М О Т И В И

към  присъда №32/24.03.2009 г. постановена по нохд №29/2009 г.   по описа на Старозагорски окръжен съд

Повдигнато е обвинение против подсъдимия  М.А.З. за  това, че на 14/15.08.2008 година в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление е запалил сграда – дървена постройка, намираща се в град Стара Загора кв.”Лозенец”, ул.”Зайчова поляна” №1, като пожара е представлявал опасност за живота на малолетните Надя Минчева Антонова - на 2 години и 8 месеца и Гита Минчева Антонова - на  5 години и 6 месеца, и е имало опасност пожара да се разпростре и върху други имоти – сграда със значителна стойност - 2007,68 лева, собственост на Ч.К.С., както и от пожара са последвали значителни вреди в размер на 4112, 68 лева - престъпление по чл.330 ал.ІІІ предл. І-во, вр.ал. ІІ т.1 и т.2,  вр. ал.І, вр. чл.26 ал. І от НК.

           В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа така  повдигнатото обвинение, като в хода на съдебните прения  заявява, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.330 ал.ІІІ предл. І-во вр.ал. ІІ т.1 и т.2 вр. ал.1 НК и му бъде наложено наказание малко над минимума, предвиден в законовата разпоредба, което следва да бъде изтърпяно ефективно, като съобразно заключението на вещото лице, подсъдимият следва да бъде оправдан относно размера на последвалите значителни вреди от престъплението за разликата от  3935.58 лв. до 4112.68 лв.

          Частният обвинител  Ч.К. по съществото на делото взема становище, че следва да му бъдат възмездени причинените му имуществени вреди от престъплението.

          В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия, адв.Р.К., пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.331 ал.1 от НК и излага виждането си, че на подсъдимия  следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.2 б”б” от НК, а именно “пробация”.

          Съдът, след като обсъди всички доказателства, събрани  по делото в хода на съдебното следствие, а именно обясненията на  подсъдимия М.З., показанията на разпитаните  свидетели Ч.С., Г.С., З.Г., А.К., Е.Г., заключението  на  назначената от съда допълнителна съдебносчетоводна експертиза,  както и  доказателствата, събрани в хода  на досъдебното производство, които са  прочетени по реда на чл.283 от НПК от съда и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото, заключенията на  съдебносчетоводна и пожаротехническа експертизи,  назначени в хода на досъдебното производство, изслушани и приети непосредствено от съда, намери за установена по делото следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.А.З. ***, обл.Стара Загора.

През 2000 година подсъдимият З. заживял на семейни начала със св. Н.О.А., като по време на съвместното им съжителство  се родили две деца - Гита Минчева Антонова - родена на 14.02.2003 г. и Надя Минчева Антонова - родена на 25.12.2005 г. В началото на 2007 година подсъдимият З. закупил жилищна постройка – дървена постройка с размери 2,50/3 метра, в град Стара Загора, кв.”Лозенец”, където заживял заедно със св. А. , двете им малолетни дъщери Гита и Надя и дъщерята на св.А. - А.. Жилището на подсъдимия З. и св.А. *** на ул.”Зайчова поляна”  № 1, където се намирали и други жилищни постройки, като всички били без собствено електрозахранване и без водоснабдяване. В непосредствена близост до дома на подсъдимия З. и св.А., на около 2 метра източно, се намирала къщата на св.Ч.К.С.. Къщата на св.С. била тухлена - с дебелина на стените 25 см, покрив от дървена конструкция, обшита с дъски и покрита с керемиди и таван, състоящ се от носещи таванни греди и валки, като покривната конструкция и тавана били направени от материали втора употреба. Конструкцията била изградена в началото на месец август 2008 година.

На 14.08.2008 година вечерта, около 22:00 часа подсъдимият З.  се скарал със съпругата си Н.А.. Започналия скандал прераснал в побой над св.А., която излязла от къщата. Подсъдимият я последвал и пред дома им скандала продължил, като шумът привлякъл вниманието на техни съседи. Св.З.С.Г. се намесила, като задърпала подсъдимия, карайки го да преустанови побоя над св.А.. Подсъдимият ударил на св.Г. шамар по лицето, като през това време св.А., заедно с дъщеря си А., тръгнала към дома на майка си, намиращ се в същия квартал. В къщата им, състояща се от една стая, останали двете малолетни деца Надя и Гита, които спели. След като св.А. отишла да спи при майка си, подсъдимият З. се върнал в дома им. Той свалил завеси от прозорците и чаршафи от леглата, които струпал в средата на стаята. Въпреки спящите в едно от леглата деца, подсъдимият запалил струпаните вещи и избягал. Разгорелите се чаршафи започнали да димят и излизащия от постройката пушек бил видян от съседи, които веднага отишли до сградата. Свидетелките З.Г., А.Д.К. и Е.И.Г. изнесли навън двете деца – Гита Антонова - на 5 години и половина и Надя Антонова - на 2 години и 8 месеца, след което започнали  да гасят с туби с вода запаления пожар. В гасенето се включили и други съседи, привлечени от виковете и пушека. Св.Г.К.С. отишъл до дома на майката на св.А. и казал на последната, че в къщата й е запален пожар. Св.А. се върнала до дома си, прибрала двете си деца, като ги взела със себе си и след като заключила жилището, се върнала в дома на майка си. Там св.А., заедно с децата си прекарали нощта.

Няколко часа по–късно, около 04:00-04:30 часа на 15.08.2008 г. , подсъдимият З. се върнал до дома си и видял, че там няма никой. Взел си личен багаж, след което минал откъм северния край на жилището си. Постройката била покрита с парчета мокет, като едно парче висяло от покрива и подсъдимият го запалил с кибрит.  След като мокетът се запалил и пожарът се разгорял, обхващайки покрива на постройката, подсъдимият избягал и пеша тръгнал за село Горно Съхране. Минути по-късно съседи на подсъдимия З. се събудили и видели, че домът на подсъдимия гори, както и че огънят се е прехвърлил към покрива на съседната постройка - къщата на св.Ч.К.С., която също горяла. По същото време св.Ч.С., заедно със семейството си бил в дома на своите родители и в къщата му нямало никой.  Съседите опитали да гасят пожара с подръчни средства, а св.Г.С. - брат на пострадалия Ч.С. сигнализирал за пожара в РС ПБЗН - гр.Стара Загора. При идването на пожарните коли огънят не могъл да бъде овладян и двете постройки - домът на подсъдимия и къщата на св.Ч.К.С. изгорели.

В резултат на палежа, жилището на подсъдимия и св.А. –дървена постройка на стойност 334,02 лева и цялата налична покъщнина на стойност 809 лева, изгорели напълно.

В резултат на предизвикания от подсъдимия пожар, разпрострял се и върху съседна сграда, жилището на св.Ч.К.С. изгоряло, като видно от допълнителното заключение на назначената в хода на съдебното следствие съдебноикономическа експертиза, пазарната стойност на жилищната постройка на св.Ч.К. - с размери 4,00/5,00 метра, изпълнена от стени – тухлена зидария с дебелина 25 см, покрив от дървена конструкция, обшита с дъски и покрита с керемиди втора употреба,  и таван-обшит с шпертплат, възлиза на стойност 1830,58 лева. Унищожените в резултат на пожара движими вещи, собственост на св.Ч.С. и намиращи се в къщата му - спалня комплект, телевизор м.”Сони”, телевизор м.”Велико Търново”, система за домашно кино Ди Ви Ди „Елит”, 5 бр. юргани, 5 комплекта чаршафи , маса, 2 бр.дървени стола, 3 бр.килим тип „персийски” с размери 2,5/3,0м., мобилен телефон „Сони Ериксон” мод.К750, мобилен телефон „Сони Ериксон” мод.К510 и дрехи, възлизат на обща стойност 2105 лева.

Вредите, настъпили в резултат на палежа за св.Ч.К.С., представляващи стойността на унищоженото недвижимо и движимо имущество, възлизат общо на стойност 3935,58 лева.

Подсъдимият М.З. дава обяснения пред съда, като признава, че е запалил парче мокет, намиращо се в задната част на жилищната им конструкция,  не е палил дрехи вътре в помещението, след което е избягал и не се е връщал повторно в жилището си. Твърди също така, че децата му не са били вътре в стаята, а се били отпред, пред къщата, когато е  запалил висящото парче мокет. Обясненията на подсъдимия в този смисъл съдът намира, че са израз на неговата защитна позиция и се оборват от останалите, събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се имат предвид показанията на свидетелката Н.А. - съпруга на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производсто пред дознател и пред съдия и прочетени от съда на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, която твърди, че е била извикана от събраните пред къщата съседи да си вземе децата. Същата заяви, че когато е отворила вратата на къщата е видяла купчина полуизгоряли чаршафи и пердета, които съседите били изгасили, взела си децата, които били вътре в стаята и ги прибрала в дома на майка си.

В съдебно заседание свидетелката А. се отрече от показанията си, дадени в хода на досъдебното производство. Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани показанията й, дадени в хода на досъдебното производство като достоверни, а показанията й, дадени в хода на съдебното следствие се отчитат като израз на стремежа й да омаловажи и оневини до голяма степен действията на съпруга си, с когото впоследствие са се събрали да живеят и междувременно се е родило третото им дете.

Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелката З.С.Г., дадени в хода на досъдебното производство пред дознател, които бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, която подробно разказа как подсъдимият свалил чаршафите от леглата, хвърлил ги на пода и ги запалил и в този момент двете му деца са спели вътре в стаята на едно легло. След това тази свидетелка, заедно с друга съседка, с име Лейля, са изнесли децата от къщата и са започнали да гасят огъня. В съдебно заседание свидетелката Г. също се отрече от твърденията си, че е видяла подсъдимия да запалва чаршафи в средата на стаята, но тези показания съдът счита, че отново са израз на желанието и на тази свидетелка да облекчи правното положение на подсъдимия З..

Съдът приема, че подсъдимият се е върнал няколко часа по-късно – около 04.00 – 04.30 часа на 15.08.2008 год. и е запалил конструкцията, в която е живеел със семейството си, чрез подпалване на висящо парче мокет, намиращо се в задната част на постройката, поради това че именно в  този час се е разразил огънят, който е бил видян от свидетелите Г.С., З.Г.,  А.К. и Е.Г..  Обстоятелството, че  пожарът, който е унищожил постройката на подсъдимия и тази на свидетеля Ч.С., е възникнал, т.е. огнището му е било, в северната страна на дървената постройка се установява и от заключението на пожаротехническата експертиза.

Обстоятелството, че  подсъдимият след скандала със съпругата си е запалил в центъра на стаята чаршафи и завеси, както и обстоятелството, че към този момент двете деца са се намирали в стаята и са спели на едно легло се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетелки-очевидки А.К. и  Е.Г., които заедно със свидетелката З.Г., са отишли на място, загасили са огъня  и са извели децата от помещението.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

         По описания начин с деянието си подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.330 ал.3 предл. 1-во, вр.ал.2 т.1 и т.2, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.І от НК – като на 14/15.08.2008 година в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление е запалил сграда – дървена постройка, намираща се в Стара Загора, кв.”Лозенец”, ул.”Зайчова поляна” №1, пожарът е представлявал опасност за живота на малолетните Надя Антонова - на 2 г. и 8 месеца и Гита Антонова - на  5 г. и 6 месеца и е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти – сграда със значителна стойност - 2007,68 лева, собственост на Ч.С., като от пожара са настъпили значителни вреди в размер на 3935, 58 лева.

         В конкретния случай съдът прие, че  е налице квалифициращото обстоятелство, визирано в чл.330 ал.2, т.1 от НК, с оглед на това, че пожарът, предизвикан от подсъдимия е представлявал пряка и непосредствена опасност за живота на малолетните Надя Антонова и Гита Антонова – деца на подсъдимия. Както бе изложено по-горе, съдът приема за безспорно установено от обсъдените гласни доказателства, че към момента на запалване на дрехите в центъра на помещението, в което е живеел подсъдимия, заедно със семейството си, двете му деца Надя и Гита са се намирали вътре и са спели на едно от леглата. Намесата на съседите, които са загасили разгорялата се купчина от дрехи и са извели децата от помещението,  е предотвратила настъпването на по-сериозни последици за здравето и живота на двете деца.

         Палежът на  имуществото на подсъдимия е поставило в опасност и друг имот, поради това, че се е намирал в близост до други жилищни постройки, в конкретност само на два метра от къщата на св.Ч.С.К., която впоследствие е била обхваната от разгорелия се пожар и унищожена до основи, ведно с намиращите се в нея вещи.

         В резултат на деянието на подсъдимия З. са последвали значителни вреди, поради което и същото е квалифицирано като такова по чл.330 ал.3 от НК.

         Първоначалното заключение на съдебносчетоводната експертиза относно последвалите значителни вреди от престъплението изчислява същите в размер на 4112,68 лв., от които 2007,68 лв. е стойността на жилищната постройка на св.Ч.С., а 2105.00 лв. е стойността на унищожените в резултат на пожара движими вещи, собственост на св.Ч.С., намиращи се към момента на пожара в дома му, а именно - спалня комплект, телевизор м.”Сони”, телевизор м.”Велико Търново”, система за домашно кино Ди Ви Ди „Елит”, 5 бр. юргани, 5 комплекта чаршафи, маса, 2 бр.дървени стола, 3 бр.килим тип „персийски” с размери 2,5/3,0 м, мобилен телефон „Сони Ериксон” мод.К750, мобилен телефон „Сони Ериксон” мод.К510 и дрехи. Съгласно допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза стойността на жилищната сграда е 1830,58 лв., а общата стойност на последвалите значителни вреди е 3935,58 лв. Тези вреди следва да бъдат определени като значителни имуществени с оглед актуалната практика на ВКС, като следва да се има предвид Решение №312/27.06.2008 год. по н.д. №237/2008 год., ІІІ н.о., докладчик зам. председателя  на ВКС – Румен Ненков. Съгласно цитираното решение значителни имуществени вреди са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от четиринадесет минимални работни заплати за страната към момента на  извършване на деянието.

         Вещите, които са се намирали в  жилищната постройка на Ч.К. са установени, както съобразно неговите показания,  така и показанията на неговия брат – св.Г.К.С. и обясненията на самия подсъдим. Тези вещи са оценени от съдебносчетоводния експерт, като са взети предвид конкретните особености за всяка една от тях, в т.ч. са направени амортизационни отчисления по отношение на вещите, които са втора употреба и е взето предвид обстоятелството, че някои от вещите са изработени саморъчно.

         С оглед изложената по-горе фактическа обстановка следва да се приеме, че се касае за продължавано престъпление, поради това, че са извършени от подсъдимия две деяния, всяко едно от които осъществява един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

Престъплението е извършено от подсъдимия виновно - при пряк умисъл,  като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Прекият умисъл на дееца в конкретния случай  е обективиран в самите му действия.  След възникналия между него и съпругата му скандал, която го е заплашила, че ще го изостави, той е решил да запали жилището, в което са живеели и по този начин да й отмъсти. Подсъдимият е проявил последователност и упоритост в изпълнение на намеренията си и затова говори последващото му поведение – след като видял, че не е успял да изпълни намерението си, се  върнал по-късно и запалил къщата в задната й част, което запалване е довело до опожаряване на двете жилищни конструкции.

С оглед изложеното съдът счита, че са неоснователни доводите, изложени от защитата на подсъдимия, че пожарът е причинен по непредпазливост и деянието съответно следва да се квалифицира като такова по чл.331, ал.1 от НК.

За разликата от 3 935,58 лв. до 4 112,68 лв. съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия, с оглед заключението на допълнителната счетоводна експертиза, установяваща размера на последвалите вреди.

          ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ З.:

          При определяне наказанието на подсъдимия съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система – принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуалиация.

          Съгласно първия принцип нормата на чл.330, ал.3, пр.1 НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до дванадесет години.

          При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази със следните обстоятелства:

Подсъдимият З. е осъждан двукратно за престъпления общ характер , както следва: с присъда по НОХД № 161/1996г. по описа на РС-Казанлък , влязла в сила на 29.05.1996г. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2,4 и 5 от НК му е наложено наказание 1 година и 4 месеца “лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години и с присъда по НОХД № 413/1999г. по описа на РС-Казанлък , влязла в сила на 24.02.2000г. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

          По отношение на второто осъждане не е възможно да настъпи реабилитация по право, тъй като лицето вече е било реабилитирано по право като пълнолетно лице за осъждането с първата присъда.

           Като отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия З. съдът отчете предходното му осъждане и упоритостта, с която е извършил деянието си.

          Като смекчаващи вината обстоятелства за този подсъдим съдът прие направените частични самопризнания, критичното отношение към извършеното, затрудненото му материално състояние.

          При обсъждане на изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че на подсъдимия З. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в рамките на минималния, предвиден от закона размер. Съдът счете, че с наказание “лишаване от свобода” за срок от три години ще бъдат постигнати целите, както на индивидуалната, така и на генералната превенция.

          Така определеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “общ” режим, тъй като в настоящия случай не са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 НК.

                Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

                                                                   СЪДИЯ: