№ 23304
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110141877 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от 12 септември 2022 г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ра
Като разгледа гражданско дело № 41877 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 160555/02.08.2022г. на СРС,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследниците на Т. СТ. Т.. След
дадени указания за уточняване на ответника по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и
1
представено от Община Кюстендил Удостоверение за наследници № 08-00-304-СЛ-
СРС/25.08.2022г. на Община Кюстендил, ищецът с Молба, вх. № 486659/08.09.2022г.
на СРС, е уточнил, че исковете следва да се считат за предявени срещу ЕЛ. Н. В.
(единствена наследница на Т. СТ. Т. – негова вуйна).
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на наследодателя на ответницата и
нея самата като страна по облигационно отношение с потребителски характер за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Единствено основанието, от което
произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо
лице (опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.). Преценката за това дали се касае за
иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална
дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални
определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния
правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от
Закона за енергетиката и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“
отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично
законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на
потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези
характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят
е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива
с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо
лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския
съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване
на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката
дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се
дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със
сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор,
съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с
търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор
следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто
смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен,
дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно
отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното
законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и
ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават
заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4,
§ 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и
директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни
2
мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ответницата има качеството на потребител на предоставяните от ищеца услуги
по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ищецът има качеството на търговец по
смисъла на §13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай
физическо лице ползва услуга, която не е установено да е предназначена за
извършване от него на търговска или професионална дейност, то приложение намира и
нормата на чл. 113 ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на
ВКС, І т.о.), включително установената с нея местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна
и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК.
Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 1980г. ответницата е с настоящ
адрес: област Кюстендил, община Кюстендил, град Кюстендил, ул. „Савойски“ №
14, вх. Б. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Кюстендил.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд
следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа
Районен съд в град Кюстендил.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41877/2022г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град
Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3