Р Е Ш
Е Н И Е № 557
гр. Пловдив,09.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми граждански
състав, в публично заседание
на осемнадесети май, през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№370 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл.
ГПК.
Обжалвано е Решение №122 от 09.01.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№9586/2019г., петнадесети гр.с., с което е осъден “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд,
обл. Пловдив, м. „***”, кв.225, № 879 да заплати на М.Я.Б., ЕГН **********,***,
на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД, СУМАТА от 10 000 лева /десет хиляди лева/-
частичен иск от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени от ищеца болки и страдания, уплаха, тревожност,
напрегнатост, емоционален шок, СУМАТА от 38,70
лева /тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/ - обезщетение за
имуществени вреди за заплатени медицински услуги, а именно сумата в размер на
30лв., обективирана във фактура №********** от 09.10.2018г. и фискален бон
№0008446/09.10.2018г., заплатена от ищцата за освидетелстване и издаване на
съдебно удостоверение, сумата в размер на 2.90лв., обективирана във фискален
бон №0259691/16.11.2018г., заплатена от ищцата - потребителска такса за преглед
в кабинет вътрешни болести, сумата
в размер на
2.90лв., обективирана във
фискален бон №0259690/16.11.2018г., заплатена от ищцата - потребителска
такса за преглед в неврологичен кабинет, сумата в размер на 2.90лв.,
обективирана във фискален бон №0032909/16.11.2018г., заплатена от ищцата
-потребителска такса за преглед в хирургичен кабинет, които вреди са търпени в
резултат на претърпяна от нея на 05.10.2018 г. злополука, която е призната за
трудова с Разпореждане № 5104-15-308 от 18.10.2018 г. на длъжностно лице от ТП
на НОИ – Пловдив, изразила се в контузия на гръдния кош, фрактура на осмо ребро
вдясно, хематом в същата област и екскуриация на кожата, ведно със законна лихва върху главниците, считано
от 05.10.2018 г. до окончателното плащане на сумите. С постановеният съдебен
акт е осъден “ОСРАМ” ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р.Р.П. *** сумата от 1150лв./хиляда
сто и петдесет лева/- адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 450лв./четиристотин
и петдесет лева/- държавна такса, както и сумата от 250лв./двеста и
петдесет лева/- разноски за експертиза.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника, а именно „Хеброс бус“АД, ЕИК *********.
Жалбоподателят ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Б.П. обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е уважен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за СУМАТА от 10 000 лева /десет хиляди лева/- частичен иск от 20 000лв., като неправилно и незаконосъобразно, с твърдения, че претенцията е в свръхразмер, който не
отговаря на действително случилата се
травма и преживените от ищцата болки и страдания, по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част, като
вместо това въззивният съд изцяло отхвърли предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди по чл.200 КТ, а в
случай че намери същите за основателни, то моли да бъдат присъдени много по-ниски и
справедливи размери. Претендират се разноски.
Жалбоподателят
Хеброс бус“ АД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адв. Е.Б. обжалва решението на
първоинстанционният съд, в частта, с която е уважен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000лв до присъдения
размер от 10 000 лева /десет хиляди лева/- частичен иск от
20 000лв., като неправилно и незаконосъобразно, с твърдения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява не само
несъответно на причинените болки и
страдания, но и несправедливо за горницата над 6 000лв. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна М.Я.Б., ЕГН **********, чрез процесуалния представител
адв. Р.П. оспорва жалбите и наведените в тях доводи,
като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Оспорва
претендираното адвокатско възнаграждение по двете жалби, като прекомерно.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбите са подадени в
законния срок, от страни
имащи правен интерес да обжалват, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по
същество..
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, за неимуществени
вреди за сумата от 10 000 лева, частичен иск от
20 000лв., като е приел, че по
надлежен ред е установено, че на
05.10.2018 г. ищцата е претърпяла трудова злополука, в резултат на която е претърпяла контузия на гръдния кош, фрактура
на осмо ребро вдясно, хематом в същата област и екскуриация на кожата. Съдът е приел, че е налице причинна връзка между
увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука, а направеното от третото лице възражение, че
причина за злополуката е невнимание, е приел за неоснователно, доколкото същото
се опровергана от събраните гласните доказателства / показанията на св.Т. и
св.С./, както и от писмените доказателства – съдебно- медицинско удостоверение.
В резултат на увредата временно е била изгубена работоспособността на
ищцата, предписан домашен режим на
лечение в период от 74дни. Решаващият съд е приел, че увреждането е причинило
на ищцата болки и страдания, изразили се в претърпени силни по
интензитет и продължителност такива, наложили приемане на болкоуспокояващи
медикаменти, като в период на около два
месеца и половина ищцата е била неработоспособна, търпяла е изключителни силни
болки вследствие фрактурата на ребро, поради невъзможността при счупване на ребро
мястото да се обездвижи. Болката е търпяна не само при движение на снагата и
натиск, но дори при кашляне и дишане. Макар понастоящем реброто да е зараснало,
то в период след година и три месеца, ищцата е продължавала да търпи болки при продължително
натоварване и промяна на времето. Травмата е довела до болеви усещания, които
са намалявали бавно с времето и понастоящем не са отшумели напълно. От друга
страна, съдът е приел, че ищцата е била силно уплашена и стресирана
непосредствено след злополуката, изпитала е дълбок емоционален шок, била
притеснена и отчаяна. Имала е нужда от помощ на трето лице, което да и помага в
обслужването, както и в домакинството, предвид невъзможността на ищцата да се
справя дори с елементарни домакински задължения. В продължителен период от
време ищцата изпитвала опасения във връзка с връщането си на работа, тъй като
същата изисквала специфични движения на работното място, а и тежало и това, че
следва да работи на смени. Ограничила социалните си контакти, тъй като не
можела да излиза поради силната болка. За репарация на причинените на ищцата
болки и страдания, първоинстанционният съд, като е отчел степента на
търпените болки и страдания, и тяхната продължителност, както и
обстоятелството, че е налице пълното
възстановяване на реброто понастоящем, е определил обезщетение в размер на 10 000лв.
Предмет
на въззивно разглеждане е както основанието за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.200 КТ, така и размерът му. Жалбоподателят „ОСРАМ” ЕООД, оспорва основанието на иска за неимуществени
вреди, но доводите и съображенията му се свеждат до размера на
присъденото обезщетение, като несправедливо определен, и неотговарящ на
действително случилата се травма и преживените от ищцата болки и страдания. Жалбоподателят „Хеброс бус“АД, оспора размера на присъдените
неимуществени вреди за разликата над 6 000лв до 10 000лв като прекомерен и несъответстващ на причинените болки и страдания.
Въззиваемата
страна М.Я.Б. оспорва наведените доводи, като изцяло неоснователни и не почиващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Пред
въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред районният съд, като след преценка им, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка
установена от първоинстанционния съд, която доколкото е изложена
пълно, детайлно и точно, не следва
да бъде повторно излагана, а на основание
чл.272 ГПК касаещо същата да се препрати
към мотивите на първоинстанционния акт.
За прецизност
само следва да
бъде
отбелязано следното: Установено е, от представения препис от трудов договор №
0140/ 03.04.2017 г. и Допълнително споразумение от 25.01.2019 г., че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение от 10.04.2017 г. на
длъжност “***”. От Разпореждане № 5104-15-308 от 18.10.2018 г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че на 05.10.2018г.
около 14,20ч., при слизане от автобуса,
превозващ работниците до местоработата
им в „Осрам“ ЕООД, ищцата се
подхлъзнала и паднала, като е ударила
гърба си в ръба на последното стъпало на
автобуса. Няма спор, че в резултат на удара при падането си, Б. е получила
контузия на гръдния кош, което било
прието за трудова злополука по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Вследствие на злополуката на 05.10.2018 г., на ищцата е
причинена контузия на гръдния кош, фрактура на осмо ребро вдясно, хематом в
същата област и екскуриация на кожата. Установява
се по безпорен начин от заключението на
СМЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена, че последствията от такъв вид травма са болка
при дишане, кашляне, натиск и при движение на снагата в периода на зарастване. Вещото
лице е категорично, че такава увреда с фрактура на ребро без засягане на подлежащите тъкани и бял дроб зараства за 30дни. В
резултат на получените травми е причинено
затрудняване движението на снагата за период от 30дни. Травмата е довела до
болки и страдания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла, са силно изразени, поради невъзможността при счупване на ребро да
се обездвижи, тъй като гръдният кош участва в
процеса на дишане, като продължаващите субективни оплаквания, зависят от прага
на болката и степента на емоционалност. От извършеният медицински преглед на
20.11.2019 г., близо година след инцидента,
е установено, че в момента на прегледа ищцата е напълно възстановена с
изключение на оплакванията от болки в
гърба, ирадиращи напред към гръдната
кост при продължително натоварване и промяна
на времето.
Установява се по безспорен начин, от събраните
по делото гласни доказателства – свиделката Т., които съдът кредитира като
основани на непосредствени впечатления и незаинтересовани, че ищцата е била силно уплашена и стресирана
непосредствено след злополуката, изпитала е дълбок емоционален шок, била
притеснена и отчаяна от ситуацията, в която изпаднала. Причина за това, от една
страна било обстоятелството, че не може да се самообслужва, което налагало се да ползва услугите на трето лице – съседката
и, която да и помага в
домакинството, да и пазарува, както и от
невъзможност да полага пълноценно грижите си за възрастната и, болната майка. От друга
страна притесненията на ищцата били свързани с обстоятелството, че тя е тази
която издържа семейството с доходите си, а след травмата няма да може да
изпълнява пълноценно трудовите си
задължения, тъй като те изисквали определени движения, а поради търпяната
болка, ищцата се опасявала, че няма да издържи цял ден на работното си място. От емоционалния шок от случилото се,
свидетелката сочи, че ищцата за три
месеца отслабнала близо 12-15 килограма.
При
определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав взема предвид изложените обстоятелства, както и това че не е констатирана нито загубена работоспособност, нито трайна
намалена работоспособност вследствие на злополуката. Фрактурата на реброто е
причинила затруднение на снагата за период от 30 дни, но при извършения преглед от вещото лице е констатирано, че лицето е напълно възстановено, с изключение
на оплакванията от болки в гърба при
продължително натоварване и промяна на времето. Не са налице данни причинените
на ищцата увреждания, впоследствие да и
пречат в изпълнението на ежедневните и
дейности, или на трудовите и
задължения. Действително към момента на злополуката и след това, ищцата е преживяла силен стрес и притеснения с оглед оздравителния си процес,
причинената и непълноценост в ежедневието, и в грижите и за възрастната и
болна майка, което обстоятелство неименуемо е дало отражение дава отражение на начина й на живот, но няма данни, нито твърдения за развито психично или друго заболяване вследствие на изживения
стрес при злополуката. Преценяйки всички
тези обстоятелства – силата, интензитета и продължителността на претърпените
болки и страдания в резултат на претърпяната злополука, настоящият съдебен състав
определя обезщетение за претърпени
неимуществени вреди размер от 8 000лв.
Като
е достигнал до различни изводи относно размера на обезщетението и е присъдил такъв от
10 000лв, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който за разликата над
8 000лв до 10 000лв, предявен частичен от общо 20 000лв, следва
да бъде отменен, като незаконосъобразен. В останалата обжалвана част, решението
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, предвид частичната основателност на жалбата, на жалбоподателя „ОСРАМ” ЕООД се дължат разноски в размер на 45.00лв. На
третото лице помагач „Хеброс бус“ АД не
се дължат разноски, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 ГПК.
По
съразмерност с отхвърлената част на жалбата на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на
550.00лв.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №122 от 09.01.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№9586/2019г., петнадесети гр.с., В ЧАСТТА С КОЯТО е осъден
“ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл.
Пловдив, м. „***”, кв.225, № 879 да заплати на М.Я.Б., ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр.
с чл.51 от ЗЗД, разликата над 8 000лв / осем хиляди лева/ до присъдените 10 000 лева /десет хиляди лева/-
частичен иск от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени от ищеца болки и страдания, уплаха, тревожност,
напрегнатост, емоционален шок,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Я.Б., ЕГН **********,***,
да бъде осъден на основание чл.200, ал.1
от Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД, “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Труд, обл. Пловдив, м. „***”, кв.225, № 879 да и заплати сумата, явяваща се разликата
над 8 000лв / осем хиляди
лева/ до присъдените 10 000 лева /десет хиляди лева/-
частичен иск от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени от ищеца болки и страдания, уплаха, тревожност,
напрегнатост, емоционален шок, настъпили в резултат на трудова злополука
претърпяна на 05.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на трудовата злополука – 05.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №122 от 09.01.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№9586/2019г., петнадесети гр.с, в частта с която „ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд,
обл. Пловдив, м. „***”, кв.225, № 879 е
осъден да заплати на М.Я.Б., ЕГН **********,***
сумата
от 8 000лв / осем хиляди лева/ - частичен иск от 20 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки
и страдания, уплаха, тревожност, напрегнатост, емоционален шок, настъпили в
резултат на трудова злополука претърпяна на 05.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на
трудовата злополука – 05.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Я.Б., ЕГН **********,***, да заплати на “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Труд,
обл. Пловдив, м. „***”, кв.225, № 879 направени
по делото разноски в размер на 45.00лв/
четиридесет и пет лева/.
ОСЪЖДА “ОСРАМ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Труд, обл. Пловдив, м. „***”, кв.225, №
879, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Р.П. ***
сумата от 550.00 лв/петстотин и
петдесет лева/- адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационно
жалба пред ВКС, в едномесечен от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: