Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 30. 09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в открито
съдебно заседание на единадесети септе***и две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.
д. № 3305 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе
предвид:
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 179, ал. 2 от З***, чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ и чл. 86 от ЗЗД от Г.М.В., ЕГН **********, чрез адвокат В.В.,
против Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М.
В исковата молба се посочва следното:
През процесния период от ***г. до ***г. Г.М. В. е работил
на длъжност „***" в *** гр. Плевен при ***- Г.д. „П.б.и з.н.н."*** ***.
Трудовата си дейност осъществява по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22 до 6 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3
от З***.
На основание чл.187 ал.1 от З*** нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в *** е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба № 8121 з -407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143. като е отпаднал с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават
чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с
приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
В съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
За процесния период от ***. е положил нощни дежурства, посочени в исковата молба.
В съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отнощението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането
на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в З***, но
за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно
и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В
конкретния случай, за периода от 22. 05. 2016г. до ***г. ищецът е положил общо 1575 часа нощен труд, който
следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 225
часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.Съобразно заплатата му,
часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за 225 часа труд му се дължи сумата
от 1809 лв.
Съд е сезиран с искане да осъди ответника Г.д.П.б.и з.н.н. да заплати на ищеца както следва:
На основание чл.178 ал.1 т. 3, вр. с чл.179 ал.1 З***
и чл.86 от ЗЗД сумата от 1943.07 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода ***. ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска , до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът
е представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва иска и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът се представлява от адв.
В.В.
– ПлАК и поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от юрк. Н. – ПлАК и
оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира,
че следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Този иск е основан на непълно и неправилно тълкуване
на З***.
В исковата си молба ищецът посочва каква е
нормалната продължителност на дневния труд, но не случайно пропуска да посочи и
да анализира съдържанието на нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно З***,
която установява 8 часова продължителност на нощния труд, полаган от работещите
на смени държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
специалния З***. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
не следва да се прилага за служители на ***, както твърди ищецът, тъй като по
отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни
с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в *** и следователно не може да намерят
приложение разпоредбите на НСОРЗ.
Приложена е
като доказателство по делото докладна
записка, придружавала проекта на Наредба № 8181з
– 592 / 25. 05. 2015 г. От нея са видни мотивите, възприети от министъра на
вътрешните работи при издаването на тази наредба. Действително, за период от 11 месеца при действието на
Наредба № 8121 з
- 407 / 11. 08. 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в *** (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с З***, който обаче предхожда процесния период.
Ищецът не обосновава и не доказва претенцията си
за заплащане на извънреден труд. За да се твърди, че е налице положен
извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително
да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки
положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от
платежните бележки. По делото няма доказателства, от които да следва изводът,
че ищецът е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно
време. Дори и да се приеме, че
преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143 е допустимо, то
това превръщане на нощните часове положен труд, установено за служителите
работещи по КТ, е с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд. Целта е
на служителите по КТ, за които е установена максимални продължителност на нощния
труд от седем часа, да се плати толкова, ако биха работили осем часа; да се
плати толкова, ако биха работили през деня и по този начин да не бъдат ощетени
за това, че са работили само седем часа през нощта. В потвърждение на тези мои
твърдения съм приложила доказателство съгласно т. 3 от отговора на исковата
молба Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Съгласно това писмо,
което е задължително предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ контрола по
спазването на трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8 ч.П ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът ши служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден тууд. Извънреден труд би
бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. “ Следователно превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено е цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод
от писмото.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд.
За работещите по трудово правоотношение
разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2,
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№
405/2011 г., ГК., IV г.о. на ВКС).
Видно от приложените като доказателство платежни
бележки ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд.
Служителите по З***, работещи на смени, какъвто е
и ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства.
Отработеното време се отчита в часове. Това отработено време при отчитането се
сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на
работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 25 ст. за всеки час нощен труд. Когато обаче той е отработил в
повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за
извънреден труд.
Отделно от труда по график при извънредни ситуации
като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които се
налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед.
Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като такъв.
Част от този труд може и да пред нощта и за тези часове се заплаща и дължимото
допълнително възнаграждение за нощен труд. За втория и третия вид е изплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд и това е видно от приложените от
ответника като доказателство платежни бележки.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради
неоснователността на главния иск, следва
да бъде отхвърлен и акцесорния.
При този изход на делото, направените от ищеца разноски остават за
негова сметка. Ищецът следва да заплати на ответника разноските
по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 179,
ал. 2 от З***, чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, и чл. 86 от ЗЗД от Г. М. В., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.В., против Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М. ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. М. В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Н.Г.Д.П.Б.И З.Н.Н.М. ***, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 600 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. М. В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените по
делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице общо в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: