Р Е Ш Е Н И Е
462 / 24.2.2020г.
Гр. П., 24.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05321/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу П.Н.Н.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 403,12 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 104,23
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.01.2015 г. до 26.03.2018 г., които суми представляват 1/3 част от общите
задължения за периода и за които по ч. гр. дело № 02513/2019 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, VII-ми състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2019
г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Намира, че ответникът
отговаря за 1/3 част от общите задължения за периода, според наследствените си
права върху имота. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С тези съображения ищецът отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът П.Н., чрез пълномощника си адв. Е.Ф., оспорва
предявените искове с твърдението, че процесните суми са недължими от него
поради погасяването им по давност. Намира за приложим тригодишния давностен
срок по чл. 111 ЗЗД с оглед характера им на периодични плащания. Претендира
разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са искове за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника,
имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането
на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот, по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение.
В
случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на
изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на
топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.
Предвид
становището на ответника, изразено с отговора на исковата молба, с проекта за
доклад по делото, обективиран в определението от 18.11.2019 г. и обявен за
окончателен такъв, с оглед липсата на възражения от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че през релевантния
период същият е бил собственик на 1/3 идеална част от процесния топлоснабден
недвижим имот и, че ищцовото дружество е доставило до имота топлинна енергия,
която възлиза на твърдяната от него цена. Тези факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите по делото писмени доказателства /в заверени копия/ –
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот № 122, том II, дело № 504/29.03.1982
г. на нотариус при ПРС, препис – извлечение от акт за смърт от 03.12.2015 г., удостоверение
за наследници с изх. № 11/04.01.2016 г., издадено от Община П., договор за
доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 08.07.2016 г. и извлечение
от сметка за абонатен № ***.
Основният
спорен въпрос по делото е дължими ли са вземанията с оглед въведеното от
ответника правопогасяващо възражение с твърдението, че същите са погасени по
давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира този
довод за частично основателен, предвид следните съображения:
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.04.2019
г. което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД,
съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница,
дължимо от ответника, а именно в размер на сумата от 401,05 лв. /определена от
съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно
начислените суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка/,
дължима за периода от 01.11.2014 г. до 08.04.2016 г. /три години преди датата
на депозиране на заявлението/.
За
тази част предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ се
явява неоснователен на това основание и следва да бъде отхвърлен.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 2,07 лв. за периода от 09.04.2016 г. до
30.04.2016 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответника, което обуславя уважаването на иска за главница за тази
част от вземането.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в
качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
лихва без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Предвид
погасяването по давност на вземането за главница за периода от 01.11.2014 г. до 08.04.2016
г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и
акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 103,87 лв., дължима върху
тази главница /чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка за
помесечните задължения/ за периода от 08.01.2015 г. до 26.03.2018 г.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 0,36 лв. за периода от 09.06.2016 г. до
26.03.2018 г., начислена върху главницата за периода от 09.04.2016 г. до
30.04.2016 г. остава непокрита по давност, а с това и дължима от ответника.
Ето
защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 0,36 лв. за периода от 09.06.2016 г. до 26.03.2018 г.
и в тази част следва да бъде уважен. В останалата част – за разликата до пълния
предявен размер от 104,23 лв. или за сумата от 103,87 лв. – лихва за забава за
периода от 08.01.2015 г. до 26.03.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на вземането по давност.
По отговорността
за разноски:
Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство. При този изход на спора –
частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част поначало имат и двете страни. В полза на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена сумата от 0,36
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 0,60 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи размерът на последното
в двете съдебни производства в минималния му такъв на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от
348,32 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 447,84 лв. –
разноски за исковия процес, двете за адвокатски възнаграждения съгласно
приложените договор № 10935/15.07.2019 г. за правна защита и съдействие /л. 23
от ч. гр. дело № 2513/2019 г. по описа на съда/ и договор за правна защита и
съдействие № 10936/21.10.2019 г. /л. 25 от делото/. От страна на ищеца не е
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претендираните размери,
поради което същите не са предмет на съдебна проверка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу П.Н.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че П.Н.Н. ***
АД сумата от 2,07 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 09.04.2016 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „***, с абонатен № *** и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
която сума представлява 1/3 част от общото задължение за периода и за която по
ч. гр. дело № 02513/2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2,07 лв. до
пълния предявен размер от 403,12 лв. или за сумата от 401,05 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2014 г. до 08.04.2016
г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу П.Н.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Н.Н. *** АД сумата от 0,36 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.06.2016 г. до 26.03.2018 г., която сума представлява
1/3 част от общото задължение за периода и за която по ч. гр. дело № 02513/2019
г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 0,36 лв. до пълния предявен размер от 104,23
лв. или за сумата от 103,87 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015
г. до 26.03.2018 г.
ОСЪЖДА П.Н.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да
заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 0,36
лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
02513/2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми
състав и сумата от 0,60 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация –
П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к.
Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П.Н.Н., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „Клокотница“ № 58 сумата
от 348,32 лв., представляваща
сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 02513/2019 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, VII-ми състав и сумата от 447,84 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02513/2019 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: