Р Е Ш Е Н И Е
Номер
… 12 юли Година
2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На
пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар
НАНКА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНЧХ
дело номер 1123 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от подсъдимия С.Г.Б. против Присъда
№20/19.03.2019г., постановена по НЧХД №1150/2018г. по описа на Казанлъшки
районен съд.
С обжалваната присъда подсъдимият С.Г.Б.
е признат за виновен в това, че на 08.03.2015г. в град Казанлък е причинил на
тъжителя Д.А.С. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и 129 НК, изразяваща се в рана от ухапване от човек в областта на
дясната ушна мида, поради което и на основание чл.130 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден
на пробация със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца – два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца и Безвъзмезден труд в полза на
обществото- сто часа в рамките на една година.
Подсъдимият С.Г.Б. е осъден да заплати на тъжителя Д.А.С.
сумата от 3200 лева, представляваща
обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди - болки и страдания,
разстройство на здравето, продължително лечение със симптоми и усложнения,
неотзвучали и до настоящия момент, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 08.03.2015г. до окончателното
изплащане, а в останала част до
предявените 5 000 лв. предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият С.Г.Б.
е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС сумата от 200 лв., представляваща разлика
между окончателното възнаграждение на вещото лице за изготвяне на СМЕ и
внесения от тъжителя депозит, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на КРС
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 128 лева.
С присъдата подсъдимият С.Г.Б. е осъден да заплати на
тъжителя Д.А.С. сумата от 200 лева, внесен от тъжителя по сметка на КРС депозит
за изготвяне на СМЕ, както и да заплати на
тъжителя Д.А.С., направените от него по делото разноски в размер на 612
лева, от които 12 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност
на присъдата, както и за несъобразеност със събрания доказателствен материал,
както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната ѝ част. Твърди
се, че наложеното наказание и присъденото обезщетение са чувствително завишени.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е направил опити да установи дали са
заплатени наложените глоби на С.Г.Б. по предишни решения при приложение на чл.
78а НК, като по този начин неправилно е приложил и материалния закон. Моли се
съдът, след като се запознае с установения и приет доказателствен материал по
делото и обсъди събраните доказателства заедно и поотделно, да признае С.Г.Б. за невиновен в извършването на деянието, за
което е обвинен от частния тъжител или, ако го признае за виновен, то да измени
наложеното наказание, като приеме, че са налице условията за прилагане на
чл.78а НК и намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, понесени от частния тъжител.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв.
Роман Желев поддържа подадената въззивна жалба. Моли подсъдимият
да бъде признат за невинен, тъй като частното обвинение не е доказано по един
несъмнен начин. Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК. На следващо място, алтернативно моли да бъде обезщетение за неимуществени
вреди до размер на на 1000лв.
Подсъдимият С.Г.Б. поддържа доводите на защитника си.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Д.С.
– адв. П. намира, че не са налице основания подсъдимия да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото частно обвинение. Намира, че правилно е
приложен материалния закон, като е отказано прилагането на чл.78а НК, тъй като
счита, че не е настъпила реабилитация по отношение на предходното прилагане на
този институт. Моли присъдата на КРС да бъде изцяло потвърдена – както в
наказателната, така и в гражданската ѝ част.
В последната си дума подсъдимият С.Б. моли съда на
намали наложеното наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваното решение, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по частна
тъжба от Д.А.С. против подсъдимия С.Г.Б. за това, че на 08.03.2015г. в град
Казанлък му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и 129 НК, изразяваща се в рана от ухапване от човек в областта на
дясната ушна мида. Описаното в частната тъжба деяние правилно е квалифицирано
от решаващия съд като престъпление чл.130 ал.1 НК, като страните не оспорват
дадената правна квалификация.
Въззивният съд установи, че по делото са положени
максимални усилия за пълното му изясняване на фактическата обстановка –
разпитани са множество свидетели, които са очевидци на извършеното. Назначена е
СМЕ по писмени данни, която е установила в заключението си, освен причиненото
на тъжителя С. разстройство на здравето, така и неколкократно възникналите
допълнителни усложнения – образуване на келоид – туморовидно разрастване на
съединителната цикатрициална /ръбцова/ тъкан над нивото на кожата, което е
наложило съответно и няколко оперативни интервенции. Самият тъжител сочи, че в
хода на провеждане на първоинстанционното производство е налице нов рецидив на
горното образувание с предстояща нова операция.
В жалбата, при оспорване на доказаността на
обвинението не се правят конкретни оплаквания, а се излагат бланкетни
твърдения. Присъствието и на двете страни на инкриминираната дата и час в бар „Панорама“
в гр. Казанлък не оспорва от подсъдимия, като тъжителят бил с компания, а
подсъдимият с приятелката си към онзи момент. Било е празничен ден и всички са
танцували и са се забавлявали в заведението. От показанията на разпитаните
свидетели Надежда Минкова, ***и A.С. се установява по категоричен начин, че първите
две и тъжителя са били прави в непосредствена близост един до друг, а A.С. бил
седнал до тях. Всички тези свидетели сочат, че захапването на Д.С. по ухото от
подсъдимия е станало пред очите им. Свидетелите единодушно твърдят, че
подсъдимият прегърнал през раменете тъжителя и се навел към главата му, сякаш
да му каже нещо, при което последвало безпричинното захапване на ушната му
мида. Веднага след това Б. се отдалечил заедно с приятелката си и напуснал
заведението. Докато ***е съпруга на тъжителя, а A.С. – негов племенник, то св.
Надежда Минкова е без родствени връзки с която и да е от страните и показанията
ѝ са в абсолютен синхрон с тези на другите двама свидетели. Обсъждането
на депозираните свидетелски показания ведно със заключението на СМЕ,
установяващо причиненото на Д.С. травматично увреждане, категорично налага
извода, че автор на последното е именно подсъдимият С.Г.Б.. Справката за
съдимост на същия разкрива извършването и на други посегателства срещу
личността.
При така установеното не остава съмнение относно
авторството на деянието, поради което настоящата инстанция намира, че правилно
и обосновано Казанлъшки районен съд е признал подсъдимия в извършването на
престъплението по чл.130 ал.1 НК, предявено с тъжбата.
Правилен е и отказът на съда да приложи повторно
разпоредбата на чл.78а НК, макар и по различни от изложените съображения. Съдът
е разсъждавал на плоскостта на сроковете, уредени в чл.88а вр. чл.82 ал.1 т.5 НК. По този въпрос следва да се имат предвид задължителните указания, съдържащи
се в Тълкувателно решение №2/28.02.2018г. на ОСНК по т.д. №2/2017г. – в т.7.
Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС е приело, че за повторното
прилагане на института на чл.78а НК е необходимо да е настъпила реабилитация по
право спрямо предходното осъждане с прилагането на този институт. Ясно е
посочено в тази връзка, че е необходимо
първо да е изтекла погасителната давност за изпълнение на глобата,
регламентирана в ЗАНН, след което да е изтекъл и предвиденият в чл.86 ал.1 т.3 НК едногодишен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 82
ал.1 б.“а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея 2 на същата
разпоредба предвижда, че давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. В конкретния случай двугодишната
давност започва да тече от датата на влизане в сила на решението за налагане на
глобата – 18.09.2014г. и се прекъсва с образуването на изпълнително дело за
това публично вземане. Деянието, предмет
на настоящето дело, е извършено на 08.03.2015г., при което не са налице
условията за настъпване на реабилитация по отношение на прилагане разпоредбата
на чл.78а НК с решението по АНД №866/2014г. на КРС, указани в горното
Тълкувателно решение. Изисканите по молба на подсъдимия писмени доказателства
от ТД на НАП офис Стара Загора – справка относно пълното погасяване на
дължимата сума на 17.11.2016г. и разпореждане за прекратяване на производството
по принудително изпълнение – не променят горния извод.
Въззивнят
съд не намери основания за намаляване размера на наложеното наказание. На първо
място, следва да се има предвид, че първоинстанционният съд е проявил
достатъчно снизхождение, като е наложил по-лекото като вид наказание пробация,
вместо лишаване от свобода. На фона на лошите характеристични данни за С.Б. –
признаването му за виновен за противозаконно лишаване от свобода и прилагането
на чл.78а НК за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.2 НК - е
неоправдано настоящата инстанция да намали определения срок на двете наложени
задължителни пробационни мерки. Очевидно подсъдимият е личност, която проявява
агресия към другите членове на обществото, при това данните по делото сочат на
прояви на безпричинна агресия. Ето защо съдът не счита, че целите на
наказанието, уредени в чл.36 НК, биха се постигнали с намаляване на
наказателната репресия спрямо него.
Обезщетението
за причинени неимуществени вреди на тъжителя
е правилно отмерено от първоинстанционния съд, като са отчетени, както
болките и страданията, понесени от Д.С. при причиняване на увреждането, така и
последващите няколко рецидива на келоидни образувания, наложили оперативни
интервенции. Несъмнено тези усложнения водят до понасянето на допълнителни болки
и дискомфорт, които са в пряка причинна връзка с увреждането, причинено от
подсъдимия. Ето защо не са налице основания да бъде намален размера на
присъденото обезщетение.
С оглед на изложеното и, като не установи при
постановяване на атакувания съдебен акт да са допуснати нарушения на
материалния и на процесуалния закон, въззивният съд намери, че следва същият да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №20/19.03.2019г., постановена по НЧХД
№1150/2018г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.