Р Е Ш Е Н И Е
№ 1489
02.12.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, ХX състав
на първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Гергана
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХД № 3355 по описа за
2019 година
Производството е образувано
по повод жалба на К.Д.К. с ЕГН:**********, депозирана чрез адвокат И. от АК-Сливен, срещу Наказателно постановление № 19-0769-003316/05.07.2019 г.,
издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за
нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
С жалбата се сочи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че в
хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения без да се
конкретизират какви точно, като освен това и твърдяното административно
нарушение не било установено по несъмнен начин. С оглед на всичко това, се иска
отмяна на атакувания акт.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства
посредством разпит на свидетели и отново моли за отмяна на атакувания акт, а
при условията на евентуалност, моли за изменение на атакуваното наказателно
постановление в насока намаляне размера на наложените административни наказания.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката, се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(видно от самото наказателно постановление на л. 6 – то е връчено на
жалбоподателя на 18.07.2019 г., а жалбата е депозирана по пощата на 23.07.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На
16.06.2019 г. жалбоподателят К. управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с рег.№ ***** в посока от гр.Созопол
към гр.Сливен, като на задната седалка на МПС се возила св.А.. Заедно с тях бил
и св.Й., който управлявал друг мотоциклет. Регистрационната табела на
управляваното МПС от К. била поставена на механизъм, който позволявал да се
прибере плътно към седалката по начин да не позволява на страничен наблюдател
да възприеме номера на МПС, както било и в конкретния случай. Прибирайки се по
пътя, решили да спрат на бензиностанция Еко в гр.Бургас, на бул.“Тодор
Александров“, което и направили около 17,55 часа. В това време на въпросната
бензиностанция били свидетелите А.И., П.П. и С.Т., които, като полицейски
служители, изпълнявали служебните си задължения във връзка с друг случай. Свидетелите
П., Т. и И. констатирали, че и двата мотоциклета - на жалбоподателя и на св.Й.,
били с табели с регистрационни номера, поставени по такъв начин, а именно
прибрани навътре и нагоре под задната част на мотора, че да не може да се видят
номерата им. Констатирайки това, свидетелите отишли при двамата водачи, като
св.П. пристъпил към проверка на жалбоподателя. Когато отишъл до мотора,
управляван от К., св.П. констатирал обаче, че табелата с регистрационния номер
била поставена по начин, по който трябва да бъде поставена от компетентните
органи, като жалбоподателят отричал да е правил каквито и да е манипулации и да
е въздействал върху нея. Св.П. изгледал записа от камерата, монтирана на
бензиностанцията, и констатирал, че при захождане на мотора да паркира на
бензиностанцията, возещата се отзад на управлявания от К. мотоциклет -св.А., изправила надолу с ръка
регистрационната табела, за да застане по начина, по който трябва да бъде. С
оглед на своите констатации, св.П. съставил на К. АУАН с бланков номер №333832
от 16.06.2019 г., в който описал своите констатации, като посочил, че К.
управлявал собствения му мотоциклет, на който регистрационният номер не бил
поставен на определеното място, а бил скрит под седалката с механизъм с панта,
което било квалифицирано като нарушение на чл.140 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя. На последния бил предявен
АУАН, като разписвайки го, написал като възражения следното: „Не съм съгласен с
горепосоченото, номерът на мотоциклета е поставен на видно място, което при
проверка се установи, както и че номера на мотоциклета няма панта. Свидетелка
на ситуацията е моята спътница Яница Атанасова.“
Сезиран
с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем НП № 19-0769-003316/05.07.2019 г., с
което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, инкорпорирани в показанията на
свидетелите П., Т. и Г., разпитани от настоящият състав. Съдът ги кредитира
изцяло, тъй като същите са констатирали обстоятелствата при изпълнение на
техните служебните функции, а, освен това, се подкрепят и от останалия
доказателствен материал, включително и от записа от охранителната камера на
бензиностанцията. От него ясно се вижда, как при захождане да паркира на
бензиностанцията, управляваният от жалбоподателя мотоциклет отначало е с табелата
с регистрационния номер, поставена така, че да не може да се вижда, а именно
прибрана навътре и нагоре към задната част на МПС, а впоследствие, возещата се
отзад св.Атанасова, с ръка изправя табелата с регистрационния номер надолу, за
да застане в позиция, в която следва да бъде. Показанията на разпитаните
свидетели – Й. и А. се кредитират частично, тъй като те са пристрастни с оглед
отношенията си с жалбоподателя. Освен това, те се и оборват от останалия
доказателствен материал. Двамата свидетели действително не отричат, че въпросния
ден са били с К. на соченото в АУАН място, но категорично отричат
регистрационната табела на управляваното от него МПС да е била манипулирана и
местена по сочения от полицейските служители начин.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът
счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица
Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр. Бургас, която към датата
на нарушението е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва
да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се
спори, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с рег.№ *****, безспорно е
моторно превозно средство, както и че бул. „Тодор Александров“ в гр. Бургас е
път, отворен за обществено ползване, по смисъла на закона. К. оспорва обаче да
е управлявал посоченото МПС с регистрационен номер, който да не е бил поставен
на определеното за целта място.
Съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства за всяко регистрирано
превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. Съгласно алинея
пета на същата разпоредба, табелите с регистрационен номер се закрепват отпред
и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на
превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера. В случая управлявания от
жалбоподателя мотоциклет е имал табела с регистрационен номер, но както съдът
прие за безспорно установено, тя е била монтирана върху подвижна панта,
позволяваща й да се мести. С оглед на това, непосредствено преди проверката от
полицейските служители, както и последните са констатирали, К. е управлявал МПС
с табела с регистрационен номер, прибрана навътре и нагоре към задната част на
мотора, така, че да не може да се види номера от страничен наблюдател.
Следователно, макар и закрепена отзад на МПС, табелата с регистрационния номер
не е била поставена по посочения в закона начин, тъй като е била поставена на
подвижна панта, позволяваща да бъде прибирана назад към седалката, по който
начин видимостта към табелата е била ограничена. С тези действия съдът намира,
че е изпълнен състава на соченото административно нарушение, поради което и
възраженията в насока за недоказаност на твърдяното нарушение се явяват
неоснователни.
В
случая в разпоредбата на чл. 175, ал.1
(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението, е предвидено, че за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред се налага наказание „глоба“ в размер от 50 до 200
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1
до 6 месеца.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е около средния размер, както по отношение на
глобата, така и по отношение на лишаването от право. При определяне на
административните наказания следва да се имат предвид целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид
административни нарушения.
Настоящият
състав, като съобрази конкретните факти по делото, счита, че АНО е изпълнил
вменените му задължения и съобразно конкретните факти, правилно е
индивидуализирал наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
В
случая не е налице и маловажност на нарушението. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение“. В случая са налице данни, че това не е
първо нарушение по ЗДвП на жалбоподателя. Видно от приложената по делото
Справка (л.9-11), преди датата на настоящето деяние, жалбоподателят е бил
санкциониран многократно като водач. Това говори за завишена общественаопасност
на нарушителя, който системно извършва нарушения на правилата за движение по
пътищата и очевидно налаганите спрямо него наказания не са изиграли своята
превантивна функция.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, извършеното от К. деяние безспорно се явява
съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като наложеното наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003316/05.07.2019 г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, на К.Д.К. с ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.