
от ЗДДС, тъй като е констатирано неизпълнение на задължение по смисъла на чл.25,
ал.1 и чл.33 от Наредба Н-18/2006 г., изразяващо се в неиздаване на документ по
смисъла на чл.118 от ЗДДС.
С оглед конкретните оплаквания на жалбоподателя, че не
е налице осъществено нарушение по смисъла на чл.118, ал.1 от ЗДДС следва да се
посочи, че горното е предмет друго производство, а именно такова по ЗАНН,
свързано с издаване, респ. оспорване на издаденото в тази връзка НП и не може
да бъде преценявано от настоящия съд. В настоящето производство съдът
единствено следва да съобрази наличието на материална предпоставка за издаване
на процесната заповед по чл. чл.186, ал.1, т.1,
б.„а“ от ЗДДС, а именно твърдяното от административния орган за
нарушение, изразено в неиздаване на документ за продажба, чието установяване по
надлежен ред се доказва от представените като писмени доказателства в съдебно
заседание АУАН и НП. Съставомерността и законосъобразността на констатираното с
АУАН и санкционирано с НП нарушение е предмет на административнонаказателното
производство, провеждано по реда на ЗАНН. Извън правомощията на съда в
настоящето производство е да преценява законосъобразността на така издаденото
НП. В конкретния случай настоящият съд би могъл да приеме, че не е налице
материалноправната предпоставка за издаване на оспорената заповед само при
наличие на влязъл в сила съдебен акт за отмяна на представеното като писмено
доказателство наказателното постановление, за което към момента по делото няма
ангажирани доказателства.
Съдът обаче намира, че обжалваната принудителна мярка
е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на
целта на закона.
При констатиране на административно нарушение на реда
за отчитане на оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен
във всеки случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. При определяне на срока на мярката административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя
възможна продължителност на принудата до 30 дни, без да фиксира критериите,
които административният орган трябва да приложи. Следователно
индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване
на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да
позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта
на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и
предвидимост, които задължават административните органи своевременно да
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава.
Съответно в мотивите във връзка с продължителността на
срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които
административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на
закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно
засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка
с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че мотивите относно продължителността
на наложената мярка са бланкетни и общи. Посочено е, че са съобразени : „…
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, местоположението на
търговския обект, неговата площ, оборота от извършените продажби, заетите в
търговския обект лица, издадени наказателни постановления за извършени други
нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, обстоятелството, че
търговецът не е регистриран по ЗДДС, поведението на търговеца“… Липсва обаче
конкретизация на така обсъдените критерии. В обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че нарушението е преценено от законодателя като значимо
по своята тежест, но горното касае всички нарушения от този вид и не е налице
конкретна преценка за тежестта на нарушението, описано в обжалваната заповед,
съпоставено с други нарушения от същия вид. Липсват доводи, свързани с
фактическото местоположение на обекта и по какъв начин то е относимо към
продължителността на налаганата мярка. Не са изложени конкретни данни за
неговата площ и осъществявания оборот, респ. тяхното отношение към преценката
за продължителността на наложената ПАМ. Горните съображения са относими и за
другите критерии, на които се е позовал адм. орган.
След това
отново бланкетно е посочено, че определеният срок е съобразен и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския
обект, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
стриктно спазване на задълженията. Липсват обаче каквито и да е доводи и
обосновка за спазване принципа на съразмерност при определянето на срока на
налаганата ПАМ, поради което съдът няма как да провери административния акт,
респ. да изложи доводи, доколко административният орган е упражнил правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, респ. дали срокът е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват конкретни
мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна
цел в случая и най- вече за продължителността на същата, респ. съразмерността
на прилаганата ПАМ. От така формулираните мотиви не може да се направи
обоснован извод, че принудителната мярка не засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага, каквото е
изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Сами по себе си изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение, последиците от нарушението и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
На административния орган е предоставена възможност да
налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни. В оспорената заповед
липсват конкретни, базирани на установени факти мотиви, от които да е видно
защо избраният от органа срок е именно 14 дни, а не по- малък, или по-голям.
Преценката за съразмерността на мярката следва да се базира върху дневните
обороти на обекта, респ. икономическите загуби, които ще претърпи търговеца при
запечатване на обекта, отнесени към размера на санкцията, която се предвижда за
констатираното нарушение и която е предмет на започнало със съставяне на АУАН
административнонаказателно производство. Липсата на мотиви в горния смисъл
препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на мярката с
целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че при издаване
на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно
постановление заповед за ПАМ предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко препятства
извършването на търговска дейност с конкретния автомат и реализирането на
приходи от нея.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че
заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в
нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.
При този изход от производството, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, съобразно
представения списък /л.35/ и писмени доказателства за действително заплащане на
горните суми, в размер на 600 лв. адвокатски хонорар и 50 лева заплатена
държавна такса.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд- Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Лора“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.“Радецки“ № 37,
ап.6, представлявано от управителя Е.А.Б., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10880/13.10.2020 г. на Ж. А. - началник отдел
„Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин за облекло, находящ се в гр. Плевен,
ул.“Васил Левски“ № 113, стопанисван и експлоатиран от „ЛОРА“ ЕООД,
идентификационен номер на ю.л. в регистъра на НАП ********* и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
да заплати на на „Лора“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
: гр.Плевен, ул.“Радецки“ № 37, ап.6, представлявано от управителя Е.А.Б.,
сумата 600 лв. за заплатен адвокатски хонорар и 50 лева заплатена държавна
такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/П/