Решение по дело №266/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700266
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

559/25.09.2020г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                            

                                                                                           Членове: Павлина Господинова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на

прокурора Елеонора Иванова…………….............……................………………………………... като разгледа докладваното от  Председателя  АНД (К) 266 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.К.П. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №16/27.01.2020г., постановено по АНД №1451/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, в потвърдителната му част.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че така потвърденото с обжалваното решение НП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП не отговаряло на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като не било направено ясно, точно и пълно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертавали неговата обективна съставомерност. Това било съществено процесуално нарушение, тъй като привлеченият към административнонаказателна отговорност не можел да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях, т.е. не можел адекватно да упражнява правото си на защита. При извършване на проверката от контролните органи не ставало ясно при какви доказателства и въз основа на какъв документ АНО е приел, че касационният жалбоподател управлявал МПС, с посочен в АУАН и впоследствие в обжалваното НП и не спрял на подадения от надлежния орган звуков и светлинен сигнал. Освен това в случая на ул. „Мир“ и на кръстовището на ул. „Единство“ в гр. Хасково нямало контролни органи на сектор ПП-КАТ – при ОД на МВР – Хасково, там се намирал сл. автомобил на звено „Жандармерия“ и те не подавали на П. никакви сигнали или каквито и да е други действия, които да налагат спирането на управлявания от него лек автомобил. Малко преди да наближи автомобила на звено „Жандармерия“, около 100-150 метра, на П. се наложило да спре и да се върне обратно и едва след като тръгнал да се прибира, след около 600 или 700 метра забелязал, че зад него се движи автомобила на жандармерията с подаден светлинен и звуков сигнал от последния. След възприемане от страна на П. на този сигнал, веднага отбил и спрял лекия си автомобил. След като му била извършена проверка, служителите от звено „Жандармерия“ извикали пол. патрул на сектор „ПП-КАТ“ при ОД на МВР – Хасково, които му съставили АУАН и в последствие и обжалваното НП. Неправилно била приложена в случая нормата на чл.103 от ЗДвП, както и нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Непосочването в обстоятелствената част на обжалваното НП доказателствата за извод на административния орган, че П. управлявал това МПС и не спрял на подаден звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил, било съществено нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, налагащо отмяна на обжалваното НП само на това основание. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С Наказателно постановление №19-1253-000525 от 14.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на Д.К.П., за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, а за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 10 лв, районният съд е прекратил производството по АНД №1451/2019г., поради оттегляне на жалбата в тази ѝ част.

По отношение на нарушението на чл.103 от ЗДвП съдът е приел, че подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея НП в тази му част е правилно и законосъобразно. В тази връзка в решението са изложени съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание в обжалваната част. Съдът е приел за доказано по безспорен начин, че Д.К.П. е извършил описаното в т.1 от НП нарушение, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а наложените наказания са правилно определени.

Видно от изложените в касационната жалба оплаквания и направеното в същата искане, предмет на оспорване е първоинстанционното решение в потвърдителната му част. В прекратителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Преди да провери правилността на обжалваното съдебно решение на основанията, посочени в жалбата, съдът следва да провери валидността и допустимостта на същото. Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, приложим въз основа на чл. 63 ал. 1 изр. ІІ- ро от ЗАНН, касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи служебно. При извършената проверка на контролираното решение досежно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за недопустимо по следните съображения:

Видно от подадената пред Районен съд - Хасково жалба от Д.К.П., въз основа на която е образувано АНД № 1451/2019г. по описа на същия съд, предмет на обжалване е било НП № 19-1253-000525/14.10.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. С проверяваното решение, районният съд е изследвал законосъобразността и правилността на НП № 17-1253-000525/14.10.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, т. е. произнесъл се е по отношение на наказателно постановление, за проверка на което не е бил сезиран, респ. постановил е недопустим съдебен акт. Последното налага обезсилването му по реда на инстанционния контрол. Доколкото в случая касационната инстанция не установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районния съд по отношение на нарушението, описано в т.1 от процесното НП, след обезсилване на Решение №16/27.01.2020г., постановено по АНД №1451/2019г. по описа на Районен съд – Хасково в обжалваната му потвърдителна част, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №16/27.01.2020г., постановено по АНД №1451/2019г. по описа на Районен съд – Хасково в обжалваната му част, с която е потвърдено НП № 17-1253-000525/14.10.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково. 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Хасково.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

               

 

                                                                               2.