Решение по дело №521/2012 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е 260191

 

гр. Пловдив, 16.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 02.12.2020г, в състав:

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 521 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от С.А.Б. ЕГН **********, А.С.Б. ЕГН ********** и Б.И.Д. ЕГН ********** против Венера 2 ЕООД ЕИК ********* с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ.

Твърди се от ищците, че съдружникът в ответното дружество Р. Б. е починал на 02.11.2011г. и е оставил за свои наследници Н. Р.Б.– ** и А.С.Б. – тук ищец и ** на починалото лице. Н. Б.е прехвърлила вземанията си, които има към дружеството в качеството й на наследник на починалия съдружник, на тримата ищци с договори от 29.11.2011г. Същата е починала на 23.03.2012г., като единствен неин наследник е синът й, респ. брат на починалия съдружник, а именно ищецът А.Б.. Твърдят, че на общо събрание на съдружниците на Венера 2 ООД, проведено на 23.01.2012г., е взето решение да се изплати стойността на притежавания от  починалия съдружник дружествен дял  въз основа на баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта, но това и до момента не е направено.Твърдят, че ответникът им дължи част от капитала и имуществото на дружеството, съответна на дела от капитала, притежаван от починалия съдружник, както и съответната част от печалбата на дружеството, изчислени по данни от баланса на ответника към 31.12.2010г., тъй като към момента на завеждане на делото ГФО за 2011г. не е съставен и обявен, като не е съставен и баланс към края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че балансът за 2010 г. не е адекватна база за изчисляване на размера на дружествения дял, оспорва и начина, по който ищците са изчислили същия, като счита, че при формиране равностойността на дела собственият капитал и резервите, отразени в баланса, не следва да участват. Счита, че неразпределената печалба не следва да се взема предвид при формиране на дружествения дял, както и че при прекратяване на членство не се дължи изплащане на част от печалбата. На следващо място заявява, че не е отказвал да изплати  стойността на дела на починалия съдружник, но е бил в невъзможност да направи това, тъй като дружеството е било в ревизия и не е могъл да бъде съставен междинен баланс, който да послужи за база за изплащане на сумите. Счита, че на ищците не се дължи ликвидационен дял, както определя тяхната претенция, а стойността на дружествения дял, което е различно нещо. Оспорва и иска за заплащане на мораторно обезщетение, тъй като счита, че не е в забава. Най – вече обаче оспорва активната легитимация на ищците поради нищожност на прехвърлителните сделки. Правна аргументация за това излага в хода на процеса предвид изхода на преюдициалните производства, довели до спиране на настоящото.

В допълнителната искова молба ищците развиват аргументи в подкрепа действителността на прехвърлителните сделки, легитимиращи двама от тях като носители на правото на иск. С нея, както и с допълнителния отговор, страните не въвеждат нови факти и обстоятелства, нито правят нови възражения, а само допълват и доуточняват изложените вече аргументи.

След допуснато с определение от 06.03.2017г. изменение в размера на претенциите търсената защита е в следния обем: за Б.И.Д. иск по чл.125 ал.3 от ТЗ в размер на 60 000 лв., частично предявен от 469 880 лв., представляващ паричната равностойност на 17 дяла от имуществото и капитала на Венера 2 ЕООД и иск по чл. 86 от ЗЗД  в размер на 2 234,70 лв., частично предявен от 17 500,54 лв.; за С.  А.Б. иск за сумата от 469 880 лв, представляваща паричната равностойност на 17 дяла от имуществото и капитала на „Венера 2“ ЕООД и иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 17 500,54лв; за  А.  С.Б. иск в размер на 442 240лв., представляващи равностойността на 16 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника и иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 16 471,11лв.

В последно съдебно заседание размерът на претенциите на ищците Б.са намалени поради частичен отказ от иск до следните размери: За А.С.Б. размерът на главния иск по чл. 125, ал.3 от ТЗ се намалява от 442 240 лв. на 192 520 лв., представляващи равностойността на 16 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника, а акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД - от 16 471.11 лв. на 7 187.04 лв; за С.А.Б. главният иск се намалява от 469 880 лв. на 203 490 лв., представляваща паричната равностойност на 17 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника, а акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД  - от 17 500.54 лв. до 7 636.23 лв.

Ищците Б.заявяват, че новите размери на претенциите им са съобразени с най-благоприятния за ответника вариант от заключението на вещото лице, обективиран на лист 8 от него, където е посочена стойността на дружествените дялове, като се отчита преоценката, а именно: 11 970 лв. за един дял.

Претенцията на Б.И.Д. е останала в първоначалния й размер съобразно определението от 06.03.2017г.

Претендират се разноските по делото.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Страните не спорят за това, че Р. Б. е бил съдружник в ответното дружество и същият е починал, нито че неговият дял е наследим, нито че имуществените последици следва да бъдат уредени по баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на съдружника. Не се спори и по изхода на преюдициалните производства, довели до спиране на настоящото, както и по съдържанието на постановените съдебни актове, представени в незаверени преписи по делото. Ищците Б.в последно съдебно заседание изчистват фактическия и правен спор по отношение размера на дружествения дял, обединявайки се около варианта от заключението на вещото лице, обективиран на лист 8 от него, където е посочена стойността на дружествените дялове, като се отчита преоценката, а именно: 11 970 лв. за един дял.

Спорът е преди всичко правен – за активната материално правна легитимация на ищците с оглед на правното действие на прехвърлителните сделки, на които основават правото си на дружествен дял /за А.Б. правото се основава и на наследственото му правоприемство на починалия съдружник/.

По - конкретно, по делото няма спор, като отчасти тези факти се установяват и от вписванията в ТР по партида на ответника, че Венера 2 ООД е вписано в ТР със съдружници Б.С. и Р. Б. при равни дялове: по 50 дяла от капитала. На 02.11.2011 г. умира Р. Б., като оставя за свой единствен наследник Н. Б.. На 29.11.2011 г. Н. Б., чрез свой пълномощник, прехвърля на Б.Д. 17 дружествени дяла от капитала на дружеството, на С.Б. - 17 дружествени дяла и на А.Б. - 16 дружествени дяла. На 23.03.2012 г. Н. Б. умира и оставя за свой наследник А.Б.. На 23.01.2012г. е проведено извънредно Общо събрание на дружеството, на което е взето Решение дяловете на починалия съдружник Р. Б. да бъдат изплатени на неговите наследници. Не се твърди и установява приобретателите на прехвърлените от Н. Б. като наследник на съдружника Р. Б. дружествени дялове да са приети като съдружници на основание прехвърлянето след смъртта на този съдружник. На 06.06.2012 г. ищците предявяват настоящите искове за заплащане равностойността на дружествените дялове.

Безспорно е и това, че междувременно дружеството е предявило установителни искове за обявяване недействителността на процесните три договора за прехвърляне на дружествени дялове, за които при триинстанционен съдебен контрол е прието, че са недопустими поради липса на правен интерес по следните решаващи мотиви, които изцяло се споделят и от настоящия съд: Правото на наследяване на починал съдружник включва правото да се прехвърлят наследствените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, но не включва правото на членство в дружеството. Придобиването на членствени права се извършва по реда на приемане на нови съдружници и в този случай само след решение на Общото събрание на съдружниците може да се придобие качеството на съдружник. Общото събрание на съдружниците няма задължение да приеме наследниците или други правоприемници като съдружници. Отказът на Общото събрание на съдружниците да приеме приобретателя на дяловете няма за последица недействителност на прехвърлянето, но е непротивопоставимо на дружеството. В случая от данните по делото може да се направи извод, че е взето решение дружеството да се преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност и няма данни да има задължение да бъдат приети наследниците на починалия съдружник или други правоприемници като съдружници в дружеството, както и е взето решение да се изплати делът на наследниците на починалия съдружник. В този смисъл изплащането на дружествен дял от прекратено участие на съдружник поради неговата смърт се извършва и съобразно това правило. Поради действието на чл. 129, ал. 1 от ТЗ така, както е тълкувана в постоянната практика на ВКС, правната сфера на дружеството не може да е засегната от сключените договори за прехвърляне на дялове, без страните да са приети за съдружници.

Т.е. за дружеството е правноирелевантно дали процесните сделки са нищожни и на какво основание, защото, като не е приел приобретателите за свои съдружници, договорите са му непротивопоставими. Дружеството не е страна по тези сделки и не може да бъде обвързан от тях. Нито по някакъв начин рефлектира върху правната му сфера представеното на л. 647 споразумение между С. и А. Б., „че приемат за настъпили последиците от договорите за прехвърляне на дялове“.  То не носи подпис на представител на ответника и не му е противопоставимо. Документът касае само вътрешните отношения между ищците и няма никакво значение за изхода на настоящия спор.

Следователно, приобретателите по непротивопоставимите на дружеството договори не са активно материално правно легитимирани в настоящия процес. Единственото  задължение на дружеството е да изплати наследствения дял на починалия съдружник на неговите наследници и това е ищецът А.Б., който в отношенията с дружеството има право на наследените 50 дяла от капитала. Останалите двама ищци като приобретатели по договорите, които не са приети за съдружници, нито са наследници на починалия съдружник, нямат вземане към ответника. Поради това претенциите им са неоснователни и ще се отхвърлят. По отношение претенцията на А.Б. съдът е обвързан от претендирания от този ищец обем права, а именно стойността на 16 дружествени дяла. Присъждането на нещо повече ще е произнасяне „свръхпетитум“, което е процесуално недопустимо.

А.Б. претендира 192 520 лв., представляващи равностойността на 16 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника и 7 187.04 лв – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.01.2012г – 05.06.2012г, като изрично този ищец заявява и на тази база изменя първоначалния размер на претенциите си, че стойността на един дружествен дял следва да се определи по най – изгодния за ответника вариант от приетото като неоспорено заключение на СсчЕ, което съдът изцяло възприема – 11 970 лв, съответно законна лихва върху него – 449.19 лв. Следователно претенцията на този ищец е основателна за сумата от 191 520 лв /16х11 970 лв/ и 7 187.04 лв /16х449.19 лв/. Или акцесорната му претенция е изцяло основателна, а главната - до размера от 191 520 лв /най – вероятно посочената от ищеца сума 192 520 лв е резултат от грешно математическо изчисление, но, доколкото е налице висящност на спора в този обем, съдът дължи произнасяне чрез отхвърлителен диспозитив в тази част/. Главницата ще се присъди ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 06.06.2012 г., до окончателното плащане.

По разноските:

По изцяло отхвърлените искове С.А.Б. и Б.И.Д. дължат на ответника направените от него разноски, а по претенцията на А.Б. разноските се дължат по съразмерност. Не може да се направи разграничение посочените в списък на л. 843 разноски на ответника в общ размер на 4 642.40 лв за платено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, за кой от субективно съединените искове се отнасят, поради което следва да се приеме, че те касаят общо исковете и на тримата ищци. Поради това С.Б. и Б.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по 1/3 от общия размер на разноските или по 1 547.47 лв всеки от тях.

Съобразно уважения размер на претенцията си А.Б. има право на сумата от 7 414.50 лв /7489.39х0,99/ - за ДТ и адвокатски хонорар съобразно списък на разноските на л. 842 и доказателствата за действително направен разход в този размер. Ответникът съобразно отхвърления размер на тази претенция има право на сумата от 15.47 лв /1 547.47 лвх0,01/.

По изложените мотиви, съдът 

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА  Венера 2 ЕООД ЕИК ********* да заплати на А.С.Б. ЕГН ********** сумата от 191 520 лв - представляваща равностойността на 16 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника на основание наследствено правоприемство на починалия на 02.11.2011г.съдружник Р. Б., както и сумата от 7 187.04 лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.01.2012г – 05.06.2012г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 06.06.2012 г., до окончателното плащане, ведно със сумата от 7 414.50 лв – разноски по съразмерност, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 192 520 лв.

ОСЪЖДА А.С.Б. ЕГН ********** да заплати на Венера 2 ЕООД ЕИК ********* сумата от 15.47 лв - разноски по съразмерност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Б. ЕГН ********** и Б.И.Д. ЕГН ********** против Венера 2 ЕООД ЕИК ********* искове за заплащане на сумите от съответно за С. 203 490 лв., представляваща паричната равностойност на 17 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника и 7 636.23 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.01.2012г – 05.06.2012г и за Б. 60 000 лв., частично предявени от 469 880 лв., представляващи паричната равностойност на 17 дяла от имуществото и капитала на ответника и 2 234,70 лв., частично предявени от 17 500,54 лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 25.01.2012г – 05.06.2012г.

ОСЪЖДА С.А.Б. ЕГН ********** и Б.И.Д. ЕГН ********** да заплатят на Венера 2 ЕООД ЕИК ********* сумата от по 1 547.47 лв всеки от тях - разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                    

  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: