РЕШЕНИЕ
№ 192
град Велико Търново, 28.06.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 262/2021г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.76, ал. 5 от Закон за
здравното осигуряване/ЗЗО/.
Образувано по жалба вх. № 1848/23.04.2021г. в АСВТ, подадена
от името на МБАЛ „Св. И. Рилски Горна Оряховица“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, действаща чрез упълномощения юрисконсулт .
Оспорва се Заповед за
налагане на санкция № РД-09-404/06.04.2021г. на директора на РЗОК Велико
Търново, с която е наложена санкция -
„финансова неустойка“ в размер на 200лв., на основание чл.293, ал.3,
т.19 и чл.344, ал.1, т.1г от НРД за МД
2020-2022, във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, което осъществява състав на
нарушение по смисъла на чл.416, ал.3 от същия НРД.
Оспорващият твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, защото не е
допуснато соченото нарушение на установените изисквания за работа с
медицинската документация. Счита, че попълването на поле „Контролни прегледи“ в
Епикризата на пациента не е задължително, а е по преценка на лекуващия лекар,
при наличие на обективна необходимост от това. Поради това нормата на чл.293,
ал.3, т.19 от НРД 2020-2022 говори за необходимост от контролни прегледи. В
тази връзка за преценка на лекуващия лекар сочи и разпоредбата на чл.278, ал.2
от посочения НРД. Тълкуването, което предлага за чл.344, ал.1,т.1г от НРД е в
смисъл, че пациентът може да се яви на
КП само, ако такъв е записан в Епикризата, но явяването му не е задължително за
него. А от своя страна НЗОК заплаща до 2 контролни прегледа, в рамките на месец
от дехоспитализацията, при явяване на
пациента, задължително вписани в епикризата.
Освен това, оспорващият изтъква, че за него било
неясно срещу какво да организира защитата си, защото за него изречението в
Заповедта „не са записани контролните прегледи на пациента в рамките на един
месец от дехоспитализацията“ го навеждали на мисълта за невписани резултати от
контролни прегледи, а не необходимостта от такива КП.
В заключение жалбоподателят изтъква, че по никакъв
начин не са нарушени здравноосигурителните права на пациента и твърдяното
нарушение не рефлектира върху състоянието му. По тези съображения оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповедта на директора на РЗОК.
В открито съдебно заседание оспорващият не се явява. Представлява
се от упълномощения юрисконсулт, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на
Заповедта, т.к. е издадена при съществено нарушение на процесуални правила и
противоречи на материалния закон. Иска и присъждане на разноски за производството по
представен списък.
Ответникът
по оспорването – директорът на РЗОК
Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Съображенията му са отразени в протокола
от о.с.з. и представени писмени бележки. Счита че, Заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на процедурата за
това. Съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Налице е
нарушение на посочената материално правна норма от НРД, т.к. не се оспорва
констатацията, че в Епикризата, приложена км ИЗ № 8423/20г. не са записани
контролните прегледи на пациента. А по клинична пътека на пациента се полагат
два безплатни контролни прегледа, които
са включени в стойността на клиничната пътека.
ПП на ответника моли съда да отхвърли оспорването. Претендира
в полза на бюджета на РЗОК В. Търново да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 200лв.
Жалбата срещу Заповедта на директора на РЗОК Велико
Търново е подадена в преклузивния срок
по чл. 149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на оспорващия на 07.04.2021г./вж. товарителницата
на л.108/, а Жалбата е депозирана пред РЗОК на 20.04.2021г. Оспорващият е
надлежна страна в процеса, която притежава правен интерес от обжалването. Като
адресат на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия.
Издаденият индивидуален административен акт/ИАА/ представлява годен обект на
съдебен контрол, съгласно чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Делото е
подсъдно на АВТС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице
пречки за постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът разпредели доказателствената тежест като указа на ответника,
че следва да установи пред съда
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената Заповед,
както и
изпълнение на законовите изисквания при издаването ѝ. Доколкото се
касае за акт, с който се налага санкция, предвидена в НРД, то по общите
принципи върху АО следва да докаже, че е установено нарушение, в какво се
изразява същото и да представи доказателства, които подкрепят констатациите и
изводите му.
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
с административната преписка и тези от жалбоподателя не са оспорени от страните.
По указание АП е попълнена с доказателства за компетентност на автора на
оспорената Заповед. В хода на съдебното следствие нови доказателства не са
приобщени.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички
събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът
намери за установено следното по фактите:
1. На 23.12.2019г. е сключен между Националната здравно
осигурителна каса/НЗОК/ и Българския лекарски съюз/БЛС/ Национален рамков договор за медицинските
дейности за 2020г.-2022г./обн. ДВ бр.7
от 2020г./, който е в сила считано от 01.01.2020г. Приложим за процесния
период.
2. Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК-ВТ/Възложител/
и оспорващия, действащ в качеството на Лечебно
заведение за болнична помощ МБАЛ „Свети И. Рилски“ Горна Оряховица“ЕООД, с ЕИК
********* представлявана от д-р И. Д. И.
е сключен индивидуален Договор за оказване
на болнична помощ по КП - №
040459/ 24.02.2020г.
2.1. Съгласно чл.85 от същия, Договорът е сключен за срока на
действие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и е в сила до
приемането на нов НРД или анекс към него или при промяна на действащия НРД,
съответно на анекса към него.
2.2. Към момента на подписване на индивидуалния Договор, при
издаване на оспорената Заповед и при приключване на устните състезания, оспорващото
ЛЗ има редовна регистрация в Регистъра на лечебните заведения, воден от МЗ при
съответния Районен център по здравеопазване – рег. № **********.
3. Със Заповед № РД
09-121/09.02.2021г. директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72,
ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършена
тематична проверка на адреса на лечебното
заведение за изпълнението на цитирания по-горе индивидуален договор, в частност
относно предсрочно напуснали пациенти през м. януари 2021г. и проверка по
Справка от ИС на НЗОК за ИЗ № 8423/2021г. по КП №104.
4. Проверката е извършена на 09.02.2021г. и включва
документална такава в интегрираната информационна система/ИИС/ на НЗОК и проверка
на документи, представени на място в лечебното заведение/ЛЗ/.
5. За резултатите от
проверката е изготвен Констативен протокол БП № 28/ 09.02.2021 г., подписан от четиримата
лекари контрольори, участвали в проверката. Управителят на ЛЗ е запознат с
констатациите. КП е връчен на ЛЗ на 22.02.2021г.
6. В протокола са
отразени констатации, които само в частта по т.2 касаят настоящия спор, а
именно:
6.1. Във връзка с прилагането на чл.357, ал.1 от НРД
2020-2022 е извлечена Справка от ИС на НЗОК относно повторната
хоспитализация в рамките на 30дни от
дехоспитализацията на лицето А.Б..
6.2. Установено е, че пациентът е приет за лечение на
27.12.2020г. по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и
бактериални заболявания – остро протичащи с усложнения“ с ИЗ № 8423/2020.
Окончателна диагнозаU07.1
- COVID-19, идентифициран
вирус.
6.2.1. Дата на включване на същото ЗОЛ за втори път в КП 104
е 01.01.2021г. За същото ЗОЛ има отчетена хоспитализация по същата КП в
друго ЛЗ за болнична помощ.
6.3. В Епикризата, приложена към ИЗ № 8423/2020 на ЗОЛ А.Б. с
ЕГН ********** от изпълнителя на болничната медицинска помощ/БМП/ не са
записани контролните прегледи на пациента в рамките на един месец след
дехоспитализацията. Същото обстоятелство не се оспорва и се потвърждава от
приложената на л.21 Епикриза към ИЗ № 8423/20/л.20/.
7. Описаните обстоятелства проверяващите квалифицират като
нарушения на чл.293, ал.3, т.19 и чл.344, ал.1, т.1г от НРД за МД 2020-2022, във връзка с чл.55,
ал.2, т.5 от ЗЗО, което осъществява състав на нарушение по смисъла на чл.416, ал.3 от същия НРД.
8.По преписката няма данни за подадено възражение срещу КП БП
№28/09.02.2021г. ЛЗ не се е възползвало от правото си по чл.74, ал.4 от ЗЗО.
Поради това не е реализирана процедурата пред Арбитражна комисия, съгласно
чл.75 от ЗЗО. Директорът на РЗОК се произнесъл в хипотезата на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
9. Административното производство, по което е образувано
настоящото дело, е приключило с постановяване на оспорваната Заповед за
налагане на санкции № РД-09-404/ 06.04.2021г., с което упражнил правомощието си
по чл.74, ал.5 от Закона за здравното
осигуряване, във връзка с контролните му функции по чл.72, ал.2 от ЗЗО. За
констатираното нарушение, подведено под
санкционната норма на чл.416, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. на ЛЗ е наложена санкция
– „финансова неустойка” в размер на 200,00лв./минимален предвиден размер в
НРД/. Поради това, че изпълнителят на БМП е нарушил установените изисквания за
работа с медицинска документация, което при това не е явна фактическа грешка.
10. От фактическа страна оспорената Заповед е основана на констатациите
на длъжностните лица, извършили проверката, че в Епикризата липсва задължителен
реквизит, а именно в същата не са вписани двата контролни прегледа за
проследяване на състоянието на пациента след проведеното лечение, в рамките на
месец след дехоспитализацията, които контролни са включени в Клиничната пътека
№104 и се заплащат от НЗОК. В Заповедта
са изложени и допълнителни мотиви, че Епикризата е документ, който съгласно
чл.293, ал.3 от НРД следва да съдържа и информацията за контролните прегледи,
която следва да е достъпна за пациента и неговия ОПЛ. Изискването за вписване
на контролните прегледи в Епикризата е изрично изведено и в самата Клинична
пътека № 104, в която е записано, че в цената на КП влизат до два контролни
прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписването и задължително записани в епикризата. Посочените
от АО правни основания са в смисъл, че не са спазени нормите на чл.293, ал.3, т.19 от НРД и чл.344,
ал.1, т.1г от НРД, във вр. с чл.55, ал.2 от ЗЗО, което е санкционирано по
чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г.
В заключение при анализа на доказателствената съвкупност
съдът намира, че релевантните за спора факти са доказани и по тях страните не
формират спор. Последният е съсредоточен върху тълкуването и приложението на
материалния закон.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор
с административно естество, който се
поражда в отношенията между договорни партньори – НЗОК, представлявана от
директора на РЗОК В. Търново и ЛЗ – изпълнител на болнична медицинска помощ. По
повод изпълнението на сключения индивидуален договор на ЛЗ Касата има контролни
функции, т.е. надмощно положение. Издавайки процесната Заповед за налагане на
санкция, директорът на РЗОК действа като административен орган, в хипотезата на
§1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със закон/в случая ЗЗО и
НРД/ властнически правомощия.
Със ЗИД на АПК/обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / е
регламентиран нов институт за националното ни право – "административният
договор". С § 129 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г. / е изменена
разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и е
предвидено, че договорът, сключен между НЗОК, съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО,
и физически или юридически лица е административен договор. Разпоредбата на чл.
19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд. В случая както НРД
2020-2022,така и индивидуалният Договор на ЛЗ са сключени при действието на
посочените разпоредби.
Предвид горното процесният индивидуален договор с НЗОК е
административен договор, чието изпълнение в случая следва да се прецени от
настоящия административен съд. Спорните правоотношения се развиват на територията на страната и са
изцяло в юрисдикцията на националния съд. Не е налице от фактическа страна
привръзка, осбосноваваща прякото приложение на норми на Европейското право към конкретния
казус.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим
материален закон при издаване на акта е Закона за здравното осигуряване/обн. ДВ
бр.70/1998г./ Правните норми са съобразени от съда в приложимата към датата на
постановяване на оспорения акт редакция, съгласно чл.142, ал.1 от АПК. Рамката
на правоотношенията между страните е зададена дефинирана освен това с Националния
рамков договор за медицински дейности за
2020г.-2022г./и приложенията към него/, който е източник на правни норми.
Същият е сключен между НЗОК и БЛС на 23.12.2019г. и е в сила от 01.01.2020г.
Страните по правоотношението са обвързани и от клаузите на индивидуалния Договор за оказване на болнична медицинска
помощ № 040459/ 24.02.2020г.
Приложимото процесуално право при издаване и обжалване на
оспорения акт е АПК/обн. Дв бр.30 от 2006г./.
При дължимата
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК
съдът следва да прецени дали при издаването на административния акт са спазени
изискванията за законосъобразност, във вр. с чл.146 от АПК. Дали органът,
постановил съответния акт е разполагал с правомощие за това; дали е спазил
изискването за писмена форма и реквизити на акта, т.е. мотивиран ли е актът от
фактическа и правна страна; спазени ли процесуалните правила при издаването му; правилно
ли е приложен материалния закон; разпоредените с акта последици съобразени ли са
с целта на закона.
В резултат на този анализ съдът прие, че оспорената по делото Заповед №
РД-09-404/ 06.04.2021г. /л.104/ е издадена от материално компетентен орган
предвид нормата на чл.74, ал.5 от Закона
за здравното осигуряване и чл.416, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. Същите
предоставят на директора на съответната Районна здравноосигурителна каса
правомощието да налага санкции на ЛЗ за неизпълнение/нарушение по Договора с
Касата. Представените по делото писмено доказателство/Споразумение на л.122/ сочат,
че авторът на оспорената Заповед е бил назначен на длъжността директора на РЗОК
В. Търново към момента на постановяването й. Поради това, подкрепят извода за
валидност на оспорения акт, което не се оспорва от жалбоподателя.
Не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. Мотивирана е от фактическа и правна страна. Фактите от значение за
случая са изяснени, като конкретно са посочени тези от тях, които са установени
и са послужили на административния орган да приложи своето правомощие да наложи
санкцията.
Съдът намира, че е спазена процедурата при извършване на проверката,
направени са необходимите справки от ИИС на НЗОК, извършена е проверка на място
в ЛЗ. Съставени са необходимите документи, които са връчени на ЛЗ, на което е
предоставена възможност да възрази, от което право последното не се е
възползвало. Заповедта е издадена в хипотезата на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Оспорващият не инвокира оплакване за нарушение на процесуални правила,
ограничили правото му на защита. Всичко
това мотивира настоящият състав да приеме, че
не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при постановяване на оспорения административен акт. Същият е издаден
при безспорно изяснена фактическа обстановка, която не е спорна между страните.
В непосредствена връзка с горното съдът прие, че не са налице отменителни основания по чл.146, точка първа до трета вклч. на АПК.
По отношение съответствието на Заповедта с приложимия материален закон
съдът прие следното:
Нормата на чл. 293, ал.3, т.19 от НРД изисква като задължителен
реквизит на Епикризата при изписване на пациента да бъда посочена цитирам:
„необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването“. Властта чрез
НРД да се уредят въпросите за водене и оформяне на медицинската документация е
възложена чрез нормата на ЗЗО – вж. чл.55, ал.2, т.5 от същия.
Нормата на чл.344, ал.1, т.1г от НРД МД 2020-2022г. гласи следното: „Националната здравноосигурителна каса закупува
договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от
2019 г., както следва:
1.
за дейностите по
КП, които включват:
………………………………………………
г) до два контролни прегледа за лица над
18-годишна възраст и до три контролни прегледа за лица под 18-годишна възраст
(освен ако в ДЛА на КП не е предвидено друго) в лечебно заведение – изпълнител
на БМП, при явяване на пациента в рамките на един месец след дехоспитализация, задължително
вписани в епикризата;“
От съдържанието на посочените правни норми е видно, че волята на
страните по НРД е епикризата като част от медицинската документация да включва
задължително възможност за контролни прегледи в ЛЗ до месец след изписването за
КП, които включват заплащането на това. В случая се установи категорично, че КП
№104 включва заплащането на тези контролни прегледи. Видно е от съдържанието на Клинична пътека № 104, в
която е записано, че в цената на КП влизат до два контролни прегледа при
явяване на пациента в рамките на един месец след изписването и задължително
записани в епикризата. В раздел за довършване
на лечебния процес и проследяване на изискваният за изпълнение на
дейностите по КП №104 е записано, че контролните прегледи след изписване на
пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се
съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение –
изпълнител на болнична помощ.
В случая е налице пълен синхрон между нормите на НРД и записаното в
самата КП №104 на изискваното дължимо от ЛЗ поведение при оформяне на медицинската документация. Съдът
не сподели виждането на ПП на оспорващия, че въпросът за преценката на
необходимостта от контролни прегледи е на лекуващия лекар и затова в епикризата не били вписани. Видно то
данните по делото няколко дни по-късно лицето е прието в друго ЛЗ по същата КП.
В случаи като този, когато в самата КП е записано, че НЗОК заплаща тези 2 КП,
то преценката е за довършване на
лечебния процес и проследяване и е направена в самия НРД от договорните
партньори с оглед самата тежест на заболяването и неговата динамика. Лекуващият
лекар може да прецени с оглед състоянието на пациента кога във времето да
насрочи контролните прегледи, но не и да лиши пациента от тях, като неги впише
в епикризата. Защото на самото ЗОЛ и на неговия ОПЛ не е предоставена цялата
медицинска информация за състоянието му. А освен това, в месечния срок след
дехоспитализация на пациента личният лекар не може да издава направление за
специалист, което е пряко свързано с изискването за гаранция на оказаната
болнична медицинска помощ.
Действително житейски логично звучи доводът на защитата на оспорващия,
че доколкото става въпрос за пациенти прекарали КОВИД 19, то същите по правило
не искат да се връщат при лекарите от ковид-отделението, но това не освобождава
договорният партньор като изпълнител на БМП от задължението му да води медицинската
документация съгласно установените изисквания.
В резултата съдът установи, че соченото от АО нарушение по чл.293,
ал.3, т.19 от НРД е осъществено.
Невписването на датите на контролните прегледи в процесната Епикриза при
посочената в ИЗ окончателна диагноза, за пациент, лекуван по КП №104 е нарушение на установените изисквания за
работа с медицинска документация.
Липсата на този задължителен реквизит на епикризата е в противоречие с
императивните норми на НРД. Нарушението правилно е санкционирано според чл.416,
ал.3 от НРД, която гласи, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова
документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, директорът на
РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.
В случая е приложен предвидения минимален размер. Доказано е нарушението,
сочено от АО, а размерът на санкцията е правилно определен и съразмерен на
тежестта му.
В заключение съдът установи, че констатациите на директора на РЗОК са
подкрепени от събраните доказателства. Установените факти, послужили му да
упражни санкционните си правомощия са
подведени под приложимите по време правни норми. Адекватна е правната квалификация на липсващото, но дължимо поведение на
изпълнителя на БМП. Правилно е приложена санкционната норма на чл.416, ал.3 от
НРД. Санкцията е индивидуализирана в минималния предвиден размер от 200лв.
Безспорно не се касае за явна техническа грешка. Нарушението е на формално
извършване но рефлектира върху правото на ЗОЛ да получи специализирана
медицинска помощ до месец след изписването му и засяга бюджета на НЗОК, т.к.
Касата заплаща за дейност, която не е извършена, а е предвидена в НРД и КП
№104, като условието е контролните прегледи след изписването на пациента да
бъдат посочени в Епикризата, което в случая безспорно не сторено.
По изложените мотиви съдът намира, че оспорването следва да се отхвърли
като неоснователно. Обжалваната Заповед е валиден и материално законосъобразен
ИАА, чиито последици съответстват на визираните в закона. Следва да бъде
потвърден този правен резултат.
При този изход на делото, по искане от ответника, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени разноски по делото. Същият е
защитаван от юрисконсулт и своевременно е направено искане за това. Размерът им
съдът определи по реда на чл.37 от ЗПП и на основание чл.24 от НЗПП счита, че
сумата от 100,00лв. е съразмерна на вида и количеството на осъществената
процесуална защита, т.к. делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предл. последно
от АПК, VII-ми адм. състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, заявено по жалба на изпълнител на болнична
медицинска помощ - МБАЛ „Св. И. Рилски
Горна Оряховица“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р И. Д. И.
срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-404/ 06.04.2021г., издадена от директора
на РЗОК Велико Търново, с която на същото ЛЗ е наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на200,00лв.
ОСЪЖДА лечебно заведение МБАЛ „Св. И. Рилски Горна Оряховица“ЕООД с
ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р И. Д. И. да заплати на Районна
здравноосигурителна каса-Велико Търново, разноски за производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: