Р Е Ш
Е Н И Е
№ 452/30.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
397/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.145
и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.К.Б. ***
против Заповед №301з-2249/30.07.2019г. на Директора на ОДМВР - Монтана, с която
на основание чл.204, т.3 във вр. с чл.194, ал.2, т.1, във вр. с чл.200, ал.1,
т.11 предложение второ във вр. с чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от
датата на връчване на заповедта за налагане на наказанието. В жалбата се
поддържа, че административния акт е незаконосъобразен, тъй като не е спазена
установената форма, постановен е при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Ф*** ,
поддържа жалбата си и моли да бъде отменена като незаконосъобразна и се
присъдят разноски по делото, като в писмени бележки излага доводи за отмяна на
оспорения административен акт.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски по
делото, като в писмена защита представена по делото излага доводи, че оспорения
административен акт е законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената Заповед №301з-2249/30.07.2019г. на Директора на ОДМВР - Монтана, с
която на основание чл.204, т.3 във вр. с чл.194, ал.2, т.1, във вр. с чл.200,
ал.1, т.11 предложение второ във вр. с чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от
датата на връчване на заповедта за налагане на наказанието. В мотивите на
административния акт е посочено, че нарушението на служебната дисциплина е
установено при възложена проверка, която е установила, че оспорващия в
качеството си на Началник група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна
полиция“ РУ-Лом не е изпълнил писмена резолюция на Началник сектор „Охранителна
полиция“ РУ-Лом, която е била поставена върху Докладна записка
рег.№301з-254/04.01.2019г., с което е нарушил чл.18, ал.1, т.5 във вр. с чл.16,
ал.1 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР,
утвърдени със Заповед №8121з-1013/08.08.2017г. на Министъра на вътрешните
работи. В мотивите на административния акт е посочено, че така описаното
неизпълнение на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание порицание.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът,
стига до следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно чл.204, т.4 ЗМВР, служители на висши ръководни и ръководни
длъжности имат
правомощия да налагат
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР. Със Заповед №8121з-140/24.01.2017г. на Министъра
на вътрешните работи (л.247 по делото) е утвърден класификатор на длъжностите в
МВР (л.252-289 по делото), като длъжността на Директор на ОД на МВР е в
категорията на ръководните длъжности, тоест с оглед това, че видно от
Удостоверение ре№ури301р-13175/24.06.2018г. (л.302 по делото) издателя на
административния акт П*** Й*** Т*** заема длъжността Директор на ОДМВР-Монтана,
следва да се приеме, че в случая е налице компетентност на органа, който е
наложил дисциплинарното наказание.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт не е издаден в предвидената от
закона форма. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Настоящият
съдебен състав установява, че оспорената в настоящето съдебно производство
Заповед №301з-2249/30.07.2019г. на Директора на ОДМВР-Монтана, съдържа всички
необходими реквизити описани в чл.210, ал.1 ЗМВР, тоест не е налице
незаконосъобразност свързана с порок във формата на административния акт.
Описанието на мястото, времето и обстоятелства при което е извършено
нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението са в съответствие с изискването на чл.210, ал.1 ЗМВР и не дават
основание да се приеме, че предвидената форма за издаване на административния
акт не е спазена. Следва да се отбележи,
че дисциплинарното наказание „порицание“ е наложено в рамките на минимума,
който е предвиден с разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗМВР, тоест изложените от
административния орган мотиви обосновават, че извършеното нарушение налага
необходимост от налагане именно на това дисциплинарно наказание, което е към
минимума, респективно при липсата на наложено дисциплинарно наказание, което е
над предвидения минимум не е следвало да са излагат мотиви, които да
обосновават налагане на по-тежко дисциплинарно наказание по отношение на
неговия срок.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. По разбиране на
настоящият съдебен състав при водене на дисциплинарното производство не е
допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.206 ЗМВР. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР, дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения, а
съгласно разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗМВР,
за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон. В случая
дисциплинарнонаказващият орган е бил информиран със Справка рег.№301з-11394/31.05.2019г.
(л.36-46 по делото), която е изготвена от комисия назначена със Заповед
№301з-1594/23.05.2019г. на Директора на ОДМВР-Монтана (л.47,48 по делото), за
изменение и допълнение на Заповед №301з-1107/09.04.2019г. на Директора на
ОДМВР-Монтана (л.53 по делото), че оспорващия не е изпълнил писмена резолюция
на Началник сектор „Охранителна полиция“ РУ-Лом, поставена върху докладна
записка рег.№301р-254/04.01.2019г., като комисията е дала предложение за
установеното нарушение да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на оспорващия, че участието в
състава на комисията, която е извършила проверката и е установила извършеното
дисциплинарно нарушение, на Е*** Х*** И*** – Началник на сектор „Пътна полиция“
към отдел ОП при ОДМВР-Монтана, е опорочило воденото дисциплинарно
производство. Това е така, тъй като неоснователно оспорващия поддържа, че този
служител е бил предобеден в хода на извършената проверка, тъй като бил участвал
в хода на „подготвителния етап“ на дисциплинарното производство, какъвто
всъщност не съществува и не е провеждан. В случая от приложената на л.83 по
делото Докладна записка №УРИ 301р-254/04.01.2019г., се установява, че този
служител е извършил предварителна проверка във връзка с писмо
рег.№7855р-10695/18.12.2018г. на Дирекция вътрешна сигурност и е дал становище
до Директора на ОДМВР-Монтана за данни за извършени дисциплинарни нарушения от
мл.инспектор Б*** Л*** и мл.инспектор В*** С*** , като е предложил докладната
записка и приложените към нея материали да бъдат изпратени по компетентност на
Началника на РУ-Лом за преценка относно налагане на дисциплинарни наказания. От
самото съдържание на изготвената от този служител Докладна записка №УРИ
301р-254/04.01.2019г., се установява, че той нито е извършвал проверка по
отношение на оспорващия, нито е давал становище за налагане на дисциплинарни
наказания на служители, а единствено е изложил констатации от извършената
проверка и е дал предложение материалите от проверката да се изпратят на
Началника на РУ-Лом за преценка относно налагане на дисциплинарни наказания,
тоест изцяло неоснователно е твърдението на оспорващия, че този служител е бил
заинтересован от изхода на дисциплинарното производство и участието му в
дисциплинарната комисия е опорочило съществено воденото производство. В тази
връзка следва да се отбележи, че изцяло в правомощията на дисциплинарнонаказващия
орган е да определя състава на комисията, която да извърши проверка за
наличието на извършено дисциплинарно нарушение. Единствено с разпоредбата на
чл.207, ал.4 ЗМВР е предвидена възможност за отстраняване на член комисията, но
тази разпоредба е приложима само по отношение на производствата по налагане на
дисциплинарни наказания за нарушение
по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“,
тоест тази разпоредба е неприложима за случая, тъй като е специална разпоредба
уреждаща реда само по отношение на производствата по налагане дисциплинарно
наказание „уволнение“. Пълнотата изисква да се отбележи, че оспорващия е бил
запознат с изготвената справка и му предоставена възможност да бъде изслушан,
което се установява от Протокол УРИ 301р-14342/09.07.2019г. (л.27-29 по
делото), тоест не може да се приеме, че се установява нарушение на
административнопроизводствените правила, което съществено да е нарушило правото
му на защита в хода на воденото дисциплинарно производство.
На следващо място неоснователно
поддържаното в жалбата, че административния акт е издаден в противоречие с
материалния закон. В случая при извършената проверка е установено, че
оспорващия не е изпълнил писмена резолюция, която е била поставена върху
Докладна записка рег.№301з-254/04.01.2019г., с което е нарушил чл.18, ал.1, т.5
от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР (л.212-227 по
делото), утвърдени със Заповед №8121з-1013/08.08.2017г. на Министъра на
вътрешните работи (л.211 по делото), съгласно която служителите са задължени да
спазват реда за осъществяване на документооборота, включително и да изпълняват
в срок поставените задачи, а когато това е невъзможно да уведомят прекия ръководител
преди изтичане на срока. Настоящият съдебен състав счита, че така установеното
нарушение е безспорно установено и е свързано с неизпълнение на задължение по
чл.16, ал.3, т.1 Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР,
съгласно която резолюциите са разпоредителни, с които се поставят конкретни
задачи (за изпълнение, за отговор, за размножаване, за уведомление и др.),
което оспорващия не е изпълнил по дадено му от Началника на сектор „Охранителна
полиция“ РУ-Лом писмено разпореждане да изготви становище, което да съгласува с
него. По делото се установява, че към момента на извършване на проверката
оспорващия не е изготвил писменото становище, което му е били възложено да
изготви със съответната резолюция от прекия му ръководител. В връзка с
изясняване на спора от фактическа страна по делото като свидетел бе разпитан О***
Т*** И*** – Началник на сектор „Охранителна полиция“ РУ-Лом, чиито свидетелски
показания се кредитиран изцяло от настоящия съдебен състав като безпристрастни
и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Свидетеля О***
И*** изрично изяснява в ОСЗ на 19.09.2019г., че по случая е била извършена
проверка, а в последствие след постъпване на докладна записка УРИ
301р-254/04.01.2019г. с нарочна негова резолюция е възложил на оспорващия да
изготви становище, което да съгласува с него. Свидетеля О*** И*** изрично
изяснява, а и така е предвидено във Вътрешните
правила за организацията на документооборота в МВР, че на поставената от него
писмена резолюция е следвало да бъде изготвено писмено становище, което да е
под формата на резолюция. Настоящият съдебен състав възприема изложеното от
свидетеля О*** И*** , че е разпоредил да му се докладва устно от оспорващия,
като твърдение, което не е доказано от останалите доказателства по делото и
което изхожда от колегиалните отношения, които оспорващия има с оспорващия и не
го кредитира, като отбелязва, че дори това твърдение да е вярно, то не води до
различен от извода, че оспорващия не е изготвил възложеното му становище,
респективно, че е извършил описаното нарушение. С оглед пълния разбор на
доказателствата следва да се отбележи, че по делото като свидетел беше
разпитана и свидетеля В*** П*** С*** , чиито свидетелски показания се
кредитират от съда като верни и безпристрастни относно личните и възприятия
свързани с установеното ПТП, което е станало причина в последствие да се
установи неизпълнение на служебните задължения на служители, който са
изпълнявали задълженията по пътния контрол. Свидетеля В*** С*** изрично
заявява, че не е запозната с наказанието на оспорващия и нейните показания не
внасят яснота по отношение на наложеното му наказание, което не е свързано с
конкретното ПТП, а е свързано с неизпълнение на задължение по Вътрешните
правила за организацията на документооборота в МВР, тоест показанията на този
свидетел не допринасят за разкриване на нови обстоятелства по делото.
Съществено е да се отбележи, че
от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на оспорващия е
било възложено с резолюция на прекия му ръководител на изготви становище, което
да съгласува с него, тоест той е следвало в съответствие с разпоредбата на 18,
ал.1, т.5 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР при
наличието на разпоредителна резолюция по смисъла на чл.16, ал.3, т.1 от Вътрешните правила за организацията на
документооборота в МВР да извърши проверка и да изготви писмено становище,
което да съгласува с прекия си ръководител. След като от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че оспорващия не е изпълнил това
си задължение, следва да се приеме, че предпоставките на материалния закон за
налагане на дисциплинарното наказание са налице. Пълнотата изисква да се
отбележи, че в случая липсват каквито и да е основания да се приеме, че
оспорващия е имал възложено задължение да изготви нормативни актове или други
различни обичайните му задължения писмени актове, като в тази връзка следва да
се посочи, че задължението за извършване на проверка и респективно евентуално
налагане на дисциплинарни наказания е било в правомощията на Началника на
РУ-Лом, към когото е била и адресирана Докладна записка УРИ
301р-254/04.01.2019г., а оспорващия е имал единствено задължението, което му е
възложено с резолюция да изготви становище, което както стана дума по-горе не е
изпълнено към момента на проверката.
Пълнотата изисква да се отбележи, че оспорения административен акт изцяло съответства на целта на закона, тъй като с него е наложено дисциплинарно наказание на служител, който е следвало да изпълнява заповед свързана с упражняване на правомощията му като служител на МВР. Следва да се отбележи, че целта на закона изисква по отношение на този вид дисциплинарни нарушение да се налагат определен вид дисциплинарни наказания, като в случая това изискване е спазено изцяло от дисциплинарнонаказващия орган.
При служебна проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт
по реда на чл.168, ал.1 АПК, на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на административно
производствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в
съответствие с целта на закона.
При
този изход на делото и направеното искане от Главен юрисконсулт Димитрова, пълномощник на ответника по делото, за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващият
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева, определени на основание на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№301з-2249/30.07.2019г. на Директора на ОДМВР - Монтана, с която на основание
чл.204, т.3 във вр. с чл.194, ал.2, т.1, във вр. с чл.200, ал.1, т.11
предложение второ във вр. с чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от датата на връчване на
заповедта за налагане на наказанието, е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена като
неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати разноски по делото, поради
което на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.К.Б. *** против Заповед №301з-2249/30.07.2019г. на Директора на ОДМВР -
Монтана.
ОСЪЖДА Б.К.Б. ***, ЕГН * *** разноски
по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: