Р E Ш Е Н И Е
№ 2084
гр.
Пловдив, 17 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, XVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1277 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.145 от АПК във връзка с чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по
жалба на Г.Д.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. Е.К., против Заповед № 20 РД
09-225/19.05.2020 г. на кмета на район "Северен", община Пловдив, с
която на основание чл.65 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗОС и чл. 80 ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет –
Пловдив, е постановено да се изземе общински имот: около 188 кв. м., находящ се
в южната част на ПИ частна общинска собственост, съгласно Акт за частна
общинска собственост (АЧОС) № 953 от 16.09.2008 г., с идентификатор №
56784.505.1042, попадащ в УПИ I – спортни дейности, кв.1 по плана на кв. „***“,
гр. Пловдив.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност и немотивираност на оспорения акт. Твърди
се, че с процесната заповед се инициира производство по изземване на имота, в
който се намира единственото жилище на А. и в тази ситуация, преди издаване на
акта, следва да бъде извършена преценка за спазване на принципа на
пропорционалност, каквато в случая не е извършена. Цитират се решения на Административен съд –
Пловдив и ВАС на Р. България, касаещи Заповед № 15 РД 09-33/30.01.2015 г. на
кмета на район „Северен“, с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда в УПИ I-спортен плувен комплекс, кв., по плана на кв. „***“, гр. Пловдив , с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, с извършител Г.Д.А. и която
е отменена като незаконосъобразна. Твърди се, че заповедта е издадена в
противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция да правата на човека.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който
поддържа жалбата и моли съда да я уважи по съображения, подробно изложени в
жалбата.
Ответникът по
жалбата – кметът на район "Северен" при община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. М., оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Съдът намира,
че като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения за това срок,
жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Началото на
административното производство е сложено с извършване на 05.02.2020 г. на
проверка от специалисти „КС“ при район „Северен“ на общ. Пловдив, определени
със заповед № 15 РД 09-253/25.06.2015 г. на кмета на района, на обект:
„паянтова ограда“ с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № *,
резултатите от която са обективирани в протокол от същата дата, в който е
посочено констатираното от комисията, а именно: - изграждане на паянтова ограда
и навес, ситуирани в ПИ с № 56784.505.1042, общинска собственост по КК и КР на
гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „***“ № 8, гр. Пловдив.
На 13.04.2020
г. е издаден Констативен акт /КА/ № 5/2020 от специалисти „КС“ при район
„Северен“ на общ. Пловдив, с който се установява, че Г.Д.А., с адрес: ***,
владее/държи около 188 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 56784.505.1042,
представляващ общинска частна собственост по АЧОС № 953/16.09.2008 г., попадащ
в УПИ I – спортни дейности, кв.1 по плана на кв. „***“, гр. Пловдив. Установено е,
също така, че заетата площ се владее посредством поставена паянтова ограда,
която ограничава достъпа за преминаване; А. владее имота без правно основание,
няма сключен валиден договор за наем и не притежава каквито и да било договори
и документи, с които да се легитимира като законен владелец или друг ползвател
на общинския имот; по отношение на така поставената паянтова ограда, районната
администрация не е издала разрешения.
КА е връчен на
съпругата на жалбоподателя, който с жалба
с вх. № 3-9400-1094 от 22.04.2020 г. е оспорил законосъобразността и
целесъобразността на КА и е поискал същият да бъде отменен.
На 07.05.2020
до пълномощника на А., адв. Е.К. е изпратено писмо изх. № 3-9400-1094, с което
го уведомяват, че е разгледана жалбата срещу КА, но не се представят
доказателства, които да легитимират Г.А. като законен владелец/ползвател на 188
кв. м. от ПИ с идентификатор № 56784.505.1042, поради което ще бъде открита
процедура по реда на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество на ОбС – Пловдив.
На 19.05.2020
г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 20 РД 09-225 на кмета на район „Северен“ при общ.
Пловдив.
Заповедта е
надлежно връчена на пълномощника на А. на 12.05.2020 г., а отделно от това, по
административната преписка е представен и констативен протокол от 20.05.2020
г., на служители при район „Северен“ за връчване на заповедта на лицето по реда
на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ.
В съдебно
заседание на 20.10.2020 г. е разпитан в качеството на свидетел лицето Ш.Ф.Ю.,
от чиито показания се установява, че живее от 25 години на сто метра от къщата
на Г.А.,***. Къщата има ограда, която е
телена, има ламарина и дъски.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
фактически и правни изводи.
Заповед №
20РД09-225/19.05.2020 г. е издадена от материално и териториално компетентния
орган – кметът на район "Северен" при община Пловдив, в кръга на
предоставените му от правната норма правомощия – чл.80 ал.1 от НРПУРОИ във
връзка с чл.65 ал.2 от ЗОС и при спазване на административно
производствените правила за това.
В настоящия
случай се установява, че органът, издал акта е компетентен по материя, по
място, защото се отнася за територията на област Пловдив, по степен и по време.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми
реквизити, съгласно чл.59 от АПК, включително фактическо и правно основание за нейното издаване.
Констатира се,
също така и че заповедта съдържа подробно изложение относно възприетата от
издателя й фактическа обстановка, както и изводите на същия относно
приложението на материалния закон – т. е. процесният индивидуален
административен акт съдържа подробни фактически и правни основания, в
съответствие с изискването на чл.59 ал.2 от АПК за мотивираност.
При това
положение не е налице нищожност на акта поради липса на компетентност или липса
на форма, която може да се приравни на липса на волеизявление. Спазени са и
административнопроизводствените правила.
Не се
установява нарушение на материалния закон и неспазване на целта на закона,
водещи до нищожност на оспорената заповед.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон – чл.65 от ЗОС, а и чл.80 ал.1 от НРПУРОИ.
Съгласно
разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗОС общински имот, който се владее или
държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
По силата на
горната разпоредбата, заповедите за изземване се издават при кумулативното
наличие на следните предпоставки: имотът, който се изземва, да е общинска
собственост и същият да се владее или държи без правно основание, да не се
ползва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
В конкретната
хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената
заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки - процесният
имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно
основание.
По отношение на
първата предпоставка, настоящият състав намира, че безспорно по делото е
установено, че теренът е частна общинска собственост, съгласно Акт за частна
общинска собственост № 953 от 16.09.2008 г., представляващ ПИ, разположен в УПИ
I – спортни дейности, кв.1 по плана на кв. „***“ гр. Пловдив, с идентификатор
56784.505.1042 по КК на гр. Пловдив, като около 188 кв. м. са оградени
посредством монтирана паянтова ограда, с което се възпрепятства свободното му
ползване и се владее от Г.Д.А..
Налице е и
втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без правно основание от оспорващия,
което е установено посредством констативния протокол, противно на твърденията в
жалбата.
Не се
установява да е налице действащ и непрекратен договор за наем между район
„Северен“ при общ. Пловдив и А., както и доказателства, които да легитимират
последно соченото лице като законен владелец или ползвател на тези 188 кв. м.
Ето защо,
безспорно се установява, че жалбоподателят държи имот частна общинска
собственост без правно основание. Горното е достатъчно да се приеме, че са
налице двете кумулативни предпоставки по чл. 65 от ЗОС, поради което издадената заповед е законосъобразна,
постановена в съответствие с материалния закон.
Споровете около
това дали жалбоподателят, като ползвател на жилищна сграда в УПИ I – спортен комплекс, кв.1 по плана на кв. „***“, гр. Пловдив, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, е и ползвател на процесните
188 кв.м., са ирелевантни за настоящия спор. Видно от представените служебни
справки в тази насока е, че производството по обжалване на Заповед № 15-РД
09-33/30.01.2015 г. на кмета на район „Северен“ при общ. Пловдив, е доведено до
своя край, след като цитираната заповед е отменена и решението на ВАС е влязло
в законна сила. Безспорно се касае до два различни обекта, процесният от които
е частна общинска собственост, като липсва основание за ползване или владеене
на този имот от А.. Видно е, че около тази площ е издигната ограда от ламарини
и дъски, потвърдено и от показанията на разпитания като свидетел Шенол Юсеинов,
които съдът кредитира, но следва да се отчете обстоятелството, че същият
изказва свои наблюдения относно факта, че „… Къщата на А. има ограда“ и не е
наясно с въпроса за собствеността на имота, който е ограден.
На последно
място, не се констатира и неспазване на целта на закона до степен на нищожност.
Мотивиран от
горното, съдът намира, че оспорената заповед не е нищожна и при проверката по чл.168 от АПК се констатира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в
предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Неоснователни
се явяват възраженията в насока, че в случая се инициира производство по
изземване на имота, в който се намира единственото жилище на А., тъй като
оградената площ представлява прилежаща площ към постройката на жалбоподателя.
На първо място,
се касае за правен спор с различен предмет и цитираните решения на
Административен съд – Пловдив и ВАС на Р България, нямат отношение към
настоящото оспорване.
На второ място,
това е така, тъй като в българското законодателство съществуват множество текстове
относно понятието “прилежащи площи”, съответно “терени” към сгради, съоръжения
и други обекти, сред които дори и водните обекти. В по-старата, но действаща и
към момента нормативна уредба се съдържа една важна правна норма - чл. 64 от
Закона за собствеността (ЗС), която определя общото изискване собственикът на
сградата да може да ползва и земята около нея, доколкото това е обективно
необходимо да ползва и сградата според нейното предназначение. Тази разпоредба,
заедно с разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС (в частта за дворовете), разкрива, че
правната фигура “прилежаща площ” към сграда възниква и е мислима само в един
случай - когато е налице разделност между
правото на собственост върху сградата и върху земята, върху която е изградена
сградата. Необходимо е собствеността върху земята да е в патримониума на
едно лице, а собствеността върху сградата да е в патримониума на друго лице.
Принципно няма значение дали сградата е в режим на етажна собственост, но
практическите хипотези за прилежаща площ почти изцяло се свързват с
урбанизирана и неземеделска територия, т.е. със сгради в режим на етажна
собственост (обикновено жилищни сгради).
Имайки предвид
посоченият по-горе нормативен акт, Закона за управление на етажната собственост
и Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в
режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, може да се
направи обобщен извод, че понятието “прилежаща площ” в областта на
устройственото право следва да се отнася само до сгради, които са изградени в
режим на комплексно застрояване по смисъла на чл.22 ал.1 ЗУТ. За да е
комплексно застрояването, трябва да се изгради група от сгради в голям
урегулиран поземлен имот (УПИ), които да са разположени свободно стоящи или
допрени една до друга - § 5 т.23 от ДР на ЗУТ. В действителност, важно е да се
отбележи, че начинът на застрояване се определя в подробния устройствен план
(ПУП), разрешението за строеж и инвестиционния проект, а не по фактически
белези. В този смисъл е и легалното определение в § 1, т.2 от ДР на ЗУЕС -
“прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост” е част от територията
на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим
на етажна собственост, и която включва заедно или поотделно обекти като
озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и други”.
Трябва да се
има предвид, че винаги, когато е възможно, земята около сградата и/или под
сградата се урегулира като самостоятелен УПИ по правилата на ЗУТ и Наредба № 7
от 2003 г.
Само когато
това не е възможно, теренът се определя като прилежаща площ със заповед на
кмета по чл.4 от ЗУЕС. Изложеното подкрепя извода за противостоене на
прилежащата площ с УПИ. Прилежащата площ се намира в урбанизирана и урегулирана
територия, но самата тя не може да е едновременно УПИ. Ако може да стане УПИ,
тя се урегулира като УПИ и престава да бъде типична “прилежаща площ”. Заповедта
на кмета се придружава от скица и с нея се определят границите и
предназначението на прилежащата площ и “начинът и контролът по поддържането и
използването й” и се предоставя площта на етажните съсобственици за ползване -
чл.7 от Наредба № 6 от 2009 г.
В тази връзка е
необходимо да се посочи, че използването на земята от суперфициарния собственик
не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на
необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва.
Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на
необходимото за ползването на сградата пространство.
Законът за
устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите
площи към съществуващите сгради. Така в чл.22 ал.7 ЗУТ е сторено препращане за
определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към
Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ
към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната
сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи
сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и
при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на
земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и
постройките върху нея./ Решение № 538 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 519/2009 г.
на ВКС/
В случая, съдът
намира, че оградените 188 кв.м. по никакъв начин на отговарят на условията,
посочени по-горе по отношение размер на площ, необходима за обслужване на
сградата, в която живее А., поради което съдът намира, че завземането на
посочената площ от жалбоподателя, с поставянето на паянтовата ограда, е
неправомерно.
С оглед
горното, съдът намира, че издаденият административен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото претенциите на ответника за присъждане на разноски за осъществената юрисконсултска защита,
съдът намира, че такива се следват и същите са констатираха в размер на 100.00
(сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, Административен съд Пловдив, XVIIІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.А.,
ЕГН **********,*** против Заповед № 20РД09-225/19.05.2020 г. на кмета на район
"Северен" при община Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********,***,
да заплати на община Пловдив, сумата от 100.00 (сто) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: