Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 25.08.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г  с-в,  в публичното заседание на първи февруари през 2022 г. в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР В.

                                     мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ

при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2315 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение № 20254627 от 18.11.2020 г. СРС, 56 с-в, по гр.д.№ 68374/2019 г. е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че К.Л.К. дължи на „Е.М.“ ЕООД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК /отм./ вр. чл.99 ЗЗД сумата от 2 475,20 лв., представляваща главница по цедиран договор за отпускане на потребителски паричен заем № 417808/22.04.2010 г., включваща погасителни вноски с падежни дати от 28.12.2013 г. до 28.04.2015 г. със законната лихва, считано от 29.11.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4 772,71 лв., като погасен по давност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата К.Л.К. в частта, с която е уважен иска срещу нея за сумата от 2 475,20 лв. Въззвивницата твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон относно института на погасителната давност, като е приел, че в случая е приложима 5-годишна погасителна давност.Поддържа становище, че престациите по договора за банков кредит са периодични плащания по смисъла на ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС и по отношение на тях намира приложение кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което всички вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 29.11.2015 г., са погасени по давност.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска като погасен по давност.Претендира разноски.

            Ответникът по въззивната жалба-„Е.М.“ ЕООД оспорва същата.Изразява становище, че при договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен, като в случая това е датата 28.04.2015 г.При настъпване на изискуемостта и на последната вноска настъпва и изискуемостта на цялото задължение, с което започва да тече погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД.Уговорката връщането на сумата да става на погасителни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания, а е израз на съгласието на кредитора да приеме частично плащане.Излага доводи, че упражняването на правото на кредитора по чл.66 ЗЗД не може да го постави в по-неблагоприятно положение от това, в което би бил, ако не приеме погасяване на отделните вноски и давността за вземанията му е 5-годишна съгласно чл.110 ЗЗД.Моли съда да потвърди обжалваното решение.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание  чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът-„Е.М.“ ЕООД твърди, че на 22.04.2010 г. е сключен договор за отпускане на потребителски паричен заем № 417808 между „У.К.Ф.“ АД като кредитор и К.Л.К. като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6 186,60 лв., от които 6 000 лв.-чиста стойност на кредита, 180 лв.-комисионни и 186,60 лв.-застрахователна премия.С подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 60 месечни вноски, всяка от които по 145,60 лв., платими на 28-мо число всеки календарен месец.Първата вноска е трябвало да се извърши на 28.05.2010 г., а последната-на 28.04.2015 г. съгласно погасителния план.Твърди, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения към кредитора, като е останала непогасена сума в размер на 4 956,02 лв., от която 4 772,21 лв.-главница и 183,31 лв.-договорна лихва.На 22.11.2011 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „У.К.Ф.“ АД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който задължението на К.Л.К. по посочения договор за отпускане на потребителски паричен заем № 417808 от 22.04.2010 г. е изкупено от „Е.М.“ ЕООД.Твърди, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане, и че на 28.07.2012 г. длъжникът е уведомен лично за извършената цесия.На 29.11.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 4 772,71 лв.-главница и 183,31 лв.-договорна лихва и срещу издадената  по ч.гр.д.№ 75677/2018 г. заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К.Л.К. дължи на „Е.М.“ ЕООД сума в размер на 4 772,71 лв.-главница по договор за отпускане на потребителски паричен заем № 417808 от 22.04.2010 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

            С отговора на исковата молба ответницата К.Л.К. е оспорила иска, като е направила възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.

            Със заявление вх.№ 3093046/29.11.2018 г. „Е.М.“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Л.К. за процесните суми.На 07.12.2018 г. СРС,56 с-в, по ч.гр.д.№ 75677/2018 г. е издал заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 28.10.2019 г.Исковата молба е подадена на 27.11.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

            На 22.04.2010 г. е сключен договор за отпускане на потребителски паричен заем № 417808 между „У.К.Ф.“ АД като кредитор и К.Л.К. като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер 6 000 лв.-чиста стойност на кредита, 180 лв.-комисионни и 186,60 лв.-застрахователна премия при годишен лихвен процент-14,51% и ГПР-17,06%.Страните са договорили погасяването на кредита да се извърши на 60 месечни вноски в размер на по 145,60 лв., като първата вноска е с падеж на 28.05.2010 г., а последната-на 28.04.2015 г.

            С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.11.2011 г. „У.К.Ф.“ АД /цедент/ е прехвърлил на „Е.М.“ ЕООД /цесионер/ на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания заедно със съпътстващите гаранции, описани в Приложение № 1, неразделна част от него, в което фигурира и процесния договор.

            По силата на предоставено му пълномощно от цедента цесионерът „Е.М.“ ЕООД е уведомил К.Л.К. за извършената цесия, като уведомлението е получено лично от длъжника на 28.07.2012 г.

            Първоинстанциионният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че предоставената в заем сума е усвоена от ответника, както и че размерът на непогасената сума за главница възлиза на сумата, посочена в исковата молба.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Предмет на въззивното производство е искът с правно основание чл. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД до размера на уважената част на претенциите за главница.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.Основен спорен въпрос пред въззивната инстанция е приложимият давностен срок по отношение на вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит.

            Първоинстанционният съд е приел, че вземанията за периода от м.10.2010 г. до м.11.2013 г., са погасени по давност.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че по отношение на вземането за главница е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.Неправилно въззивницата се позовава на дадените с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.Макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни.По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.

 

Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, тъй като е налице неделимо плащане, а представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, поради, поради което приложим е общият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, като с оглед критериите на чл.114, ал.1 ЗЗД по всеки от падежите следва да се отчита началото на давностните срокове и давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо /в този смисъл е налице трайна практика на ВКС-решение  № 261/11 г. по гр.д.№ 795/10 г., IV ГО; решение № 28/12 г. по гр.д.№ 523/11 г., III ГО на ВКС; решение № 45/17.06.2020 г. по т.д.№ 237/2019 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №90/31.03.2014 г. по гр.д.№6629/2013 г. на ВКС IV ГО; определение № 108/05.03.2021 г. на ВКС, т.д.№ 1169/2020 г., II ТО на ВКС; определение № 396/18.07.2019 г., т.д.№ 30/2019 г., ВКС, I ТО и др./.

Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

            Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението следва да се потвърди в обжалваната част.

            Разноски не се претендират от въззиваемата страна.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА решение  № 20254627 от 18.11.2020 г. на СРС, 56 с-в, по гр.д.№ 68374/2019 г. в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.