Решение по дело №5386/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260734 / 21.6.2021г.     

         

гр. Перник, 21.06.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 05386 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, чрез пълномощника юрк. Терзиев, срещу В.Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 63,57 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. и сумата 91,62 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 06.02.2019 г. до 16.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 1910/01.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 03130 по описа за 2020 г. на РС – Перник.

В исковата молба се излага, че между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен „Договор за кредит „Бяла карта“ № 557374 от 03.10.2018 г., с подписването на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя револвиращ кредит в максимален размер 800,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%, представляващ договорна възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. в размер на 63,57 лв. На основание чл. 22, ал. 3 от твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава в размер на 91,62 лв. за периода 06.02.2019 г. – 16.06.2020 г. Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение 1 от 27.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г.

С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която е депозирано възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника, а в депозираното по ч.гр.д. 03130/2020 г. възражение същият е оспорил вземанията като противоречащи на закона и добрите нрави.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, е издадена Заповед № 1910/01.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 03130 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник, срещу В.Л.П. за сумата 797,69 лв. - главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 557374 от 03.10.2018 г., сумата 63,57 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.10.2018 г. – 06.02.2019 г., и сумата 91,62 лв. – лихва за забава за периода 07.02.2019 г. – 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 797,69 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2020 г., до изплащане на вземането и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу вземанията, извън главнцата.

С разпореждане, връчено на заявителя на 09.09.2020 г., му е указано да предяви иск за установяване на вземанията си извън главницата, който е представил доказателства за депозирана искова молба на 09.10.2020 г.

          От представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от 03.10.2018 г., се установява, че на посочената дата между „Аксес файнанс“ ООД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят се е съгласил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополуачтелят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Кредитът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент 43,2%, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер 0,12%, при годишен процент на разходите 45,9%.

          По делото е представено извлечение от Приложение № 1/25.07.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на 11.11.2016 г., съдържащо вземанията към ответника по договор 557374 от 03.10.2018 г. Извършената цесия е потвърдена изрично с иявление на цедента, приложено на л. 21 от делото.

          По делото е представено пълномощно, изходящо от „Аксес Файнанс“ ООД, с което упълномощава цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да уведоми от негово име длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г.

          Към исковата молба е приложено уведомление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството на пълномощник на „Аксес Файнанс“ ООД за извършената цесия.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение за плащане на договорна лихва в посочения размер, изпадането на заемателя в забава за плащане на главницата по договора и размера на дължимото обезщетение, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, още повече, че такова оплакване се съдържа и във възражението срещу заповедта за изпълнение.

Съпоставяйки съдържанието на процесния договор с императивните изисквания на закона, съдът намира, че същият отговоря на изискванията на чл. 22 от ЗПК за действителност. В договора е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити.

С оглед изложеното, съдът приема за установено, че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е сключен валиден договор за кредит, по силата на който кредитодателят се е съгласил да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в размер 800,00 лв. при фиксиран годипен лихвен процент 43.2% и ГПР 45.9%, а ответникът се е задължил да върне усвоената сума съгласно условията на договора.

Въпреки дадените с доклада указания, ищецът не е ангажирал доказателства за датата на усвояване на заетата сума от ответника, размера на възнаградителната лихва за процесния период, изпадането на ответника в забава преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и размера на дължимото обезщетение за забава.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за сумата 63,57 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. и сумата 91,62 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 06.02.2019 г. до 16.06.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника, който не е направил искане и представил доказателства за извършването им, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, срещу В.Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 63,57 лв. /шестдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г., и сумата 91,62 лв. /деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 06.02.2019 г. до 16.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 1910/01.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 03130 по описа за 2020 г. на РС – Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03130 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.