Решение по дело №27367/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6927
Дата: 3 май 2023 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20221110127367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6927
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. И.А
като разгледа докладваното от Е. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110127367 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К.“ срещу „М..
Ищецът К.“ е предявил против „М. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми във връзка с Договор № 16/01.06.2016 г. за изкупуване и продажба на сурово
прясно мляко:
-сумата от 448,20 лева - неплатен остатък по фактура №**********/06.08.2020г. на
обща стойност 6448,20 лева, ведно със законна лихва от 22.03.2022г. до окончателно
изплащане на задължението и мораторна лихва в обща размер на 504,81 лева за периода от
07.08.2020г. до 21.03.2022г.;
-сумата от 6774,90 лева - неплатено задължение по фактура
№**********/14.09.2020г., ведно със законна лихва от 22.03.2022г. до окончателно
изплащане на задължението и сумата от 1040,70 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 21.03.2022г.;
-сумата от 2158,20 лева - неплатено задължение по фактура
№**********/30.09.2020г., ведно със законна лихва от 22.03.2022г. до окончателно
изплащане на задължението и сумата от 321,93 лева - мораторна лихва за периода от
01.10.2020г. до 21.03.2022г.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са били в трайни търговски отношения във
връзка със сключен между страните Договор № 16/01.06.2016г. за изкупуване на сурово
краве мляко, по който ищецът се е задължил да продава на ответното дружество сурово
прясно мляко срещу задължението на ответника да заплаща уговорена в договора цена.
Ищецът изпълнявал точно задълженията си по договора, но ответникът не е заплатил
1
напълно сумите по три фактури.
Посочва, че по издадена фактура №**********/06.08.2020г. на обща стойност
5373,50лв. без ДДС - или 6448,20лв. с ДДС, ответникът е извършил три частични плащания
от по 2000 лв. всяко, съответно - на 31.03.2021г., на 26.04.2021г. и на 12.05.2021г., при което
незаплатена е останала сумата от 448,20 лв. с ДДС.
Твърди, че по фактура №**********/14.09.2020г. на обща стойност 5645,75лв. без
ДДС - или 6774,90лв. с ДДС ответникът не е извършвал плащания, поради което ищецът
претендира цялата сума по фактурата.
Твърди, че по фактура №**********/30.09.2020г. на обща стойност 1798,50лв. без
ДДС - или 2158,20лв. с ДДС ответникът не е извършвал плащания, поради което ищецът
претендира цялата сума по фактурата.
Поради това претендира от ответника вземания по неплатени фактури в общ размер
на 9381,30 лв. с ДДС.
Посочва, че двете спорещи страни са включили посочените фактури в дневниците за
продажби, респективно - в дневниците за покупка по ЗДДС, като ответникът е упражнил
правото си на данъчен кредит за съответния период. Всяка от дължимите суми следвало да
бъде заплащана в деня на издаване на всяка една от фактурите, доколкото няма изрична
договорка между страните за нещо различно. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
считано от датата, следваща тази, посочена във фактурата, поради което претендира и
мораторна лихва.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че е сключил с ищеца Договор
№16/01.06.2016 г. за изкупуване на сурово краве мляко. Посочва обаче, че цената за
физически литър сурово прясно краве мляко по договора, е 0,45 лв./физ. литър с включен
ДДС в нея, защото в договора не е уговорено, че цената е без ДДС, а на основание
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, когато при доставка не е изрично уговорено, че данъкът
се дължи поотделно, той е включен в договорената цена. Поради това твърди, че
договорената цена за физически литър мляко без включен ДДС е 0,375 лв./физ. литър без
включен ДДС. Твърди, че по време на действие на договора ищецът е фактурирал суровото
мляко на цена от 0,55 лв./физ.литър без ДДС или 0,66 лв./физ.литър е вкл. ДДС, значително
над уговорените цени. Твърди, че за периода 25.08.2016г. - 30.09.2020г. ищцовата
кооперация е продала на ответника общо 442596 литра мляко, за което ответникът е
следвало да заплати по уговорени в договора цени сумата от 199168,20 лв. с включен ДДС, а
е заплатил за периода на ищцовата кооперация общо 281873,10 лв. Поради това посочва, че
не само не се дължат посочените в исковата молба парични суми на ищеца, но и че е
надплатил на ответника сумата от 82704,90 лв.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
2
С оглед процесуалното поведение на страните съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните по делото е бил
сключен Договор №16/01.06.2016 г. за изкупуване и продажба на сурово прясно мляко, по
който ищецът бил продавач, а ответникът - купувач на сурово прясно краве мляко, както и
че по процесиите фактури №**********/06.08.2020г., №**********/14.09.2020г. и
№**********/30.09.2020г. к.“ е продала и доставила на ответника посочените във фактурите
количества мляко.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: Договор №16/01.06.2016 г. за изкупуване и продажба на сурово
прясно мляко и фактури №**********/06.08.2020г., №**********/14.09.2020г. и
№**********/30.09.2020г.
Видно от съдържанието на самите фактури, количеството прясно мляко, доставено от
ищеца на ответника, е на цена 0,55 лева на литър.
Видно от съдържанието на процесния Договор № 16/01.06.2016г., представен от
ответника и неоспорен от ищеца, в чл. IV.1 и чл. IV.2 е предвидена цена на сурово мляко –
0,45 лева на литър, като в зависимост от търсенето и предлагането на пазара при
необходимост се прави корекция на базовата цена, която се отразява в анекс, подписан от
двете страни.
Съгласно чл. IV.3 от договора –заплащането на изкупеното краве мляко се извършва:
авансово – от 20-то до 25-то число на текущия месец, и окончателно от 10-то до 15-то число
на следващия месец.
Съгласно заключението на ССЕ:
От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставената информация
се установи, че процесиите фактури с №**********/06.08.2020г., №**********/14.09.2020г„
№**********/30.09.2020г. са осчетоводени, както следва: за заприходяване на добива на
сурово краве мляко:
Количество сурово мляко - литри Цена на придобиване Стойност
3270 0,39 1 275,30
11465 0,39 4 471,35
10970 0,39 4 278,30
Дебит сметка 3032 Готова продукция
Кредит сметка 6112 Разходи за основната дейност
За извършената продажба на сурово краве мляко:
Факт.№ 3107/30.09.2020г., количество сурово мляко – 3270 литра, продажна цена без
ДДС 0,55 лева, стойност с ДДС - 2 158,20 лева;
Факт. № 3094/14.09.2020г., количество сурово мляко – 10265 литра, продажна цена
без ДДС 0,55 лева, стойност с ДДС - 6 774,90 лева;
3
Факт. № 3082/06.08.2020г., количество сурово мляко - 9770, продажна цена без ДДС
0,55 лева, стойност с ДДС - 6 448,20 лева.
При проверката се установи, че процесните фактури са включени в дневника за
продажби и подадени със справка декларация в ТД на НАП, както следва: фактура №
3107/30.09.2020г. в дневника за продажби за месец септември 2020г. и в справка –
декларация от 14.10.2020г.; фактура № 3094/14.09.2020г., в дневника за продажби за месец
септември 2020г. и в справка декларация от 14.10.2020г., фактура № 3082/06.08.2020г. в
дневника за продажби за месец август 2020г. и в справка – декларация от 11.09.2020г.
От извършената проверка в счетоводството на ответника и предоставената
информация се установи, че процесиите фактури с №**********/06.08.2020г.,
№**********/14.09.2020г., №**********/30.09.2020г. са осчетоводени, както следва:
Дебит сметка 3021 Склад основни материали Дебит сметка 4531 Начислен ДДС за
покупките Кредит сметка 4011 Доставчици
Аналитична партида К.“
При проверката се установи, че процесиите фактури са включени в дневника за
покупките и подадени със справка декларация в ТД на НАП, както следва: фактура №
3107/30.09.2020г. в дневник за покупки за месец септември 2020г. и справка декларация от
14.10.2020г.; фактура № 3094/14.09.2020г. в дневника за покупки за месец септември 2020г.
и справка – декларация от 14.10.2020г.; фактура № 3082/ 06.08.2020г., в дневника за
покупки за месец август 2020г. и справка – декларация от 14.09.2020г.
От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставената информация
се установи, че са налице първични счетоводни документи, удостоверяващи плащането от
ответника на процесните суми, както следва:
-с платежно нареждане от 01.04.2021г. е платена сума 490,10 лева по фактура №
3078/2020г. и сума в размер на 1509,90 лева по фактура № 3082/2020г. с наредител/вносител
М. И.;
-с вносна бележка от 26.04.2021г. е платена сума в размер на 2000,00 лева по фактура
№ 3082/2020г. по фактура № 3082/2020г. с наредител/вносител Г.;
-с вносна бележка от 11.05.2021г. е платена сума в размер на 2 000,00 лева по
фактура № 3082/2020г. с наредител/вносител Г..
Част от извършеното плащане на 01.04.2021г. - 490,10 лв. е отнесена към фактура
№3078/2020г., която не е процесна.
От извършената проверка в счетоводството на ответника и предоставената
информация се установи, че са налице първични счетоводни документи, удостоверяващи
плащането от ответника по процесните фактури.
Документите, удостоверяващи плащането, са следните:
-с платежно нареждане от 01.04.2021г. е платена сума в размер на 2000,00 лева по
фактура № 3082/2020г. с наредител/вносител М. И.;
4
-с вносна бележка от 26.04.2021г. е платена сума в размер на 2 000,00 лева по
фактура № 3082/2020г. с наредител/вносител Г.;
-с вносна бележка от 11.05.2021г. е платена сума в размер на 2 000,00 лева по фактура
№ 3082/2020г. с наредител/вносител Г.;
-с ПКО №3089/06.08.2020г. е отразено плащане в размер на 4 000,00 лева по
фактура № 3082/2020г. с наредител/вносител В..
От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставената информация
се установи, че непогасените задължения на „М. към К.“ по процесиите фактури, съгласно
първичните счетоводни документи и счетоводните регистри, е в размер на 9 871,40 лв.,
както следва:
По фактура № 3107/30.09.2020г. на стойност 2 158,20 лева, от които неплатени - 2
158,20лева;
По фактура № 3094/14.09.2020г. на стойност 6 774.90 лева, от които неплатени 6
774,90 лева;
По фактура № 3082/06.08.2020г. на стойност 6 448,20 лева платена обща сума
5509,90 лева, от която 1509,90 лева платена на 01.04.2021г., 2000 лева платена на
26.04.2021г. и 2000 лева платена на 11.05.2021г.; остатък за плащане – 938,30 лева.
Вещото лице сочи стойност на всички процесни фактури - 15 381,30 лева, от
които платени 5509,90 лева и остатък 9871,40 лева.
От извършената проверка в счетоводството на ответника и предоставената
информация се установи, че непогасените задължения на „М. към К.“ по процесиите
фактури, съгласно първичните счетоводни документи и счетоводните регистри, е в размер
на 5 381,30 лв., както следва:
По фактура № 3107/30.09.2020г. на стойност 2 158,20 лева, от които неплатени
2158,20 лева;
По фактура № 3094/14.09.2020г. на стойност 6 774,90 лева, от които неплатени 6
774,90 лева.
По фактура № 3082/06.08.2020г. на стойност 6 448,20 лева, във връзка са която
фактура са осчетоводени следните плащания – 2000 лева, платени на дата 01.04.2021г., 2000
лева платени на 26.04.2021г., 2000 лева, платени на 11.05.2021г. и 4000 лева, платени на
06.08.2020г.
Обща неплатена сума по процесните фактури – 5 381,30 лева.
От направените изчисления се установи, че законната лихва върху всяко едно от
просрочените задължения по процесиите фактури до 22.03.2022г.(датата на подаване на
исковата молба) е в размер на 1 915,77 лв., като вещото лице е посочило размера на
законната лихва върху всяка от главниците и в частност закъснелите плащания в табличен
вид:
По факт.3107/30.09.2020г. с главница 2158,20 лева, мораторна лихва за периода от
5
01.10.2020г. до 21.03.2022г. - 321,93лева;
По факт. № 3094/14.09.2020г. с главница 6774,90 лева, мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 21.03.2022г. - 1 040,70 лева;
По фактура № 3082/06.08.2020г. с главница 6448,20 лева за периода от 07.08.2020г. до
31.03.2021г. - 424,51 лева, главница 4938,30 лева за периода от 01.04.2021г. до
25.04.2021г. - 34,29 лева, главница 2938,30 лева за периода от 26.04.2021г. до 10.05.2021г. -
12,24 лева и главница 938,30 лева за периода от 11.05.2021г. до 21.03.2022г. - 82,10 лева или
обща мораторна лихва 1 915,77 лева.
От извършената проверка в счетоводствата на К.“ и на „М. се установи, че по
процесиите фактури счетоводството е водено редовно. Спазени са изискванията на
Националните счетоводни стандарти и издадените нормативни актове.
Съдът кредитира заключението на ССЕ, като съобрази, че вещото лице е отговорило
в пълнота на поставените въпроси.
При така даденото заключение, на първо място съдът приема за безспорно
установено, че продажната уговорена цена на прясното мляко, доставено от ищеца до
ответника по процесните фактури, е 0,55 лева без ДДС на литър, като доколкото ответникът
е осчетоводил всички фактури и ги е включил в дневника за покупки за съответния месец и
в справката декларация по ЗДДС, то последният е признал задълженията си по тях и то при
посочената във фактурите цена. Обстоятелството, че в сключения между страните основен
договор е предвидена различна по-ниска цена, като за промяната й е предвидено да бъде
сключван анекс, по никакъв начин не води до извод, че цената на процесното количество
прясно мляко по трите релевантни фактури следва да се изчислява по цената по основния
договор. Самият факт, че фактурите, издадени от ищеца за доставената от него продукция,
са осчетоводени от ответника, сочат, че за конкретното прясно мляко, уговорената цена, с
която страните са се съгласили, е именно 0,55 лева без ДДС.
Въз основа на така приетото заключение на ССЕ, съдът прие за безспорно
установено, че задълженията на ответника по фактура № 3107/30.09.2020г. на стойност
2158,20 лева и фактура № 3094/14.09.2020г. на стойност 6774,90 лева, не са били заплатени
от ответника.
Спорен е въпросът относно дължимата главница по фактура № 3082/06.08.2020г.,
която е на обща стойност 6448,20 лева.
От извлечението по банковата сметка на ищеца, а и от заключението на вещото лице
се установява, че на дата 11.05.2021г. и на 26.04.2021г. са били извършени две плащания от
страна на ответника по тази фактура, всяко в размер на по 2000 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ в счетоводството на ответника и на
ищеца е отразено още едно плащане във връзка с тази фактура по платежно нареждане от
01.04.2021г. на стойност 2000 лева, като част от тази сума, а именно сумата от 1509,90 лева е
осчетоводена от ищеца като заплатена сума по процесната фактура, а с част от плащането, а
именно сумата от 490,10 лева ищецът е погасил задължение на ответника по фактура №
6
3078/2020г., която не е предмет на настоящото дело.
Във връзка с това плащане, извършено от страна на ответника с платежно нареждане
от 01.04.2021г. съдът намира следното:
Доколкото от заключението на ССЕ се установява, че плащането, извършено от
ответника на 01.04.2021г. в размер на 2000 лева, е било насочено към погасяване на част от
задължението по фактура № 3082/2020г., то съдът приема, че тази сума следва да се отнесе
именно към тази фактура. С оглед на това съдът счита, че ответникът във връзка с фактура
№ 3082/2020г. е погасил задължения в общ размер на 6000 лева /три пъти по 2000 лева/, като
непогасени са останали задълженията в размер на 448,20 лева.
Що се отнася до заключението на вещото лице по ССЕ, в частта, в която вещото лице
сочи осчетоводяване на ПКО № 3089/06.08.2020г. за сумата от 4000 лева по фактура №
3082/2020г., съдът не счита, че само въз основа на осчетоводяването на този приходен касов
орден от ответника, следва да бъде прието за доказано извършането на това плащане във
връзка с фактура № 3082/2020г.
На първо място, съдът съобрази, че такова плащане не е отразено в счетоводството на
ищеца, като последният оспорва да е извършено такова. По делото от страна на ответника не
е представен визирания ПКО, като само осчетоводяването му, не е достатъчно за съда да
бъде прието, че такова плащане е действително извършено. Тук съдът поставя и въпроса –
поради каква причина е осчетоводена сума от ответника в размер на 2000 лева във връзка с
фактура № 3082/2020г. по ПКО, а не по РКО, при условие, че се касае не за приход на тази
сума, а за разход на ответника. В тази насока съдът също така съобрази, че ПКО по начина,
по който е осчетоводен, явно е издаден от ответника, но удостоверява изгодни за него
факти. С оглед на това, и при условие, че ищецът оспорва подобно плащане да е било
извършено от страна на ответника, като липсват други обективни доказателства, които да го
доказват, съдът не прие за безспорно доказан факта на извършено плащане от страна на
ответника в размер на 2000 лева на дата 06.08.2020г., което да е било извършено от
ответника по сметка на ищеца във връзка с фактура № 3082/2020г.
С горните доводи, съдът прие за безспорно установено, че ответникът дължи
заплащане на следните суми във връзка с доставеното прясно мляко от ищеца по
процесните фактури, а именно: сумата от 2158,20 лева по фактура № 3107/30.09.2020г.,
сумата от 6774,90 лева по фактура № 3094/14.09.2020г. и сумата от 448,20 лева по фактура
№ 3082/06.08.2020г.
С оглед на горното искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ следва да бъде
уважен изцяло.
По иска с равно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от отразеното във процесните фактури, в тях е предвиден падеж за плащането
на стойността им – датата на издаване на самата фактура.
Така, падежът на фактура № 3082/06.08.2020г. е датата на издаване, падежът на
фактура № 3094/14.09.2020г. е датата на издаване и падежът на фактура № 3107/30.09.2020г.
7
е датата на издаване.
Доколкото фактура № 3094 и фактура № 3107 не са заплатени изцяло, то ответникът
дължи лихва за забава, считано от изпадането му в забава, което е станало с изтичането на
падежа по всяка от фактурите. Така, във връзка със задължението си по фактура №
3094/14.09.2020. ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2020г. Съгласно заключението на
ССЕ мораторната лихва върху главницата от 6774,90 лева за периода от 15.09.2020г. до
21.03.2022г. е в размер на 1040,70 лева, каквато сума се претендира от ищеца.
Във връзка със задължението си по фактура № 3107/30.09.2020г. на стойност 2158,20
лева, ответникът е изпаднал в забава считано от 01.10.2020г. Съгласно заключението на ССЕ
лихвата за забава върху тази главница за периода от 01.10.2020г. до 21.03.2022г. е 321,93
лева, каквато сума се претендира от ищеца.
Във връзка със задължението си по фактура № 3082/06.08.2020г. на стойност 6448,20
лева ответникът е изпаднал в забава считано от 07.08.2020г. От тази фактура има извършени
три плащания по 2000 лева, осъществени на следните дати: 2000 лева на 01.04.2021г., 2000
лева на 26.04.2021г. и 2000 лева на 11.05.2021г.
При така извършените плащания, вещото лице сочи общо задължение за мораторна
лихва по тази фактура за релевантния период от 07.08.2020г. до 21.03.2022г. – 581,85 лева.
Доколкото ищецът претендира по-ниска мораторна лихва в размер на 504,81 лева във връзка
със задълженията по тази фактура, то в тази част претенцията му следва да бъде уважена
изцяло.
С оглед на изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва следните разноски: 474,95 лева – ДТ; 1140 лева – адвокатско
възнаграждение и 400 лева – депозит за ССЕ.
От така внесената ДТ, дължима се явява общата сума от 454,95 лева, от които сумата
от 449,95 лева за образуване на делото и 5,00 лева за издаване на обезпечителна заповед във
връзка с допуснатото обезпечение /за сумата от 5 лева липсват доказателства да е внесена
отделно/. Т.е., ищецът е внесъл 20,00 лева повече ДТ, които няма пречка при поискване да
му бъдат възстановени. В тежест на ответника, обаче, следва да бъдат възложени само
дължимите суми за ДТ и такса за обезпечителна заповед, а именно общата сума от 454,95
лева.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и сумата от 400 лева – разноски за
възнаграждение за вещо лице и сумата от 1140 лева – адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Общият размер на разноските, които следва да заплати ответника в полза на ищеца,
са 1994,95 лева.
8
Така мотивиран съдът:

РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „В.”,
местност „Б. № 117, да заплати на К.” с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: с. Г.,
общ. П., по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
сумата от 9381,30 лева, представляваща цена на доставено прясно мляко по Договор №
16/01.06.2016г. за изкупуване на сурово краве мляко, сключен между страните, която сума
включва следните задължения: сумата от 448,20 лева - неплатен остатък по
№**********/06.08.2020г. на обща стойност 6448,20 лева, сумата от 6774,90 лева -
неплатено задължение по фактура №**********/14.09.2020г., и сумата от 2158,20 лева -
неплатено задължение по фактура №**********/30.09.2020г., ведно със законна лихва от
22.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „М. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „В.”,
местност „Б. № 117, да заплати на К.” с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: с. Г.,
общ. П., по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1867,44 лева,
представляваща мораторна лихва върху неплатените задължения във връзка с фактура
№**********/06.08.2020г., фактура №**********/14.09.2020г. и фактура
№**********/30.09.2020г., дължима за периода от 07.08.2020г. до 21.03.2022г., включваща
следните суми: сумата от 504,81 лева – мораторна лихва върху неплатените задължения по
№**********/06.08.2020г. за периода от 07.08.2020г. до 21.03.2022г., сумата от 1040,70 лева
- мораторна лихва върху неплатените задължения по фактура № №**********/14.09.2020г.
за периода от 15.09.2020г. до 21.03.2022г. и сумата от 321,93 лева - мораторна лихва върху
неплатените задължения по фактура № **********/30.09.2020г. за периода от 01.10.2020г.
до 21.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., жк. „В.”, местност „б. № 117, да заплати на К.” с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: с. Г., общ. П., сумата от 1994,95 лева - разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9