№ 648
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110111319 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от П. П. П., ЕГН **********, срещу ЗАД
„ДБЖЗ" АД, ЕИК **, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за осъждане на ЗАД „ДБЖЗ" АД да заплати на П. П. П. сума в размер на
18000 лв., частичен иск от общо 50000 лв. (след допуснато изменение на иска),
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, причинени в резултат на реализирано на 05.03.2024
г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек
автомобил марка „Хонда“, модел „**", с peг. № ** ТА, застрахован по договор
за гражданска отговорност при ЗАД „ДБЖЗ" АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.09.2024 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата П. П. П. излага, чрез адв. А., че на 05.03.2024
г., около 12:30 ч., в гр. Варна, ж.к. „Възраждане", управлявайки л. а. марка
„Дачия“, модел „**", с peг. № ** НТ, се движела в междублоковото
пространство, когато до бл. 17 водачът на л. а. марка „Хонда“, модел „**", с
peг. № ** ТА, излязъл от реда на паркираните автомобили, не я пропуснал и
ударил управлявания от нея автомобил. Мястото на произшествието било
посетено от екип на „Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, който съставил
протокол за ПТП, в който било посочено, че виновен за настъпването на
същото бил водачът на л. а. с peг. № ** ТА. На 22.04.2024 г. бил издаден и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че при удара
въздушната възглавница на автомобила се задействала и я ударила в лицето и
гърдите, изпитала силни болки в гърдите и получила изгаряне на лявата гърда,
1
като според лекувалите я в спешен център уврежданията се изразявали в
мораво кръвонасядане на площ с диаметър 6 см по предновътрешната
повърхност на дясната гърда, участък с диаметър около 7-8 см., в който
липсвал епидермис, по предната повърхност на лявата гърда, червеникав цвят
на подлежащата кожа, покрита със слузест жълтеникав налеп, като в същата
област бил налице и умерено изразен оток. Лекарят заключил, че се касаело до
изгаряне втора степен в областта на лявата гърда, което било резултат на
действието на висока температура; контузия на гръдния кош, кръвонасядане в
областта на дясната гърда - резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет.
При прегледа й направили превръзка и я освободили за домашно лечение.
След преминаване на адреналина болките станали непоносими. От
получените натъртвания и ожулвания я боляло цялото тяло. От болките в
рамото не можела да движи лявата си ръка, а от фрактурите на ребрата - да си
поеме въздух. Не можела да стои седнала, легнала или изправена. Болките
продължили с месеци. Не можела да се обслужва сама и станала зависима от
близките си, които се грижели за нея. От така преживяното станала нервна,
раздразнителна и избухлива, като и най-малките недоразумения с близките й
хора прераствали в скандали. След произшествието изпаднала в депресия,
затворила се в себе си, не контактувала с приятелите си, страняла от близките
си. Вследствие на стреса нямала апетит и отслабнала с 5 кг. Дори и при най-
малкия допир на раната на лявата гърда, усещала пронизване като с ток.
Останал загрозяващ белег, който я потискал. Изпитвала силен страх да
управлява автомобил, затова не можела да ходи на работа като шофьор на
таксиметров автомобил. Получавала депресивни кризи и изпадала в страхово-
тревожни състояния. От преживения стрес и постоянните болки не можела да
заспива нощем, а заспивала ли сънувала кошмари как отново я блъска
автомобил, които се повтаряли всяка вечер. Събуждала се посред нощ,
изпитвала силно чувство на страх, безпомощност и не можела повече да
заспи. Вследствие на безсънието, през деня се чувствала изморена. Наложило
се да взима успокояващи, за да може да заспи. Сочи, че л. а. с peг. № ** ТА
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност'* от „ЗАД ДБЖЗ"
АД, със срок на действие от 16.05.2023 г . до 15.05.2024 г. На 25.04.2024 г.
депозирала заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
пред застрахователя, но до момента не била получила необходимото
застрахователно обезщетение. Счита, че сумата от 50000 лв. покривала
претърпените от нея неимуществени вреди. По изложените съображения
отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ДБЖЗ"
АД, с който, чрез юрк. Цветков, оспорва предявения иск като неоснователен.
Излага, че П. П. П. го е уведомила за настъпило на 05.03.2024 г. ПТП и
образувал застрахователна преписка, обективирана в щета № ** и щета № №
**, относно претенциите й за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди. За неимуществените вреди
било определено застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв., което
било преведено на пострадалата на 03.06.2024 г. Оспорва изцяло предявената
искова претенция по основание и размер. Възразява срещу твърдението за
наличие на причинно - следствена връзка между произшествието и описаните
от П. телесни травми и здравословни усложнения, както и твърденията за
техния морфологичен характер, за провеждането и естеството на лечението и
за неговата продължителност. Счита, че към момента не бил затруднен
нормалния начин на живот на П. поради травми, настъпили при
2
произшествието, защото същите следвало да отшумят за период от около 1-2
седмици. Оспорва твърдението, че настъпилите увреждания са попречили на
П. да се обслужва сама. Оспорва размера на исковата претенция като
изключително завишен. Счита, че ако и към настоящия момент не бил
приключил възстановителния период, то затрудняването и удължаването му
било вследствие на неправилно проведено от пострадалата лечение. По
изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е обявено за безспорно между страните по делото, че на
05.03.2024 г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие между
управлявания от П. П. П. л. а. марка „Дачия“, модел „**", с peг. № ** НТ, и л.
а. марка „Хонда“, модел „**", с peг. № ** ТА, а и същото се установява от
представените по делото Протокол за ПТП №**/05.03.2024 г. и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **/05.03.2024 г.
В първия протокол за ПТП е отбелязано, че при излизане от реда на
паркираните автомобили л. а. с peг. № ** ТА не пропуска и блъска
преминаващия л. а. с peг. № ** НТ, докато в констативния протокол за ПТП с
пострадали лица е отбелязано, че при излизане от реда на паркираните
автомобили л. а. с peг. № ** ТА не пропуска и е блъснат от преминаващия л.
а. с peг. № ** НТ.
И в двата протокола е посочено, че по отношение на водача на л. а. с peг.
№ ** ТА е взето отношение, като е съставен АУАН
Отразено е в двата протокола, че автомобилът на водача на л. а. с peг. №
** ТА е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД
„ДБЖЗ" АД, действаща към 05.03.2024 г., което обстоятелство е и прието за
безспорно по делото.
Според констативния протокол за ПТП с пострадали лица П. П. П. е
получила изгаряне втора степен на лява гърда, контузия на гръден кош и
кръвонасядане на дясна гърда.
На 07.03.2024 г. П. П. П. е посетила лекар при МБАЛ – Варна към ВМА
– София, което се установява от представения по делото Лист за преглед на
пациент, в който е посочено, че пациентът е в добро общо състояние и с
изгаряне втора степен с. д. около 10 см в областта на лявата гърда.
Предписани са превръзки с Дермазин и Дефламол.
Представен е Допълнителен лист за преглед на пациента П. П. П., от
който е видно обективното състояние на пациента и предписаната терапия.
На 18.03.2024 г. П. П. П. е посетила лекар при Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, което се установява от
приобщеното към делото Медицинско удостоверение №**/2024 г., в който е
отразено, че по предновътрешната повърхност на дясната гърда има мораво
кръвонасядане на площ с диаметър 6 см. По предната повърхност на лявата
гърда има участък с диаметър около 7-8 см, в който липсва епидермис.
Подлежащата кожа е с червеникав цвят, покрита със слузест жълтеникав
налеп. В същата област е налице умерено изразен оток.
Представена е рецепта с изписани лекарства, издадена на 28.03.2024 г.
3
след преглед на П. П. при пластичен хирург при МБАЛ – Варна.
Приобщени по делото са касови бонове за заплатени медицински услуги
и закупени лекарства (дефламол, превръзки, компреси, дермазин, риванол и
др.) в периода от 14.03.2024 г. до 31.03.2024 г.
Отделено като безпорно е също, че П. П. е уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие.
Страните се спорят и, че на 03.06.2024 г. на П. П. е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв. по щета №**, а и същото се
установява от приобщеното към делото платежно нареждане от същата дата.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищцата свидетели.
От свидетелските показания на Ат.Ат.Т. се установява, че на 05.03.2024
г. П. пострадала при ПТП в близост до блока, в който живеели двете със
свидетелката. Към обяд П. се свързала със свидетелката по телефона, за да й
съобщи, че е пострадала при управление на таксиметровия автомобил, с който
полагала труд, и за да я помоли да отиде при нея. Свидетелката помогнала на
П. да се пребере в дома си. Последната била получила голямо нараняване в
областта на гърдите, което по думите й било причинено от вдигане на
въздушната възглавница в автомобила. Трудно съблекли блузата на
пострадалата, а когато успели, свидетелката видяла една неприятна червена
рана около 10-15 см, която не била повърхностна, но не била и дълбока.
Купила от аптеката медикаменти за лечение на изгаряне и обработила с тях
раната. П. плачела, треперела и се оплаквала, че много я боли, че не може да
си вдигне лявата ръка и че я боли рамото. Споделила, че е много стресирана и
че много се уплашила. Нямала сили да стане, затова само лежала в
продължение на седмица. Същата вечер не могла да заспи и се стряскала.
Изпитвала страх да посети болнично заведение и едва на седми март отишла
във Военна болница. Първите дни не можела да се обслужва сама,
включително в банята и в тоалетната. Нямала апетит. Вечер бълнувала,
сънувала кошмари и се събуждала. Трудно се преобличала. След месец и
половина – два зачервяването отминало. Раната започнала да зараства едва
след два-три месеца, но останал белег, както и болка по време на измиване.
Едва в края на лятото започнала отново да шофира, но не толкова често и не
толково продължително като преди. Изпитвала страх, когато преминавала
покрай паркирали автомобили. Станала по-раздразнителна, по-възбудена и
по-предпазлива. Високите и ниските температури й причинявали болка.
От свидетелските показания на снахата на ищцата - М.С.П., се
установява, че на 05.03.2024 г. П. пострадала при ПТП и плачеща се обадила
на сина си, за да му съобщи. По-късно му казала, че чака да й приберат колата,
но засега е добре и няма нужда той да отива при нея. Същата вечер П. била в
шок, била уплашена, треперела и се оплаквала, че много я боли. Раната, която
представлявала голямо кръгло червеникаво петно, към шест часа тъкмо
започвала да се подува и да образува мехур и леко да сълзи от едната страна,
но едва по-късно станало грозна рана. П. се оплаквала, че не можела да си
поеме въздух и постоянно плачела. Не искала да ходи в болнично заведение.
Ат.Т. била купила лекарства и следвали инструкциите на аптекаря. П. се
стряскала от всичко, включително при отваряне на вратата. На втория ден
свидетелката й помогнала да отиде до тоалетната, което се случило много
трудно. След сваляне на превръзките раната стояла три-четири месеца, като не
се затворила, а израстнала нова кожа. Останал белег около 10 см, който бил на
4
видимо място. Цяло лято П. не можела да се покаже на слънце, защото го
усещала като лупа върху раната, и ходела с дрехи до врата, за да скрие белега,
от който много се притеснявала. Постоянно се опитвала да го прикрие, като го
завивала с ръката си. В продължение на няколко месеца П. спряла да взима
внука си от училище, вероятно защото се срамувала пред него. Един-два пъти
споделила, че се чувства непълноценна, защото не може да помага.
Притеснявала се за финансовото си положение и от перспективата да не
шофира и да не може да си намери друга работа поради възрастта си. Отново
шофирала като таксиметров шофьор, но докато преди карала основно нощно
време, след инцидента изпитвала страх от мрака.
Съдът кредитира свидетелските показания и на двамата разпитани,
доколкото същите са вътрешнонепротиворечиви, подробни, основани на
лични възприятия и подкрепящи се от останалия доказателствен материал.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че механизмът на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е следния: л. а. с рег. № ** НТ се движел по
улицата на север, в посока към бул. „Трети март“, и когато достигнал мястото
между двата входа (А и Б) на блок №17, ж. к. „Възраждане“ в гр. Варна, от
дясната му страна излязъл л. а. с рег. № ** ТА, който дотогава бил паркиран
успоредно на пътното платно, и го ударил. Ударът е бил между предна дясна
част на автомобила на л. а. с рег. № ** ТА и предна дясна част на автомобила
на л. а. с рег. № ** НТ. Според вещото лице ударът е бил достатъчно силен, за
да предизвика активиране на двете предни въздушни възглавници в
автомобила на л. а. с рег. № ** НТ. Единственият детайл от автомобила на л. а.
с рег. № ** НТ, който би могъл да причини твърдяната рана, е предна лява
въздушна възглавница, тъй като няма данни за друг детайл от автомобила, от
контакта с който би могла да се получи твърдяната рана.
От приетото по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице В. Д., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че на 05.03.2024 г. при пътнотранспортно
произшествие като водач на лек автомобил П. П. е получила рана от изгаряне
трета степен с диаметър около 10 см на кожата по предна повърхност на лява
гърда и кръвонасядане с диаметър 6 см по предновътрешната повърхност на
дясната гърда. Кръвонасядането по дясна гърда е резултат на удар с или върху
твърд тъп предмет. Раната от изгарянето по лява гърда е резултат на
действието на висока температура за кратко време. Изгарянето е възможно да
се получи при отваряне на въздушната възглавница на автомобила по няколко
механизма: 1. топлина от химическата реакция: въздушните възглавници се
надуват чрез бърза химическа реакция, която генерира топлина, като понякога
част от тази топлина може да достигне до кожата; 2. газове от надуването: при
разгъването на възглавницата се отделят газове (обикновено азот), които са
горещи и в редки случаи могат да причинят леки изгаряния. В своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Описаното в медицинската документация изгаряне се проявява
външно веднага след получаването му. Кръвонасядането е възможно да се
изяви видимо след няколко часа от времето на травмата. Здравословното
състояние на пострадалата е било леко увредено с усещания за болка от
получените травми. По делото няма данни за развитие на усложнения по
време на оздравителния процес. Обичайно възстановяване на повърхностни
изгаряния е за период от две-три седмици. Видимата изява на кръвонасядането
5
е за период от една-две седмици. След зарастване на раната от изгаряне е
останал ръбец по кожата на гърдата, който ще остане завинаги. Получените
травми не изискват специализирано лечение. Непосредствено след травмата
изгарянето е било хирургически обработено, предписани са превръзки и
медикаменти за прилагане върху раната. Получените травми не изискват
рехабилитационни процедури и няма данни за провеждане на такива.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице пояснява, че в периода от
две-три седмици на мястото на раната се развива съединителна тъкан, която в
рамките на около три седмици вече гранулира и създава новата покривка.
Според вещото лице този тип нараняване от въздушни възглавници е нещо
много рядко. Посочва, че изгарянето е трета степен, защото на мястото на
раната се е образувал ръбец, който е съединителна тъкан, която замества
кожата в този участък и той е с диаметър 10 см, колкото е била и раната,
докато при изгаряне от втора степен би следвало кожата да се възстанови с
всичките си слоеве – дерма и епидермис, и евентуално да има някакво
зачервяване. Възможно е в участъка да са изгорели някои от рецепторите и да
се образували нови, които да създават известен дискомфорт или сърбеж при
много високи високи или много ниски температури. Възстановяването е в
рамките на три-четири седмици. Ако не се прикрие, белегът е видим поради
размера си. Болката при рана от изгаряне е продължителна и по-силна от
другите видове рани или кръвонасядания. Според вещото лице при това
изгаряне не е било затруднено движението на лявата ръка и обслужването,
защото самото нараняване е върху гърдата, която може да се фиксира в едно
положение, но е възможно да наболява при движението, ако се дърпа нещо.
Затрудняването е дотолкова, доколкото при движението ще има дискомфорт.
От приетото по делото заключение по съдебно-психологична
експертиза, изготвено от вещото лице Н. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че преди ПТП П. П. е била в добро
здраве, като тя не съобщава за минали заболявания и няма данни за минали
психични заболявания и фамилна обремененост. Не е приемала медикаменти,
касаещи емоционалното или психичното й здраве. Психотравмата, причинена
на П., е резултат от огромно количество стрес, което надвишава способността
да се справи или да интегрира емоциите, свързани с това преживяване.
Травмата нарушава психичният баланс на личността й, като повлиява
преживявания, настроение и емоции, волева дейност, въздейства върху
самооценката, като я понижава я, създава малоценностови изживявания,
повишава страховата готовност и затруднява контактите. Към момента на
изготвяне на експертизата П. приема хомеопатичен лекарствен продукт
Седатиф ПС и хранителните добавки Седатон, Триптофан и Афрон Б.
Продължителността на симптомите насочват към протрахирана депресивна
реакция с продължителност не по-малко от година и постепенно
възстановяване. Към настоящия момент П. не е преработила психотравмата.
Наблюдават се емоционални и поведенчески реакции и соматични симптоми
(социална несигурност - отдръпване, безсъние, нощни кошмари, треперене и
др.). Депресивното настроение, тревожността, безпокойството (или смесицата
от тях) нарушават социалното функциониране на П.. Преживяният инцидент
(претърпяното ПТП) е отключил значим стрес, защото е неочаквано събитие.
Стресът е интензивен, понеже е внезапен. Ангажирал е изцяло съзнанието
за дълъг период от време. Впоследствие той се е трансформирал в дистрес с
налични психосоматични прояви, касаещи телесната и психични сфери.
Възстановителният процес не е приключил, П. продължава да има натрапливи
6
епизоди от ПТП и емоционални преживявания от постоянният физически
белег на лявата си гърда.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице допълва, че раната е голяма
и видима, освен при дреха с много високо деколте и предизвиква ежеминутен
комплекс, който ще й оказва негативно влияние при последваща връзка.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства и приобщените към
доказателствения материал експертизи, както и предвид обявените на осн. чл.
146, ал. 1, т .4 ГПК за безспорни факти, съдът приема за доказано, че на
посочените от ищцата дата, час и място е настъпило пътнотранспортно
произшествие при описания и установен от експертното заключение по САТЕ
механизъм по вина на водача на автомобил, за който към датата на
произшествието е налице застрахователно правоотношение с ответното
дружество, и че в резултат на осъществилото се застрахователно събитие са
настъпили установените от експертните заключения по СМЕ и СПЕ и
свидетелските показания неимуществени вреди.
Във връзка с оспорването от страна на ответника на твърденията на
ищцата за наличие на деликт и по-конкретно – за реализиране на
произшествието при твърдяния механизъм, за настъпване на увреждания от
заявения вид и обем и за наличие на причинно-следствена връзка между ПТП
и претърпените неимуществени вреди, са изслушани заключения на САТЕ,
СМЕ и СПЕ, които не са оспорени от ответника.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението по САТЕ,
то е изготвено след оглед на местопроизшествието и на автомобила на
ищцата, а не само на база съставения от дошлите на място полицейски
служители Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Последният
притежава всички необходими реквизити, предвидени в образец Приложение
№1 към чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, и е съставен от органите на полицията в кръга на
служебните им задължения, затова протоколът представлява официален
свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на
удостоверителната му власт (дежурен ПТП при ОД на МВР) и притежава
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното по отношение
на лично възприетите от съставителя обстоятелства – факта на настъпилото
ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС,
самоличността на пострадалите лица и видимите наранявания по тялото им,
местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и
часа на тези факти. Насрещно доказване не е проведено от ответника, поради
което данните от протокола следва да се възприемат изцяло.
Установеният механизъм сочи на противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, който при излизане от реда на
паркираните автомобили не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, и е извършил
маневрата без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
7
движение, като по този начин е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е опровергана от ответника
чрез обратно доказване.
По делото е прието за безспорно, че ответникът е заплатил на ищцата
обезщетение по щетата, с което свое действие застрахователят още в хода на
рекламационното производство по чл. 380, ал. 1 КЗ е признал извънсъдебно с
конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материални
предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право,
включително заявения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП по вина на
застрахования от ответника автомобил.
Установява се от експертното заключение по СМЕ, че ищцата е
получила заявените от нея изгаряне трета степен и кръвонасядане и то именно
по описания от нея начин, като е посочено и че нараняванията биха могли да
бъдат причинени от въздушната възглавница на автомобила, което се
подкрепя и от заключението на вещото лице по САТЕ, според което
единственият детайл от автомобила на ищцата, който би могъл да й причини
твърдените увреждания е именно въздушната възглавница. Изложеното води
до извод за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат.
Ищцата е претърпяла и психически травми, които се установяват от
заключението по СПЕ. От експертното заключение следва и, че претърпените
негативни психически преживявания са именно следствие от настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на спорното
материално право, са налице, поради което прекият иск по чл. 432 ГПК срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се явява доказан по
основание.
Спорен по делото е и размерът на дължимото от застрахователя
обезщетение.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически
болки и страдания, съдът съобрази, че настъпилата вследствие на
пътнотранспорното произшествие телесна повреда е лека и е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията
по тялото на ищцата са с нисък интензитет – една рана от изгаряне трета
степен с диаметър около 10 см на кожата по предна повърхност на лява гърда
и кръвонасядане с диаметър 6 см по предновътрешната повърхност на дясната
гърда, а периодът на възстановяване при такива наранявания – кратък. С оглед
характера на увреждането болката според вещото лице е била по-
продължителна и по-силна.Към датата на инцидента тя е била в напредналата
възраст - на 61 г., което обуславя по-нисък праг на търпимост към физически
болки и страдания. Съдебният състав съобрази също и обстоятелството, че
няма данни ищцата да страда от съпътстващи заболявания, които да са се
влошили и да са повлияли на общото й здравословно състояние. Следва да се
вземат предвид и уплахата, нарушението в съня на пострадалата и
дискомфорта при движение, довел до затруднение в самостоятелното
обслужване, които неминуемо водят до чувство на неспокойство.
Действително периодът на възстановяване не е продължителен, а процесът на
възстановяване е протекъл без усложнения, не се е изисквало специфично
8
лечение и няма данни за неправилно проведено такова, но следва да се
направи разграничение между пълното възстановяване и т. нар. "отшумяване
на болката" - болезнеността, може да е отминала в рамките на две до четири
седмици, но неприятното усещане в областта на нанесеното травматично
увреждане, проявяващо се при много високи или много ниски температури,
вероятно няма да отшуми.
Вещите лица, изготвили заключенията по СМЕ и СПЕ, както и двамата
свидетели, посочват, че на мястото на раната е останал голям и видим белег,
който според медицинския експерт няма да изчезне по естествен начин. Както
от СПЕ, така и от показанията на свид. Петрова, се установява, че ищцата
изпитва притеснение от белега си и се старае да го прикрие. От СПЕ се
установява още, че застрахователното събитие е създало психоемоционален
стрес със значителен интензитет у ищцата, което е довело до отключване на
остра стресова реакция, последиците от която не са преодолени напълно.
Свидетелите излагат, че ищцата постепенно се върнала към упражняване на
професията си, включително и поради неблагоприятната перспектива да
остане без парични средства, но изпитвала притеснение при шофиране и
ограничавала продължителността му. Ето защо, съдът не е съгласен, че след
инцидента ищцата е възстановена напълно за кратък период.
Съобразявайки тежестта и броя на настъпилите телесни увреждания,
които безспорно са създали физически дискомфорт на ищцата, периода на
възстановителния процес, необходим за отшумяването им, установеното
неблагоприятно въздействие на инцидента върху психическото и
емоционалното й състояние, които негативни изживявания неминуемо се
търпят при такова стресогенно събитие и които ищцата търпи и към момента,
неудобствата, които е търпяла в ежедневието си в дните след инцидента,
неочакваното настъпване на тези увреждания, икономическите условия в
страна и нивото на застрахователното покритие към 2024 г., както и
определяното обезщетение по аналогични казуси, макар и с различни по
степен на тежестта им вреди, съдът намира, че парично обезщетение от 8000
лв., като способ за преодоляване на вредните последици от
пътнотранспортното произшествие, макар и несъвършено, би удовлетворил
общоприетия критерий за справедливост. От тази сума следва да бъде
приспаднато изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 2000 лв. Така
оставащото дължимо застрахователно обезщетение възлиза на 6000 лв.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е частично основателна – за сума в размер на 6000 лв., и като
такава следва да бъде уважена за тази сума, а за разликата над нея до
претендираните 18000 лв. частичната искова претенция следва да бъде
отхвърлена.
Предвид основателността на главната претенция за сумата от 6000 лв.,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху
уважената част от претендираната главница, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски в размер на 720 лв. за държавна такса, 150 лв. за депозит
за вещо лице по САТЕ, 150 лв. за депозит за вещо лице по СМЕ, 315 лв. за
депозит за вещо лице по СПЕ, 2420 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
9
както и доказателства за извършването им. Релевираното от ответника
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение съвпада с минималния
такъв, определен по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и е съобразен с вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа, проведените с участие
на процесуалния представител две съдебни заседания и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, по което са изслушани заключения
по три експертизи и са събрани писмени и гласни доказателства. В тежест на
ответното дружество следва да се възложи сума в общ размер на 1251,67 лв.
съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК
за направени разноски в размер на 150 лв. за депозит за вещо лице по СМЕ и
150 лв. за първоначален депозит за вещо лице по СПЕ, както и доказателства
за извършването им. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. По
делото са представени и доказателства за разноски в размер на 165 лв. за
окончателно определения депозит за вещо лице по СПЕ и 300 лв. за депозит за
вещо лице по САТЕ, от които на страната е указано да внесе само 150 лв., а
останалите 150 лв. като надвнесени, не следва да се вземат предвид при
разпределяне на тежестта за разноски. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1
НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждание в размер на 200 лв.
предвид фактическата и правна сложност на делото, провеждането на две
открити съдебни заседания, в които дружеството не изпраща процесуален
представител. В тежест на ищцата следва да се възложи сума в общ размер на
410 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ" АД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**“ №1, да заплати
на П. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „**“, бл. 4, вх. 4, ет. 2,
ап. 24, сума в размер на 6000 лв. (шест хиляди лева), частичен иск от общо
50000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени в
резултат на реализирано на 05.03.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр.
Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „**", с peг. №
** ТА, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „ДБЖЗ"
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2024 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 6000 лв. (шест хиляди лева) до
претендираните 18000 лв. (осемнадесет хиляди лева), частичен иск от 50000
лв. (петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДБЖЗ" АД, ЕИК
**, да заплати на П. П. П., ЕГН **********, сума в размер на 1251,67 лв.
(хиляда двеста петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1
10
ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN:
BG ***, открита в „Обединена българска банка“ АД с титуляр адв. Й. А..
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДБЖЗ" АД, ЕИК **, сума в размер на 410 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част
на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11