Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 256
гр.Русе, 03.10.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 302 по описа за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от П.С.Т.-С. и К.П. ***, депозирана чрез
процесуален представител адв. К. Д., против решение № 1040-17-45 от 25.04.2023
г., постановено от директора на ТП на НОИ - Русе. С
обжалваното решение е оставена без уважение жалбата им и е потвърдено изцяло
разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе, с което на основание чл.110, ал.3, вр.ал.1,
т.1, предл. последно от КСО, на посочените лица е разпоредено да внесат в
приход на ДОО сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560 от 13.03.2023
г., общо в размер на 1 943.93 лева, от които главница 1 290.50 лева и
лихва 653.43 лева, начислена до 13.03.2023 г. Жалбоподателите, чрез
процесуалния им представител адв. К. Д., излагат доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, които по същество
касаят твърдения за неспазване на изискването за форма на оспореното решение,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
липсата на мотиви на решаващия орган да потвърди изцяло обжалваното пред него
разпореждане, като органът не е отговорил на наведените пред него възражения
досежно липсата на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността
по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, както и неправилно приложение на
материалния закон – основания за отмяна на оспорения акт по чл.146, т.2, т.3 и
т.4 от АПК. По-конкретно, в жалбата до съда и в проведеното открито съдебно
заседание в хода по същество на делото се твърди, че не е установено наличието на вина от
страна жалбоподателите, която да ангажира отговорността им по чл.110, ал.1,
т.1, предл. последно от КСО, както и че не е установено отмененото решение на
ТЕЛК да е било постановено в нарушение на нормативните разпоредби, като при
определяне на процента ТНР, ТЕЛК, Общи заболявания първи състав УМБАЛ Русе се е
произнесъл в рамките на своята компетентност, а разликата при поставяне на точната
диагноза не би могла да се квалифицира като нарушение на нормативните
разпоредби. Според жалбоподателите, за такива нарушения следва да се приемат
нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването на
актовете, съдържанието и формата им, но не и разликите в професионалните
мнения, становища и оценки, основани на собствена професионална квалификация и
опит. Твърди се, че в настоящия случай членовете на ТЕЛК са постановили решение
на база всички, в т.ч. и предходни медицински експертизи и заключения относно
състоянието на лицето, при които винаги до момента на лицето е бил определян
ТНР 80%, съобразили са се с факта, че състоянието на лицето не се повлияло от
слухопротезиране и са изразили своето експертно мнение въз основа на придобити
знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното си убеждение
в рамките на своята компетентност. На следващо място, според жалбоподателите,
незаконосъобразността на ревизионния акт, становищата, изготвени въз основа на
него и обжалваното решение се изразявала и в обстоятелството, че се търси
отговорност само от двама от членовете на ТЕЛК, Общи заболявания първи състав
УМБАЛ Русе, въпреки че последният се състои от четирима специалисти.
Обстоятелството, че към настоящия момент двама от членовете на състава са
починали, според жалбоподателите, не може да доведе до ангажиране само на тяхната
отговорност за възстановяване на причинената щета на ДОО, тъй като всеки един
от комисията се е произнесъл съобразно квалификацията, която притежава, а ТЕЛК
е колективен орган и не следва отговорността да се носи от един от членовете му
за сметка на останалите. На последно място оспорва се и начисляването на
лихва, като се твърди, че не следвало жалбоподателите да понасят вреда от
бездействието на органите, които са извършили частична ревизия едва на
13.03.2023 г., при положение че са имали информация за наличието на влязло в
сила ЕР на НЕЛК, с което е намален процентът ТНР от 80 на 60 много по-рано във
времето, твърди се злонамереност при действията на ревизиращите органи, като са
забавили образуването на ревизионното производство. С тези доводи, развити в
жалбата, в проведеното на 12.09.2023 г. открито съдебно заседание в хода по
същество на делото, чрез процесуалния им представител адв. К. Д., оспорващите
искат от съда да отменени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе
и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в същото териториално поделение. Претендират и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът в производството - директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез пълномощника
си по делото гл. юрисконсулт Цв. Р., в проведеното открито съдебно заседание в
хода по същество на делото и в представени писмени бележки, оспорва жалбата
като недоказана и неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална
законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане,
както и съответствие на същите с материалноправните разпоредби на закона. Посочва,
че съгласно
установената трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВАС отмененото
незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законовото основание за изплащане на
социалната пенсия за инвалидност според определения процент на трайно намалена
работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно
извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО. Сочи, че в
разглеждания случай е налице нарушение на Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ), като в мотивите си медицинската комисия в ТП на НОИ - Русе конкретизира,
че описаният обективен статус с децибелите, определящи намалението на слуха в
ЕР на ТЕЛК и приложената медицинска документация, не дават основание за оценка
по визираната отправна точка, като за практическа глухота от 65 до 90 децибела
се дава 60% трайно намалена работоспособност. Счита за
установени нанесените в резултат на отмененото като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на нормативните разпоредби, експертно решение вреди на
бюджета на ДОО, поради изплащане без основание на лична социална пенсия за
инвалидност, както и пряката причинно-следствена връзка между отмененото
решение на ТЕЛК и настъпилия за ДОО вредоносен резултат, като това е и
достатъчното основание за възникване на имуществената отговорност по чл.110,
ал.1, т.1, предл. последно от КСО, а тази отговорност се реализира въз основа
на ревизионен акт за начет, както е и в разглеждания случай. В тази насока се
позовава и на мотивите в потвърдителното си решение. Моли жалбата да бъде
отхвърлена, претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз
основа на събраните по делото доказателства, включително тези от административната
преписка, съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена
от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките
на преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО. Решение № 1040-17-45 от
25.04.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ – Русе, е връчено на адресатите, чрез техния процесуален представител адв. К. Д.
лично, на 25.05.2023 г. (л.3, гръб от преписката). Жалбата срещу него до АдмС -
Русе е постъпила в деловодството на ТП на НОИ – Русе на 30.05.2023 г. (л.3 от
делото). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе е издадено от
оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност,
определена с чл.117, ал.3, вр.ал.1, т.2, б.“в“ от КСО – директорът на ТП на
НОИ – Русе, пред който е било оспорено по административен ред разпореждане на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при същото териториално поделение за събиране
на суми по издаден ревизионен акт за начет. Същото е постановено в предвидената
в чл.59, ал.2 от АПК, вр.чл.117, ал.5 от КСО форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Противно на доводите
на процесуалния представител на жалбоподателите, с решението е даден отговор и
на наведените пред горестоящия орган възражения за незаконосъобразност на
оспореното пред него разпореждане.
При издаването на основание чл.110, ал.1 и ал.3 от КСО, на ревизионен акт
за начет № РМ-5-17-01320560 от 13.03.2023 г. на старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ – Русе (л.11 от преписката) и разпореждане № РО-5-17-01329657 от
28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото
териториално поделение на НОИ (л.10 от преписката), не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Случаят касае извънпланова частична ревизия, във връзка с отменено решение на
ТЕЛК, свързана
с изплащането на определен вид пенсия от държавното обществено осигуряване по смисъла на чл.7, ал.3, предл. второ от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г.
за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на Националния осигурителен институт (по-нататък Инструкция
№ 1 от 2015 г., съответно инструкцията), издадена от управителя на НОИ, при
упражняване на правомощията, делегирани с чл.108, ал.3 от КСО.
Ревизията е започнала след надлежно възлагане със заповед №
3Р-5-17-01316611 от 06.03.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Русе.
Ревизионният акт за начет е издаден от контролен орган в териториалното
поделение, в пределите на компетентността, вменена му от чл.110, ал.1 от КСО и
посочената по-горе заповед за възлагане на ревизия. В хода на производството са
спазени приложимите предвид спецификата на ревизията, разпоредби на
чл.чл.11-14, вр.чл.21 от Инструкция № 1/2015 г. на управителя на НОИ, като са
събрани и проверени относимите към предмета й доказателства по чл.17, ал.1 и
чл.18, ал.1 от същата инструкция. Ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560 от
13.03.2023 г. отговаря на формалните изисквания по чл.23, ал.1 от Инструкция №
1/2015 г. на управителя на НОИ. Същият е издаден в срока по чл.22, ал.2 от
инструкцията и с него са определени задължения в рамките на ревизирания период от
02.10.2017 г. до 31.07.2018 г. (10)
месеца и на ревизираните лица. Чрез връчването му и предоставяне на екземпляр
от същия, жалбоподателите са надлежно уведомени за установените при ревизията
обстоятелства, като им е дадена възможност съгласно чл.110, ал.2 от КСО, в 7-дневен
срок от връчването му да направят възражения по направените с него констатации.
Такива са постъпили на 21.03.2023 г. (л.л.13 и 14 от преписката). Съгласно
изискванията на чл.26, ал.3 и ал.4 от инструкцията контролният орган се е
произнесъл в установения 14-дневен срок по възраженията с мотивирано
заключение, като е потвърдил ревизионния акт за начет (л.15 от преписката).
Разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Русе е издадено при спазване на процедурата,
установена в чл.110, ал.2 и ал.3 от КСО и чл.26 от Инструкция № 1/2015 г. на
управителя на НОИ.
РА и разпореждането съдържат изложение на фактическите и правни основания
за издаването им. И в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания
за тяхното издаване – чл.110 от КСО, както и на част от фактическите такива.
Видно от разпоредбата на чл.110, ал.1 от КСО, актовете за начет не подлежат на
самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл.23, ал.1 от Инструкция №
1/2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл.23, ал.2, т.2 от
инструкцията като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия.
Именно този анализ, който е неразделна част от акта, със съдържание, определено
в чл.23, ал.4 от инструкцията, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното
заключение на контролния орган (чл.26, ал.3 и ал.4 от инструкцията), изпълняват
функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл.110, ал.3 от КСО. В
случая са спазени нормативните изисквания, като към ревизионния акт за начет е
съставен и анализ (л.12 от преписката), който съдържа подробни фактически основания за постановяване на РА и издаденото въз
основа на него разпореждане, потвърдено с оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Русе. Такава конструкция е допустима,
предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на
административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в
административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ.
Посочено е, че с
разпореждане № 67 от 04.11.2011 на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе,
на Петра Симеонова Д. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по
чл.90а от КСО (л.22 от преписката). При редовно преосвидетелстване, от Д. е било
представено експертно решение № 3990 от
05.12.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, с
което е освидетелствана и е определена
80% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 26.07.2005
г. и срок на инвалидизиране - 01.12.2020 г. (л.л.23 и 24 от преписката). С
разпореждане № 47 от 24.01.2018 г., считано
от 02.10.2017 г. на лицето е била
отпусната лична социална пенсия за инвалидност съгласно разпоредбите на чл.90а
от КСО в размер на 120.98 лева със срок до 01.12.2020 г. (л.26 от
преписката). С решение № 086 от 12.01.2018 г. медицинска комисия при ТП на НОИ - Русе не
потвърждава горепосоченото експертно решение относно оценката на неработоспособността,
конкретно се сочи, че се обжалва процента на ТНР по част 3, раздел 1, т.2.3.2
със следния мотив: описаният обективен статус в ЕР на ТЕЛК и приложената
медицинска документация не дават основание за оценка по визираната точка, поради
което е било образувано административно производство по реда на чл.112 от
Закона за здравето (л.25 от преписката). Специализиран състав на НЕЛК по
неврологични и УНГ болести след преглед на представените документи със свое ЕР № 0714 от 31.05.2018 г. отменя ЕР №
3990 от 05.12.2017 г. по оценка на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност 60% (л.27
от преписката).
Действително в РА за
начет, анализа към него, мотивираното заключение по възражението срещу
констатациите в РА и в постановеното, въз основа на РА разпореждане не се
съдържа посочване на нормативните разпоредби, които ТЕЛК за общи заболявания
първи състав при УМБАЛ - Русе е нарушил постановявайки експертно решение № 3990
от 05.12.2017 г., отменено впоследствие от НЕЛК с нейно ЕР № 0714 от 31.05.2018
г. по отношение на оценката на работоспособността като е определен краен
процент - 60% ТНР по НМЕ/2010 за общо заболяване. Също така и към издадения РА
за начет контролния орган има задължението да приложи справки за произхода на
начета, в които се посочват нарушението
на нормативната уредба, в резултат на което е причинена щетата на държавното
обществено осигуряване, кога е причинена щетата, размерът на главницата,
начислената лихва и общият размер на задължението. Анализът към ревизионния акт за начет също
следва да съдържа направените фактически и правни
изводи и основанията за тях относно спазване на относимите нормативни
разпоредби, нарушенията и пропуските, допуснати от ревизираното лице, както
и оценка на изпълнението на задължителни предписания, дадени от контролен орган
при предходни ревизии (чл.23, ал.2, т.1, ал.3 и ал.4 от инструкцията). Този пропуск обаче е саниран в
производството по обжалване на разпореждане № РО-5-17-01329657
от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
– Русе по административен ред, като на основание чл.97, ал.1, изр.2 от АПК,
когато органът отхвърли жалбата мотивите за това решение се смятат за част от
мотивите на административния акт. В случая в мотивите на оспореното в
настоящото производство
решение № 1040-17-45 от 25.04.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ –
Русе, горестоящият орган изрично е посочил като нарушени
разпоредбите на чл.62 и чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза,
вр.част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към същата наредба, в приложимата редакция,
действаща от 27.06.2017 г., при определянето на увреждането и степента на
трайно намалена работоспособност, като за отговорни за възстановяване на
нанесените на ДОО от неправомерно изплатената социална пенсия за инвалидност на
лицето са приети двама от лекарите /другите двама са починали към датата на
извършване на ревизията/, членове на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ –
Русе, постановили експертно решение № 3990 от 05.12.2017 г., с което е
освидетелствано лицето и му е определена 80% трайно намалена работоспособност
по част III, раздел I, т.2.3.2 от приложение № 1 към Наредбата за
медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от
27.06.2017 г.
Поради това следва да се приеме, че ревизионен акт за начет №
РМ-5-17-01320560 от 13.03.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Русе и разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Русе, съдържат мотиви –
фактически и правни основания за издаването им, в съответствие с изискването на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
В хода на проведеното ревизионно производство по издаване на процесния
ревизионен акт за начет и постановеното въз основа на него разпореждане за
събиране на установените с него суми - размер на причинената щета, в т.ч. главница
и лихва по чл.113 от КСО, начислена до датата на съставяне на ревизионния акт
за начет включително, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила като са спазени всички съществени изисквания
на относимите разпоредби от КСО, НМЕ и Инструкция № 1/2015
г. на управителя на НОИ.
От изброените по-горе документи, предхождащи издаването на разпореждането
на събиране на суми по издадения ревизионен акт за начет, за ревизираните лица
е станало достатъчно ясно, с оглед изложените фактически обстоятелства, че се
дължи възстановяване на суми - главница и лихва за причинени от тях щети на ДОО
от неправилно извършени осигурителни разходи – изплащане на социална пенсия за
инвалидност на лице въз основа на постановено от тях експертно решение, което е
отменено впоследствие като незаконосъобразно в частта му за оценка на ТНР, като
е бил определен процент ТНР в нарушение на нормативните разпоредби по част III, раздел I, т.2.3.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г., вместо по част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г.
Съдът намира, че обжалваният административен акт и потвърденото с него
разпореждане са издадени в съответствие и с материалноправните разпоредби на
закона.
По делото е установено, а и тези факти не се оспорват от страните, че с разпореждане № 67
от 04.11.2011 на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе, на Петра Симеонова
Д. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО (л.22 от
преписката).
При редовно
преосвидетелстване, от Д. е било представено експертно решение № 3990 от 05.12.2017
г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, с което е
освидетелствана и е определена 80% трайно намалена работоспособност с дата на
инвалидизиране - 26.07.2005 г. и срок на инвалидизиране - 01.12.2020 г. В ЕР е отразено: слухова загуба в децибели
на дясно ухо 77.00, а за ляво ухо - 66.25. Заради намаления слух е направен
опит за слухопротезиране - без ефект. ТЕЛК първи състав определя 80% трайно
намалена работоспособност, свързани с нарушение в провеждането на звука и
невросензорна загуба на слуха след преглед, съобразявайки и факта, че
намалението на слуха е придружено и от увреждане на говора (л.л.23 и 24 от
преписката).
С разпореждане № 47
от 24.01.2018 г., считано от 02.10.2017 г. на лицето е била отпусната лична
социална пенсия за инвалидност, съгласно разпоредбите на чл.90а от КСО в размер
на 120.98 лева със срок до 01.12.2020г. (л.26 от преписката).
С решение № 086 от 12.01.2018 г., медицинска
комисия при ТИ на НОИ - Русе не потвърждава горепосоченото експертно решение
относно оценката на неработоспособността, конкретно се сочи, че се обжалва
процента на ТНР по част 3, раздел 1, т.2.3.2 със следния мотив: описаният
обективен статус в ЕР на ТЕЛК и приложената медицинска документация не дават
основание за оценка по визираната точка, като в част 3, раздел 1, точка 2.2 от
НМЕ, действаща от 27.06.2017 г., за практическа
глухота от 65 до 90 децибела се дава 60% трайно намалена работоспособност,
поради което е
било образувано административно производство по реда на чл.112 от Закона за
здравето (л.25 от преписката).
Специализиран състав
на НЕЛК по неврологични и УНГ болести след преглед на представените документи,
със свое ЕР № 0714 от 31.05.2018 г. отменя ЕР № 3990 от 05.12.2017 г. по оценка
на работоспособността и определя краен
процент трайно намалена работоспособност 60%. Мотивите за експертното
решение са: по повод намаление на слуха и забавяне на развитието на говора е
установено намаление на слуха през 1997 г. Слухопротезирането е неуспешно.
Видно от представените аудиометрични изследвания на слуха от МБАЛ Русе, се
касае за двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен
на практическа глухота. Съгласно ч.З, p.1, т.2.2 - 60% ТНР
без корекция на КПД. Говорните нарушения касаят логопед и следва да се приложи
рехабилитация (л.27 от преписката).
С решение № 1309/021
от 18.07.2018 г., медицинска комисия при ТП на НОИ - Русе потвърждава оценката
на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане в посоченото ЕР на
НЕЛК № 0714 от 31.05.2018 г. (л.28 от преписката).
Съгласно разпоредбата на чл.90а, ал.1 от КСО
социална пенсия за инвалидност се определя на лица, навършили 16-годишна
възраст с повече от 71 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане.
С писмо вх. № 1049-17-258 от 21.12.2018 г., д-р И.Д.,
починала на 01.08.2021 г., председател на ТЕЛК общи заболявания първи състав
при УМБАЛ Русе, чрез адв. К. Д. уведомява, че членовете на ТЕЛК Общи
заболявания първи състав при УМБАЛ Русе обжалват Експертно решение № 0714 от 31.05.2018
г. на НЕЛК по неврологични и УНГ болести. По този повод е било образувано
адм.д. № 13 по описа за 2019 г. на АдмС - Русе. С определение № 11 от 22.02.2019
г. съдът оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото.
С частна жалба, посоченото определение е било обжалвано пред ВАС. С определение
№ 6673 от 07.05.2019г., ВАС оставя в сила определение № 11 от 22.02.2019 г., постановено
от АдмС - Русе по адм.д. № 13/2019 г. Налице са данни, че за посочените
обстоятелства, с писмо с изх. № 2175-17-131#2 от 01.10.2021 г. е бил уведомен началник
на отдел „Пенсии". (л.л. 29-34 от преписката).
С разпореждане № 2146-17-424 от 15.10.2021 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване е отменено разпореждане № 2146-17-250 от 28.06.2021г. и е прекратена от 02.10.2017 г. личната
социална пенсия за инвалидност в размер на 120.98 лв. на лицето П. С. Д..
Изготвена е справка с № 1046-17-202 от 20.10.2021 г. за неправилно получена
пенсия в размер на 1 290.50 лв. за периода от 02.10.2017 г. до 31.07.2018 г.
(л.л.35-37 от преписката).
На практика по делото не е налице спор относно фактите, установени в хода
на административното производство. Спорният въпрос се свежда до това дали
жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл.110, ал.3, вр.ал.1, т.1,
предл. последно от КСО вредите, причинени на бюджета на ДОО, след като
експертното решение, издадено от тях, в качеството им на членове на ТЕЛК, е
отменено от НЕЛК в частта на оценката на работоспособността и впоследствие е
определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не
се следва социална пенсия за инвалидност.
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 67 от
2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., бр.
100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), контролните органи на Националния
осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или
на осигурителите ревизионни актове за начет за
причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им.
Отговорността по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО е вид
имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното
увреждане (чл.45 от ЗЗД) и приложение по отношение на нея намират постулатите
на този институт по ЗЗД. Касае се за обективна /безвиновна/ отговорност,
възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намираща
приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен
фактически състав за реализирането й се състои от следните елементи: 1. отменен
акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от
неправомерно извършени плащания за временна/трайна неработоспособност; 3. пряка
причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата
щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл.53 от ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно. Т.е. при доказване на изброените по-горе предпоставки е
налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза /в случая двама от лекарите от състава на ТЕЛК към УМБАЛ – Русе, като за
другите двама са налице данни, че са починали/, да понесат солидарно
имуществена отговорност. Както се посочи, същата е установена по силата на
специален закон и за възникването й е без значение, че физическите лица са
действали като членове на колективен експертен орган с определени
административни правомощия. Противно на твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателите фактът, че ревизираните лица са били само двама
от лекарите в състава на ТЕЛК
за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, постановил отмененото в частта
му по оценка на работоспособността ЕР № 3990 от 05.12.2017 г., въпреки че
последният се състои от четирима специалисти не води до незаконосъобразност на
постановените в това производство актове. Както вече се посочи, отговорността
по чл.110, ал.1, т.1 от КСО за нарушаване на нормативните разпоредби и
причиняването поради това на щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни
разходи е солидарна и не подлежи на разделяне. Характерно за нея е именно това,
че кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците (чл.122, ал.1 от ЗЗД).
В конкретният случай доказателствата по делото установяват отмяната от НЕЛК
на издаденото от оспорващите лица ЕР № 3990 от 05.12.2017 г., в частта му
относно определения процент ТНР, но в жалбата и в хода на производството се
навеждат доводи, че тази отмяна не се дължи на нарушаване на нормативните
разпоредби при издаването им, каквото е изискването за реализиране на
отговорността по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО. Според процесуалния
представител на жалбоподателите, при определяне на процента ТНР, ТЕЛК, Общи
заболявания първи състав УМБАЛ Русе се е произнесъл в рамките на своята
компетентност, а разликата при поставяне на точната диагноза не би могла да се
квалифицира като нарушение на нормативните разпоредби. Според жалбоподателите,
за такива нарушения следва да се приемат нарушения на законовите изисквания,
уреждащи процедурата по издаването на актовете, съдържанието и формата им, но
не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на
собствена професионална квалификация и опит. Твърди се, че в настоящия случай членовете
на ТЕЛК са постановили решение на база всички, в т.ч. и предходни медицински
експертизи и заключения относно състоянието на лицето, при които винаги до
момента на лицето е бил определян ТНР 80%, съобразили са се с факта, че
състоянието на лицето не се повлияло от слухопротезиране и са изразили своето
експертно мнение въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината
и като израз на вътрешното си убеждение в рамките на своята компетентност. Съдът намира тези възражения за неоснователни по следните съображения.
Действително, съгласно константно възприетото в съдебната практика
разбиране, коментираната отговорност по чл.110, ал.1, т.1 от КСО възниква
единствено при отмяна на актове на МЕ поради нарушаване на нормативните
разпоредби при издаването им, като е необходимо установяването във всеки
конкретен случай на това обстоятелство. Това тълкуване съответства както на
буквалния прочит на последно цитираната норма, така и на обстоятелството, че
актовете на МЕ освен белезите на административен акт, имат и характеристиките
на експертиза/оценка на здравословното състояние на конкретно лице. Ето защо се
приема, че субективната преценка, извършвана в рамките на определените
медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете
на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която
инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги
променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на
решението.
Също така безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството
на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация,
преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние
доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията
на чл.62 и чл.63 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съответно
се приема, че постановяването на решението на ТЕЛК, без съобразяване на данните
от относимата и задължителна медицинска документация или при липсата на такава,
достигане до изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за
оценка на ТНР, както и неспазването на административнопроизводствените правила
по отношение формата и съдържанието на ЕР, се определят като нарушения на
нормативни разпоредби по издаването на решението. Такива по вида си действия на
членовете на колективния експертен орган при издаването на отменено
впоследствие ЕР, обосновават отговорността им по чл.110, ал.1, т.1 от КСО.
Същевременно тези действия следва да бъдат точно установени и посочени от
контролните органи, за да се гарантира възможността членовете на ТЕЛК/НЕЛК да
организират защитата си в производството по реализиране на имуществената им
отговорност.
В конкретния казус,
с експертно решение № 3990 от 05.12.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания първи
състав при УМБАЛ - Русе, е определена 80% трайно намалена работоспособност на
лицето, като в ЕР е отразено, че слуховата
загуба в децибели на дясно ухо е 77.00, а за ляво ухо - 66.25. Посочено е
още, че заради намаления слух е направен опит за слухопротезиране, което е било
без ефект. ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе определя 80%
трайно намалена работоспособност, свързани с нарушение в провеждането на звука
и невросензорна загуба на слуха след преглед, като е определил същия предвид
факта, че намалението на слуха е придружено и с/довело е до увреждане на говора
– по част III, раздел I, т.2.3.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г. (л.л.23 и 24 от
преписката).
Специализиран състав
на НЕЛК по неврологични и УНГ болести след преглед на представените документи
със свое ЕР № 0714 от 31.05.2018 г. отменя ЕР № 3990 от 05.12.2017 г. по оценка
на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност
60%. Мотивите за експертното решение са: по повод намаление на слуха и забавяне
на развитието на говора е установено намаление на слуха през 1997 г.
Слухопротезирането е неуспешно. Видно от представените аудиометрични изследвания
на слуха от МБАЛ Русе - слуховата загуба
в децибели на дясно ухо е 75.00, а за ляво ухо - 66.25, се касае за
двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на
практическа глухота. В ЕР на НЕЛК е посочено още, че в МЕД на лицето са приложени
аудиометрични изследвания от 01.04.2013 г., 30.08.2011 г., 19.09.2007 г.,
15.09.2005 г., при които е била установявана същата слухова загуба. Съгласно част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г. - 60% ТНР без
корекция на КПД. Прието е, че говорните нарушения касаят логопед и следва да се
приложи рехабилитация (л.27 от преписката).
Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията
на чл.62, предл. първо и чл.63, ал.1 от НМЕ, вр.част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г., както правилно и
напълно обосновано е приел и директорът на ТП на НОИ – Русе в мотивите на
оспореното в настоящото производство решение.
В конкретния случай
не се касае до експертна дейност, каквато действително би била дейността по
оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до подвеждане
на така установените вид и степен на увреждането/установената степен на трайно
намалена работоспособност -слуховата
загуба в децибели на дясно ухо е 77.00, а за ляво ухо - 66.25 под съответната
отправна точка, съгласно приложение № 1. В последния случай органите на
медицинската експертиза действат в условията на обвързана компетентност и са
длъжни да определят % на ТНР според съответната отправна точка (арг. от чл.63,
ал.1 от НМЕ и т.II от Приложение № 2). Установяването
на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалена работоспособност
представлява именно оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от НМЕ, в приложимата редакция към ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска
документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и
организма като цяло.
Текстът на разпоредбата
на чл.63, ал.1 от НМЕ,
в приложимата редакция към ДВ, бр. 51 от 2017 г., в
сила от 27.06.2017 г., гласи, че установеното
увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната
отправна точка съгласно приложение № 1. Според т.II от
Приложение № 2, констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
от приложение № 1 към чл.63, ал.1.
Съгласно относимата към
казуса част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към Наредбата за
медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от
27.06.2017 г., при наличните данни от извършените аудиометрични изследвания на
слуха на лицето са установени слуховата загуба в
децибели на дясно ухо е 77.00, а за ляво ухо - 66.25, което съгласно приложимата отправна точка следва да бъде квалифицирано като практическа
глухота – от 65 до 90 дб СЗ), за което се предвижда определяне на 60% ТНР.
В случая ТЕЛК
за общи заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе е определил, при тези данни
от аудиометрични изследвания на слуха на лицето, 80% ТНР, предвид наличието и
на говорни увреждания при лицето, както и невъзможността за подобряване на
слуха му след слухопротезиране и така е подвел наличните вид и степен на
увреждане/степен на ТНР под отправната точка по част III, раздел I, т.2.2 от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г., която гласи, че
при пълна глухота (над 90дб СЗ), придружена с увреждане или липса на говор се
определя 80% ТНР.
За да се определи,
обаче, ТНР 80% по цитираната и приложена от ТЕЛК за общи заболявания първи
състав при УМБАЛ – Русе отправна точка е необходимо на първо място да е
установена пълна глухота при лицето (над
90 дб. СЗ), което условие категорично в случая не е налице. Едва при
констатирана пълна глухота, се извършва преценка дали същата е довела или не до
говорни смущения при лицето или изобщо до липсата на говор, като ако не е
налице увреждане на говора се определя 70% ТНР (част III, раздел I, т.2.3.1 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г.), а когато пълната
глухота е довела до увреждане или липса на говор - 70% ТНР (част III, раздел I, т.2.3.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г.). Дори да е налице
увреждане на говора, то това обстоятелство в случая се явява ирелевантно при
извършване на експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от
заболяването, тъй като при лицето не е установена пълна степен на глухота, а
само степен на практическа глухота. При практическа глухота, наличието на
уреждане на говора, не се явява предпоставка за определянето на по-висок
процент ТНР, както е при установена пълна глухота.
При наличните данни от МЕД на лицето и относимата нормативна уредба
правилни и напълно обосновани се явяват съображенията на НЕЛК, с които е било
отменено ЕР
№ 3990 от 05.12.2017 г. по оценка на работоспособността и е определен краен
процент трайно намалена работоспособност 60% по част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г. Съответно ТЕЛК за общи
заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, определяйки 80% трайно намалена
работоспособност на лицето, е нарушило разпоредбите на чл.62, предл. първо и чл.63, ал.1 от НМЕ, вр.част III, раздел I, т.2.2 от приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в
приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г.
Ирелевантно е
обстоятелството, че предходните ЕР са издавани за същия процент ТНР.
Ето защо съдът
приема, че е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за
реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл.110, ал.1, т.1 от КСО.
Видно от
представената с административната преписка справка за неправилно получена пенсия,
както и от ревизионния акт за начет, и от разпорежданията на ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Русе, въз основа на отмененото в частта му на
определения процент ТНР решение на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при
УМБАЛ - Русе, на лицето Петра Симеонова Д. е била отпусната и изплащана
социална пенсия за инвалидност.
При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората
предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК -
реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за
трайна неработоспособност.
Безспорно налице е и третата предпоставка – наличие на причинно-следствена
връзка между отмененото поради нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК
и настъпилата щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е
било законово основание за изплащане на социалната пенсията за инвалидност,
според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане,
които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което
се явява щета за ДОО.
От жалбоподателите
не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното
лице, както и общият размер на тези плащания.
Оспорено е
единствено начисляването на лихва по чл.113 от КСО, като се твърди, че същото е
неоснователно и злонамерено, тъй като НОИ следвало много по-отдавна, още когато
са установили факта, че е нанесена щета на ДОО в резултат на отменено поради
нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК, да поставят началото на
производство по установяване на задължения по реда на чл.110, ал.1, т.1, предл.
посл. от КСО, вместо да товарят жалбоподателите с разноски за лихва.
Действително от
наличната по приобщената към делото административна преписка справка №
1046-17-202 от 20.10.2021 г. за неправилно получена пенсия (л.37 от преписката)
е видно, че още към този момент в ТП на НОИ – Русе са налични данни, че ЕР на
НЕЛК № 0714 от 31.05.2018 г. е влязло в сила към този момент. В относимия към
провежданото ревизионно производство подзаконов нормативен акт, обаче, няма
регламентиран срок за образуване на такова. Съгласно разпоредбата на чл.21 от Инструкция
№ 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, ревизия на органи на
медицинската експертиза във връзка с отмяна на издадени от тях актове поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им се извършва при наличие
на данни за причинена в резултат на отменените актове щета на държавното
обществено осигуряване. Ревизията се извършва по реда на чл.чл.11-14 от
инструкцията, които разпоредби не предвиждат срок за образуване на ревизионното
производство. В тази връзка, забавянето при
извършване на административни производства по КСО е ирелевантно по отношение на
начисляването на лихва върху неоснователно извършеното плащане със средства от
фондовете на ДОО.
Времето на извършване на ревизията евентуално би имало
отношение към давността досежно установените публични вземания, но в случая
липсва възражение от страна на жалбоподателите за изтекла погасителна давност
касателно установените задължения/част от тях, предвид което и по арг. на
чл.120 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
В случая правилно е
определен началният и крайният момент при изчисляване на дължимата лихва по
чл.113 от КСО. Началният момент съвпада с датата, от която е била отпусната
социалната пенсия за инвалидност по разпореждане № 47 от 24.01.2018 г. - 02.10.2017 г., съобразно
основния правен принцип лихвата по чл.113 от КСО се дължи от датата на
извършване на неоснователно плащане от средствата на ДОО. А по арг. на
чл.23, ал.1, т.7 от инструкцията, лихвата по чл.113 от КСО се начислява до
датата на съставяне на ревизионния акт за начет включително.
Предвид така изложеното съдът намира, че в разглеждания случай е осъществен
съставът на чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО и са налице условия за
ангажиране на имуществената отговорност на оспорващите - двама от членовете на ТЕЛК за общи
заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе, постановили ЕР № 3990 от 05.12.2017
г.
В развилото се административно производство по ангажирането на тази
отговорност не са допуснати нарушения, съставляващи пороци по чл.146, т.2, т.3
и т.4 от АПК. Съответно на това обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Русе, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Русе е
законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника по жалбата
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 100 лева. Както се приема
и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
юрисконсултското възнаграждение се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт, който
има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2,
ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен
институт.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, вр. чл.118,
ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Т.-С., с ЕГН **********,***
и К.П.П., с ЕГН **********,***, против решение № 1040-17-45 от 25.04.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе, с което е оставена без
уважение жалбата им и е потвърдено разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе.
ОСЪЖДА П.С.Т.-С., с ЕГН **********,*** и К.П.П., с
ЕГН **********,***, да заплатят на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: