№ 21204
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110157453 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 106954/01.04.2024 г. от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца И. К. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК
, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение се присъди и
полагащия се на адвокатското дружество ДДС в размер на сумата от още 80 лева
(облагане на сумата 400 лева с данъчна ставка в размер на 20 %). Изложени са
оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените разноски в
полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна правна помощ на ищеца,
като оплакванията се свеждат до това, че съдът не е включил дължимото ДДС, като е
определил и е присъдил адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца
безплатно услуга. Позовава се на практика на ВКС в тази насока, както и на НМРАВ.
Обръща внимание, че по делото да представени доказателства за регистрацията на
дружеството по ЗДДС.
Ответникът по искането „В. е подал отговор, с който моли същото да бъде
оставено без уважение, като счита определения и присъден размер на присъдил
адвокатското възнаграждение за разумен, обоснован и справедлив. Позовава се на
практика на СЕС, с оглед която НМРАВ не е задължителна за националните съдилища
при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, представило списък по чл. 80
ГПК, поради което съдът приема, че е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
С Решение № 4701/15.03.2024 г., е прогласена по предявения от И. К. Д. срещу „В.
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а, ал. 2 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на клаузата от договор за кредит № **********/28.01.2022 г. и
Анекс към същия, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за бързо
разглеждане в размер на сумата 26,35 лева, поради противоречието й със закона и
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД същата
сума (26,35 лева), ведно със законната лихва от предявяване на иска /19.10.2023 г./ до
окончателното плащане, като заплатена без основание сума във връзка с договора за
кредит. С решението ответникът „В., е осъден да заплати на Еднолично адвокатско
1
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, кв. „Манастирски
ливади“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на И. К. Д. безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на процесуалния представител на страната, съдът е съобразил
всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – липсата на
фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове,
тяхната обусловеност, срочното разглеждане и приключване на делото в едно съдебно
заседание без участие на представители на страните, а също и служебно известния на
съда факт, че конкретният ищец е инициирал пред СРС общо 138 производства с
аналогичен предмет и в същите е представляван от същия процесуален представител.
Не отговарят на фактите по делото доводите на ищеца, съдържащи се в постъпилото
искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определеният от съда за конкретното производство
размер на присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната
безплатна адвокатска услуга е съобразен с обстоятелството, че адвокатското дружество
е регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и
осигурителни тежести.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 891 от 10.04.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 219/2023 г., Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1908/2022 г., I т. о., ТК , Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
1990/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г.
по описа на ВКС и др.). Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в
Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява
критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички
релевантни за това обстоятелства, в това число и факта на регистрация на дружеството
по ЗДДС. Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
4701/15.03.2024 г., постановено по делото, в частта за присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение, заявено с молба с вх. № 106954/01.04.2024 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, като бъде присъдена допълнително сума в размер на
още 80 лева.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2