Мотиви по н.о.х.д. № 20104410200196 по
описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимите M.K. и М.В.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това,
че на 09.03.2010 г., в с.Асеновци, обл.Плевен, от къща, намираща се на *, в
съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи – 1 брой газова бутилка –
туристическа, средноголяма на стойност 24 лева; 1 брой телевизор – чернобял
„София 21 Голд” на стойност 25 лева; 2 броя златни монети – 22 карата с тегло
общо 1,5 грама
на стойност 42 лева; метални тави – 5 броя на стойност 30 лева; 3 броя тенджери
– две големи, една средна на стойност 39 лева; леген метален на стойност 7
лева; сервиз за кафе – порцеланов – 6 броя чашки и 6 броя чинийки на стойност 6
лева; сервиз за кафе 7 броя чинийки, 6 броя чашки, 1 брой захарница, 2 броя
канички за кафе на стойност 14 лева; 9 броя чаши за безалкохолно на стойност 9
лева; 9 броя чаши за ракия на стойност 4,50 лева; 1 брой килим за стена с
дървена рамка и стъкло – 1,20
м. на 0,70
м. на стойност 20 лева; 10 литра домашна ракия на
стойност 60 лева; 3 броя одеала на стойност 45 лева; 1 брой детско памучно
одеало на стойност 12 лева; 3 броя китеници на стойност 540 лева; 3 броя булани
на стойност 54 лева; кожух – естествена, агнешка кожа, дълъг, турски модел на
стойност 50 лева; дамско яке тигелирано на стойност 15 лева; мъжки гащеризон –
служебен, жепейски на стойност 15 лева; анцуг комплект – „Найк” на стойност 21
лева; мъжка, спортна, ватирана блуза с надпис „Diesel” на стойност 12 лева; 1
брой кристална ваза на стойност 20 лева; 1 брой пепелник на стойност 1 лев; 2
броя порцеланови чинии на стойност 2,50 лева; 2 броя пластмасови чинии на
стойност 1 лев; 6 броя купички на стойност 6 лева; 2 броя покривки – ръчно
плетени – една за правоъгълна маса и една за елипса на стойност 200 лева; 1
брой завивка за легло с дантела на стойност 30 лева; 8 броя парчета плат на
стойност 16 лева; 1 брой тъкана рокля на стойност15 лева; 2 броя килими 2,50 м. на 3 м. на стойност 3 лева; 1 брой
пътека – тъкана, шарена на стойност 15 лева; 2 броя килими – един с котета и
един с елени за стена на стойност 30 лева; 1 брой порцеланово коте на стойност
1 лев; 1 брой глинена чиния на стойност 1,50 лева и 7 броя черги – шарени на
стойност 105 лева, всичко на обща стойност 1601.50 лева, от владението на С.К.,
негова собственост, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК - за двете подсъдими.
Срещу
подсъдимите П.К., Б.К. и Г.М.,***, е повдигнато и предявено обвинение за
това, че на 08.03.2010 г., в с.Асеновци, обл.Плевен, от къща, намираща се на *,
в съучастие като извършители, подсъдимият П.Ц. като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и
при условията на повторност в немаловажен случай, за подсъдимия Б.К. при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот и използване на техническо средство – метално шило, отнели чужди
движими вещи – 1 брой казан за ракия 130 литров на стойност 350 лева; 1 брой
медна пръскачка за лозе на стойност 60 лева; 20 метра кабел рекордоман
- 4 квадрата на стойност 28 лева; 1 брой меден котел с диаметър 40 см. и височина 40 см. на стойност 25 лева; 2
броя златни монети – 22 карата с общо тегло 1,50 грама на стойност
63 лева – всичко на обща стойност 526 лева, от владението на С.К., негова
собственост, с намерение противозаконна да ги присвоят.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2,
във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – за подсъдимия П.К..
Престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК – за
подсъдимия Б.К..
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК
– за подсъдимия Г.М..
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатите обвинения
срещу подсъдимите. Моли за осъдителна присъда, като предоставя на съда
преценката, относно наказанията, които следва да им се наложат, като се отчетат
смекчаващите вината и отговорността на всеки един от петимата подсъдими.
Подсъдимите
M.K. и М.В. в хода на съдебното следствие се
признават за виновни само по отношение на част от вещите – предмет на
престъплението. След приключване на съдебното следствие лично молят съда да им
наложи по – леко наказание, изразяват съжаление за извършеното.
Подсъдимият
П.К. се признава частично за виновен по
повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, както лично така и чрез назначеният му за служебен защитник – адв.
Д.М. от *, моли съда да му наложи по – леко наказание, като бъдат отчетени
смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият
Б.К. се признава частично за виновен по
повдигнатото му обвинение. След приключване на съдебното следствие, поддържа
направеното си в последното съдебно заседание искане за назначаване на
психиатрична експертиза, с оглед преценката на съда дали следва да търпи
наказание или да се лекува от секретно заболяване, протичащо с амнезия.
Подсъдимият
Г.М. се признава частично за виновен по
повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, моли съда за минимално наказание, като изразява съжаление за
извършеното деяние.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимата
M.K. ***, ЕГН **********.
Подсъдимата
М.В. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
П.К. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.К. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.М. ***, ЕГН **********.
На
08.03.2010 г., около 22.30 часа, подсъдимият Б.К. се прибирал от заведение в
с.Асеновци, където бил употребил алкохол. По пътя срещнал подсъдимия Г.М.,
който предложил на К. да извършат кражба на вещи от къща, находяща се на *, в която
знаел, че не живее никой. С двамата подсъдими тръгнал и братът на подсъдимия К.
– непълнолетният П.Ц.. Пристигнали до мястото, видели че къщата била заключена,
а по всички врати и прозорци имало поставени метални решетки. К. решил да
разбие входната врата на къщата, като за целта използвал метално шило, което
носел у себе си. След около двадесет минути успял да разбие вратата и двамата с
подсъдимия М. влезли вътре, а подсъдимия Ц. оставили отвън в двора, за да пази.
К. и М. разровили шкафовете и гардеробите във всички стаи, но не намерили ценни
вещи и влезли в мазата. От там взели един меден казан за ракия - 130 литров,
една медна пръскачка за лозе, 20
метра кабел рекордоман – 4 квадрата, един меден котел с
диаметър 40 см.
и височина 40 см.
Тримата подсъдими изнесли откраднатите вещи от къщата и ги пренесли в дома на К.
***.
На
следващият ден сутринта, около 08:00 часа, подсъдимият М. отишъл в дома на К. и
предложил да намачкат откраднатите вещи и да ги закарат на пункт за изкупуване
на вторични суровини, но в гр.Плевен, за да не бъдат разкрити като извършители
на престъплението. Подсъдимият К. отишъл при свой познат – свидетелят В.Г. и го
помолил да ги откара до гр.Плевен, за да продадат вещите на вторични суровини.
Свидетелят Г. се съгласил и откарал с личния си лек автомобил марка
"Опел" подсъдимите К., Ц. ***, където предали откраднатите вещи в
пункт за изкупуване на цветни метали, с изключение на 20 – те метра кабел
рекордоман. Получили сумата от 150 лева, от които 40 лева платили на свидетеля Г.
за превоза и горивото, а остатъка разделили поравно помежду си. Няколко дни,
след извършване на кражбата, непълнолетният подсъдим Ц. предал отнетия кабел
рекордоман в пункт за изкупуване на вторични суровини в гр.Левски, стопанисван
от "Ф." ЕООД, като за предадения цветен метан получил сумата от 25,51
лева, която тримата подсъдими отново си разделили поравно. Била издадена
покупко - изплащателна разписка на името на П.К. от дата 12.03.2010 г.
Подсъдимият
М. разказал на жена си и майка си – подсъдимите М.В. и М.К. за извършената
кражба от къщата в с.Асеновци. Двете, като разбрали, че къщата била вече
отворена, решили и те влязат и да извършат кражба на вещи. Това направили
вечерта на 09.03.2010 г. Влезли през взломената входна врата и от разхвърляните
вещи в стаите взели следните вещи: чернобял телевизор „София 21 Голд”, една
средно голяма тенджера, сервиз за кафе със шест броя чашки и чинийки, сервиз за
кафе със седем броя чинийки и шест броя чашки, с един брой захарница и две
канички за кафе, един килим за стена с дървена рамка и стъкло, три броя одеала
и един брой детско памучно одеало, един китеник и два броя булани, мъжки
жепейски гащиризон, един пепелник, две порцеланови и две пластмасови чинии,
шест купички, две ръчно плетени покривки – една за правоъгълна и една за елипсовидна
маса, една завивка за легло с дантела, осем броя парчета плат, една тъкана
рокля, два броя килими, една тъкана шарена пътека, два броя килими - един с
котета и един с елени за стена, едно порцеланово коте и една глинена чиния.
Натоварили отнетите вещи на конска каруца и ги отнесли в дома си.
Собствениците
на къщата, находяща се в с.Асеновци, обл.Плевен, свидетелите С.К. и неговата
съпруга В.К.,***, често посещавали имота, тъй като обработвали дворната част.
При посещението си на 11.03.2010 г., свидетелят К. установил, че входната врата
на къщата е разбита, в стаите било разхвърляно и липсвали множество вещи.
Депозирал веднага жалба до полицейското управление в гр.Левски, като по случая
било образувано досъдебно производство, което след разкриване извършителите на
престъплението, приключило с внасяне на обвинителен акт в РС Левски, срещу
двете подсъдими за извършената кражба на 09.03.2010 г., и срещу тримата
подсъдими за извършената кражба на 08.03.2010 г.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Тримата
подсъдими Ц., К. и М. дават обяснения по повдигнатото им обвинение, като се
признават за виновни за извършената кражба на казана за ракия, медната
пръскачка, кабела рекордоман и медния котел. Описват подробно начина на
извършване на престъплението, а именно чрез взломяване на решетката на входната
врата от подсъдимия К., който за целта е използвал метално шило. И тримата
подсъдими категорично отричат да са вземали на инкриминираната дата от дома на
пострадалите два броя златни монети, 22 карата, с общо тегло 1,5 грама.
Съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимите. Същите не са противоречиви,
кореспондират изцяло, както помежду си, така и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
На първо
място обясненията на подсъдимите са напълно идентични с отразеното в протокола
за извършен оглед на местопроизшествие на 11.03.2010 г. на частен дом, находящ
се в с.Асеновци, обл.Плевен, *, собственост на С. и В. К., а именно, че
решетката на входната врата е взломена и по същата са установени следи от
удари.
Обясненията
на подсъдимите кореспондират изцяло и с показанията на свидетеля Г., относно
начина на отчуждаване на отнетите медни съдове, а именно предаването им в пункт
за вторични суровини в гр.Плевен. Кореспондират на показанията на свидетелите К.,
относно индивидуализацията на описаните вещи, откраднати от мазата на къщата
им. Обясненията на непълнолетния подсъдим Ц. от своя страна кореспондират на
приложените на досъдебното производство писмени доказателства /покупко - изплащателна
разписка/, относно начина на отчуждаване на отнетия от дома на пострадалите 20 метра кабел рекордоман
- 4 квадрата.
Поради
липса на събрани доказателства тримата подсъдими да са отнели два броя златни
монети, съдът кредитира обясненията им в частта, с която отричат да са вземали
и такива вещи.
Предвид
гореизложеното съдът е признал тримата подсъдимите К., Ц. и М. за невинни по
първоначално повдигнатото им обвинение за това, че на инкриминираната дата, от
къщата, собственост на пострадалите К. са отнели, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство -
метално шило следните движими вещи: два броя златни монети 22 карата, с общо
тегло 1,5 грама,
които съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно - оценителна
експертиза са на обща стойност 63 лева. Като ги е признал за невинни, съдът е
оправдал тримата подсъдими на основание чл.304, пр.2 от НПК, а именно: от
събраните по делото доказателства не се установява подсъдимите К., Ц. и М. да
са отнели така посочените в обвинителния акт движими вещи.
При това
положение, с оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че на
инкриминираната дата - 08.03.2010 г., тримата подсъдими са извършили кражба на
движими вещи от частен дом, находящ се в с.Асеновци, обл.Плевен, на *,
собственост на пострадалите С. и В. К., чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот и използване на техническо средство - метално шило.
Приема за безспорно установено, че тримата подсъдими са отнели само част от
вещите, посочени от обвинението, а именно: един брой казан за ракия - 130 литра, един брой
медна пръскачка за лозе, двадесет метра кабел рекордоман - 4 квадрата и едни
брой меден котел, които чужди движими вещи, съгласно заключението на вещото
лице по съдебно - оценителната експертиза, неоспорено от страните и прието като
вярно и компетентно изготвено, са на обща стойност 463 лева.
Деянието
е извършено виновно от К., Ц. и М., при форма на вината пряк общ умисъл.
Двете
подсъдими К. и В. също дават подробни обяснения в съдебно заседание, като
описват времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние. И двете
твърдят, че всички отнети от тях вещи от къщата на пострадалите са отнесли в
дома си, където са се намирали до изземването им от разследващите органи.
Категорично отричат да са отнели част от вещите, за които им е повдигнато
обвинение, а именно: за газова бутилка, два броя златни монети, пет броя
метални тави, един метален леген, две големи тенджери, десет литра домашна
ракия, дамски кожух от естествена агнешка кожа, дамско яке, анцунг комплект
марка "Найк", мъжка спортна ватирана блуза и шарени черги - седем
броя.
Така
дадените от двете подсъдими обяснения съдът приема за достоверни, предвид
обстоятелството, че изцяло кореспондират на събраните по делото доказателства,
поради което им дава вяра.
Видно от
приложения на лист 15 от досъдебното производство протокол за претърсване и
изземване от 12.03.2010 г., извършено в дом, находящ се в ***, обитаван от
подсъдимите М.К., М.В. и Г.М. е, че са намерени и иззети следните движими вещи:
един брой телевизор марка "Gold - T/3103" - бял на цвят,
един брой газова бутилка с монтиран на нея котлон - тип туристическа, червена
на цвят, сервиз за кафе със шест броя чинийки и шест броя чаши, сервиз за кафе
със седем броя чинийки, шест броя чашки, захарница за същият сервиз и два броя
канички към него, един брой керамично коте, един брой пепелник, един брой чиния
с розички, един брой керамична кошничка, един брой килим с котенца, поставен в
рамка с размери 1,20/0,70 см., един брой завивка за легло, един брой пътека
тъкана, три броя памучни одеала, два броя вълнени килими, един брой шарен
китеник, една зелена булана, две ръчно плетени покривки - една за правоъгълна и
една за елипсовидна маса, два броя килими за стена - един с котета и един с
елени, едно детско памучно одеало, осем броя парчета плат, една тенджера бяла с
цветя, една глинена чиния, два броя пластмасови чинии, един брой порцеланова и
шест броя шарени купички. Така иззетите вещи са върнати на свидетеля К. с
разписки, приложени на лист 64 и лист 68 от досъдебното производство.
От
показанията на свидетелят К. се установява, че от къщата му в с.Асеновци
действително е отнета и газова бутилка, която се е намирала там, но тази, която
е иззета с протокола за претърсване и изземване и му е върната с разписка от
26.03.2010 г., не е негова собственост. Твърди, че негова е чешка, средно
голяма, седем литрова, тъмновишнева, без монтиран котлон на нея, а газовата
бутилка, която му е върната е по - малка и червена на цвят. Показанията на
пострадалия напълно кореспондират на обясненията на двете подсъдими, че
газовата бутилка, иззета от дома им е тяхна собственост. Поради тази причина
същата е върната на подсъдимата М.В. с разписка, приложена на лист 65 от
досъдебното производство.
При това положение, с оглед на събраните по
делото доказателства съдът приема, че на инкриминираната дата - 09.03.2010 г.,
двете подсъдими са извършили кражба на движими вещи от частен дом, находящ се в
с.Асеновци, обл.Плевен, на *, собственост на пострадалите С. и В. К.. Приема за
безспорно установено, че двете подсъдими са отнели само част от вещите,
посочени от обвинението, а именно само тези от тях, които са намерени и иззети
при извършеното претърсване в домът им, с изключение на газовата бутилка, за
която е безспорно установено, че не е предмет на престъплението, тъй като не е
чужда вещ, а собственост на подсъдимите К. и В., поради което същата им е
върната с разписка, но въпреки това е повдигнато обвинение и за извършена
кражба на такава движима вещ. При липса на други доказателства, само въз основа
на показанията на пострадалите /които дори посочват и много други отнети им
вещи/, не може да се направи категоричен извод, че двете подсъдими са ги
откраднали на инкриминираната дата.
Същото е
положението и с двете златни монети, които от свидетелските показания на
пострадалите се установява, че са се намирали на съхранение в къщата им и са
отнети. Липсват доказателства подсъдимите да са отнели такива движими вещи, тъй
като не са намерени и иззети от дома им. Няма данни да са били в тяхно владение
или да са се разпоредили с тях по някакъв начин през интервала от време от дата
на извършеното деяние, до датата на извършване на процесуално следственото
действие претърсване и изземване. Освен това очевидно става въпрос само за два
броя златни монети – 22 карата, с общо тегло 1,5 грама. Свидетелите К.
също заявяват, че от дома им липсват само два броя такива вещи. От повдигнатите
обвинения на двете подсъдими за кражбата на 09.03.2010 г. и на тримата
подсъдими за кражбата на 08.03.2010 г., не се разбира дали златните монети са
общо четири на брой или само две такива, но за тях е повдигнато обвинение за
кражбата им веднъж срещу тримата подсъдими, и втори път срещу двете подсъдими.
Предвид
гореизложеното съдът е признал подсъдимите М.К. и М.В. за невинни по
първоначално повдигнатото им обвинение за това, че на инкриминираната дата, от
къщата, собственост на пострадалите К. са отнели следните движими вещи: един
брой газова бутилка, туристическа, средно голяма, два броя златни монети 22
карата с общо тегло 1,5
грама, пет броя метални тави, един брой метален леген,
два броя тенджери - големи, девет броя чаши за безалкохолно, девет броя чаши за
ракия, десет литра домашна ракия, един брой дамски кожух от естествена агнешка
кожа, един брой дамско яке, един брой анцунг комплект марка "Найк",
мъжка спортна ватирана блуза, един брой кристална ваза и шарени черги - седем
броя, които съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно
оценителна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието като вярно и
компетентно, са на обща стойност 427.50 лева. Като ги е признал за невинни,
съдът е оправдал двете подсъдими на основание чл.304, пр.2 от НПК, а именно: от
събраните по делото доказателства не се установява подсъдимите К. и В. да са
отнели посочените движими вещи.
Съдът
кредитира като достоверни обясненията на двете подсъдими, с които се признават
за виновни да са откраднали от имота на пострадалите останалите описани в
обвинителния акт движими вещи. Обясненията им в тази им част кореспондират на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът ги е
признал за виновни за извършено престъпление кражба на следните чужди движими
вещи: чернобял телевизор „София 21 Голд”, една средноголяма тенджера, сервиз за
кафе със шест броя чашки и чинийки, сервиз за кафе със седем броя чинийки и
шест броя чашки, с един брой захарница и две канички за кафе, един килим за
стена с дървена рамка и стъкло, три броя одеала и един брой детско памучно
одеало, един китеник и два броя булани, мъжки жепейски гащиризон, един
пепелник, две порцеланови и две пластмасови чинии, шест купички, две ръчно
плетени покривки – една за правоъгълна и една заелипсовидна маса, една завивка
за легло с дантела, осем броя парчета плат, една тъкана рокля, два броя килими,
една тъкана шарена пътека, два броя килими - един с котета и един с елени за
стена, едно порцеланово коте и една глинена чиния, които съгласно заключението
на вещото лице по съдебно - оценителната експертиза са на обща стойност 783
лева.
Престъплението е извършено от подсъдимите К. и
В. виновно, при форма на вината пряк общ умисъл.
Деянието
извършено от подсъдимия П.К. следва да се квалифицира като престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2,
във вр. с чл.28, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият
П.Ц. е извършил престъплението като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради
което следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият
П.Ц. е извършил деянието при условията на повторност, тъй като с влязла в
законна сила на 09.04.2009 г. присъда, постановена по н.о.х.д. №322/2008 г. по
описа на РС Левски, е осъден за престъпление по чл.195 от НК, за което му е
наложено наказание обществено порицание.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години, което съдът на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК е заменил
по отношение на непълнолетния подсъдим, с наказание лишаване от свобода до три
години.
При
определяне на наказанието по вид и по размер, което следва да се наложи на
непълнолетния подсъдим, съдът съобрази високата степен на обществена опасност
на извършеното деяние, предвид зачестилите случаи на кражби на вещи от необитаеми
жилища, съобрази личността на подсъдимия, съобразно данните в изготвения
социален доклад и показанията на свидетелката Р.Ц. - майка на П.Ц., подбудите и
мотивите за извършване на престъплението, както и че същото следва да бъде определено
при наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината им
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто процесуално поведение
на Ц., признанието на вината, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина по делото, обстоятелството, че продължава образованието си, тежкото му
семейно и имотно състояние, предвид пълната дезинтересираност на майката по
отношение на отглеждането, обучението и полагането на всекидневни грижи за
непълнолетния си син, както и изразеното от Ц. съжаление за извършеното.
При
наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия Ц.
обстоятелства, извършеното престъпление разкрива една по-ниска степен на
обществена опасност, поради което и най - лекото наказание, предвидено в
състава на престъплението и заменено по реда на чл.63 от НК, би се оказало
несъразмерно тежко за него.
Отегчаващо
вината му обстоятелство са предишните му осъждания за престъпления от общ
характер, за които са му налагани наказания обществено порицание, което
очевидно не е оказало необходимия поправителен и възпиращ ефект по отношение на
непълнолетния подсъдим. Съдът съобрази приноса на Ц. за извършване на
престъплението, съобрази и това, че причинените вреди от престъплението не са
възстановени, като приема, че следва по отношение на П.К., замененото наказание
до три години лишаване от свобода, след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК,
което няма специален минимум, да бъде заменено при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б."б" от НК - с наказание пробация, с двете задължителни
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок към минималния, а именно за
срок от шест месеца и за двете мерки, при периодичност за явяване и подписване
на Ц. пред пробационен служител - два пъти седмично.
Съдът
приема, че така наложеното наказание на подсъдимия П.Ц. ще способства в пълна
степен за постигане целите на наказанието, предвидени в закона, по отношение на
непълнолетните извършители на престъпления.
Деянието
извършено от подсъдимия Б.К. следва да се квалифицира като престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б."б" от НК.
Подсъдимият
Б.К. е извършил деянието при условията на условията на опасен рецидив, в
хипотезата на чл.29, ал.1, б."б" от НК. Същият е осъждан с присъда,
постановена по н.о.х.д. №9/2003 г. по описа на РС Левски, влязла в законна сила
на 14.03.2003 г., на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за
тежко умишлено престъпление от общ характер, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. Осъждан е и с
присъда, постановена по н.о.х.д. №559/2006 г. по описа на РС Левски, влязла в
законна сила на 25.10.2006 г., на наказание лишаване от свобода за срок от една
година при първоначален общ режим на изтърпяване за тежко умишлено престъпление
от общ характер, като със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца
по условното му осъждане с присъдата, постановена по н.о.х.д. №9/2003 г. по
описа на РС Левски.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години.
При
определяне на наказанието по вид и по размер, което следва да се наложи на
подсъдимия К., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, предвид зачестилите случаи на кражби на вещи от необитаеми
жилища, съобрази личността на подсъдимия,
подбудите и мотивите за извършване на престъплението, както и че същото
следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
и вината му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто
процесуално поведение на К., признанието на вината, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно
състояние, изразяващо се в липсата на постоянни доходи и полагане на грижи
освен за двете си деца, но и за своя непълнолетен брат - подсъдимия Ц., както и
изразеното от К. съжаление за извършеното.
При
наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия К.
обстоятелства, извършеното престъпление разкрива една по-ниска степен на
обществена опасност, поради което и най - лекото наказание, предвидено в
състава на престъплението, би се оказало несъразмерно тежко за него.
Отегчаващо
вината и отговорността му обстоятелство е невъзстановяването на причинените
вреди в резултат на извършеното престъпление, въпреки изразеното от последния
желание и възможност да стори това. Съдът съобрази приноса на К. за извършване
на престъплението и приема, че следва по отношение на него, да се определи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под най - ниския предел на
наказанието лишаване от свобода, предвиден в състава на извършеното
престъпление, а именно наказание лишаване от свобода за срок малко над
минималния размер за този вид наказание - лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим в
затвор от закрит тип.
Съдът
приема, че така наложеното наказание на подсъдимия Б.К. ще способства в пълна
степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК - на генерелната и индивидуалната превенция.
Деянието
извършено от подсъдимия Г.М. следва да се квалифицира като престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години.
При
определяне на наказанието по вид и по размер, което следва да се наложи на
подсъдимия М., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, предвид зачестилите случаи на кражби на вещи от необитаеми
жилища, съобрази личността на подсъдимия,
подбудите и мотивите за извършване на престъплението, както и че същото
следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
и вината му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто
процесуално поведение на М., признанието на вината, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно
състояние, въпреки че е трудово ангажиран и има постоянен източник на доходи,
частичното възстановяване на част от стойността на отнетите вещи, чистото му
съдебно минало, както и изразеното от М. съжаление за извършеното.
При
наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия М.
обстоятелства, извършеното престъпление разкрива една по-ниска степен на
обществена опасност, поради което и най - лекото наказание, предвидено в
състава на престъплението, би се оказало несъразмерно тежко за него.
Съдът
съобрази приноса на М. за извършване на престъплението и добрите
характеристични данни за този подсъдим и приема, че следва по отношение на него
да се определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под най -
ниския предел на наказанието лишаване от свобода, предвиден в състава на
извършеното престъпление, а именно наказание лишаване от свобода за срок към
минималния размер за този вид наказание - лишаване от свобода за срок от три
месеца.
Налице
са предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът е
отложил изтърпяването на така определеното наказание на подсъдимия М. с
изпитателен срок от три години, който приема, че ще окаже необходимото
поправително и възпиращо въздействие по отношение на него, а размера на
наложеното наказание лишаване от свобода ще способства в пълна степен за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, без да
е наложително М. да го изтърпи ефективно.
Деянието
извършено от подсъдимите M.K. и М.В. следва да се квалифицира, като
престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и същите следва да носят наказателна отговорност по
горепосочените текстове от НК.
За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем
години.
При
определяне вида и размера на наказанието на двете подсъдими К. и В., съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид
зачестилите случаи на кражби на вещи от необитаеми жилища, съобрази и добрите
характеристични данни за двете подсъдими, подбудите и мотивите за извършване на
престъплението, както и че същото следва да бъде определено при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността и вината им обстоятелства. Като такива
следва да се отчетат: доброто им процесуално поведение, признанието на вината,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че вещите - предмет на
престъплението са върнати на техните собственици, чистото съдебно минало на
подсъдимата В. и трудовата й ангажираност, тежкото семейно и имотно състояние
на двете подсъдими, изразеното от тях съжаление за извършеното.
При
наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината на подсъдимите К. и В.
обстоятелства, извършеното от тях престъпление разкрива една по-ниска степен на
обществена опасност, поради което и най - лекото наказание, предвидено в
състава на престъплението, би се оказало несъразмерно тежко за тях.
Отегчаващо
вината на подсъдимата К. е предишното й осъждане за престъпление от общ
характер на наказание глоба в полза на държавата. Съдът констатира, че по
преходното условно осъждане на К. с влязла в законна сила присъда на 29.06.1998
г., постановена по н.о.х.д. №120/1995 г. по описа на РС Левски, е настъпила
реабилитация по право. Но тъй като приносът на двете подсъдими за извършване на
престъпното деяние е еднакъв съдът счита, че следва по отношение на К. и В.,
предвиденото наказание до осем години в състава на чл.194, ал.1 от НК, което
няма специален минимум, да бъде заменено при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б."б" от НК, с наказание пробация, с двете задължителни пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок, малко над минималния, а именно за срок от
осем месеца и за двете мерки, при периодичност за явяване и подписване на двете
подсъдими пред пробационен служител - два пъти седмично.
Съдът
приема, че така наложеното на подсъдимите К. и В. наказание ще способства в
пълна степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК - на генералната и индивидуалната превенция.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния
процес на основание чл.84 и следващите от НПК е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от С.К. и В.К.,***, срещу подсъдимите П.К., Б.К. и Г.М.,
за сумата от 526 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди от престъплението, а именно стойността на отнетите движими вещи: 1 брой
казан за ракия 130 литра
на стойност 350 лева, 1 брой медна пръскачка за лозе на стойност 60 лева, 20 метра кабел рекордоман
- 4 квадрата на стойност 28 лева, един брой меден котел на стойност 25 лева и
два броя златни монети 22 карата, с общо тегло 1,5 грама на стойност 63
лева.
С.
и В. К. имат качеството на пострадали от престъплението, като собственици на
недвижимия имот, от който е извършена кражбата, поради което са конституирани в
качеството на граждански ищци по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за безспорно установено, че на пострадалите в
резултат на извършеното от тримата подсъдими престъпление са причинени
имуществени вреди, които са в общ размер на
463 лева и представляват стойността на 1 брой казан за ракия 130 литра на стойност 350
лева, 1 брой медна пръскачка за лозе на стойност 60 лева, 20 метра кабел рекордоман
- 4 квадрата на стойност 28 лева, един брой меден котел на стойност 25 лева,
т.е. стойността на отнетите вещи, за които подсъдимите Ц., К. и М. са признати
за виновни и осъдени, като им е наложено съответно наказание. Общата стойност
на причинените имуществени вреди се установява от изготвеното от вещото лице
заключение по съдебно - оценителната експертиза.
Съдът
съобрази обстоятелството, че част от сумата в размер на 150 лева е възстановена
на пострадалите от подсъдимия М., в уверение на което е изготвена, подписана и
приета по делото разписка за извършеното плащане, поради което така заплатената
сума е приспадната от общата претендирана сума в размер на 526 лева.
Съдът
съобрази и факта, че тримата подсъдими са признати за невинни да са отнели два
броя златни монети 22 карата, с общо тегло 1,5 грама на стойност 63
лева, поради което съдът е приспаднал от претендиратата сума от гражданските
ищци и тяхната стойност. Освен това искът за стойността на златните монети е
неоснователен, предвид обстоятелството, че К. не са техни собственици, което се
установява от показанията им дадени в хода на съдебното следствие.
Съдът
съобрази и обстоятелството, че отговорността на тримата подсъдими за заплащане
на причинените имуществени вреди е солидарна и всеки от тях дължи на
гражданските ищци присъденото обезщетение в пълен размер, независимо от
заплащането на част от него само от единия подсъдим.
При
това положение съдът е осъдил тримата подсъдими, срещу които е предявен
гражданския иск, да заплатят на гражданските ищци сумата от 313 лева,
представляваща разликата от първоначално претендираната сума, възстановената
част от нея и стойността на двата броя златни монети, като за тази разлика
съдът е отхвърлил предявения граждански иск за сумата от 213 лева, като
неоснователен и недоказан.
Върху
уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил тримата подсъдими да
заплатят държавна такса в размер на 50 лева.
При
този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимите да заплатят направените деловодни разноски в размер на 95 лева.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: