№ 11
гр. София , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир И. Василев
Членове:Калина К. Анастасова
Иван Г. Киримов
при участието на секретаря ДОНКА М. ШУЛЕВА
като разгледа докладваното от Иван Г. Киримов Въззивно гражданско дело
№ 20201100509745 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 137993 от 02.07.2020 г., постановено по гр. д. № 75041/2019 г. на СРС,
162 състав, e отхвърлен предявеният от „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 411 от КЗ срещу ЗАД „А.Б.” АД за заплащане на сумата от 923,06 лева –
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетеие за застрахователно
събитие по щета при ищеца № 44012131909735/29.03.2019 г., настъпило на 26.03.2019 г. в
гр. София в резултат на виновно противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. С решението ищецът е осъден на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 460 лева съдебни разноски.
Срещу постановено решение е постъпила въззивна жалба, в срок, от ищеца „ДЗИ –
О.З.” ЕАД. Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като
жалбоподателят счита, че при установена по делото фактическа обстановка неправилно
първоинстнационният съд приел, че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца. Излага собствен анализ на приетите по
делото доказателства. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
ново, с което предявеният иск да се уважи в цялост. Претендира и разноските за двете
съдебни инстанции.
В срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна ЗАД „А.Б.“ АД. Изложени са доводи за неоснователност на въззивната жалба, тъй
1
като първоинстанционното решение е правилно, постановено при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че събраните в хода на съдебното дирене
пред първоинстнационния съд доказателства установяват, че вина за настъпване на ПТП има
застрахования при ищеца водач. Поддържа възражение за необосновано завишен размер на
претенцията на ищеца. При така изложеното моли подадената жалба да бъде оставена без
уважение, първоинстанционното решение потвърдено в цялост. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията
в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по
чл. 236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр.
второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е
установяване на фактите относно механизма на настъпилото ПТП. По наличието на другите
предпоставки за отговорността на ответника като застраховател по задължителна
застраховка гражданска отговорност на участвало в процесното ПТП МПС – лек автомобил
„Шкода“, с рег. № ********* и за възникване на регресното право на ищеца като
застраховател по имуществена застраховка „Каско +“ на МПС – лек автомобил „Волво“, с
рег. № ********* увредено при същото ПТП на 26.03.2019 г., в гр. София и за вида на
вредите, поради липсата на оплаквания от страните, въззивният съд е обвързан от приетото
от първоинстанционния съд, че предпоставките за това са налице. Спорен е въпросът чие
противоправно и виновно поведение е причина за настъпване на процесното ПТП.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 26.03.2019 г., носещ
подписи на двамата водачи на МПС, участвали в същото, неоспорен от страните, съгласно
който на 26.03.2019 г. в 17,45 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Овча Купел“ и бул.
„Цар Борис III“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода“, с рег. № *********
управляван от П.С. и лек автомобил „Волво“, с рег. № ********* управляван от Е.К.. На
схемата за ПТП в протокола двата автомобила са отразени намиращи се успоредно един до
друг, с движение в една посока, но в различни ленти, без да е отразено къде и как е
настъпил удар помежду им. Посочени са щета за лек автомобил „Шкода“ – калник – броня и
2
дръжка на врата, а за лек автомобил „Волво“ – преден калник, врата предна и задна и заден
калник.
Разпитан по делото св. Е.К. е заявил, че лек автомобил „Шкода“ е бил много плътно до
неговия автомобил, а в същото време пътят му напред е бил преграден от насрещно
движещи се автомобили, които са маневрирали за ляв завой. Сочи, че в дясно от лек
автомобил „Шкода“ е имало достатъчно място за маневриране/заобикаляне. Сочи, че
водачът на лек автомобил „Шкода“ му е отрязал пътя. Твърди, че не се е отклонявал вдясно,
а в същото време водачът на лек автомобил „Шкода“ е кривнал и се засекли. Сочи, че ударът
е настъпил в самото кръстовище, близко до трамвайната линия на трамвай № 5, която върви
от кв. Княжево надолу към центъра на София. Сочи, че на светофара е бил спрял на
трамвайната линия, а в неговата лента за движение няма втора лента, има една лента и
втората е върху трамвайната линия, като на булеварда няма знаци от колко ленти се състои.
Твърди, че не е извършвал никаква маневра, освен направо.
Разпитан по делото св. П.С., сочи, че се е движел по платното, което е маркирано като
платно за движени в посока направо, за да пресече бул. „Цар Борис III”, като в ляво от него
по трамвайните релси е имало колона от автомобили. Сочи, че при движение направо, в
ляво от него се е намирал черен джип Волво, който се е движел успоредно с него и в някакъв
момент се е опитал да го избута от платното за движение. Сочи, че не е правил чупки на
ляво и на дясно. Сочи, че водачът на лек автомобил „Волво“ тръгнал към него, Селнички
подал звуков сигнал с клаксон, но К. не се преместил и го ударил в преден ляв калник и
вратата. Твърди, че не е кривнал вляво към другия автомобил, а че К. се отклонил леко в
дясно към него и го ударил. Сочи, че ударът е настъпил в локалното платно от негова
страна, тоест там където велоалеята е била до него преди навлизането в кръстовището на
бул. „Цар Борис III“
С приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице е
посочило относно механизма на ПТП, че при движение на лек автомобил „Шкода“, рег. №
********* по бул. „Овча купел“ и на кръстовището с бул. „Цар Борис III“, водачът
предприел маневра за смяна на пътните ленти, като не пропуснал и реализирал ПТП с
попътно движещ се от ляво лек автомобил „Волво ХЦ 60“, рег. № ********* КН. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че поддържа заключението. Сочи, че е възможно и двамата
водачи да са направили частично движение, единият в ляво, другият в дясно и щетите биха
били идентични.
Съдът приема, че от обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност събрани по делото
доказателства не може да бъде установен по категоричен начин механизмът на процесното
ПТП. Не следва да бъдат кредитирани показанията и на двамата свидетели, доколкото са
противоречиви по отношение на механизма на процесното ПТП и не се подкрепят от
никакъв обективен доказателствен материал. В същото време и двамата свидетели са
заинтересовани от изхода на настоящото производство, като съдът намира, че с така
3
депозираните показания целят да извлекат изгоден за себе си краен съдебен акт.
Не следва да бъда кредитирано и заключението на вещото лице, доколкото съгласно
същото при движение на лек автомобил „Шкода“, рег. № ********* по бул. „Овча купел“ и
на кръстовището с бул. „Цар Борис III“, водачът предприел маневра за смяна на пътните
ленти, като не пропуснал и реализирал ПТП с попътно движещ се от ляво лек автомобил
„Волво ХЦ 60“, рег. № ********* КН. Същото не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал и за настоящата инстанция остава необоснован и неясен изводът
на вещото лице, че водачът на лек автомобил „Шкода“, рег. № ********* предприел
маневра за смяна на пътните ленти, доколкото данни за подобна маневра изобщо липсват по
делото.
При така изложеното настоящата инстанция намира, че делото следва да бъде решено
при съобразяване с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
както и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. По делото безспорно се установи, че на 26.03.2019 г. в 17,45
часа на кръстовището на бул. „Овча купел“ и бул „Цар Борис III” e настъпило ПТП между
лек автомобил „Шкода“, рег. № *********, управляван от П.С. и лек автомобил „Волво“, с
рег. № ********* управляван от Е.К.. В същото време по делото не са ангажирани
безспорни доказателства от ищеца, от които да бъде направен единствен и категоричен
извод, че настъпилото ПТП се дължи на противоправно поведение на П.С., доколкото
показанията на свидетеля К. и заключението по АТЕ не бяха кредитирани от настоящата
инстанция. Не се съдържа информация за този правнозначим въпрос и в ангажираното от
ищеца писмено доказателство, а именно - двустранен протокол за ПТП /л. 7 гръб/, доколкото
в него е отразено единствено, че процесните автомобили са се движили в една посока, но в
различни ленти и липсват данни относно самия механизъм на
ПТП. При така изложеното настоящият състав на въззивния съд
счита, че събраните доказателства, не установяват по начин, покриващ стандарта на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, а именно без съмнение, механизма на описаното ПТП и по точно вследствие
на чии действия е настъпило същото, довело до щетата, която е станала основание за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди на Е.К..
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски във въззивното производство има въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ АД, от която е
направено съответно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като са
представени доказателства за действителното му заплащане /л. 27 от СГС/. Ето защо в полза
на ЗАД „А.Б.” АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Поради гореизложеното, съдът,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137993 от 02.07.2020 г. по гр. дело № 75041/2019 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-и състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК*********, сумата от 360 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5