М О
Т И В
И по НЧХД №125/2019г по описа на
РС-Т.:
Срещу
подсъдимия Д.В. *** бряг,Плевенска област е повдигнато обвинение от тъжителя В.К.В.-С.
***,ложенеза това,че на 06.04.2019г,около
19ч.,в село Г.,Лов.обл.,ул.“В.Д.“ №хх, и е нанесъл публична обида с думиоте „Щети е.а майката ялова,ще те ликвидирам“-престъпление
по чл.148,ал.1,т.1,в-ка с чл.146,ал.1 от НК.
Тъжителката
моли да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото
престъпление и да му се наложи съответно справедливо наказание.Същата е
предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2 000
лева,представляваща обезщетение за ненесени
неимуществени вреди,който е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
Подсъдимият
Д.В.С. не се признава за виновен по
предявеното му обвинение.В обясненията си излага следното:“ Не съм я псувал ,не
мога да кажа такава приказка „ да ти таковам
майката, еди
какво си” защото майка й не е такава. Да, обидил съм я нея ,но кажете ми в колко семейства има
обиди, псувни и всички ли стигат до съда? Това
издевателстване над мен е единствено само с цел имуществена облага и
заради това не иска да прекрати делото, независимо че делото е смешно, макар,
че г-н адвоката се е постарал да покаже и прекрепи няколко члена към това дело, затова е добър
адвокат и бивш съдия,да знае какво да прави.
Аз смятам, че това дело , аз лично няма да се оправдавам, няма да
обиждам, няма и да се защитавам,но това дело е подигравка и с мен и със съда,
защото да искаш от съда да ме наказва с 2000лева, че скъм
казал три приказки е малко смешно . Така, че оставям на Вас, Вие да
прецените, Вие ни познавате от много
отдавна, Вие бяхте съдията даже я записахте нея на мое име,на бракоразводното
също Вие бяхте съдия , през 2012 година също ни бяхте съдия и ни познавате и от едната и другата страна ,
познавате ни като личности , аз немога да се представя в друга светлина, освен
в която ни познавате и мен и нея.Сигурен съм, че се знае цялата история тук ,че
в Т. няма хора, които да не ни знаят, а най малко в съда , защото толкова дела сме водили и наказателни и
граждански и други такива.Благодаря на съда за
почтеното водене на делото и търпението което имахте. Не се признавам за
виновен, защото нямам вина , ако някой кълне децата ми и ако нарича децата ми
какво ли не да ги влачат ,циганите ще го
направя и т.н., в тая зала всички имеме деца, с
изключение на нея и аз се заклевам в децата си ако тя не го е казала това
, и всички знаете колко тежко звучи
казаното това.Вие преценете, кой казва истината, аз ли или онзи, пазач ли е,
водач ли е, какъв ли е, кой казва истината. Не се признавам за виновен, това
е“.
Моли да бъде
оправдан по предявеното му обвинение.
Съдът,като
прецени поотделно и в тяхната съвкупна връзка събраните по делото доказателства,доводите и становището
на тъжителя и на защитата на подсъдимия,приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Тъжителката В.К.В.-С. и подсъдимият Д.В.С. са
бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с решение по гр.дело №442/2018г по
описа на РС-Т.,по реда на чл.50 и следв. от ГПК.Съдът
е утвърдил споразумение между бившите съпрузи,съгласно което ползването на семейното
им жилище,находящо се в село Г.,Лов.обл.,на административен адрес ул.“В.Д.“ №**,е предоставено
за ползване на тъжителката С..
Между
страните са налице спорове досежно ползването на
придобити в режим на съпружеска имуществена общност недвижими и движими вещи,в
т.ч. и досежно семейното жилище,които към момента на
приключване на съдебните прения по делото не са решени.
С Решение
№116/05.07.2019г,постановено по гражданско дело №310/2019г по описа на РС-Т.,постановено
в производство по реда на Закона за
защита от домашното насилие/ЗЗДН/, съдът е наложил мерки за защита от
домашно насилие, по молбата на В.К.В.-С., ЕГН ********** ***, пострадала от
домашно насилие, извършено на ххх година в с.Г., Ловешка област от Д.В.С., ЕГН **********
***, местността „ххх“ №ххх-бивш съпруг,както следва:
„ ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Д.В.С., ЕГН ********** ***, местността
„хх“ №хххх2 да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.К.В.-С.,
ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Д.В.С., ЕГН ********** ***, местността
„хх“ №хх да се приближава на разстояние по-малко от
50 /петдесет/ метра от лицето В.К.В.-С., ЕГН ********** ***, да не приближава
жилището в с.Г., местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра, като мерките
бъдат наложени за срок от 1 /една/ година, считано от издаване на заповедта за
защита“.
Съдът е
постановил издаване на заповед за защита съобразно решението.
В мотивите на
съдебното решение гражданският съд е приел за установена следната фактическа
обстановка: „на хх година ищцата била посетена в дома си в с.Г. от ответника.
Установява се, че двамата разговаряли пред входната врата на имота, че
разговора бил в присъствието на свид.И П, че са
разговаряли за пари, че са се скарали и именно тогава в присъствието на свид.П и на преминаващия по улицата свидетел Б ответникът подложил
ищцата на тежка вербална агресия, включваща обиди, унизителни изрази, заплахи и
вулгарно се обърнал към нея с израза: „Ще ти е..а майката ялова, ще те
ликвидирам“ и тръгнал към нея заплашително, като бил спрян с думи от свид.П“.
Съдът е
приел,че ответникът Д.С. е осъществил акт на психическо насилие над молителката
В.В.-С., чрез тежка вербална агресия, включваща
обиди, унизителни изрази, заплахи и вулгарното обръщение към нея: „Ще ти е..а
майката ялова, ще те ликвидирам“, като тези действия безспорно са акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно
чл.1,ал.2 от ЗЗДН отговорността
по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната
и наказателната отговорност на извършителя.
Същата/абсолютно
идентична/фактическа обстановка се установява и в хода на настоящето
наказателно производство,от показанията на свидетелите С.С.
Б и И М П.Първият от свидетелите-С. Б твърди,че преминавайки по улицата покрай
жилищния имот на страните е чул,че
подсъдимият С. е изрекъл към тъжителката думите „мамка
ти ялова“,докато свидетелят И П,който е присъствал по време и на мястото на
„съприкосновението“,инцидента между страните, твърди,че подсъдимият С. е
изрекъл следните думи към тъжителката-„Ще ти еба майката ялова,ще те
ликвидирам“.
Действително
двамата ангажирани от тъжителката свидетели/Б и П“ не обвързват показанията си
с конкретна дата,но и възражението срещу тъжбата на подсъдимия/стр.52-53 от
делото/ и неговите обяснения,съдът приема,че тези думи са изречени от
подсъдимия на дата хххх,около 19.00 часа,в поземления имот/дворното място/,в
който се намира съсобственото им жилище,находящо се в село Г.,Лов.обл.,на
административен адрес улица „В.Д.“ №**.
Останалите
ангажирани свидетели М.Д. М.,Г С Г и С.Ю.А.
не излагат в показанията си релевантни данни досежно
инцидента на 06.04.2019г и не опровергават по никакъв начин показанията на
свидетелите Б и П.Самият подсъдим в обясненията си,които съдът цени съвкупно с
останалия доказателствен материал по
делото,заявява,че е обидил тъжителката,като отрича само да е псувал
същата,респ. да е казвал изразът „…да ти таковам
майката“.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена основно от кореспондиращата
част на обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетелите С. Б и И П.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен
начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. е извършил
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК.
Обект на престъплението в конкретното наказателно
производство са обществените отношения, гарантиращи спазването
неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на „обидата”
се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие.
От събрания по делото доказателствен материал по категоричен и безспорен начин,
се установи, че подсъдимият е казал нещо унизително за честта и достойнството
на тъжителката в нейно присъствие, а именно „Ще ти еба майката ялова,ще те
ликвидирам“. Тези думи освен, че са били насочени към тъжителката, са били отправени
от подсъдимия в нейно присъствие.Цитираните думи, явяващи се ругатни, псувни,
се считат за обществено неприемливи и обидни, доколкото изразяват крайно
отрицателното и неетично отношение на казващият ги към този, към който са
отправени.
Безспорно цитираните думи-изразът,е с обиден
характер. Той е бил лично възприет от пострадалата. Засегнати са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
самооценка на човека /в случая тъжителката/. С думите си подсъдимият е изразил
отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителката и е засегнал честта
и достойнството на същата, собствената му оценка за нейната личност, имайки
предвид негативното съдържание на използваната квалификации. Деянието е
довършено. Подсъдимият съзнателно е изрекъл обидните
думи в присъствието на тъжителката, изрекъл ги на е висок глас, думите са чути
както от преминаващия покрай тях на улицата свидетел Божков,така и присъствалия
до тъжителката и подсъдимия свидетел Павлов, като по този начин подсъдимият е
целял да засегне честта и достойнството на тъжителката. Подсъдимият много добре
е съзнавал, че случилото се става в непосредствена близост до улицата/улица В.Д./
и че отправените обидни думи по адрес на тъжителката ще станат достояние на
голям брой лица. От чутите думи, казани по отношение на тъжителката, последната
се почувствала обидена и унизена пред преминаващия по улицата свидетел Б и
присъстващия на инцидента свидетел П .. Съдът приема, че
е налице квалифициращият признак – обида, нанесена публично. Съдебната практика
е категорична, че за да е съставомерно по
този признак деянието, обидата следва да е изречена в присъствието
на две- три и повече лица. /виж решение №102/ 24.02.1976г.
по н.д.№ 59/76г. на І н.о. на ВС/. Видно от събраните по делото
гласни доказателства деянието е осъществено именно по посочения начин.
Субект на
престъплението – подсъдимият е пълнолетно вменяемо
лице.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че отправяйки към
тъжителката цитираните думи/изразът/на публично място, в присъствието на
тъжителя, на свидетел,намиращ се до тъжителката и подсъдимия и на
свидетел,преминаващ по улицата, ще засегне личността на тъжителката и последната ще се почувства обидена и унизена.
В предвид на
изложеното съдът намира, че извършеното от подсъдимия
Д.С. деяние съдържа признаците от обективна и субективна страна на
престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146 ал.1 от НК. За това деяние
законодателят е предвидил наказание „глоба” от три хиляди до десет хиляди лева
и „обществено порицание”.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост, съдът приема,че към датата на деянието по отношение на подсъдимият са
налични предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК, поради което съдът,
след като призна подсъдимият С. за виновен за деяние по чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК, го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.
Така определеното от съда административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00
лева в достатъчна степен ще изиграе своята роля, съгласно чл.36 от НК, относно
генералната и индивидуалната превенция по отношение на деянието, дееца и
обществото.
По отношение въпроса за повторното
приложение на института на чл.78а от НК:
Подсъдимият С. е осъждан 5 пъти,като за
осъжданията,отбелязани в позиции 1-ва,2-ра,3-та и 5-та по справката,очевидно
същият е реабилитиран/за всичките,с изключение на присъдата по НОХД №42/1996г
на РС-Червен бряг,е направено отбелязване за реабилитация по чл.88а от НК.Очевидно
при съобразяване на осъждането с цитираната присъда по дело
№42/1996гж,,съдът,постановил присъдата по НЧХД №137/2012г по описа на РС-Т. и
приложил чл.78а от НК,е приел,че и за присъдата по т.3-та е настъпила
реабилитация.
По отношение
на присъдата по НЧХД №137/2012г по описа на РС-Т.: Със същата подс.С. е освободен от наказателна отговорност,по реда на
чл.78а от НК, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000.00
лева.
Във връзка с
изискана от съда информация от НАП/служебно и съгласно разясненията,дадени в ТР
№2/2018г на ОСНК на ВКС-т.4-та от същата/и писма от НАП-ТД В.Търново-офис Ловеч
№124**Н3/24.10.2019г,НАП-ТД В.Търново-офис Плевен от дата 30.10.2019г и НАП-ТД
В.Търново-офис Плевен от дата 15.11.2019г,се установява следното:
Срещу
подсъдимия Д.С. е било образувано изпълнително дело №15150001251/2015г за
събиране на просрочени публични задължения.Цитираното вземане,установено в
полза на съдебната власт-глобата от 2000.00 лева,е включено в задълженията,упоменати
в съобщение №001251/2015г/000001/09.02.2015г.
На дата 03.04.2018г по изпълнителното дело е
постъпило доброволно плащане в размер на 200.00 лева,като с разпореждане от
дата 11.04.2018г на публичен изпълнител Димитрова/стр.93-та от делото/е извършено
разпределение на горната сума.
Към дата
30.10.2019г актуалния размер на задължението/остатък/ от глобата в размер на
2000.00 лева е 1800.00 лева.
Последните
действия по изпълнителното дело се изразяват в „наложени обезпечителни мерки от
30.10.2019 година“.
Съгласно
т.4-та от ТР №2/2018г на ОСНК на ВКС, с текста на чл.
82, ал. 5 от НК е изключено действието на абсолютната давност по отношение
на наказанието глоба при образувано изпълнително производство. Важно е да се
отбележи, че то може да се образува само за изискуемо вземане – такова, което
не е вече погасено поради изтекла в сроковете по НК обикновена или
абсолютна давност, т.е. изпълнителното производство следва да е образувано
преди изтичане на две години от влизане на присъдата в сила или три години, ако
междувременно давността е спирана или прекъсвана, напр. с издаване на
изпълнителен лист. Разпоредбата на чл.
82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и
обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство. По
този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки
за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на
възможността държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране
на глобата се дължи на бездействието им. Образуването
на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва
давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2 годишен срок. Ако в
този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба
става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК.
В процесуален аспект, за да преценят дали възможността за изпълнение на
наказанието глоба е погасена поради изтекла давност, съдилищата следва да съберат доказателства за развитието на
изпълнителното производство – дали не е приключило и кога е осъществено
последното действие по изпълнението. В случай, че не се установи погасяване на
вземането поради изтекла обикновена давност, се прави преценка за изтекла абсолютна
изпълнителска давност, като времето от образуването на изпълнителното
производство до приключването му не се включва в 3-годишния й срок.
Доброволното погасяване на
задължението след изтичане на давността не би следвало да предизвика
неблагоприятни последици за осъдения, поради което и в този случай началният
момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, остава същият.
Правото на повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК е признато в т. 4 от ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след
изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно наказание.
Съображенията са в смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а
от НК, са неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от
осъдените на глоба по НК,
за които след изтичане на срока по чл.
86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва реабилитация и възможност за повторно
освобождаване от наказателна отговорност по този ред…. Изхождайки от тази
принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили глоба,
наложена им като административно наказание, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата,
неизплатили глоба, наложена им като углавно наказание, включително и при
преценка на предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност
по реда на чл.
78а от НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено
поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна
предпоставка по чл.
78а, ал. 1, б.“б“ от НК, поради което не би следвало да е такава и за
неосъжданите, но вече освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед възприетото в т. 1 на настоящото
решение приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност наказание с
изтърпяно такова следва да се приеме, че необходима предпоставка за повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК е последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и
едногодишния срок. Доколкото
глобата, налагана на основание чл. 78а
от НК, представлява административно наказание, давностните
срокове, с изтичане на които се погасява възможността за принудителното й
изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Чл.82,ал.1
от ЗАНН,Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е
глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е
обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата
на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се
отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази
алинея в сила.
Съгласно разясненията,дадени
в ТР №№ 2 от 12.04.20** г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия,
докладвано от съдията Аглика Адамова, р азпоредбата на чл.
82, ал. 4 ЗАНН изключва приложението само на чл.
82, ал. 3 ЗАНН. Тя не изключва приложението на чл.
82, ал. 2 ЗАНН, който предвижда прекъсването на давността с всяко
действие, предприето за изпълнение на наказанието, нито правилото, че след
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Неприложимостта на чл.
82, ал. 3 ЗАНН обаче не е достатъчно основание, за да се приложи давността
по чл.
**1, ал. 1 ДОПК.
След като се налага прилагане по аналогия, и то
във връзка с наказание, това означава, че
приложение ще намери чл.
82, ал. 1, б. "а" ЗАНН и новата давност, която започва да тече
след прекъсване на давността поради предприемане на действия по изпълнение на
административното наказание, ще е отново две години.
Това
е в съответствие с принципа, че за административните нарушения
административно-наказателната отговорност следва
да се наложи и изпълни достатъчно бързо, за да може административното наказание
да осъществи предвидените в чл. 12 ЗАНН цели. Не на последно място, доколкото глобата е резултат на
реализирането на административно-наказателната репресия, не е оправдано тя да рефлектира върху правната сфера на
административния нарушител прекалено дълго във времето.
Затова,
когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а
не нейният характер на публично вземане. Изключвайки кратката абсолютна
давност по чл.
82, ал. 3 ЗАНН, законодателят вече е обезпечил в достатъчна степен
интересите на фиска. Именно това обуславя
неприложимостта на общия давностен срок за събиране
на публични държавни вземания, предвиден в чл. **1,
ал. 1 ДОПК.
При съобразяване на горните
разяснения,съдът намира,че от образуване на изпълнителното дело срещу
подсъдимия С. за събиране на публичното вземане –глоба в размер на 2000.00
лева,наложено на основание чл.78а от НК с присъдата по НЧХД №137/2012г по описа
на РС-Т.,образувано през м.февруари 2015
година/“включено в задълженията“/-според писмото от НАП на 09.02.2015г , е
изтекъл последователно 3-годишен срок,включващ 2-годишния давностен
срок за изпълнение на глобата по чл.82,ал.1,б.“а“ от ЗАНН и визирания в ТР
№2/2018г едногодишен срок,-до м.февруари
2018г.,през който не са били предприемани никакви изпълнителни действия от
публичния изпълнител,по цитираното по-горе изпълнително дело.Т.е. налице е
необходимата предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК,на подсъдимия С.,след освобождаването му с присъдата
по НЧХД №137/2012г по описа на РС-Т..
За съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство е приет за разглеждане граждански иск за сумата от
2000.00 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди от престъплението и
законна лихва от датата на увреждането.Съдът, с оглед на изложените по-горе
мотиви досежно наличието на престъпление, неговото
авторство и вина, намира искът за доказан по основание, тъй като по делото
безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление по чл. 148 ал.1
т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК. В хода на съдебното
следствие се събраха безспорни доказателства, че от отправената от подсъдимия
към тъжителя обидни фрази, последният се е почувствал обиден и засегнат. Искът
за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителката от подсъдимия
от нанесените обидни думи, съдът счита, че се явява доказан по основание, тъй
като по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление
“обида”. Причинените на тъжителката В.С. неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на чувството и за достойнство и чест, са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на дееца и е
налице причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Досежно размера на претенцията, съдът счита, че същият следва
да бъде уважен,съгласно и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размер на сумата от
1 000.00лева, който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените
неимуществени вреди от тъжителката.За разликата до пълния претендиран
размер искът следва да бъде отхвърлен,като недоказан Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената
сума от датата на деликта – 06.04.2019г. до
окончателното и издължаване
На основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С. да заплати на тъжителката сумата общо в
размер на 513.00 лева, представляваща разноски
по делото.
По гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: