№ 2085
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110102405 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от М.Г. срещу „Д.“ ЕООД,
ЕИК **********, гр. Варна обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
5 573, 18 лв., чиято равностойност в шведски крони възлиза на 28 895 по курса на БНБ за
27.04.2021г., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
задължения, поети с договор за изработка, сключен на 07.04.2021г., а именно: да ваксинира
и постави чип на куче, порода „мелез“ с наименование „Бианка“ в размер на разходите за
престой на животното в Клиника на общинските ветеринари в гр. Римбо, Швеция, съгласно
фактура № 429/23.04.2021г. по повод принудителна карантина, наложена от компетентните
органи на Швеция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
24.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 178, 67 лв.,
претендирана като платена на отпаднало основание поради разваляне на договор за
изработка, сключен на 07.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба, ищецът М.Г. твърди, че е български гражданин, който трайно се е
установил в Кралство Швеция, на територията на която държава живее и работи.
Излага се, че през месец декември 2020г. при едно от посещенията си в Република
България г-жа Г. закупила животно – куче, което било снабдено с паспорт от д-р Н.К., който
упражнява дейността си като ветеринарен лекар, чрез търговско дружество „Д.“ ЕООД,
последното собственик на ветеринарна клиника.
През месец април 2021г., ищецът, заедно със свой приятел от Швеция посетили
Република България и закупили от Севдалина Кожухарова общо 3 броя кучета – г-жа Г.
кучето Бианка, а приятелката й кучетата Макс и Мърфи.
На 07.04.2021г. д-р Н.К. уверил двете жени, че кучетата са с поставени ваксини и
чипове, а непосредствено преди отпътуване следва да постави лекарства против паразити и
1
ехинококи и да попълни паспортите им.
На 12 и 13.04.2021г. трите жени посетили отново ветеринарния кабинет на д-р Н.К. и
заплатили на „Д.“ ЕООД общо сумата от 536 лв. или по 178, 67 лв. за всяко, представляваща
възнаграждение за издаване на паспорти на всяко едно от животните, за поставяне на чипове
и ваксини против бяс, уверявайки ги, че трите кучета могат да пътуват до Кралство Швеция.
На 14.04.2021г. М.Г. и приятелката й, заедно с трите кучета пристигнали на летище
Стокхолм. При преглед от страна на компетентните органи било установено, че кучето
Бианка е без поставен микрочип № 100235000021464, което е било пречка да бъде
идентифицирано и удостоверено, че са му поставени всички ваксини, вкл. и тази срещу бяс.
В този момент, ищецът бил изправен пред избор – връщане в държавата по произход,
т.е. в Република България с животното, умъртвяване или поставяне под карантина за период
от 21 дни.
По желание на ищеца, на 15.04.2021г. кучето Бианка било поставено под карантина с
решение от същата дата на Агенция по земеделие, Кралство Швеция. На следващия ден му е
поставена ваксина против бяс и микрочип. За престоя му от 15.04.2021г. до 07.05.2021г.,
ищецът е заплатил на 27.04.2021г. сумата от 28 895 шведски крони.
На 19.04.2021г. при преглед на другите две кучета във ветеринарна клиника в
Кралство Швеция, било установено, че микрочип № 100235000021464, който би следвало е
бил поставен в тялото на кучето Бианка, всъщност е поставен на кучето Макс, което се
оказало с два микрочипа.
Първият от обективно кумулативно съединените искове почива на твърдения, че
ответното дружество, не е изпълнило поетите с договора за изработка задължения, а именно:
да ваксинира и постави чип на куче, порода „мелез“ с наименование „Бианка“, поради което
възложителят е претърпял имуществени вреди в размер на разходите за престой на
животното по повод принудителната му карантина, която сума се претендира в пълния й
размер.
Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД почива на твърдения, че ответникът следва да
върне получената сума от 178, 67 лв., представляваща възнаграждение по договора за
изработка, тъй като не е поставил ваксина на кучето Бианка, нито чип, което е било пречка
да бъде идентифицирано.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на претенциите в предявените им
размери.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Д.“ ЕООД, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва процесуално – правната си легитимация, твърдейки, че надлежният ответник по
исковете е д-р Н.К., който упражнява ветеринарномедицинска практика в качеството си на
ветеринарен лекар, а не ветеринаромедицинското заведение, в което работи.
Твърди се още, че ищецът не е собственик на кучето. То е безстопанствено, поради
което г-жа Г., не е активно – материално правно легитимирана да получи обезщетението за
вреди и дадените по договора. Оспорва твърденията, че ответникът е извършил нарушение
на правилата за маркиране на животното.
В условие на евентуалност счита, че правата по чл. 265 ЗЗД са погасени по давност.
Настоява се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.06.2010г. в ТР при АвП е пререгистрирано търговско дружество „Д.“ ЕООД с
едноличен собственик на капитала и управител Н. П. К., с предмет на дейност: ветеринарно-
медицинска дейност, търговия с ветеринарно медицински препарати и препарати за
растителна защита, вътрешна и външнотърговска дейност, търговско представителство и
2
посредничество, производство, изкупуване, преработка, съхранение и реализация на
селскостопанска продукция, промишлени стоки и предмети за бита, сделки с недвижими
имоти, търговия на едро и дребно, туристически услуги, ресторантьорство и хотелиерство
след лиценз.
Безспорно е, че Н.К., явяващ се едноличен собственик на капитала и негов управител,
е ветеринарен лекар.
Съгласно удостоверение от 29.01.2010г., издадено от Директора на Регионалната
ветеринаромедицинска служба – гр. Варна, д-р Н.К. е вписан в регистъра на РВМС – гр.
Варна за упражняване на ветеринаромедицинска практика във ветеринарно лечебно
заведение, представляващо кабинет, собствен на „Д.“ ЕООД
В съдебно заседание, г-н К. заявява, че упражнява ветеринаромедицинска практика,
чрез търговско дружество „Д.“ ЕООД.
Заявява още, че г-жа Г. е посетила собствената му ветеринарна клиника през месец
април 2021г., в която г-н К. е поставил три ваксини на три кучета, измежду които и кучето
„Бианка“ и им е поставил чип.
По иска по чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
Първият спорен по делото въпрос е какъв е вида на сключения договор и кои са
страните по делото.
Доколкото между страните не е спорно, че през месец април 2021г. ищецът М.Г. е
посетил ветеринарната клиника „Д.“, собствена на „Д.“ ЕООД и в качеството си на
възложил, е възложил срещу заплащане на възнаграждение поставянето на ваксини,
обезпаразитяване, чип и издаване на паспорт на кучето „Бианка“, то следва да се приеме, че
предмет на задължението на изпълнителя, е един трудов резултат – да постави ваксина
против бяс, да извърши обезпаразитяване на животното и да постави чип, а
правоотношението между страните, е договор за изработка.
Съобразявайки признанието на законния представител на „Д.“ ЕООД, направено в
съдебно заседание, съдът приема, че д-р Н.К. упражнява ветеринаромедицинска практика по
чл. 25, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност във ветеринаромедицинското
заведение, създадено от юридическо лице, съгласно чл. 27, ал. 1 от същия закон, чиито
управител, съгласно ал. 2, е ветеринарния лекар д-р Н.К..
Следователно, страна по договора за изработка, сключен през месец април 2021г., в
качеството на изпълнител, е „Д.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и негов
управител д- р Н.К..
За факта, че изпълнител по договора, е ответното дружество свидетелства и
представения фискален бон, издаден от „Д.“ ЕООД, обективиращ възнаграждението по
сключения между търговеца и М.Г. договор, с предмет: обезпаразитяване на животните,
поставяне на ваксини против бяс и поставянето на чипове.
В случая е без значение дали М.Г. е собственик на животното или не. От значение е
дали тя е страна по договора за изработка, т.е. дали е възложила поставянето на ваксини,
обезпаразитяване, чип и издаване на паспорт на кучето „Бианка“, по който факт, между
страните не е налице спор.
Следващият спорен въпрос е налице ли е изпълнение на поетите от изпълнителя „Д.“
ЕООД задължения по договора за изработка.
В съдебно заседание, законният представител на дружеството заявява, че е
обезпаразитил животните, поставил е всички необходими ваксини, както и чипове.
Пояснява, че при поставянето на ваксини и чипове, собственикът е този, който ги подава на
ветеринарния лекар, а той ги поставя в телата на животните. Допуска, че е възможно да е
3
направена грешка и чипът да е поставен на друго куче, която грешка е на лицето, което му
подава животното.
Ангажираните писмени доказателства от страна на ищеца установяват по безспорен
начин, че на 14.04.2021г. е отказано влизането в Кралство Швеция на кучето „Бианка“,
придружавано от М.Г. с разпореждане на Шведската митница, поради неспазване
изискванията за внос - невъзможност да се идентифицира чипа на животното /л. 8/.
С решение от 15.04.2021г. на Отдела за контрол на заразите към Агенция по
земеделие /л. 10/, е разпоредено кучето „Бианка“ от смесена порода да бъде поставено под
карантина в одобрен карантинен обект в Арланда до момента, в който животното вече
отговаря на следните условия: издаден му е валиден паспорт и е получило валидна
ваксинация против бяс и е изтекъл 21 – дневния период на изчакване.
Компетентните власти на Кралство Швеция са обосновали решението си с
неизпълнение изискванията за внос от България: идентификационна марка, ваксинация
против бяс и период на изчакване най-малко 21 дни след ваксинацията против бяс, паспорт
на домашен любимец, издаден в държава на ЕС, съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) №
576/2013г. на Европейския регламент и на Съвета от 12.06.2013г. относно движението с
нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на регламент № 998/2003г.
За периода на карантина от общо 22 дни, на 23.04.2021г. е издадена фактура № 429, в
която е посочено, че г-жа Г. следва да заплати на „Енимъл Куорънтин Суидън АБ“ всички
разходи за престоя на животното „Бианка“ в размер на 28 895 шведски крони, която сума е
указано да се заплати на падежа – 03.05.2021г. по банкова сметка /л. 30/.
Сумата от 28 895 шведски крони е заплатена, чрез електронно банкиране преди
падежа на 27.04.2021г. с посочено основание „фактура № 429“ видно от данните от
извършената транзакция /л. 31/.
На 10.09.2021г. ветеринар от Общинските ветеринари в Римбо, част от Агенция по
земеделие, е извършил преглед на животното, при който e установил, че кучето „Бианка“,
родено на 25.11.2020г., е с поставен чип и му е издаден паспорт, които констатации са
обективирани в документ, озаглавен „извлечение от дневник № 5579278 – Бианка, куче.“
Съгласно чл. 174, ал. 1 ЗВМД, собствениците на кучета, навършили 6-седмична
възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява
ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за: 1./ официална
идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на
идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51,
ал. 5; 2. обезпаразитяване и ваксинация срещу болести по кучетата, различни от болестта
бяс, а съгласно ал. 2 собствениците на кучета, навършили 12-седмична, но не повече от 6-
месечна възраст, ги представят на ветеринарния лекар по ал. 1 за първоначално поставяне на
ваксина срещу болестта бяс.
След извършване на действията по ал. 1 и 2 ветеринарният лекар въвежда данните в
Интегрираната информационна система по чл. 51, ал. 3 на БАБХ в срока по чл. 39, ал. 2, т.
14.
Разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 576/2013г. на Европейския регламент и на
Съвета от 12.06.2013г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за
отмяна на регламент № 998/2003г. поставя следните условия, приложими за движението с
нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I , т.е.
котки, кучета и порове, към държава членка от друга държава членка, както следва: а)
маркирани са в съответствие с член 17, параграф 1, т.е., чрез имплантиране на транспондер
или чрез ясно четлива татуировка, поставена преди 3 юли 2011 г.; б) получили са ваксина
против бяс, която отговаря на изискванията за валидност, определени в приложение III; в)
отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази,
4
различни от бяс, приети съгласно член 19, параграф 1; г) придружени са от
идентификационен документ, надлежно попълнен и издаден в съответствие с член 22, а
именно: издаден от упълномощен за тази цел ветеринарен лекар, след като: а) е проверил, че
домашният любимец е маркиран в съответствие с член 17, параграф 1; б) е попълнил
надлежно съответните полета в идентификационния документ с информацията по член 21,
параграф 1, букви а) — г); и в), а собственикът е подписал идентификационния документ.
Посочените изисквания в Регламента са идентични на тези в чл. 174 ЗВМД, които в
Република България са задължителни за всички животни без значение дали същите се
транспортират в държава - членка на ЕС или не.
Видно от данните от масивите на Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна, на д-р Н.К. е разпределен транспондер № 102350000021464 /л. 84/, който е в употреба
на куче „Бианка“, със собственик М.Г.. Паспорт с № BG01VK042473 също е разпределен на
д-р К., но същият не фигурира в системата на ВеТИС.
Съобразявайки материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ - решение от 15.04.2021г. на Агенция по земеделие, съдът приема, че при
влизането на кучето Бианка в Кралство Швеция на 14.04.2021г. животното не е отговаряло
на изискванията на чл. 6 Регламент (ЕС) № 576/2013г., тъй като то е било без имплантиран
транспондер и без получена ваксина против бяс, поради което твърденията на ответното
дружество за надлежно изпълнение на възложените с договора за изработка задължения,
остават недоказани и опровергани от ангажираните писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че твърденията на законния представител на дружеството, че
вероятната „грешка“ е допусната от собственика на животното, който е подал друго
животно, а не кучето „Бианка“, е несъстоятелна. Отговорността за поставянето на ваксини,
обезпаразитяване и поставяне на транспондер на животно лежи върху ветеринарния лекар,
който е професионалист в своята област, а не върху собственика на кучето, респ. неговият
придружител.
В резултат на неизпълнението на задължението за поставяне на транспондер и
ваксина против бяс, ищецът М.Г., е претърпял вреди под формата на претърпяна загуба от
заплащане на разходи за поставянето под карантина на кучето „Бианка“, намиращи се в
причинно – следствена връзка с поведението на дружеството, представлявано от
ветеринарния лекар Н.К., в който случай ответникът дължи обезщетение в размер на 28 895
шведски крони, чиито равностойност в лева към деня на плащане – 27.04.2014г. възлиза на
5 573, 18 лв. /1, 92877 лв. за 10 шведски крони/.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно осн. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера
на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка
с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този
случай е налице пълно неизпълнение.
За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши
преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения
или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Безсъмнено, отказът на шведските власти да допуснат на територията на Кралство
5
Швеция кучето „Бианка“, е резултат от липсата на транспондер, удостоверяващ надлежно
извършено обезпаразитяване и ваксинация против бяс, които недостатъци са неотстраними.
Обстоятелството, че транспондерът, предназначен за това куче е поставено на кучето Макс,
е ирелевантен, тъй като не е променил решението на Отдела за контрол на заразите към
Агенция по земеделие.
Неизпълнението на поетите задължения от страна на изпълнителя да постави
транспондер и ваксина против бяс, дава основание на изправната по правоотношението
страна М.Г., в качеството й на възложител да развали сключения договор за изработка и да
иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Не е необходимо
поръчващият да доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита
се, че такова изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от
развалянето – връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението.
Това възникнало потестативно право е погасено с изтичане на шест месеца, на осн.
чл. 265, ал. 3 ЗЗД, считано от деня на откриването на скрития недостатък или считано от
14.04.2021г., когато властите в Кралство Швеция са установили, че животното е без
транспондер, който срок до датата на подаване на исковата молба – 24.02.2022г., е изтекъл.
Предвид изложеното, осъдителният иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
следва да се отхвърли, ведно със законната лихва.
По разноските
Пи този изход на спора в полза на ищеца М.Г. следва да се присъдят съдебно –
деловодни разноски за уважената част от претенциите в размер на 1 347, 38 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част от претенцията, ответникът „Д.“ ЕООД има право да получи
разноски, възлизащи на 18, 64 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Г., ЕГН
**********, **** сумата от 5 573, 18 лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и три лева и
осемнадесет ст./, чиято равностойност в шведски крони възлиза на 28 895 по курса на БНБ
към 27.04.2021г., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба от неизпълнение на задължения, поети с договор за изработка, сключен
на 07.04.2021г., а именно: да ваксинира против бяс и да постави чип /транспондер/ на куче
порода „мелез“ с наименование „Бианка“ в размер на разходите за престой на животното в
Клиника на общинските ветеринари в гр. Римбо, Швеция, съгласно фактура №
429/23.04.2021г. по повод принудителна карантина, наложена от компетентните органи на
Швеция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Г., ЕГН **********, **** срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК
**********, гр. Варна иск за заплащане на сумата от 178, 67 лв. /сто седемдесет и осем
лева и шестдесет и седем ст./, представляваща платена на отпаднало основание сума
поради разваляне на договор за изработка, сключен на 07.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022г. до окончателното изплащане
6
на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Г., ЕГН
**********, **** сумата от 1 347, 38 лв. /хиляда триста четиридесет и седем лева и
тридесет и осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, **** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕООД, ЕИК
**********, гр. Варна сумата от 18, 64 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и четири ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7