Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 01.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. №
5018 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Производството
е образувано по постъпила искова молба от Ц.В.Д. против Г.Л.Д. за допускане на развод
по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Ищцата Ц.В.Д. твърди, че с ответника имат сключен граждански брак,
считано от 30.06.1985 г., като от брака си имат родени две деца, които
понастоящем са пълнолетни. Преди 15 г. ищцата заминала да работи в Г. като от
тогава съпрузите живеят разделени. Понастоящем брачната връзка между страните е
опразнена от съдържание, между тях липсват разбирателство, взаимност, доверие и
уважение. Бракът между тях съществувал само формално. Сочи, че не съществува
възможност за възстановяване на нормални съпружески отношения. Страните били в
силно влошени отношения. Не предявява претенции към ползването на семейното
жилище, намиращо се в гр. Враца. Поради изложеното моли съда да допусне развод
между страните. Моли след прекратяването на брака да продължи да носи брачното
си фамилно име – Д..
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак №
2 от 30.06.1985 г., съставен в с. П.,
общ. К., обл. Враца, Г.Л.Д. и Ц.В. К. са сключили граждански брак, като след
брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Д..
От приетото по делото уверение за регистрация
на гражданин на държава – членка на Европейския съюз се установява, че ищцата Ц.
В. Д. има регистрация за престои в Република Гърция.
По делото са приети и два броя
удостоверения за раждане на В.Г.Д., роден на 30.061987 г. и на Н.Г.Д., родена
на *** г. От същите се установява, че страните по делото са родители на
посочените лица, които към момента на устните състезания по делото са навършили
пълнолетие.
От показанията на свидетелката Н. Д.
– дъщеря на страните по делото, се установява, че от месец ноември 2002 г.
родителите й не живеят заедно, като отношенията им и преди това били
конфликтни. Понастоящем живеят разделени, като след 2002 г. са се виждали само
веднъж по повод сватбата на техния син. Свидетелката е категорична, че бракът
между страните не може да бъде заздравен.
Като основания за разстройството на
брака се навеждат трайната фактическа раздяла между съпрузите и липсата на
контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищцата и на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като
за продължителен период от време Д. се е установила да живее и работи в
чужбина, след който момент са прекъснати връзките между съпрузите.
Всеки от съпрузите е започнал
самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време
не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се
приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
Искане за произнася по въпроса за
вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът
не дължи разглеждането на този въпрос.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните имат две
общи пълнолетни деца, поради което съдът не следва да се
произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
Страните не претендират издръжка един от друг. Ищцата заявява, че не възразява семейното жилище да
се предостави за ползване от ответника, но тъй като от последния не е заявено
такова искане, съдът не следва да се произнася по този въпрос
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Видно от приетите по делото доказателства,
ищцата е променила предбрачното си фамилно име при сключването на брака, като е
направила искане след развода да запази брачното си фамилно име Д.. От приетото
по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че именно
това е брачното фамилно име на ищцата, като на осн чл. 326 ГПК и по арг. от чл.
53 СК, искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена
по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. На
основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 50,00
лв. за решаване на делото, вносими поравно от страните. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Ц.В.Д. с ЕГН: **********
и Г.Л.Д. с ЕГН: **********, сключили граждански брак на 30.06.1985 г. в с. П.,
общ. К., обл. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 2 от 30.06.1985 г., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Ц.В.Д. с ЕГН: **********
да носи брачното си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Ц.В.Д. с ЕГН: **********
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Г.Л.Д.
с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: