№ 22 / 29.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 29.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1960 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Д.П.К. xxx,,Г. Д.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 003804 издадено на 09.12.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което са й наложени наказания глоба в размер на 1 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба до съда наказаното лице счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършило вмененото му административно нарушение. В заключение иска да бъде постановено решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.К., редовно призована, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 27.11.2019г. в гр.Монтана, по ул. ,,Веренишка” свидетелят И. И. управлявал лек автомобил АУДИ А 3 с рег.№ М 36 12 ВХ. До него в автомобила се намирала жалбоподателката Д.К.. След като помежду им възникнал скандал, водачът на МПС – то предприел маневра обратен завой, което довело до реализиране на ПТП с материални щети. Свидетелят И. преустановил движението на автомобила, излязъл от него и си тръгнал без да уведоми органите на полицията. Жалбоподателката останала на местопроизшествието. Случаен минувач подал сигнал и на място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана младши автоконтрольор И.И. и К.Д.. Двамата заварили жалбоподателката извън автомобила. След като я запитали за случилото се, първоначално им заявила, че нейният приятел е управлявал автомобила, но впоследствие решила да признае, че това е сторила тя. Жалбоподателката била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARBB - 0007, който отчел 1,00 промил на хиляда. Въз основа на нейните ,,признания” и отчетения положителен резултат на алкохолната проба бил съставен АУАН по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, а впоследствие и наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
В своите показания пред съда свидетелите И.И. и К.Д. признават, че не са възприели кой е бил водача на автомобила, реализирал ПТП, а са пристигнали на същото впоследствие. Също така признават, че жалбоподателката първоначално им била заявила, че нейният приятел е управлявал МПС – то. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели доколкото същите не са били непосредствени очевидци на настъпилото пътно транспортно произшествие и не са възприели непосредствено водача на управлявания автомобил. Техните твърдения, относно посетеното местопроизшествие, направеното извънсъдебно признание от страна на жалбоподателката, относно авторството на деянието и установената положителна алкохолна проба безспорно следва да бъдат кредитирани като обективни и верни.
Същевременно, доколкото липсват оборващи доказателства, показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел И. И. също подлежат на положителна кредитация по отношение на тяхната правдивост и достоверност. Обстоятелството, че не жалбоподателката, а именно той е реализирал ПТП, се потвърждават косвено и от нейното признание пред свидетелите И.И. и К.Д.. Доколкото липсват свидетели очевидци на това обстоятелство, съдът не би могъл да не вземе предвид тези оневиняващи жалбоподателката показания на свидетеля И. И..
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е необоснован.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели е, че по делото не бяха ангажирани безспорни доказателства, установяващи наличието на авторство от страна на жалбоподателката в извършване на вмененото й административно нарушение. Преценката на актосъставителя и свидетеля по акта, относно факта на извършеното деяние, са се изградили единствено и само на нейните последващи признания, които обаче впоследствие са били оттеглени. Свидетелите И. и Д. не са възприели кой е бил водач на автомобила. Същевременно в хода на съдебното следствие бяха ангажирани гласни доказателства, доказващи че друго лице, е реализирало ПТП – то. Доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства в противния смисъл съдът намира, че наказателното постановление е било издадено срещу лице, което не е извършило административното нарушение, тъй като към момента на същото не е притежавало качеството на ,,Водач” на пътно превозно средство по смисъла на & 6 т.25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Ето защо съдът намира, че жалбоподателката не е извършила административно нарушение, тъй като по делото не са налице безспорни данни, че именно тя е управлявала лекия автомобил и е реализирала ПТП. Единствено на нейни признания (оттеглени впоследствие чрез обжалване на наказателното постановление) и без непосредствено да е бил установен този факт, актосъставителя е извършил алкохолна проба и е предположил, че тя е била водач на автомобила.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на същото на процесуално основание.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 003804 издадено на 09.12.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което, на основание чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП, на Д.П.К. xxx,,Г. Д.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: