Р Е Ш Е Н И Е
№ 689 19.04.2016 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: И.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело
№ 3657 по описа на БРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молба от В.
П. Е., ЕГН – **********, против В.К.К., ЕГН – **********, и „Медиатор 2010” ЕООД, ЕИК – *********.
Ищецът иска да бъде осъден ответникът К. да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 02.04.2015 г. до пълното й
изплащане, вследствие на:
Адресирани от ответника до ищеца обидни изрази и думи
„патетично, подлизурски, огромното предателство, крастави мърши; патетичната подлизурска
истерия; ще му приседнат някъде другаде”, от трибуната на Народното събрание,
петдесет и девето пленарно заседание,
на 02.04.2015 г.;
Адресирани от ответника до ищеца клеветнически думи и
изрази „открито изричат откровени лъжи. Говоря за В.Е. или доносника К., така
както откровени лъжи е доносничил срещу колегите си и срещу съпругата си е
писал доноси, за да расте в кариерата, доносничил на съпругата си, на която се
е клел в любов”, от трибуната на Народното събрание, седемдесето пленарно заседание на 13.05.2015 г.;
В интервю пред Л. Л., в статия, озаглавена „В.К. от ПФ пред ПИК: Разликата
между Борисов 2 и кабинета Орешарски е като между мерцедеса и москвича!”, с подзаглавие „Мислех, че
човешкото падение има граници, но Е. ме опроверга”, публикувана в онлайн медия „Информационна агенция ПИК
България” (pik.bg) на 04.05.2015
г., ответникът отправил по адрес на ищеца клеветнически
думи и изрази „Питам – кой му натиска копчето? Мислех, че човешкото падение има
граници, но Е. ме опроверга; Можете ли да доносничите срещу любимия си –
най-близкия човек, който носи вашето бебе в утробата си?...За каква партия за
какви принципи говорим...гласува и изпълнява задачите на ДПС. И тогава се питам
кой може да му дава парите. Мисля, че отговорът е еднозначен”.
Ищецът иска да бъде осъден ответникът „Медиатор 2010”
ЕООД, ЕИК – *********, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума
от 02.04.2015 г. до пълното й изплащане, вследствие на разпространеното в
публикацията на сайта flagman.bg на 02.04.2015 г. със заглавие „В.К. за В.Е.: Предател с подлизурско
поведение, крастава мърша!” изказване на В.К., в което се съдържат клеветнически изрази: „предател с подлизурско
поведение, взема пари под масата за новата си партия” и обидни думи „крастава
мърша, подлизурско предателство, подлизурска истерия” по адрес на ищеца.
Ищецът твърди, че е изживял интензивни и продължителни отрицателни
емоции на стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв, съпроводени с
влошаване на физическото и психическото му здраве.
В законоустановения срок и двамата ответници депозират
отговор. Ответното дружество изтъква, че искът спрямо него е недопустим, защото
няма ясно посочване на ответник по чл.45 от ЗЗД като журналист, изготвил
публикация за поместване в сайта. В останалата си част и двата отговора са с
идентично съдържание. И двамата ответници оспорват иска срещу тях по основание
и размер, като излагат правни твърдения, а не факти.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявените претенции и моли съдът да ги уважи, като присъди на
страната направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на двамата
ответници моли съдът да отхвърли претенциите, като присъди на тези страни
направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание управителят на ответното дружество
посочва, че медията отразява това, което се случва в действителност, и не
следва да носи отговорност за това.
Бургаски районен съд, след
като съобрази изявленията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
В. П. Е. и ответникът В.К.К. са народни представители в Четиридесет и третото
Народно събрание (за краткост Народното събрание). Ищецът не членува в
парламентарна група, а ответникът е член на партия „Национален фронт за
спасение на България” (за краткост НФСБ) и на парламентарната група на коалиция
„Патриотичен фронт”. Преди това двамата се познават от работата им в телевизия
„СКАТ”.
Собственик
на онлайн медия flagman.bg е
дружеството „Медиатор 2010” ЕООД.
Не
са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по делото,
следните факти:
В
петдесет и девето пленарно заседание на Народното събрание, проведено на
02.04.2015 г., присъстват и ищецът, и ответникът К.. На гласуване на всички
народни представители е предложен проект за решение във връзка с Великденската
ваканция на Народното събрание за 2015 г. След гласуване на решението ищецът
иска думата, за да обоснове отрицателния си вот. Той е против дългата ваканция
на депутатите, като приканва последните, ако „имат морал”, да приемат
предложението му за изменение на Правилника за организацията и дейността на
Народното събрание. Тъй като от залата има реплики и възгласи против Е.,
реториката му е по-емоционална, поради което председателят се обръща към него с
думите „Не се карайте – изказвайте се, но не се карайте”. След гласуване на
новите членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, думата е дадена на
ответника К., който заявява: „Вземам думата за процедура по воденето, защото не
мога да приема в отрицателен вот да излиза един човек, който патетично,
подлизурски да назидава при положение, че самият той е гласувал същия този
правилник и същата тази ваканция, при положение, че същият този човек измени на
избирателите си, които гласуваха заради телевизия СКАТ. Телевизия СКАТ се
извинява заради огромното предателство, което извърши този човек. Обикновено в
България предателите са много малко и не е вярно, че българинът е предател, но
тук-таме се намират крастави мърши, които винаги и по всякакъв начин оправдават
името си...” Председателят на парламента прави забележка на ответника за
лексиката му, като последният приключва изказването си с думите „Разбирам
патетичната подлизурска истерия на този човек, но мисля, че парите, които може
би очаква да получи, ще му приседнат някъде другаде!”.
В
седемдесето пленарно заседание на Народното събрание, проведено на 13.05.2015
г., отново присъстват и ищецът, и ответникът. По време на заседанието думата е
дадена на заместник-министър председател на МС госпожа Р. Б., която се обръща
лично към ищеца Е. с думите: „Уважаеми господин Е., Вие разполагате с
информация, с каквато не разполага никой от нас. Затова мисля, че вие
спекулирате по един недопустим начин с цифри и факти, които нямат нищо общо с
действителността. Нещо повече, Вие предпоставяте недобросъвестност, за което
нямате никакво основание. Мисля, че тонът на обиди и спекулации от
парламентарната трибуна е изключително скандален и недопустим от тази зала...
Всичко, което твърдите от парламентарната трибуна, е невярно”. В изказването си
госпожа Б.
говори за „това съоръжение”, под което се има предвид построяване на телена
ограда на границата на България с Република Турция.
След
това от председателя на парламента думата е дадена на ответника К. „по
процедура по начина на водене”. Той се обръща към него с думите: „много Ви моля
да си влезете в ролята и да спирате народните представители, които тук, първо,
не спазват елементарна парламентарна етика, и второ, открито изричат лъжи.
Говоря за В.Е. или доносник К., така както откровени лъжи е доносничил срещу
колегите си и срещу съпругата си е писал доноси, за да расте в кариерата. Много
Ви моля, спирайте подобни пародии на хора, които се опитват като последна
инстанция да раздават правосъдие и морал, в същото време този човек е доносничил
за съпругата си, на която се е кълнял в любов. Ето, за това говорим! Благодаря
Ви.” След това думата взема ищецът Е. за лично обяснение, който заявява: „На
господин К. няма да отговоря, тъй като в понеделник завеждам дело за клевета по
съответната процедура”.
Не
е спорно също така, че на 02.04.2015 г. в интернет сайта flagman.bg
е публикувана статия със
заглавие „В.К. за В.Е.: Предател с подлизурско поведение, крастава мърша!”. Не
е спорно, че статията е написана от свидетеля Л. Л., към същия момент на работа
в Информационна агенция ПИК, и е препечатана точно от тази електронна медия, а
именно pik.bg. В статията се
посочва следното: „В.Е. извърши подлизурско предателство. Аз разбирам
подлизурската истерия на този човек. Това изригна депутатът от Патриотичния
фронт В.К. от трибуната на Народното събрание в разгара на щур скандал днес.
Тук-там се намират крастави мърши, каза К.. В.К. продължи по адрес на Е. и го
обвини, че ще взема пари под масата за новата си партия. Повод за гнева на К.
стана патетична реч на В.Е., който роптаеше за великденската ваканция. Според Е.
депутатите ще почиват твърде дълго по празниците”.
Не
е спорно също така, а се установява и от приетите доказателства, че на
04.05.2015 г. в онлайн медия „Информационна агенция ПИК България” (pik.bg) е публикувано интервю на ответника с
журналиста Л. Л. със заглавие „В.К. от ПФ пред ПИК: Разликата между Борисов 2 и
кабинета Орешарски е като между мерцедеса и москвича!”, с подзаглавие „Мислех,
че човешкото падение има граници, но Е. ме опроверга”. На въпрос на журналиста
„Какъв е според Вас потенциалът на В.Е. и на бъдещата му партия?” ответникът К.
отговаря: „Питам – кой му натисна копчето? Може би същият, който го накара
навремето да доносничи срещу съпругата си. Винаги съм мислил, че човешкото
падение може да има някакви граници. Случаят с В.Е. ме опроверга. Прощавайте,
ама можете ли да доносничите срещу любимия си – най-близкия човек, който носи
вашето бебе в утробата си? Можете ли да отивате и да доносничите срещу него?”.
Журналистът пита „Това вярно ли е?”, а ответникът отговаря „Ами ето! И оттук
нататък за каква партия, за какви принципи и за какво говорим изобщо? Някой от
средите на ДПС най-вероятно, предполагам – защото Е. беше този, който гласува
срещу оградата... Той беше срещу ревизията в енергийния сектор. Беше и срещу
признаването на арменския геноцид. Той всъщност удобно гласува и изпълнява
задачите на ДПС. И тогава се питаме кой може да му дава парите. Мисля, че
отговорът е еднозначен.”
От
документация от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия (за краткост Комисията) се установява, че ищецът е
бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност, ХVІІ отдел,
назначен със заповед № 743/01.10.1985 г. за разузнавач, а със заповед №
1066/31.12.1989 г. е преназначен за инспектор. От същата документация се
установява, че: към 2009 г. ищецът е бил водещ „Дискусионно студио” в телевизия
„СКАТ”; през 2011 г. е бил кандидат за общински съветник в гр. София, издигнат
от партия НФСБ; през 2013 г. е бил кандидат за народен представител в 42-то
Народно събрание, издигнат от партия НФСБ; през 2014 г. е бил кандидат за
Европейския парламент, издигнат от партия НФСБ; през 2014 г. е бил кандидат за
народен представител в 43-то Народно събрание, издигнат от коалиция „Патриотичен
фронт” (НФСБ и ВМРО), и впоследствие избран.
От
документацията от Комисията се установява още, че съгласно решение на
ръководството на ПГУ – ДС предстои успоредна оперативна и езикова подготовка на
оперативния работник Е., поради което е предложено да бъде открито лично и
работно дело под псевдоним „***”,
в което да се систематизират всички лични и работни материали. От справка
относно изучаването на В. П. Е. чрез оперативен контакт се установява, че на
ищеца са били поставени задачи, които той е изпълнил „срочно и с желание”, като
е дал писмена информация по някои от тях, „а именно: информация за водени
разговори на съпругата му с английски специалисти, което по преценка на отдел
14-ти, ПГУ-ДС представлява интерес; доклад на тема „Македонският въпрос” в
политиката на САЩ между двете световни войни; сведение за етиопски граждани –
аспиранти в АОНСУ; сведения за негови състуденти”.
По
делото са разпитани свидетелите Е. Е.-М., С. М., С. Р., В. С., Д. Б., Х. М. и Л.
Л.. От показанията на последния се установява, че той е написал статията „В.К.
за В.Е.: Предател с подлизурско поведение, крастава мърша!” за агенция ПИК,
впоследствие поместена в сайта flagman.bg.
Съдът
не кредитира показанията на останалите свидетели относно това говорил ли е
ответникът К. по адрес на ищеца Е. и кога, защото тези факти се доказаха с
останалия по делото доказателствен материал. Съдът разглежда показанията на
тези свидетели единствено във връзка с емоционалното състояние на ищеца след
узнаването на изказванията по негов адрес.
Свидетелят
М., сестра на ищеца, твърди, че след думите на ответника К. по адрес на Е. на
02.04.2015 г. от трибуната на Народното събрание, тя се е чула с брат си още
същия ден по телефона, който й заявил, че не е очаквал, че напускането на
партия НФСБ от негова страна, ще доведе до остри, лични обидни нападки. Ищецът
е бил много разстроен и e имало
подмятания по негов адрес „капитан К.”. На 02.04.2015 г. обаче ответникът К. не
говори за миналото на ищеца в Държавна сигурност, поради което няма как това
изказване да е причина за подмятания от рода на „капитан К.” по адрес на Е..
Свидетелят
твърди, че дотогава, т.е. до 02.04.2015 г., брат й е ходил с метрото на работа,
а след този случай започнал да ходи с кола. Започнали са раздори с жена му, а
дъщеря му се е отчуждила от него и е започнала да го гледа подозрително. Свидетелят
твърди, че след тази случка от 02.04.2015 г. брат й е станал раздразнителен и
избухлив. Това твърдение противоречи на изнесеното от свидетелите С. и Б.. Те
познават Е. от много години и не са го виждали раздразнен или ядосан.
Свидетелят С. твърди, че Е. не е емоционален човек, а много уравновесен и
пресметлив и с много добро самообладание. Като потвърждение на думите си този
свидетел посочва, че в живота на Е. е имало много по-драматични моменти, които
последният е преодолявал „леко”. Свидетелят С. твърди още, че Е. не е човек,
„който емоционално да бъде разбалансиран”.
И
двамата свидетели, С. и Б., които са колеги на Е. в Народното събрание, са категорични,
че не са го виждали там подтиснат или угрижен след 02.04.2015 г.
По-нататък
в показанията си свидетелят М. твърди, че след 02.04.2015 г. брат й е бил много
„изолиран и неразбран”, станал е „по-затворен и не е толкова контактен”. Това
твърдение отново влиза в колизия със заявеното от свидетелите Б. и С.. Те са
категорични, че след 02.04.2015 г. Е. е бил активен, както в парламента, така и
в медийното пространство. Според свидетеля С. два дни по-късно е гледал
изказване на Е., излъчено по „Канал 3”. Имал е изказвания и от трибуната на
Народното събрание. Имал е шест участия в медийни блокове - на 6, 7, 11, 20 и 27
април, включително и в националните телевизии „НОВА” и „БИ ТИ ВИ”. След
13.05.2015 г. в рамките на няколко дни Е. е имал участия в две телевизии на
един и същи ден, на 21 май, и на 30 май в „НОВА”.
Свидетелят
Б. посочва, че многократно е водил разговори с Е. в неформална среда след април
2015 г. и не е установил последният да е угрижен. Нещо повече, самият Е. му е
заявил през лятото на 2015 г., че в семейството му всичко е нормално.
Последното противоречи на изложеното от сестрата на ищеца, че към март 2016 г.
семейните отношения на брат й са влошени. Свидетелят М. твърди, че брат й се е
почувствал много зле от изказванията на ответника К. от 13.05.2015 г.
Отчуждаването
на дъщерята на Е. от него не може да е в резултат на обиди спрямо баща й.
Напротив, ако някой обижда родител, детето му би го защитило. Отчуждаването се
предпоставя от съществуването на обективен факт, който е свързан с родителя и който
може да бъде верен или неверен. Самият ищец обаче не оспорва, че е бил в
Държавна сигурност, „даже и книга написа – „Когато бях в разузнаването”” по
думите на свидетеля С..
Предвид
изложеното съдът кредитира показанията на сестрата на ищеца само досежно факта,
че последният се е чувствал засегнат в дните, когато са отправени думи по негов
адрес от ответника К., и че се е успокоил, когато е завел делото. Последното
обстоятелство следва да се разбира в преносното му значение – че ищецът
постъпва правилно като защитава честта си, завеждайки делото.
Съдът
не кредитира и показанията на свидетеля М.. Ако думите на К. от 02.04.2015 г.
са „стресирали, депресирали” Е. и ако са се „отразили зле на психиката му”,
това неминуемо би се отразило и на работата му в парламента и би направило
впечатление и на други депутати. Такива обстоятелства не се установиха,
напротив – установиха се обстоятелства в обратен смисъл. Свидетелят твърди, че Е.
се е разстроил заради семейството си. От показанията на свидетеля М. може да се
направи извод, че семейството не е разстроено от „обидите” към Е., а от
твърденията за донесения от негова страна. От друга страна, самият ищец не
отрича, че е бил разузнавач, даже е написал книга за това, поради което няма
основание да се „притеснява” за семейството си.
Недостоверно
е и заявеното от този свидетел, че ищецът е започнал да страни от хората.
Напротив, същият е вземал дейно участие в работата на парламента и е имал
множество медийни изяви, включително и създаване на нова партия, поради което
не може да се приеме, че се е „сринал”.
Недостоверно
е и твърдението на свидетеля, че ищецът приема лекарства за високо кръвно
налягане „от вчера”, т.е. от 22.03.2016 г., защото си е спомнил за случките.
Такива лекарства се вземат по лекарско предписание, което предполага посещение
при лекар преди дата 22.03.2016 г. и преди ищецът да си „спомни за случките”.
Следователно дори и той да страда от високо кръвно налягане, то, предвид
установените негови ежедневни деятелности, не може да се обясни със случилото
се в парламента почти година назад във времето.
Извън
горното, изложеното от този свидетел противоречи и на заявеното от сестрата на
ищеца, че брат й се е успокоил, когато е завел настоящото дело, т.е. в началото
на месец юни 2015 г., когато е депозирана исковата молба. Последното твърдение
оборва и заявеното от свидетеля С. Р., че едва в края на лятото, когато е
започнала новата сесия на Народното събрание, Е. се е стабилизирал психически.
Дотогава не само, че не е избягвал контактите и е бил разстроен, както твърди
свидетелят Р.,
но и е имал дейно участие в телевизионни предавания и в работата на парламента.
Предвид
изложеното съдът не кредитира показанията на свидетеля Р..
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Х. М. единствено в частта им, с която се
посочва, че Е. винаги е бил много овладян човек. В останалата им част те не
допринасят за изясняване на релевантни за делото факти.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите С. и Б. в частта им досежно възприятията
им за състоянието на ищеца след началото на месец април 2015 г., тъй като
същите са последователни, конкретни в достатъчна степен и взаимно
кореспондиращи. Свидетелят Б. уточни, че няма негативно отношение към ищеца е и
водил много разговори с него, което е допълнителен аргумент, че е обективен в
твърденията си.
Страните
не оспориха писмените доказателства, приети по делото, поради което съдът
основава изводите си за фактическата обстановка и на тях.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
спрямо ответника К. иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а спрямо ответника
„Медиатор 2010” ЕООД – с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
По отношение на иска с
правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Издателят
на електронна медия чрез своите длъжностни лица определя характера и
съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на
материали, включително такива и от други медии или източници. Дали авторът на
публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с
издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за
отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД – аргумент в този смисъл от Решение №
581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК и задължително за съда. Ответното дружество не оспорва,
че интернет сайтът „Флагман” публикува на 02.04.2015 г. без корекции публикация
от друг интернет сайт, а именно pik.bg, и посочен автор на публикацията – Л. Л..
За
да се уважи искът обаче, следва да се установи, че е налице противоправно
деяние на изпълнителя на възложената работа (в случая поместилият статията).
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България
всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. В настоящия случай
ответното дружество чрез медията си разпространява информация, а именно:
събитие, настъпило в пленарната зала на Народното събрание. Гражданите, от своя
страна, имат право да получават информация за това какво се случва в Народното
събрание.
На 25 ноември 2004 г. е подписан Етичен кодекс на българските
медии (за краткост Кодекса). С него представителите на българските медии
приемат принципи, които ще следват, сред които е „предоставяне на достоверна
информация за обществото”. Макар документът да не е подписан от представител на
ответното дружество (аргумент от официалната интернет страница на Национален
съвет за журналистическа етика), то заявените в него принципи следва да се
считат като база за преценка разпространена ли е информация срещу доброто име
на конкретно лице, в случая на ищеца Е..
Заглавието на статията, публикувана във „Флагман”, пресъздава думи
на ответника К. по адрес на ищеца Е., изречени от трибуната на Народното
събрание. Цитатът не е точен, но смисълът на изказването е точно пресъздаден.
Това е така поради следното:
В изказването си ответникът К. твърди, че Е. е извършил „огромно
предателство”, че е „изменил на избирателите си” и е сред малкото българи,
които са предатели. Ето защо, когато в заглавието на статията е употребена
думата „предател” журналистът не изопачава изказването, а го пресъздава по
смисъл.
На следващо място, в заглавието се съдържа словосъчетанието
„подлизурско поведение”. В изказването си ответникът К. заявява, че не може да
приеме човек, визирайки Е., който „подлизурски да назидава” и не разбира
„патетичната подлизурска истерия на този човек”. Смисълът на изказването е, че
според автора му ищецът има „подлизурско поведение”, поради което журналистът е
пресъздал коректно този смисъл. На последно място, в заглавието е употребено
словосъчетанието „крастава мърша”. В изказването на депутата К. това
словосъчетание е в множествено число, а именно „крастави мърши”.
Поводът за изказването на ответника е предходно изказване на ищеца
(аргумент от стенографския протокол от 59 пленарно заседание, а и от
показанията на всички свидетели по делото), поради което както за четящия този
протокол, така и за депутатите, е категорично ясно кого визира изказващият се,
а именно - В.Е. (аргумент от ръкопляскания от Патриотичния фронт и провиквания
„Браво!”, отразени от стенографа в протокола). Ищецът също е разпознал себе си
в думите на ответника, в противен случай не би се почувствал засегнат от тях.
Смисълът на изказването на ответника е, че депутатът Е. е сред
тези „крастави мърши”, „които винаги и по всякакъв начин оправдават името си”.
Ето защо в заглавието журналистът коректно е употребил единствено число.
По-нататък, в самата статия се уточняват поводът, във връзка с който
ответникът К. взема думата, контекстът и смисълът на изказването. Първите две
изречения от статията са цитат на думи на ответника. Първото изречение не е
точен цитат, но както вече се посочи смисълът на изказването е, че ищецът е
извършил „предателство” и има „подлизурско поведение”. Второто изречение е
почти дословен цитат на изказването на К., като е пропусната само думата
„патетичната”. Третото изречение от статията също е цитат на думи на ответника
и то дословен. Четвъртото изречение от статията не е цитат на думите на К., а
пресъздава смисъла им, който е уловил журналистът. Към същия този момент
известна в общественото пространство е идеята на Е. да създаде нова партия,
която като всяка партия ще има финансиране. Ето защо журналистът използва
бъдеще време – „ще взема пари”. Внушението, което се прави с израза „парите ще
му приседнат”, тълкуван в контекста на цялостното изказване на К., насочено
срещу морала на Е., е, че финансовите средства, които ще получи ищецът, ще са с
неморален произход, което е смислово равнозначно с израза „взема пари под масата”.
В този смисъл с това изречение журналистът не подвежда читателите,
а уточнява в какъв контекст депутатът К. споменава за пари, които Е. очаква да
получи.
Шестото и седмото изречение от статията визират поводът за
изказването на депутата К. и мнението на депутата Е. за продължителността на
Великденската ваканция на парламента. В изказването на депутата К. може да се
долови „гняв” (аргумент от използваната лексика), а, от своя страна, депутатът Е.
е „възмутен” от продължителността на Великденската ваканция на парламента. В
този смисъл, макар и лексиката на журналиста да е по-близо до разговорната,
отколкото до публицистичната, с думите „гняв” и „роптая” са описани коректно
емоционалните състояния на двамата депутати.
От изложеното се налага изводът, че в статията, поместена в сайта
„Флагман”, е пресъздадена достоверна информация за реално настъпили събития, а
не се правят коментари на такива събития. Дали информацията е „скандална”,
клеветническа или обидна за някого, е обстоятелство, за което в случая нито
журналистът, нито медията следва да носят отговорност. Както вече се посочи, в
интерес на обществото е да бъде информирано за дейността на Народното събрание,
включително и ако в нея се съдържат „скандални” или „аморални” моменти. Нещо
повече, съзнателното „скриване” на такава информация от обществото, защото
същата е или може да се възприеме като „скандална”, е категорично проявление на
цензура, без значение дали се касае за автоцензура или наложена отвън такава.
Ето защо, от обективна страна не е осъществен деликт, поради което
„Медиатор 2010” ЕООД не може да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД и искът за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу него следва да бъде
отхвърлен.
По иска срещу
ответника К. с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Тук
се налага едно предварително уточнение:
Общото
между обидата и клеветата е, че и двете засягат честта и достойнството на
личността. С обидата обаче се засяга самооценката на пострадалия, а с клеветата
– обществената оценка за него. При обидата информацията има същността на
отрицателно мнение на дееца за личното достойнство на обидения, а при клеветата
информацията съставлява съобщаване на конкретни обстоятелства с позорящо
значение или приписване на престъпление. В този смисъл „с идентични словесни
изразни средства е невъзможно осъществяване съставите и на двете” – Петър
Раймундов „Обида и клевета”, издателство „Фенея”, 2009 г., стр. 69, т.е. те са
в съотношение на алтернативност. Това становище се споделя от настоящия съдебен
състав.
След
като обидата изразява отрицателна оценка на субекта за личността на
пострадалия, то тя никога не може да бъде с вярно или невярно съдържание,
защото на такава преценка подлежат само факти, при това ясно индивидуализирани.
При клеветата деецът разгласява именно факти, свързани с личността на
пострадалия, поради което същите подлежат на доказване. Ако те са верни,
деянието не е противоправно, дори и фактите да са позорящи.
По отношение на твърдението
на ищеца за нанесена му обида от ответника К. с думите „патетично, подлизурски,
огромното предателство, крастави мърши; патетичната подлизурска истерия, ще му
приседнат някъде другаде”.
Унизителният
ефект на употребените думи, ако те са обидни, обикновено произтича
непосредствено от буквалното им пряко значение. Съществуват хипотези обаче, при
които отделните думи, съставни части на конкретен израз, сами по себе си нямат
унизително значение, но в определено съчетание образуват специфично мисловно
съдържание с обидно действие. При тях на оценка подлежи целият израз от гледна
точка на допустимо по закон отношение към адресата, а не отделните му езикови
части.
Прилагателното
„патетично” обективно няма обидно значение, защото означава „страстно,
развълнувано”. В случая то е част от израза „патетично, подлизурски да
назидава”. „Назидавам” също не е глагол с обидно значение, защото означава
„поучавам, наставлявам”. Не е обиден и изразът „патетично назидавам”, т.е.
развълнувано поучавам, поради което като е употребил в речта си прилагателното
„патетично”, ответникът не е обидил ищеца.
Наречието
за начин „подлизурски” е производно от съществителното „подлизурко”, което е с обективно,
негативно, пренебрежително значение в разговорния език на „подмазвач, угодник,
блюдолизец” (аргумент от интернет страницата на Институт за български език). След
като само депутатът В.Е. е поискал думата, за да обоснове отрицателен вот, то е
безспорно, че той е адресат на изказването на ответника К.. В този смисъл като
е употребил наречието „подлизурски”, ответникът е обидил ищеца в негово
присъствие от трибуната на Народното събрание. Самият председател на Народното
събрание обръща внимание на ответника за използваната от него лексика с думите
„Не ме карайте да Ви налагам наказание за лексиката, която упражнявате”.
Твърдението
на процесуалния представител на ответника, че в случая се касае за изразяване
на мнение и свобода на словото, не може да бъде споделено. Вярно е, че всеки
има право на мнение, но изразните средства, с които прави това, трябва да са
съобразени с моралните норми за нормално човешко общуване и да не накърняват
достойнството на другиго. Това важи и за политиците като цяло и за депутатите в
частност, защото те са представители на суверена, народа, и като такива са негово
лице и глас. Не съществува морално и/или легално защитима теза, която да
„трябва” да бъде аргументирана с обидни изрази, защото в противен случай въобще
не може да се говори за толерантност и за зачитане на личността на опонента.
Следващ
по ред е изразът „огромното предателство”. С него ответникът не цели да
квалифицира ищеца, а да разгласи едно негативно обстоятелство. Следователно не
е налице обида, но не е налице и клевета, като мотивите за това са следните:
Ответникът
изразява своето мнение, което се базира на обективно съществуващи факти – В.Е.
е работил дълги години в телевизия „СКАТ”. Той, както и ответникът, са избрани
за депутати от партия НФСБ, която без съмнение получава подкрепа и от
избиратели, които харесват телевизия „СКАТ”, и в частност нейните водещи – К. и
Е.. Впоследствие обаче Е. напуска партия НФСБ, но остава депутат в парламента,
което често се олицетворява от политици, политолози, социолози и журналисти
като „подмяна на вота на избирателите” или „измяна на гласоподавателите”.
Ответникът е употребил синоним на думата „измяна”, а именно „предателство” и то
в моралния й смисъл, а не в легалния на престъпление по смисъла на раздел І и
ІІ от Глава І от Особената част на НК.
В
този смисъл той е изразил негативно мнение за поведение на ищеца, но с допустими
изразни средства, поради което не е накърнил достойнството му с израза „огромното
предателство”.
Следващият
израз „крастави мърши” е обективно обиден, защото прилагателното „крастав” се
използва с пренебрежително значение на „презрян, омразен” (аргумент от интернет
страницата на Институт за български език), а съществителното „мърша” – с
пренебрежителното значение на „недействен, безжизнен човек”. Както вече се
посочи, адресат на този израз е ищецът, поради което с него е извършен деликт
(обида) от страна на ответника. Последният не опроверга презумцията за вина,
което бе в негова тежест. Напротив, категоричен е изводът, че изразът е казан,
за да бъде негативно квалифициран ищецът.
Независимо,
че в исковата молба се твърди, че изразът „крастави мърши” е употребен в
множествено число (и това се доказа), в диспозитива на решението съдът следва
да очертае израза в единствено число, като по този начин не нарушава правото на
защита на ответника, нито се произнася по различна претенция, тъй като събитието
остава същото и е налице тъждество на деянието, извършено от ответника, и това,
от което ищецът претендира вреди – аргумент от проф. Иван Ненов – „НЗ и
странични наказателни закони със систематичен синтез на юриспруденцията”.
Обиден
е и следващият израз „патетичната подлизурска истерия”. Това е така, защото
думата „истерия” се използва с пренебрежителното значение на „нервно състояние, в което човек не
контролира поведението си”. Така цели да го опише пред депутатите и ответникът
– като човек, който не може да владее емоциите си, не може да се контролира, с
алюзия към поведението на Е. по време на неговото изказване за Великденската
ваканция на депутатите. Предвид изложеното с този израз ответникът извършва
деликт (обида).
Изразът „ще му приседнат някъде другаде” с подлог
„парите” обаче не е обиден. Това е така, защото, от една страна, не съдържа в
себе си обидни думи, от друга страна, цялостният му смисъл не е обиден. Изразът
обаче не е и клеветнически, защото не може да има „разгласяване” на бъдещи
събития. В този смисъл с него ответникът не извършва деликт.
По
отношение на изразите „открито изричат
откровени лъжи. Говоря за В.Е. или доносника К., така както откровени лъжи е
доносничил срещу колегите си и срещу съпругата си е писал доноси, за да расте в
кариерата” и „доносничил за съпругата си, на която се е клел в любов”.
Самият
първи израз визира името на ищеца, поради което е ясно кой е адресат на думите.
Ясно е и кой е автор на това изказване – ответникът К..
Както
вече се посочи, при клеветата деецът разгласява факти, свързани с личността на
пострадалия, поради което същите подлежат на доказване. Ако те са верни,
деянието не е противоправно, дори и фактите да са позорящи. Видно от
стенографския протокол на 70-то заседание на Народното събрание, проведено на
13.05.2015 г., ответникът К. се изказва след изказването на заместник-министър
председателя на МС Р. Б.. Последната е много „остра” в речта си именно по адрес
на ищеца Е., като твърди, че той „спекулира с цифри и факти, които нямат нищо
общо с действителността” и оборва твърденията му. Нещо повече, министър Б. заявява, че „тонът на обиди” е
„недопустим” за пленарна зала на парламента.
Изказването
на ответника К. е „продължение” на нейното, защото е адресирано към депутата В.Е.,
който „не спазва елементарна етика” (каквото по същество е й нейното становище)
и изрича „откровени лъжи” (което е и нейн извод). Тези именно „лъжи”, а не
всички твърдения на ищеца, визира ответникът и според него те са „доказани”,
като се „позовава” на изложеното от министър Б., която следва да се счита за
най-осведомен и достоверен източник на информация за случващото се на границата
на България с Република Турция в качеството й на министър на вътрешните работи.
Ето
защо за фразата „открито изричат откровени лъжи” ответникът К. не следва да
носи отговорност, защото това негово мнение се основава на достоверен източник
(заместник-министър председател) и като такова не е насочено към
разпространяване на невярна информация.
По отношение на фразата
„доносника К.”.
Установи
се, че в работата си като щатен служител в структурите на бившата Държавна
сигурност, ищецът е бил с псевдоним „***”, поради което съобщаването на този факт не е клевета.
В
годините след 1989 г. в България придобива гражданственост думата „доносник”, с
която се обозначават лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на
бившата Държавна сигурност. От друга страна, думата „доносник”, означава човек,
който предава другиму информация. Ищецът е бил „щатен служител” в структурите на
Държавна сигурност и е подавал информация за конкретни лица, поради което
изразът „доносника К.” предава вярна информация и като такъв не е
клеветнически, а именно това е от значение за отговорността на ответника, а не
моралната укоримост на такъв тип поведение.
Установи
се по делото също така, че Е. е давал писмена информация на Държавна сигурност
още преди да бъде назначен за служител в отдел ХVІІ, ПГУ – ДС. Тази информация
се отнася за неговите състуденти (т.е. колеги) и за неговата съпруга.
Същевременно,
установява се, че тази информация е давана от него „с желание” (аргумент от
справка относно изучаването на В. П. Е. чрез оперативен контакт), като той е
искал да постъпи на работа в органите на ДС „без колебание” (отново там).
Предвид
изложеното твърдението на ответника, че ищецът е доносничил за колегите си и
срещу съпругата си е писал доноси, за да расте в кариерата, се основава на документи,
чиято достоверност не е оборена, поради което авторът на изказването е с
убеждение, че „казва истината”. Предвид това той не цели умишлено да заблуди
обществото с невярна информация за ищеца и така да го дискредитира, нито пък се
отнася с безразличие към верността на тази информация. Напротив, същата е „проверена”
от Комисията (държавен орган), поради което К. не носи вина за това свое
изказване. Подчиненото изречение „на която се е кълнял в любов” не е
клеветническо, защото не съдържа позорни обстоятелства.
По
отношение на изказването на ответника „Питам
– кой му натиска копчето? Мислех, че човешкото падение има граница, но Е. ме
опроверга... Можете ли да доносничите срещу любимия си – най-близкия човек,
който носи вашето бебе в утробата си? ...За каква партия, за какви принципи говорим...
гласува и изпълнява задачите на ДПС. И тогава се питаме кой може да му дава
парите. Мисля, че отговорът е еднозначен”.
Първото
изречение от този цитат е въпросително. Като такова същото не пресъздава
обективна информация, поради което и не може да се квалифицира като
клеветническо. На следващо място, самото въпросително изречение е специфична
форма на изразяване на мнение – че според К. ищецът ще прави партия под нечие
давление, поради което не може да се приеме за клеветническо. То не е такова и
поради факта, че основаването на партия обективно не е позорно обстоятелство,
независимо дали се прави по свое или под чуждо давление.
По-нататък
ответникът отново изказва свое мнение, базирано на факти, станали му известни
от живота на ищеца – Е. е давал лична информация за съпругата си пред Държавна
сигурност. Според К. това е „човешко падение”, но това негово мнение не подлежи
на санкция, защото всеки има право да изразява мнение с допустими изразни
средства, включително и негативно за конкретно лице. „Нехаресването” на това
мнение от страна на адресата не е правно защитим интерес.
Същите
са аргументите и за израза „за каква партия за какви принципи говорим”. Това
мнение се базира на факти от личния живот на ищеца, които моралът на ответника
не възприема.
По отношение на израза
„гласува и изпълнява задачите на ДПС”.
Този
израз не е клеветнически, защото с него не се разпространява позорно
обстоятелство. Това, че конкретен депутат припознава в идеите на конкретна
политическа партия своите собствени и гласува съобразно с тях, не е позорно
обстоятелство.
„И
тогава се питам кой може да му дава парите. Мисля, че отговорът е еднозначен” е
израз, в който се възпроизвежда мнение на ответника, а не разпространение на
позорно обстоятелство.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът е извършил деликт, като е казал обидни
за честта и достойнството на ищеца думи в негово присъствие на 02.04.2015 г. от
трибуната на Народното събрание, а именно: „подлизурски”, „крастава мърша”,
„патетична подлизурска истерия”, като в останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. В този смисъл на изследване подлежи въпросът дали
ищецът е претърпял неимуществени вреди само от цитираните обидни изрази, но не
и от останалите изрази, за които претенцията е отхвърлена.
По въпроса за вредите:
По делото не се доказа ищецът да е изживял интензивни
и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, смут, гняв, съпроводени с
влошаване на физическото и психическото здраве.
Ако
е вярно твърдението на сестрата на ищеца, че след изказването на ответника К.
на 02.04.2015 г., Е. се е чувствал много разстроен, до степен на гняв, същият е
могъл да заяви лично на К. или от трибуната на Народното събрание, че ще заведе
дело срещу него, както го е сторил в пленарно заседание на 13.05.2015 г. Видно
е, че такова изявление няма.
Установи
се, че след 02.04.2015 г. ищецът е продължил да изпълнява със същата
енергичност задълженията си в Народното събрание (включително и с изказвания от
трибуната на парламента), както и е имал чести медийни изяви. Такъв тип
деятелност не е характерна за човек, затворен в себе си, депресиран, угрижен,
смутен и тревожен. Участието в телевизионни предавания на политически теми, от
една страна, изисква спокойствие и уравновесеност (а не гняв), за да се отговори
адекватно на поставените въпроси и да се направи добро впечатление на
зрителите, които са и бъдещи гласоподаватели, а, от друга страна, предполага
задаване и на щикотливи въпроси, което очевидно не е притеснило ищецът.
Изказването от трибуната на парламента, от друга страна, не рядко е съпроводено
с подмятания от политически противници (аргумент от самите стенографски
протоколи), което би дало повод на депутат, който се чувства смутен или
депресиран, да не взема думата.
Прави
впечатление и факта, че исковата молба е подадена почти един месец след
пленарното заседание на 13.05.2015 г. и два месеца след пленарното заседание на
02.04.2015 г. Това, от една страна, означава, че „катализатор” за завеждане на
дело е изказването на К. от 13.05.2015 г., когато Е. изрично заявява, че ще
заведе дело, а, от друга, че „второто” изказване е това, което е засегнало
повече ищецът.
Установи
се също така, че ищецът не се подава на емоции, че е хладнокръвен.
Подмятанията, за които говорят свидетелите на ищеца и които според тях променят
ежедневието му (отива вече на работа с кола), са свързани основно с дейността
му като служител на Държавна сигурност, а не с обидните квалификации по негов
адрес.
Няма
никакво съмнение, че честта и достойнството на ищеца са накърнени от обидните
квалификации по негов адрес, изречени от трибуната на Народното събрание, пред
мнозинството от депутати. Същият обаче много бързо е преодолял засягането им.
Не
се установи и обидните думи на ответника по адрес на ищеца да са се отразили на
здравословното състояние на последния. Единствено свидетелят М. твърди, че Е.
взема лекарства за повишено кръвно налягане. Няма никакви доказателства обаче
това да е следствие на обидните думи. Както вече се посочи, според сестрата на
ищеца, Е. се е „успокоил”, когато е завел делото, т.е. към месец юни 2015 г. и
към онзи момент той не е приемал такива лекарства.
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства.
Преценявайки горните обективни обстоятелства съдът
намира, че справедливо се явява обезщетение в размер на 2000 лева, в който
размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран
размер от 10000 лева отхвърлен.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер, и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение от момента на деликта, а
именно от 02.04.2015 г., от който и следва да бъде присъдена.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, които с
оглед изхода от спора са в размер на 396 лева (част от заплатеното адвокатско
възнаграждение, съответна на уважената част от исковете, и част от държавната
такса, съответната на уважената част на иска срещу ответника К.).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците също имат право на разноски. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на „Медиатор 2010” ЕООД разноски в размер на
1005 лева (тъй като искът е отхвърлен изцяло), а на В.К.К. – разноски в размер
на 680 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН – **********, да заплати на В. П. Е., ЕГН – **********, сумата от 2000 (две хиляди)
лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в
накърнени чест и достойнство от
това, че на 02.04.2015 г. в гр. София, от трибуната на
Четиридесет и
третото Народното събрание,
петдесет и девето пленарно заседание, му е нанесъл обида с думите „подлизурски”, „крастава мърша”, „патетична
подлизурска истерия”, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.04.2015 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 10 000 (десет хиляди)
лева, както и досежно претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни отрицателни
емоции на стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв, съпроводени с
влошаване на физическото и психическото здраве, вледствие адресираните от
ответника до ищеца изрази:
„патетично”, „огромното предателство” и „ще му приседнат някъде другаде” на 02.04.2015 г. от трибуната на Четиридесет и третото Народното събрание, петдесет и девето пленарно заседание; „открито
изричат откровени лъжи. Говоря за В.Е. или доносника К., така както откровени
лъжи е доносничил срещу колегите си и срещу съпругата си е писал доноси, за да
расте в кариерата, доносничил на съпругата си, на която се е клел в любов”, на 13.05.2015 г. от трибуната на Народното събрание,
седемдесето пленарно
заседание; в интервю пред Л. Л., в статия, озаглавена „В.К. от ПФ пред ПИК: Разликата
между Борисов 2 и кабинета Орешарски е като между мерцедеса и москвича!”, с подзаглавие „Мислех, че
човешкото падение има граници, но Е. ме опроверга”, публикувана в онлайн медия „Информационна агенция ПИК
България” (pik.bg) на 04.05.2015
г., „Питам – кой му натиска копчето? Мислех, че
човешкото падение има граници, но Е. ме опроверга; Можете ли да доносничите
срещу любимия си – най-близкия човек, който носи вашето бебе в утробата
си?...За каква партия за какви принципи говорим...гласува и изпълнява задачите
на ДПС. И тогава се питам кой може да му дава парите. Мисля, че отговорът е
еднозначен”.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. Е., ЕГН – **********, против „Медиатор 2010” ЕООД, ЕИК – *********, да бъде осъдено дружеството да му
заплати сумата от
10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени чест
и достойнство, интензивни и продължителни
отрицателни емоции на стрес, тревога, смут, възмущение, гняв, съпроводени с
влошаване на физическото и психическото здраве, ведно със законната лихва върху нея от 02.04.2015 г. до пълното й изплащане, вследствие
на разпространено в публикацията на сайта flagman.bg на 02.04.2015 г. със заглавие „В.К. за В.Е.:
Предател с подлизурско поведение, крастава мърша!” изказване на В.К.К., в което се съдържат
клеветнически изрази „предател с подлизурско
поведение, взема пари под масата за новата си партия” и обидни думи „крастава
мърша, подлизурско предателство, подлизурска истерия” по адрес на ищеца.
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН – **********, да заплати на В. П. Е., ЕГН – **********, сумата от 396 (триста
деветдесет и шест) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН – **********, да заплати на В.К.К., ЕГН – **********, сумата от 680 (шестстотин и
осемдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН – **********, да заплати на „Медиатор 2010” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 1005 (хиляда и пет)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ММ