№ 744
гр. Стара Загора, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500370 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248,
ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна частна жалба на „И.С.К."ООД, “ИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния
си представител Д.В.Д., чрез адв. Б.С., против определение № 1015/
18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 1717/2021 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е отказано изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира
неговата отмяна.
В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната
страна – Д. П. М., чрез адв.В.М., с който частната жалба се оспорва като
неоснователна и се претендира оставянето й без уважение.
След запознаване със становищата на страните и материалите по
делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Гр.д.№ 1717/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било
образувано по искова молба на Д. П. М. срещу „И.С.К."ООД, с която са били
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за връщане
на сумите съответно от 320 лв., 372,80 лв., 279,60 лв. и 220 лв. като платени
без основания.
В производството по делото ищецът е бил представляван от
пълномощник –адвокат В.М., като съгласно представеният договор за правна
помощ Д. П. М. й е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер от
1 200 лв., представляващо сбор от адвокатски възнаграждения в размери по
300 лв. за всеки един от исковете.
С постановеното решение първоинстанционният съд е уважил иска за
сумата от 320 лв. в пълен размер, а искът за сумата от 372,80 лв. до размера
1
на 60 лв., като за разликата до пълния предявен размер го е отхвърлил като
неоснователен. Исковете за сумите от 279,60 лв. и от 220 лв. е отхвърлил като
неоснователни.
При разпределяне на отговорността за разноските е присъдил в полза на
Д. П. М. 427,94 лв. за платени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
В законоустановения срок „И.С.К."ООД е подало молба за изменение на
решението в частта за разноските с искане за намаляване на присъдените в
полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до
размера на 106,33 лв.
С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение,
като е приел, че подлежащите на присъждане разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят като се вземе предвид, че са
предявени няколко иска и за всеки от тях е платено адвокатско
възнаграждение, което е надлежно удостоверено с представения по делото
договор за правна помощ.
При така установените правно-релевантни факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-
легитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в
законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за
неоснователна по следните съображения:
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, а съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението.
В конкретния случай с по делото са предявени четири обективно
съединени иска, за всеки един от които е заплатено адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в минималния предвиден в чл.7,
ал.2 т.1 от същата наредба размер от 300 лв.
Предвид изхода на делото –уважаване в пълен размер на единия
кумулативно обективно съединен иск и частичното уважаване до размера на
60 лв. на втория кумулативно обективно съединен иск, подлежащите на
присъждане разноски за платено от Д. П. М. е в общ размер от 348,28 лв. и
представлява сбора от платеното адвокатско възнаграждение за уважения иск
в размер от 300 лв. и съразмерната част на уважената част от частично
уважения иск в размер на 48,28 лв.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съразмерната част от
адвокатското възнаграждение, подлежаща на присъждане като разноски,
следва да се определи на база общия материален интерес по делото, т.к.
съгласно посочената по-горе в мотивите разпоредба на чл.2, ал.5 от
2
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно.
В случая с договора за правна защита, сключен между Д. П. М. и
адвокат В.М. адвокатското възнаграждение е било определено и заплатено за
всеки един от четирите кумулативно обективно съединени искове, поради
което това обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне на
разноските, които следва да се присъдят на ищеца по реда на чл.78, ал.1 от
ГПК.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
по частната жалба има право на разноски.
Разноски в случая няма да бъдат присъдени в полза на Д. П. М., т.к. не е
направено искане в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1015/ 18.04.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1717/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3