Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети декември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 7 080/2017 г., докладвано
от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Г.М.О.
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД следните суми:
1. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД):
- 55 110,86 евро главница по договор за кредит от 02.06.2008 г. плюс законната лихва от 07.06.2017
г. до окончателното изплащане;
- 21 206,19
евро възнаградителна лихва за периода 20.04.2012 г.-06.06.2017 г.;
- 2 781,44
евро наказателна лихва за периода 20.04.2012 г.-06.06.2017 г.;
-
433,88 евро такси и разноски по кредита.
2. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 3 282,64 лева разноски по делото и 200,00
лева юрисконсултско възнаграждение. „Б.Д.“ ЕАД е с адрес ***. Г.О. е с адрес
във Великобритания, 43 D.C., L. G., ****.
[2] Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[3] Ако ответникът подаде
въззивна жалба срещу решението, с която обжалва изцяло решението, с нея той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 555,52 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва частично решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При
неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната. Съобщението до ответника за
решението да се счита за редовно връчено по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] В искова молба от 07.06.2017 г. „Б.Д.“ ЕАД
(ДСК) е заявила, че на 02.06.2008 г. е сключила договор за кредит с Г.О. за
77 824,00 евро. Ответникът е усвоил сумата по договора за кредит.
[5] На 20.04.2012 г. Г.О. е
престанал да заплаща погасителни вноски. Оттогава до подаването на исковата
молба той не е бил заплатил 62 вноски. Затова с исковата молба ДСК обявява
предсрочната изискуемост на кредита и моли съда да осъди Г.О. да ú
заплати:
-
55 110,86 евро главница по договор за кредит от 02.06.2008 г.
плюс законната лихва от 07.06.2017 г. до окончателното изплащане;
- 21 206,19
евро възнаградителна лихва за периода 20.04.2012 г.-06.06.2017 г.;
-
2 781,44 евро наказателна лихва за периода 20.04.2012 г.-06.06.2017 г.;
- 433,88 евро такси и разноски по кредита (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[6] Г.О. не е подал писмен отговор и не е оспорил предявения иск.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Не се спори, че:
1. на 02.06.2008 г. ДСК и Г.О. са
сключили валиден договор за кредит, по който ДСК е предоставила на Г.О.
77 824,00 евро в заем;
2. на 20.04.2012 г. Г.О. е преустановил
плащанията по заема и до 07.06.2012 г. не е бил заплатил 62 вноски;
3. не се спори, че по този заем Г.О. дължи на ДСК: 55 110,86 евро главница; 21 206,19
евро възнаградителна лихва за периода 20.04.2012 г.-06.06.2017 г.;
2 781,44 евро наказателна лихва за периода 20.04.2012 г.-06.06.2017 г.;
433,88 евро такси и разноски.
[8] ДСК е заплатила 3 111,04 лева
държавна такса (л. 96) и 171,60 лева за преводи (л. 126, 151а и 209). Тя е била
представлявана и от юрисконсулт. Г.О. не е направил разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[9] ДСК е предявила иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Искът е
основателен.
1. По иска по чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[10]
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума,
заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси
изпълнение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
[11]
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1.
наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да
е заемодател, а ответникът заемополучател;
2.
ищецът да е предал парите на ответника;
3.
ответникът да не е заплатил на ищеца главница, възнаградителна и наказателна
лихва, такси и разноски.
[12]
Съдът установи, че между ищеца и ответника е бил налице валиден договор за
заем, по който ищецът е бил заемател, а ответникът заемополучател, като ищецът
е предал на ответника парите по заема. Ответникът не е върнал на ищеца парите.
Налице са предпоставките за уважаване на иска. Затова съдът осъжда Г.О. да
заплати на ДСК търсените суми.
2. По разноските
[13]
ДСК търси разноски. Тя е направила такива за 3 282,64 лева.
[14]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда Г.О. да заплати на
ДСК 3 282,64 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия: