Р Е
Ш Е Н
И Е №
260356
10.03.2021г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от с.Ф.Рабчева в.гр.д.№ 3123/ 2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба
на „Терра лизинг“ ООД – гр.София чрез адв.Б.П., САК против Решение № 2649/
27.07.2020г. постановено поп гр.д.№ 12880/ 2018г. по описа на Районен съд –
Пловдив- II гр.с., с което е прието за установено, че сключеният между З.Д.Д. ***
и „Терра Кредит“ ООД – гр.София Договор за паричен заем № *********/
18.07.2016г. е недействителен, като дружеството е осъдено да заплати на ищеца
сумата 943,50 лв, представляваща получена без основание сума по недействителен
договор, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба – 07.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и да заплати по сметка
на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата 100 лева, както и 210 лв ,
представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица, както
и на адв.Д.Б. сумата 480 лв на основане чл.38, ал.2 ЗА. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявените
искове.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата страна З.Д.Д. чрез адв.Д.Б., оспорва жалбата
като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 и сл ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът
З.Д.Д., чрез проц.си представител адв.Д.Б. сезирал съда с обективно съединени
искове по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.26 , ал.1 и чл.22 ЗПК за признаване
недействителност на сключен между него и ответното дружество договор за
потребителски кредит от 18.07.2016г., както и поради това осъждане ответника
връщане на получена без основание сума в размер на 943,50 лева на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва. Наведени са нарушения на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.19 ЗПК относно включена в погасителния план
застрахователна вноска, без наличие на такава договорена в договора за кредит;
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК поради размера на шрифта по-малък от 12;
недействителност на ДК на основание чл.11 ал.1, т.9 и т.10 и т.11 ЗПК поради липса на посочване на общо
дължимата сума по кредита, както и липса на яснота относно размера на възнаградителната лихва и на ГПР,
условията за прилагане на договорения лихвен процент, както и липса на
посочване в погасителния план на разпределението на вноските на дължимите по договора суми за главницата,
възнаградителната лихва и ГПР.
С
обжалваното решение съдът е отчел действащите редакции на разпоредбите на чл.9,
ал.1 и
чл.10, ал.1, т.10 ЗПК, като е констатирал въпреки посочените в договора
размер на ГПР от 49,17 % и общият размер на всички плащания, че не е налице
яснота относно това какво включва ГПР и неговите конкретни параметри поотделно;
установено е също чрез нарочна СТЕ нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК
поради размера на шрифта на процесния договор, за който е установено, че е под
12, съответно с размер на шрифта – 9. Въз основа на тези установени факти по
делото, съдът е намерил възражението за нищожност на договора за основателно,
съответно основателност и на иска за недействителност на процесния ДПК.
Предявеният иск осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е уважен като основателен
след установяване факта на плащане от страна на ищеца на сумата 2 143,50
лв, след което е приложена правната последица на чл.22 ЗПК относно дължимостта
от страна на потребителя само на чистата стойност на кредита, в случая на сумата
1 200 лв, поради което и осъдителният иск явяващ се основателен за сумата
в размер на 943,50 лв, ведно със законната лихва.
С въззивната жалба обжалваното решение се
счита за неправилно и необосновано поради липса на яснота у жалбоподателя как е
формирана сумата по осъдителния диспозитив, поради което същото се счита за
постановено в нарушение на материалния закон.
Изявлението на жалбоподателя за липса на яснота относно осъдителния
диспозитив на обжалваното решение не съответства на последващото изложение по
жалбата - видно от последният абзац на
същата се налага изводът, че у жалбоподателя е налице яснота относно състава на
процесната сума, предмет на осъдителния диспозитив, а именно общ размер
заплатен кредит от 1 348,50 лв, от които 1 200 лв главница , 148,50
лв – възнаградителна лихва и 795 лв – общ размер на застрахователна
премия.
Неоснователни са доводите, свързани с оспорване на постановеното
решение по отношение на размера на
подлежащата на връщане сума по недействителния договор, като се настоява, че
платените застрахователни премии не подлежат на връщане от ответника, тъй като
кредитът бил застрахован, кредитополучателят дал своето съгласие, налице е
сертификат за застраховане, като по застрахователния договор ответникът
действал като застрахователен посредник, в седмичния погасителен план била
включена застрахователна премия от 26,50 лв с общ размер на застрахователната
премия в размер на 795 лв; прави се
възражение, че недействителността на договора за кредит не прави автоматично
недействителността на договора за застраховка.
В
тази насока следва да се отбележи, че съобразно изричната разпоредба на чл.11,
ал.1, т.19 от ЗПК необходимо съдържание на ДПК е уреждане на въпроса относно
„изискуемите застраховки, ако има такива“. В конкретния случай от трудно
разчитимия по делото ДПК / с размер на
шрифта 9, аналогичен на размера на шрифта на въззивната жалба/, не се
установява включено в съдържанието уреден въпроса, подлежащ на договаряне,
относно изискуеми вид и размер на застрахователна премия, като част от
изискуемото законово съдържание на договора за ПК. Отделно от това
съотношението между чистата стойност на кредита / 1200 лв/ и общият размер на
застрахователна премия/ 795 лв/ показва, че стойността на последната оскъпява
значително кредита, тъй като надвишава повече от половината от чистата му
стойност. Застрахователната премия няма как да не бъде включена в общите
разходи по кредита , след като се включва в част от дължимите суми по кредита
като задължения, вкл. в погасителния план, както е в конкретния случай. Този
въпрос е уреден и изрично със Закона с разпоредбата на пар.1, т.1 ДР на ЗПК в
съдържанието на легалната дефиниция на нормата, включваща в „общи разходи по
кредита за потребителя“ застрахователните премии. Видът и размерът на
последните се определя от кредитора, във възможностите на който е преценката
относно степента на оскъпяване на кредита, независимо от качеството му на
посредник в последващите правоотношения, свързани със процеса на застраховане.
С оглед на това неотносими се намират последващите възражения на жалбоподателя
относно вида на конкретната застраховка по процесното заемно
правоотношение, доводът, основан на
разпоредбата на чл.382, ал.1 КЗ, както и възражението, че сумите по
застрахователните премии не били постъпили в патримониума на дружеството и няма как последното да ги
върне. Правилно е отбелязването на жалбоподателя относно тълкуването на правната
уредба на застраховката за обезпечаване на заем да показва, че същата се
сключва изцяло в полза на кредитополучателя.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
На
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 360 лв с ДДС
съобразно чл.9, ал.1 НМРАВ.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 2649/ 27.07.2020г. постановено поп гр.д.№ 12880/ 2018г. по
описа на Районен съд – Пловдив- II гр.с.
Осъжда
„Терра лизинг“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат Д.Б.,*** сумата 360 лв
/ триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: