№ 664
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501303 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни по гр.д. 2381/22 г. по описа на
СГС. С решение по делото 6704/29.12.23 г. съдът е осъдил на основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Столична община да възмезди щети от неимуществено и
имуществено естество на ищеца М. К., които са следствие от падане на ищеца върху
хлъзгавата повърхност на непочистен от сняг тротоар. Исковете са уважени за сумите
40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва от 09.03.22 г.,
когато е подадена исковата молба – за забава на плащането на обезщетението за
неимуществени вреди и 935 лв. – обезщетение за имуществени вреди - разходи,
свързани с лечението, ведно със законната лихва от 09.03.22 г. За разликата до
заявените 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – частична претенция от
пълна такава в размер на 100 000 лв. искът е отхвърлен.
Недоволни от решението са и двете страни.
Столична община счита, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване причинната връзка между заявеното вредоносно събитие и понесените
щети. Не е доказано мястото на падане – в ж.к. Младост, пред бл. 49Б или 49А – с
оглед различната собственост върху прилежащата сграда. Жилищната сграда, с
административен адрес 49А, е етажна собственост, а според чл. 67 от Наредба на СОС
за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на
Столична община почистването от сняг на тротоарите пред сградите е задължение на
1
собствениците, фактическите владелци или държатели на имоти от сградата.
Почистването се възлага на фирми, когато местата са за обществено ползване – спирки
на градския транспорт, училища, детски градини. Съдът неправилно не е зачел и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Разпитаната свидетелка по
делото утвърждава, че на мястото на падането винаги имало лед. На това основание
пострадалият, като живеещ в блока до конкретното място, би следвало да прояви
бдителност и да избегне подхлъзването. Не е доказано наличието на трудово
правоотношение през времето, съвпадащо с възстановителния период на ищеца.
Алтернативно обезщетение в размер на 40 000 лв. е завишено спрямо доказаните в
процеса болки и страдания, понесени от ищеца. Не подлежат на възмездяване вреди в
размер на 510 лв. - индивидуални грижи извън покритите от НЗОК, тъй като не са
били на база медицинска нужда, а са били предприети по желание на пациента. Иска
се отмяна или изменяне на решението с оглед направените възражения относно
правилността му.
С насрещна въззивна жалба ищецът оспорва правилността на решението в
отхвърлителната му част до сумата от 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди. На база твърдение, че вредите на ищеца са подценени, се претендира
присъждане на още 30 000 лв. и съразмерни разноски.
Всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва предявената от другата
страна.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка се установи, че жалбите са подадени в срок и
обжалването е процесуално допустимо, а обжалваното решение е валиден и допустим
съдебен акт. Дължи се произнасяне относно неправилността на решението с оглед
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.
Въз основа твърденията на страните на база доказателствата, събрани в
производството пред СГС и в рамките на очертания предмет на проверка, САС
прави следните изводи:
Като свидетел по делото е разпитана съпругата на ищеца - П. К.. Тя била на
тераса на жилището с изглед към мястото на инцидента по времето, в което съпругът й
излязъл, за да хвърли боклук, обут със зимни обувки. Викове привлекли вниманието й
и тя видяла съпруга си силно приведен, с ръка на гърба. На повика на свидетелката
ищецът отговорил, че е паднал и има силни болки в гърба. На това място, на тротоара,
пред блока (ж.к. Младост 1, бл. 49 Б – л. 121), винаги през зимата имало лед. Дясната
ръка на ищеца била побеляла. Свидетелката помогнала на съпруга си да легне. Ищецът
бил в невъзможност сам да се изправи. От линията за спешни повиквания „112“
направили връзка с Пожарната, защото там разполагат с възможност да транспортират
пострадалия по аварийни стълби. Петима служители на Пожарната придвижили ищеца
2
до повикана линейка.
САС приема, че видът на доказаните травми и времето на получаването им
съвпада с показанията на свидетелката, чиито показания, макар да са на лице, което е в
близки отношения с ищеца, са последователни и безпротиворечиви и следва да се
кредитират като годни да обосноват съдебния акт.
За да уважи предявените искове СГС се е позовал на разпоредбите на чл. 8, ал. 3
и 5 ЗП, § 7,т.7 ПЗР ЗМДМА, уреждащи собствеността над пътищата, в които се
включва и площта на тротоарите и чл. 167 ЗДвП, вменяващ на стопанисващите
пътищата задължение да ги поддържат.
Не следва да бъде зечетено възражението на въззивника за вмененото на
гражданите задължение да почистват от сняг тротоарите, прилежащи към жилищните
сгради, обитавани в режим на етажна собственост. На първо място същото
противоречи на разпоредби от нормативни актове от по-висок йерархичен ранг. Освен
това, прехвърляйки собствените си задължения на други субекти, Общината е длъжна
и да упражни контрол над изпълнението и да гарантира за качеството на същото. На
това основание при непочистен от сняг от гражданите тротоар следва, че длъжностно
лице от Общината не е упражнило контрол за изпълнението на вмененото задължение
и не е взело мерки за преодоляване на състоянието, препятстващо свободното
движение на пешеходците по тротоарите. В този смисъл е СР 124 по гр.д. 3057/18 г.
ВКС, според което: „Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на работата на
съответното предприятие санкции при неизпълнение на задълженията му, както и с възможност за санкции
спрямо лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на
територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни
за снегопочистване на тротоарните платна..
Тъй като САС не зачита правоизключващото възражение на ответника и прави
извод за материалноправна легитимация на ответника, на анализ подлежат
правоограничаващите възражения – за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия и за надценяване на вредите при определянето от съда на техния паричен
еквивалент.
САС споделя становището на СГС, че ищецът не е съпричинил вредоносния
резултат. Няма доказателства доколко забележимо е било заледяването, довело до
падане върху тротоара. Поддържането на тротоарите в изправно състояние следва да е
такова, че да не изисква от гражданите движение с повишено внимание, а следва да
обезпечи безопасно преминаване от всякаква категория пешеходци, вкл. малки деца,
хора в неравностойно положение – инвалидизирани, незрящи и др.
Относно страданията на ищеца свидетелства съпругата му П. К.. Установено
било счупване на ръката в областта на китката, която била гипсирана и на прешлен от
гръбнака, който бил опериран. Съпругът на свидетелката бил по-рано фитнес
инструктор. Заради травмата му било предписано да „тушира“ движенията. Трудно му
3
било да вдига на ръце дъщеря им (на 1 г. по това време). И до момента на депозиране
на показанията (осз от 05.12.22 г.) при по-продължително ходене ищецът получавал
болки в гърба. Трудно понасял и продължителна поза на стол. При работа на
компютър, с електронна мишка имал усещане за опън. При срастването на китката
останало изкривяване. След инцидента съпругът на свидетелката започнал да се движи
по улиците „като на тръни“. През зимата поставял „вериги на обувките си“, за да не се
подхлъзне отново.
По делото е приета медицинска експертиза, осъществена от д-р Б.Б. –
травматолог и д-р П. П. – неврохирург. Според експертите към момента на инцидента
ищецът бил на 42 г. Установени били клиновидна компресионна фрактура на тялото на
11-ти гръден прешлен, без неврологична симптоматика и неразместена фрактура на
дясната лъчева кост в областта на китковата става. Лечение било проведено в
Аджибадем Сити Клиник АД. Ръката била обездвижена с гипсова имобилизация за 30
дни, но срастването станало за 3 м., а на 4-ия ден след получаване на травмата
прешленът бил опериран с вкарване на костен цимент в тялото на увредения прешлен (
вертебропластика). Циментът възстановявал биохимичната цялост на прешлена и го
предпазвал от ново счупване. Според експертите е възможно да се появят фиброзни
сраствания, които предизвикват болеви симптом, облекчаван с провеждане на
физиотерапия. Тенденцията е болковата симптоматика постепенно да отзвучи. На
14.12. пациентът бил изписан. Най-интензивни били болките в гърба през първия
месец, а в ръката – през първите 3 седмици. Пациентът има остатъчни болки при
продължително седене или ходене и при ротация на тялото.
Настоящият състав приема, че първинстанционният съд е приложил по
правилен начин разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. И двете фрактури са били неусложнени
(без разместване на счупените кости на ръката и без неврологична симптоматика при
счупения гръден прешлен). Няма медицински установени остатъчни последици, като
тенденцията е наличният болеви симптом с времето да отзвучи. Не е констатиран
намален обем на движенията. Оперативното лечение на прешлена не е било
съпроводено с инплантиране на остеосинтетичен материал и поради това не се
предвижда нова операция. При ищеца няма намалена костна плътност и това
способства пълното регенериране в засегнатите участъци.
Страданията на ищеца не са надценени. Той е търпял едновременни болки в две
засегнати зони - на гръбнака и на дясната ръка. Дясната ръка е активна и
самообслужването на ищеца е било затруднено, особено на фона на претърпяната
операция на прешлен. Травмата е довела до съществена промяна в начина на живот на
пострадалия – той спрял да спортува и не можел да помага на съпругата си при
отглеждане на малкото им дете (забранено било вдигането на тежести), като играел с
него в седнало положение. Въпреки наличното срастване на счупените кости, при
ищеца има остатъчни болки в областта на гърба и това препятства не само
4
продължителна физическа активност, но и дълга работа с компютър.
САС приема, че като е определил обезщетение в размер на 40 000 лв. СГС не е
постановил неправилен съдебен акт.
Относно допълнителните разноски в размер на 510 лв. - индивидуални грижи
извън покритите от НЗОК, настоящият състав приема, че същите са били необходими
за обгрижване на пострадалия поради засягането на две телесни области, свързани с
възможността на ищеца да се движи и самообслужва. Поради това същите са в
причинна връзка с инцидента и подлежат на обезщетяване.
Изводът за неоснователност на всяка от жалбите обосновава становище за
правилност на обжалваното решение, което следва да се потвърди, а въззивният състав
на основание чл. 272 ГПК се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
Тъй като никоя от жалбите не е зачетена като основателна, разноските следва да
се понесат от страните по начина, по който са направени и САС няма да се произнесе
на основание чл. 78 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 6704/29.12.23 г., постановено гр.д. 2381/22 г.
по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5