Решение по дело №8030/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1182
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Красимир Мазгалов
Дело: 20211100508030
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1182
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100508030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20118008 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело №21243/2020г. по
описа на СРС, ГО, 53 с-в, е отхвърлен предявения иск с основание чл.357, ал.1, вр.чл.188, т.1
от КТ от В. В. Б., ЕГН********** срещу „К.С.И.Б.“ЕООД с ЕИК**** за отмяна на наложено
със заповед №2260А/23.04.2020г. дисциплинарно наказание "забележка", като ищецът е
осъден да заплати на ответника 360лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца В. В. Б.. Поддържа се, че са допуснати процесуални
нарушения при събиране на доказателствата, съдът не разпитал всички допуснати
свидетели, приобщени били материали на чужд език,на частни документи била придадена
доказателствена сила на официални такива. Твърди, че не е бил запознат с длъжностната си
характеристика, в която пък липсвали срокове за изпълнение на възложените задачи. Не
било извършено нарушение на трудовата дисциплина. Моли да бъде отменено обжалваното
решение на СРС, а искът- уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Излага съображения относно
правилността на обжалваното решение и мотивите му. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, ал.1, т.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд
съобразно представените и приети по делото доказателства. Между страните не се спори
относно наличието на трудово правоотношение между тях, както и че на ищeца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ с процесната заповед.
Ищeцът оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника
заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо
наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание "забележка". В случай на
оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя,
доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание
тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно
наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на
това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, при условията на пълно и
главно доказване, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за
което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички
доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в
нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от
работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели,
да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени
средства в зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е извършил
виновно соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, поради което в
доказателствена тежест на ответника е да установи виновното неизпълнение на трудовите
задължения от ищеца, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Трудовото
правоотношение между страните е възникнало на 26.11.2012г. с подписването на
представения по делото трудов договор. С представения по делото протокол от 30.03.2020г.
са констатирани две нарушения на трудовата дисциплина- неизпълнение на заявки,
пренасочени към ищеца на 02.03.2020г. и на 28.01.2020г. На същата дата до ищеца е
отправена писмена покана за представяне на писмени обяснения по така констатираното
2
нарушение на трудовата дисциплина, връчена му на 21.04.2020г. (видно от представения по
делото протокол от проведена среща). На 23.04.2020г. е издадена процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Заповедта е връчена на 15.05.2020г. на
ищеца. По делото е представена и длъжностна характеристика, подписана от ищеца,
съгласно която основното му задължение е „осигуряване на високо ниво на професионална
и компетентна помощ за всички клиенти за всички входящи съобщения за инциденти“.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените
във въззивната жалба процесуални нарушения при събиране на доказателствата. С
постановеното на 16.12.2020г. определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е приел
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, допуснати са по двама
свидетели на всяка от страните, делото е насрочено в открито съдебно заседание, съставен е
и предоставен на страните проекта за доклад, като е разпределена и доказателствената
тежест. В проведеното на 17.03.2021г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца действително е заявил, че оспорва представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства, но без да конкретизира оспорването и без да
направи доказателствени искания в тази връзка, като е заявил: „според мен са недопустими,
но това е само мое становище“. Фактите и обстоятелствата, за които са допуснати
свидетелите на ищеца, са конкретизирани едва в откритото съдебно заседание и след
разпита на първия свидетел съдът в съответствие с разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК не е
допуснал до разпит втория свидетел на ищеца. Не е нарушено и състезателното начало, тъй
като от допуснатите на ответника двама свидетели също е разпитан само един.
Представената по делото длъжностна характеристика е подписана от ищеца, като подписът
му не е оспорен в производството по настоящото дело, от което се налага изводът че ищецът
е запознат с естеството и обема на задълженията си. Това се потвърждава и от факта, че към
момента на извършване на дисциплинарното нарушение ищецът вече е работил при
ответника на същата длъжност повече от седем години- нелогично е да се предположи, че в
продължение на седем години ищецът не е бил наясно с трудовите си задължения.
Надлежно е установено извършеното нарушение, спазена е и процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, като наложеното такова е най-лекото възможно съгласно чл.188,
ал.1 от КТ.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на
СРС– потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника по
жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК, фактура и
преводно нареждане за сумата от 1200 лева с включен ДДС. Своевременно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Делото не се
отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност, проведено е само едно съдебно
заседание. Предвид изложеното възнаграждението следва да се определи към минимално
3
предвиденото в НМРАВ- 600 лева.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20118008 от 17.05.2021г., постановено по гр.дело
№21243/2020г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „К.С.И.Б.“ЕООД с ЕИК****
сумата от 600 лева (шестстотин лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4