№ 867
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична,
Район Витоша, ул.Околовръстен път №260, чрез пълномощник адв.С.Г. З.
САК срещу Решение № 261578 от 08.12.2020г., постановено по гр.д.№
6448/2019г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* осъдителен иск
за сумата от 242.95 лв., представляваща дължими договорни такси и
за сумата от 96.00 лв., представляваща платени нотариални такси за
връчване на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, по
Договор за потребителски кредит № FL798911/02.03.2016 г., за които суми е
отхвърлено заявление по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018 г. на ВРС,
като исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, на основание чл.
415, ал.3, предл.2 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
1
съда относно неравноправност на клаузите за такси по договора за кредит.
Счита се, че извода на съда противоречи на материалноправната норма на
чл.143 от ЗЗП, както и на чл. 3, ал. 1 от Директива 93/1 З/ЕИО, съдържаща
легална дефиниция на т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на
уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит.
Сочи се, че в константната съдебна практика в съответствие и с европейската
директива се приема, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е налице, когато са налице три кумулативно установени
предпоставки: 1) всяка неиндивидуално определена уговорка във вреда на
потребителя, която 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3)
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя (легална дефиниция). В чл. 143 ЗЗП са уредени
отделни хипотези на неравноправност на клаузите в потребителския договор
(общото между тях е, че се предоставя право на търговеца едностранно и без
обективни предпоставки да изменя сключения договор).
Настоява се, че в процесния случай всички клаузи в договора и Общите
условия на „Юробанк България"АД са индивидуално уговорени, тъй като
кредитополучателят е подписал всяка страница от договора и Общите
условия на „Юробанк България"АД, приема ги и ги разбира, поради което
клаузите отговарят на изискването за добросъвестност. Същевременно
нормата на чл.2 от договора е бланкетна и по този начин Общите условия са
инкорпорирани в съдържанието на тази разпоредба. Позовава се на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, с която е предвидена възможност за
кредитора да събира от кредитополучателя такси и комисионни за
допълнителни услуги, каквито безспорно са и претендираните такси, които не
представляват такси, свързани с управлението на кредита, каквато забрана се
съдържа в нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
По отношение на претенцията за нотариални такси, се пояснява, че
същите са сторени във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост от
„Юробанк България"АД на вземането си срещу неизправния
кредитополучател, като последният следва да ги заплати и които следва да
бъдат възстановени от него на основание чл.78 от ЗЗД. Действително в чл. 33,
ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя - потребител-
кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. Съгласно
2
разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.1 и 3, обаче, в ГПР не се включват разходите по
събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за
нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Следователно нотариалните разноски не са обезщетение за забава по смисъла
на чл.33 от ЗПК. Сочи се, че плащането на тези разноски е реално
извършено, видно от приложените платежни нареждания към заявлението по
чл.417 ГПК, с което се доказва, че претендираните разходи са реално
направени, поради което са и дължими на общо основание - чл.78 от ЗЗД.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
на исковата претенция с присъждане на реализираните разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна И.Г. И. не депозира писмен
отговор.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
3
Производството по гр.дело № 6448/2019 година на Районен съд Варна е
образувано въз основа на предявени от „Юробанк България” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път” № 260 срещу И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ****,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.124, ал.2 от ГПК във
вр.чл.415, ал.3 във вр.чл.415, ал.1, точка 3 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78 от ЗЗД срещу И. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: ****.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на Договор за
потребителски кредит № FL798911/02.03.2016 г. е отпуснал на ответницата
сумата от 11082,50 лв., която следвало да бъде върната в срок до 02.03.2022 г.,
на 84 бр. погасителни вноски от по 173,21 лв. съобразно изготвения
погасителен план. В чл. 3, ал.1 от договора страните уговорили лихвен
процент по кредита съставен от 6-месечен СОФИБОР плюс фиксирана
договорна надбавка от 6,860 %.
По силата на чл. 5 и чл.2, ал.1 от договора кредитополучателят дължал
такса за разглеждане на искането за кредит от 125 лв., месечна такса от 3.50
лв. за обслужване на разплащателната сметка по кредита, както и такса за
администриране на просрочен потребителски кредит, като общо дължимите
договорни такси възлизали на 242.95 лв. Освен това във връзка с обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита ищецът претендира да му бъдат
възстановени и разходи за нотариални такси от 96 лв., включващи 72 лв. за
такса за връчване на нотариална покана, 6 лв. – справка за адрес и 18 лв. –
такса за нотариална заверка на подпис.
Сочи се, че от 02.08.2017 г. ответницата трайно преустановила
обслужването на кредита, поради което на основание чл. 14, ал.5 от договора
същият станал предсрочно изискуем, за което ищецът уведомил ответницата с
нотариална покана връчена по реда на чл. 47 от ГПК по постоянния и
настоящ адрес, както и по месторабота на 30.03.2019 г. на адрес *****
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Г. И. не е депозирала
отговор на исковата молба; не е изразила и становище по същество на спора.
Липсва спор между страните, а и от приетите по делото писмени
4
доказателства и заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, породено от Договор за потребителски кредит №
FL798911/02.03.2016г., по силата на който дружеството ищец е отпуснало на
заемателя-ответник И. Г. И. сумата от 11082.50 лв. Кредитополучателят е
поел насрещното задължение да върне сумата ведно с възнаградителна лихва,
уговорена в чл. 3, ал.1 в размер, формиран от референтен лихвен процент,
определен от сбора на 6-месечен СОФИБОР и фиксирана лихвена надбавка в
размер на 6.860 %. ГЛП по отпуснатия кредит е 12.45 %.
В чл. 5 страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща на
банката следните такси и комисиони: 1) такса за разглеждане на искане за
кредит в размер на 125 лв.; 2) месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3.50 лв.; 3) такса за
администриране на просрочен кредит в размер от 4 лв. до 15 лв. По
отношение на третата такса с разпоредбата на чл.8, ал.2 от договора е
предвидено, че при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита Банката има право да начисли такса за
администриране на просрочен кредит, която служи за покриване на
административните разходи, свързани с извършваните от кредитора действия
по събиране на изискуемите просрочени плащания по договора –
включително, но не само – телефонни обаждания, изпращане на
напомнителни писма и др.
Установено в хода на исковото производство е, че в отношенията между
страните е настъпила уговорената в чл. 14, ал. 5 от договора предсрочна
изискуемост на кредита поради неплащане на повече от една погасителна
вноска за главница или лихва, считано от датата на получаване на
уведомлението от ответницата – 30.03.2019 г., връчено по месторабота, с
което по делото е доказана основателността на предявените искове за
предсрочно изискуема главница, договорна възнаградителна лихва за периода
02.08.2017г. до 19.11.2018г. и мораторна лихва върху главното вземане. Въз
основа на изготвеното по делото и неоспорено заключение на изслушаната
ССчЕ е доказан размера на предявените искове за претендираната главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава в плащането на главното
задължение.
5
Съдът е преценил за недължими като противоречащи на нормите на
чл.10а, ал.1 и ал.2, чл.16 и чл.33, ал.1 от ЗПК вземанията за такси по чл.5 от
договора и за разходи за нотариални такси, съотв. като неоснователни
исковете за посочените вземния са отхвърлени изцяло.
Въззивната жалба е частично основателна.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не.
Уговарянето на възнаграждението за предложени от кредитора
допълнителни услуги противоречи на ограниченията за събиране на такси и
комисионни за действия, свързани с основната престация (чл. 10а, ал. 2 ЗПК),
независимо че услугата е представена преди самото кредитиране, доколкото
таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит предхожда
сключването на договора. Същевременно разпоредбата на чл.16 от ЗПК
вменява на банката задължението да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за разглеждане на
искането за кредит практически прехвърля върху самия длъжник финансовата
тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, вменени с нормата на чл. 16 от ЗПК и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. В този смисъл
съглашението за заплащане на такса за разглеждане на искане за кредит в
размер на 125 лева е нищожно поради противоречие с добрите нрави и
справедливостта (чл.21 от ЗПК) и посочената като такса сума не следва да
бъде признавана за дължима от страна на ответника.
Разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на кредитодателя
да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, само ако са свързани с
договора за потребителски кредит. Затова вземането за месечна такса за
обслужване на разплащателна сметка не противоречи на императивни правни
норми и се дължи от кредитополучателя. Доколкото ответникът не оспорва
дължимостта на таксата за претендирания период от 02.08.2017г. до
04.12.2018г., уточнена по размер с молба вх. № 41064 от 07.06.2019г., а
6
размерът на установената от вещото лице сума, начислена от банката и
дължима от ответника по перо такси надвишава претендирания размер, то
като дължима и неплатена от кредитополучателя следва да бъде присъдена
сумата от 58.95 лева, представляваща общ сбор на месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка за претендирания период. Като
основателен и доказан в съответната част искът следва да бъде уважен.
Съгласно договора за кредит и предвиденото в чл.8, ал.2 от същия
условие, а именно : наличие на забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи такса за
администриране на просрочен кредит, определена по размер в зависимост от
броя на дните в просрочие. Банката изрично е посочила, че таксата служи за
покриване на разходи за телефонни обаждания, изпращане на напомнителни
писма и други подобни дейности по събиране на просрочените плащания.
Следователно макар и наименована такса, сумата има характер на такава за
разноски, произтичащи от конкретни действия по събиране на просрочените
вземания. Доказателства за извършени действия от предвидените в
съглашението не са ангажирани от ищеца, поради което и не следва да се
присъждат. Като неоснователен и недоказан искът в съответната част следва
да бъде отхвърлен.
Представените с исковата молба (л.53-55) счетоводни документи
удостоверят реално извършени от ищцовата банка разходи в общ размер от
96 лева за връчване на неизправния длъжник на уведомление за обявяване на
цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо (чл.60, ал.2 от ЗКИ).
Реализирането им е в резултат на недобросъвестното поведение на длъжника,
изразяващо се в нарушаване на задължението да заплаща в срок и размер,
съгласно условията на договора за кредит, месечните погасителни вноски.
Доколкото сумата не произтича от дейността на банката по администриране и
мониторинг на кредита, т.е. от неговото управление, а е резултат от
неизправността на кредитополучателя, то искането за репарарането й е
основателно, при което като основателен и доказан в тази част искът следва
да бъде уважен.
Постановеното от исковия съд решение в съответната част относно
месечните такси за обслужване на разплащателната сметка на
7
кредитополучателя- ответник в размер на 58.95 лева и относно сторените
разноски за платени нотариални такси за връчване на уведомлението за
настъпила предсрочна изискуемост в размер на 96 лева, следва да бъде
отменено и постановен акт по същество на спора в съответствие с
установеното по-горе.
По разноските :
С оглед резултата от спора въззиваемата следва да заплати на
въззивника още 209.16 лева - сторени от него разноски пред исковия съд и
22.86 лева – за въззивното производство.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261578 от 08.12.2020г., постановено по гр.д.№
6448/2019г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* осъдителен иск
за сумата от 58.95 лева, представляваща дължими договорни такси за
обслужване на разплащателната сметка на кредитополучателя и
за сумата от 96.00 лв., представляваща платени нотариални такси за
връчване на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, по
Договор за потребителски кредит № FL798911/02.03.2016 г., за които суми е
отхвърлено заявление по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018 г. на ВРС,
като исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, на основание чл.
415, ал.3, предл.2 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Г. И. , ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260
сумата от 58.95 лева, представляваща дължими договорни такси за
обслужване на разплащателната сметка на кредитополучателя и
сумата от 96 лв., представляваща платени нотариални такси за връчване
8
на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, по Договор за
потребителски кредит № FL798911/02.03.2016 г., за които суми е отхвърлено
заявление по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018 г. на ВРС, като исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, на основание чл. 415, ал.3,
предл.2 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Г. И. ЕГН ********** с адрес: **** да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 още
209.16 лева - разноски пред исковия съд и 22.86 лева – за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9