Решение по дело №98/2017 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20173400900098
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                 Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                52

                                           гр. Силистра, 21.05.2018г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                           Председател: Кремена Краева

 

при секретаря А.Ценкова , като разгледа, докладваното от съдията т.д.№ 98/2017г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

                  ИЩЕЦЪТ – М.А.К., претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788  да му заплати сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на ПТП, описано в обстоятелствената част на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2017г. - датата на получаване на претенцията, до окончателното изплащане на сумата.

         Претендира разноски за производството.

 

Твърди, че на 14.08.2016г. около 19.30ч. по път II - 23 на 109+300км, между с.Черник и с.Овен, обл.Силистра, виновният водач М.Р.М. при управление на лек автомобил „АУДИ А 6 ОЛРОУД“ с per. № 917 Н 321 /италианска регистрация/, собственост на „ЛюНик Ауто“ООД - София, при движение с несъобразена скорост, на дистанция по-малка от минималната безопасна дистанция и поради закъсняла реакция, допуснал да блъсне мотопед управляван от ищеца, в резултат на което по непредпазливост му причинил следните увреждания: контузия на главата, клинични и образни данни за контузия на мозъка и ограничен по размер субарахноидален кръвоизлив, охлузвавия на лицето, охлузвания на десен горен крайник, контузия на дясна подбедрица с разкъсно-контузна рана; закритата черепно-мозъчна травма съпроводено от мозъчна контузия обусловила наличието на разсройство на здравето временно опасно за живота; охлузвавия на лицето са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота; охлузвания на десен горен крайник са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота; контузия на дясна подбедрица с разкъсно-контузна рана.

 

Във връзка с посоченото ПТП на 14.08.2016г. е образувано ДП № 148/16г. по описа на РУ на МВР - Дулово, наблюдавано по пр.пр. № 544/2016г. по описа на РП - Дулово.Образуваното срещу виновния водач М.Р.М., наказателно производство, е приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.01.2017г. Производството е прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1 вр с чл.24, ал.1 т.9 от НПК - изрично волеизявление на пострадалото лице да не продължава наказателно преследване срещу дееца.

По реда на чл.380, ал.1 от ЗК отправил до ответника писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, която е получена на адреса на управление на ответното дружеството на 16.02.2017г.

Виновният за настъпилото събитие водач М.Р.М., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като за лек автомобил „АУДИ А 6 ОЛРОУД“ с рег..№ 917 Н321/италианска регистрация/, собственост на „ЛюНик Ауто“ ООД - София, има сключена застраховката „Гражданска отговорнст“ - полица № BG /22 /116002027960/ 26. 07.2016г от ЗК “Лев Инс“ АД, валидна до 26.07.2017г.

Вследствие на причинените при ПТП телесни повреди претърпял множоство неблагоприятни последици: След инцидента  е бил отведен в болница в безсъзнателно състояние и нямал спомен от обстоятелствата на ПТП. Претърпял е мозъчно сътресение, субарахноидално кървене първа степен, без фрактура на дясната подбедрица. Обширна рана на меките тъкани на дясната подбедрица дорсално, с шев и гипс на вертикалната повършност на дясната подбедрица с изпънат крак. Тъй като живее с родителите си в Р. Германия, посещавал е многократно университетска болница в гр.Майнхайм. Заради получените травматични увреждания има лекарска забрана да посещава учебни занимания в средно професионална училище в Р. Германия и пропуска учебната 2016г./2017г. Наложена му е лекарска забрана да спортува, което е силно шокиращо за него, доколкото до инцидента спортът за него е начин на живот. Тъй като не може да завърши средното си образование заедно със своите съученици и да спортува, изпада в умерено тежък депресивен синдром. Преживяния инцидент отключва силен стрес и тревожност у него. От усмихнат, позитивен и физически активен човек, след произшествието се затваря в себе си и отказва социални контакти. Тежко преживява лекарската забрана да спортува.

Появилите се психоемоционални проблеми били придружени и с телесни, физически оплаквания - чувство за замайване, стягане в сърдечната област и чувство за недостиг на въздух, липса на апетит, постоянна тревожност.

 

Това го мотивира да предяви претенциите си.

 

В срока за отговор ответника ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Оспорва механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, както и виновно и противоправно поведение на водача М. Р. М.. Изтъква, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на пътно - транспортното роизшествие. При условие на евентуалност се прави възражение за  съпричиняване от двамата водачи участници в пътно – транспортното произшествие: водача на мотопед „Кумко“ без регистрационни табли М. А. К. се е движел с несъбразена скорост с пътните и метереологични условия, както и че не спазил изискванията на чл.25 от ЗДвП необходими при извършване на маневра -  да се убеди, че няма да създаде опастност за участниците в движението. Ищеца се е движил в нарушение на чл.140 от ЗДвП и без предпазна защитна каска на главата.

 

На осн.чл.219 ГПК е конституиран като трето лице в процеса - помагач на ответника  М.Р.М. Твърди, че е заплатил на ищеца сума в размер на 2 300лв. – представляващи пълно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, занапред, завинаги, като същият е заявил, че няма да има никакви претенции срещу него. Счита, че с получаване на сумата от 2300 лв.ищецът е обезвъзмезден изцяло за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, както е декларирал това в представена от помагача декларация – разписка от 24.08.2016г. 

 

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

 

         Безспорно установени по делото са следните факти: ищецът М.А.К. е претърпял на 14.08.2016г. ПТП, в резултат на което получил описаните в исковата молба увреждания. Във връзка с посоченото ПТП на 14.08.2016г. е образувано срещу участвалия в ПТП водач на лек автомобил „АУДИ А 6 ОЛРОУД“ с per. № 917 Н 321 /италианска регистрация/, собственост на „ЛюНик Ауто“ООД – София -  М.Р.М. ДП № 148/16г. по описа на РУ на МВР - Дулово, наблюдавано по пр.пр. № 544/2016г. по описа на РП – Дулово, приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.01.2017г., на осн. чл.243, ал.1 т.1 вр с чл.24, ал.1 т.9 от НПК - изрично волеизявление на пострадалото лице да не продължава наказателно преследване срещу дееца. За автомобила, управляван от третото лице помагач и с който е причинено ПТП-то има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" - полица № BG /22 /116002027960/ 26. 07.2016г от ЗК “Лев Инс“ АД, валидна до 26.07.2017г.

 

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на застрахования л. автомобил – М. Р. М., не са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК - присъда или решение по чл.78а НК.

От заключението на първоначално назначената съдебна автотехническа експертиза по делото, може да се констатира, че произшествието е могло да бъде избегнато. Според експерта Жечев, причината за настъпване на ПТП не е от технически характер, а е неправилното действие от страна на водача на лек автомобил „АУДИ А 6 ОЛРОУД“ с per. № 917 Н 321 при възприемане на движещия се пред него мотоциклетист – ищецът К.. Ищецът – който е управлявал мотоциклет „Kymko“, сам и без предпазна каска на главата, се е движил пред автомобила на третото лице помагач – М.. Според експерта, налице са данни, че водачът на лекия автомобил е отклонил автомобила надясно към момента на настъпилия удар – навлизането на следите на лекия автомобил  в десния затревен банкет са на едно ниво с мястото на удара. Това дава основание експертизата да приеме, че  водачът на лекия автомобил не е отреагирал преди настъпването на произшествието, чрез задействането на звуков сигнал или намаление на скоростта, при наближаване на движещия се пред него мотоциклетист. Предвид това без значение за спора са различните становища на вещите лица по назначените единична и тройна СЕ относно скоростта на движение на управлявания от третото лице автомобил. Ако водачът на автомобила беше избрал съобразена скорост, позволяваща му съобрази своите действия – маневри или в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението  – ПТП не би възникнало.

 При тази установеност съдът приема, че деликтната отговорност на извършителя М. Р. М.  по отношение на увредения е безспорно доказана и при наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка ГО, за периода на настъпване на вредите, е налице основание за ангажиране функционалната отговорност на ЗД „БУЛ ИНС” АД, като застраховател.

 За уважаване на исковете следва да се установят и претърпените от ищеца вреди, респ. претендираните размери на обезвреда.

По делото са ангажирани доказателства относно причинените на ищеца увреждания, представляващи средна телесна повреда, както и други наранявания описани в СМЕ, последвалото лечение и съпровождащите ги болки и страдания. При ПТП на ищеца са причинени следните увреждания: контузия на глават, клинични и образни данни за контузия на мозъка и ограничен по размер субарахноидален кръвоизлив, охлузвания на лицето, оглузвания на десен долен крайник, контузия на на дясната подбедрица с разкъсно контузна рана по задната и повърхност. След ПТП ищецът е претърпял редица медицински интервенции и дейности. По отношение на психическата сфера, вещите лица по назначената СППЕ, дават заключение, че следствие ПТП ищецът е получил мозъчно – черепна травма, като към настоящия момент се констатират последици, изразяващи се в Посткомоционен, органичен мозъчен синдром. Това заболяване конкретно в случая протича затегната и мъчително с очертаваща се неблагоприятна тенденция в затруднение при добиване на квалификация за професионално изграждане и социална адаптация. Характера му и емоционалната му стабилност са болестно трансформирани. Касае се за психично заболяване, чието пълно и дефинитивно излекуване, с оглед констатираната категорично органично мозъчна увреда, е възможно да не бъде постигнато. Разпитаните близки на пострадалия  свидетелстват за състоянието на ищеца преди и след катастрофата. След инцидента същият станал раздразнителен, нервен дори агресивен, с повишена тревожност и изолиращ се от средата си. Инцидентът довел и до социална изолация и промяна в ритъма на живот, поради необходимост от лечение и съответен режим за него. От това произлязла и невъзможността да посещава учебни занятия по обичайния за съучениците му начин, да се занимава със спорт и да се включва и вълнува от типични за възрастта му събития.

С оглед на всички обективни данни, събрани чрез показанията на свидетели, писмени доказателства и СЕ, съдът определя обезщетение за претърпените от пострадалия  неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., отчитайки че до момента на деликта ищецът е имал типичен за здрав младеж начин на живот, който с претърпяното ПТП особено сериозно е нарушен. При вече около 2 години след травмата, конкретно у него симптоматиката описана при СППЕ персистира и налага непрекъснато медикаментозно лечение, което може да се наложи да продължи цял живот.

 

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД -  ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

 

По делото не се констатира несъмнено, че ищецът не е спазил изискванията на чл.25 от ЗДвП необходими при извършване на маневра -  да се убеди, че няма да създаде опастност за участниците в движението. Според експертите по тройната САТЕ, липсват конкретни веществени доказателства за движението на мотоциклета и поведението на водача преди съприкосновението с лекия автомобил. До колко се е изнесъл в ляво и дали в насрещното за движение платно не се е появило ППС което е накарало мотоциклетиста да се върне в своята (дясна) лента за движение в посока към с. Овен, експертизата не може да се произнесе.

 

Управлението на МПС от страна на пострадалия без да притежава свидетелство за правоуправление, и да управлява нерегистрирано МПС не могат да се третират като поведение, определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 от ЗДП. В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

 

Предвид посоченото – за посочената група възражения за съпричиняване чл.51 ал.2 от ЗЗД не се прилага.

 

По делото не се спори, че при изрично задължение на водачите  на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски - чл. 137е ЗДвП при ПТП ищецът не е носил такава. Според експерта по СМЕ, при условие, че скоростта не е голяма, може би наличието на предпазен шлем би намалило изявата и степента на тежест на увреждане в областта на главата. Ако  пострадалият е имал предпазна каска, може би нямаше да се стигне до контузия на мозъка.

С оглед на това следва да се определи процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10 %.

 

Третото лице помагач представя и по делото е приета декларация – разписка от 24.08.2016г. В нея е удостоверено получаването на сума от 2300 лв. от ищеца. В декларацията е посочено че сумата от 2300лв., представляваща  обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди му е заплатена изцяло и в брой. Освен останалото, в документа е посочено, че получената сума припокрива изцяло също така и понесените от него болки и страдания, изживян стрес, както и всяко едно състояние съотносимо, към категорията на неимуществените вреди. В о.с.з. ищецът пояснява, че сумата е получена само за щетата по мотоциклета управляван при ПТП. При подписване на документа от 24.08.2016г. – не бил в състояние да го прочете. Тази теза не е подкрепена с доказателства и с оглед представената разписка, съдът приема, че получената сума обезщетява пострадалия и частично за претърпени неимуществени вреди. При тези обстоятелства размерът, до който предявеният иск е основателен, следва да се определи на сума от 88 500лв. - обезщетение от 100000 лева, след приспадане на 10 % съпричиняване и допълнително на сума от 1500 лв. – доколкото съдът след извършен преглед относно цените на подобно МПС преценява стойност на имуществото, увредено от събитието – в размер на 800лв. За разликата до претендираните 100 000 лева искът подлежи на отхвърляне.

 

Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

При този изход на делото на ищеца се дължат 386,10 лева - разноски по делото след компенсация, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Процесуалното представителство на ищеца е в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗА. Поради това и с оглед изхода на делото на адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в размер, съответстващ на уважената от иска – 3185лв.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер на 3540 лева .

 

Така мотивиран, ОС

 

 

Р Е Ш И:

 

  ОСЪЖДА  ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД,  да заплати М.А.К., сумата от 88 500лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на ПТП, описано в обстоятелствената част на настоящата искова молба, причинено от  М.Р.М., като водач на лек автомобил „АУДИ А 6 ОЛРОУД“ с рег..№ 917 Н321, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2017г. - датата на получаване на претенцията, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за главница за разликата над  88 500лева до претендирания размер.

 ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД,  да заплати на М.А.К., сумата от 386,10 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788  да заплати на адв. П.Б.Н., сумата от 3185лв., на осн чл. чл. 38, ал. 1 ЗА.

ОСЪЖДА ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД,   да заплати по сметка на Силистренски  окръжен съд държавна такса по уважените претенции в размер на 3540 лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.