ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 02.10.2017г.
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
разгледа докладваното от съдията гр.д. №257/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, е сезиран с искова молба вх.№ 3731/11.04.2017г. от В.С.С. против „Д.ч.м.н.ф. и С.р.с. чрез неговия Председател“ с петитум: да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцата обезщетение в размер общо на 1 000 000лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за моралните вредите, които и били нанесени от „длъжностни лица на СРС-съдии, председател, деловодители и полицейската охрана,както и инспектор и деловодител в ИВСС,м.н.п. в тяхното служебно качество“,по повод на работата и като адвокат.
С разпореждане от 26.04.2017г. исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности,включително с прецизиране на ответниците и цената на всеки иск/в отделните пунктове са посочени цени на исковете, както следва: 100 000, 100 000,200 000,100 000,200 000, 100 000,100 000,50 000, 50 000,50 000 и 100 000 лв., докато в петитума е посочено „в размер общо на 1 000 000лв.“, „ солидарно“./
С молба вх.№ 5399/02.06.2017г. ищцата е посочила“ служители от инспектората към В.,част от администрацията на държавен орган,които се назначават чрез сложен механизъм по неясни за мене правила и критерии са избрани за такива…“ като от целия абзац се налага извода,че ищцата смята непосредствено виновните за увреждането служители за контролирани от В. .Посочва като ответници също „министрите на правосъдието лично,но действащи от името и за сметка на първия ответник“/т.е. държавата според текста на исковата молба/,а също и „т.н. съдебна охрана, изпълняваща наредба на министър на правосъдието“.
СРС е депозирал писмен отговор вх.№ 6727/14.07.2017г., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.Твърди,че ответницата не е отстранила нередовностите на исковата молба.
Държавата,представлявана от М.на ф. е депозирала писмен отговор вх.№ 6764/17.07.2017г., с който прави възражение за местна подсъдност на осн.чл.105 ГПК,тъй като адресите на ответниците са в гр. София и всеки от исковете е с цена над 25 000 лв.Ето защо моли делото да бъде изпратено по подсъдност на СГС на осн.чл.105 вр. Чл.119, ал.3 ГПК.Наред с това оспорва иска като недопустим и неоснователен.Посочва,че исковата молба е нередовна и нередовностите не са отстранени съгласно указанията.
Министърът на правосъдието е депозирал отговор вх.№ 6953/24.07.2017г.,с който оспорва исковата молба като нередовна и исковете като недопустими,тъй като пасивно легитимиран ответник е Главна дирекция „Охрана“,която е самостоятелно юридическо лице съгласно чл.392, ал.2 ЗСВ.Иска прекратяване на производството.
Висшият съдебен съвет е депозирал отговор вх.№ 8688/29.09.2017г., с който оспорва исковете срещу В. като процесуално недопустими.Излага довода,че съгласно чл.41 от ЗСВ Инспекторатът към В. е юридическо лице със седалище ***,различно от В..На второ място, В. не носи отговорност за действия и бездействия на съдиите,тъй като не е в трудови или служебни правоотношения със страната.Аргументира се с т.6 от ТР № 3/ 2005г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2004г.При евентуалност е направено възражение за неподсъдност на делото на СОС предвид разпоредбите на чл.105 и сл. от ГПК.
Съдът споделя становището н.М.н.п.М.н. финансите и процесуалния представител на В. ,че делото следва да бъде прекратено по отношение на Държавата, представлявана от М. на ф., по отношение н.М.н.п. ,както и по отношение на Висшия съдебен съвет,поради липса на процесуална легитимация.Описаните в исковата молба увреждащи ищцата действия и бездействия са извършени от длъжностни лица, които не са в трудови или служебни правоотношения с МФ,респ.МП и В., поради което не може да бъде ангажирана отговорността за вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД по отношение на тях. Министърът на финансите е направил възражение за местна подсъдност като точка първа от отговора на исковата молба, но съдът не следва да изпрати делото в тази му част на местно компетентния съд-СГС, а да извърши проверка за допустимостта на иска съгласно чл.130 ГПК служебно,тъй като процесуалната легитимация на ответника е абсолютна процесуална предпоставка. По отношение на В. делото също следва да бъде прекратено от настоящия съд поради липса на процесуална легитимация, по реда на чл.130 ГПК.
Исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено по отношение на исковете, основани на действия и бездействия на съдии в СРС и ръководството на този съд, служители на Главна дирекция „Охрана“,служители на Инспектората при В. и министри на правосъдието през 2012 и 2016г. поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба.С уточнителната молба вх.№ 5399/02.06.2017г. ищцата, въпреки продължаването на срока за отстраняване на нередовностите с един месец, не е изпълнила указанията , а именно: не е конкретизирала цената на всеки отделен иск в рамките на общия размер, а е изказала съждение:“общият размер на неимуществените вреди, посочен в исковата молба, чийто аритметично сборуване изглежда сгрешен, е фиктивно възприятие.Цената на всеки иск е самостоятелно предявен.В първото по делото заседание ще направя изявление, което ще запишете в протокола“. Съгласно чл.127,ал.1 т.3 от ГПК ищецът трябва да посочи цената на иска в самата искова молба.Това е задължителен реквизит и липсата му не може да бъде компенсирана с изявления в първото по делото заседание, както предлага ищцата,тъй като ответниците не биха могли да реализират защитата си в срока по чл.131 ГПК.В случая не е налице хипотезата на чл.70,ал.3 ГПК, при която се допуска съдът служебно да определи приблизителна цена на иска, ако оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска.Всички предявени искове са за неимуществени вреди и определянето на размера им е обусловено изключително от субективната преценка на ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ искова молба вх.№ 3731/11.04.2017г.,ведно с „уточнение“ на исковата молба вх.№5399/02.06.2017г. от В.С.С. против Д.ч.М.н.ф.М.н.п. и против В. с. с., с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за обезщетения за неимуществени вреди ,причинени от противозаконни действия и бездействия на съдии, служители в ИВСС, служители на „Съдебна охрана“, БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима на осн.чл.130 ГПК вр.чл.392,ал.2 ЗСВ ,чл.41 ЗСВ и чл.16,ал.1 ЗСВ,ВРЪЩА исковата молба ведно с приложенията към нея и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №257/2017г. на СОС в тази му част.
ОСТАВЯ искова молба вх.№ 3731/11.04.2017г.,ведно с „уточнение“ на исковата молба вх.№ 5399/02.06.2017г. от В.С.С. против С.р.с. чрез неговия Председател, за обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД поради неправомерни действия и бездействия на съдии и на административния ръководител на съда , както и против М.н.п. относно бездействия на министри, изпълнявали длъжността през 2012 и 2016г. БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, ВРЪЩА исковата молба ведно с приложенията към нея и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 257/2017г. на СОС на осн.чл.129,ал.3 вр.чл.127,ал.1,т.3 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия: