РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Разград, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Фератум България ЕООД, гр. София, подадена чрез
юрисконсулт против решение № 139/ 16. 10. 2023 г. по гр. д. № 237/ 2023 г. по описа на РС
Кубрат, с което съдът е осъдил на основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД дружеството -
жалбоподател да заплати на ищеца в производството С. Ш. Х. сумата 1403.47 лева , недължимо
платена от нея по Договор за потребителски кредит № 1176177/01.07.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване исковата молба в съда – 04.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, с искане за неговата отмяна и
отхвърляне на ищцовата претенция в цялост.Изложени са подробни съображения по
неправилността на атакуваното решение.
Въззиваемата страна, С. Ш. Х. е депозирала писмен отговор на жалбата, чрез
пълномощник, като счита същата за неоснователна, с искане за оставянето й без уважение по
подробно изложени съображения.
Страните не правят доказателствени искания.
При извършената проверка, съгл. чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция намери, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.
В съд.заседание страните не се явяват и не се представляват.
Въззивника „Фератум България ЕООД, гр. София, депозира молба- становище ,чрез
юрисконсулт, с искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Въззиваемата страна, С. Ш. Х., чрез пълномощник депозира молба, в която застъпва
становище, че поддържа подадения отговор на въззивната жалба, с искане за оставяне на същата
1
без уважение и потвърждаване решението на районния съд. Заявена е претенция за адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. в р-р на 440.35 лева.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл. 269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е сезиран с предявен от С.Ш. Х. срещу "Фератум Б. "ЕООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД , с претенция да бъде осъден ответника да му заплати сума
в размер на 1 403,47 лв. , след допуснато увеличение, с която сума дружеството се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, 04.04.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът е изложил твърдения в молбата, че на 01.07.2022г. между него и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № 1176177, по силата на който дружеството му
предоставило в заем сума в размер на 3000 лв., която той се задължил да върне в срок от 10 месеца
при фиксиран лихвен процент 19.00% и ГПР 48.35%. Уговорено било изпълнението на
задължението на кредитополучателя да бъде обезпечено от „Фератум Банк“. В изпълнение на тази
уговорка, ищецът същия ден сключил договор за гаранция с „Мултитюд Банк“, като той като
кредитоискател се задължил да изплати възнаграждение в размер на 2 550 лв.Поддържа, че във
връзка с договореното по договора е изплатил на ответника обща сума в размер на 6 120.00
лева.Счита договора за кредит за нищожен, както и този за гаранция на основание чл. 22 от ЗПК
вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради неспазване на предвидената от закона форма, непосочване на
съществени елементи от съдържанието на договор за кредит.По отношение на съглашението за
поръчителство, сочи, че същото е в пряко противоречие с Директива 2088/48/ЕО, както и във вреда
на потребителя, поддържа, че в ГПР ответника не е включил разходите за заплащане на
възнаграждението по сключения договор за поръчителство, което представлява нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР е с различен размер.Сочи също така ,че договора е сключен
при изключително висок размер на възнаградителната лихва, при липса на погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.Сочи, че в договора липсва уговорка за възможността потребителя по същия да се откаже
от него.Заявена е и претенция за разноски, вкл. адвокатско възнаграждение при условията на 38,
ал.1,т.2 от ЗАдв.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД гр.София чрез юрисконсулт депозира писмен
отговор, с който заявява становище недопустимост, съответно за неоснователност на предявения
иск.Възразява, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е условие за
сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите му за отпускане на кредит в
желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Поддържа ,че договорът за
гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е
страна. Посочва, че претенциите на ищеца не са подкрепени от убедителни писмени доказателства,
а исковата молба съдържа бланкетни голословни твърдения.Сочи ,че договорът за кредит не е
сключен в нарушение на императивни норми на ЗПК, като моли за отхвърляне на предявения
срещу него иск, с присъждане на сторените разноски.
С оглед доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства се
установява следното:
На 01.07.2022г ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1176177 по силата на който "Фератум България" ЕООД като кредитор е отпуснал на С.
Ш. Х., като кредитополучател кредит в размер на 3000 лева със срок за издължаване 10 месеца,
като първата вноска е с падежна дата 31.07.2022 г., а последната с падежна дата 27.04.2023 г., при
лихвен процент от 19 % , лихва в размер на 570 лв. лихва и ГПР от 48.35%. В чл. 5 е уговорено
обезпечение, като страните са се съгласили, че договорът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението.Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
кредита.Преддоговорната информация, предоставена от кредитора на настоящия ищец –
кредитоискател, включва и погасителен план като част от тази информация и съдържа броя на
погасителните вноски, падежните дати, размерът на вноската, образувана от главница и лихва,
като във вноските не е включено като перо плащането към поръчителя.
2
Пред РС е била допусната, изслушана и приета ССчЕ,вещото лице по която е заключило ,че
по процесния договор ищеца е заплатил на ответника обща сума в размер на 8008.67 лева,
постъпили на общо пет вноски, както следва: на 01.08.2022 г.– 219.11 лв.; 18.08.2022 г. – 392.89
лева; на 16.09.2022 г. – 692.00 лева; 20.09.2022 г. – 3099.47 лева и на 11.02.2023 г. 3605.20 лева. С
преведената сума са заплатени: главница в размер на 3000 лв.; лихва в размер на 248.97 лв.;
плащания съгласно Тарифата и Общи условия 135 лв. и договорена гаранция към трето лице –
1019.49 лв., като при ответника са разпределени общо суми в размер на 4 403,47 лева, но не и
вноската от 3 605,20 лева.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД и правилно е приел, че същият е основателен и
доказан.
По делото безспорно се установява, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит по реда на ЗПФУР. Клаузата на чл. 5 от договора за кредит, обективираща поетото от
потребителя задължение за учредяване на обезпечение е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави и като неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за
избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от
неизпълнение на горното задължение. Посочените в чл. 5 алтернативи само привидно предоставят
на потребителя право на избор, но на практика само водят до неоправдано засягане на интересите
му. Възможността за ползване на професионален поръчител, като Фератум Банк се явява
обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от
факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора.Ответникът ,чиято е тежестта в случая
не установява, че потребителят е предварително информиран за размера на дължимото
възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение преди да е
изрази съгласие за сключване на договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора
е видно само ,че общо дължимата по него сума е 3 570 лева,включваща главница от 3 000 лева и
570 лева лихва /възнаградителна/,посочена като 19 %.От договора и приложенията към него не
става ясно какви други разходи за потребителя са включени и в какво се изразяват те при
положение, че ГПР е 48, 35%. Освен това принципната възможност за избор на физическо лице,
вместо предложеното юридическо лице, е ограничена от поставени от кредитора условия, поради
което на практика за потребителя не е осигурен реален избор, както неоснователно се твърди в
жалбата. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат
от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като поръчителят е предварително
посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне, което налага
извода, че уговорките за поръчителство по Договора за кредит и респективно свързания с него
Договор за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя с цена, явяваща се
малко повече от 1/3 от размера на предоставената в заем сума.В този смисъл така „уговореното“
поръчителство води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно самостоятелен
договор, при незачитане на правото на избор на потребителя относно личността на поръчителя.
След като възнаграждението за поръчителство е уговорено въз основа на нищожна клауза, то
същото е недължимо. С оглед изложеното неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
потребителят е имал възможност да посочи свой поръчители да не сключва договора за гаранция,
или ако счита условията за неизгодни да се откаже от договора.Неупражняването на правото му на
отказ не заздравява пороците на договора и не го прави действителен във всичките му части.На
следващо място правилно в случая районният съд е приел, че посоченият ГПР от 48, 35 % не е
действителният,а двойно по-голям, поради което договорът не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В чл. 1 и сл. от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК са посочени формулата и
параметрите, които участват в изчисленията на годишния процент на разходите по кредита. В
разглеждания случай посоченият в договора размер на ГПР от 48, 35% не кореспондира на
словесното разяснение, че разходите по кредита се свеждат до главница и възнаградителната лихва
от 19%. Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства, че посоченият в
договора размер на ГПР е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
3
формула. Последната не е инкорпорирана в договора, нито е налице препращане към правната
норма, която я предвижда. С оглед изложеното следва да се приеме, че договорът страда от липса
на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република Б.. В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията "Общ разход
по кредита за потребителя" и "Обща сума, дължима от потребителя". Общият разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В случая в общата сума,
дължима от потребителя, не е включена таксата по договора за поръчителство, която в случая
изчислена от вещото лице по ССчЕ е в размер на 1019,49 лева, при предоставен кредит в размер на
3000 лв. Определянето на стойността на поръчителството в отделен договор цели заобикаляне на
посочената разпоредба. Отпускането на кредита е обвързано именно със сключването на договор
за поръчителство, респективно с клаузата на чл. 5 от договора, тъй като така се повишава оценката
за кредитоспособността на кредитополучателя и представлява условие за отпускането на кредита.
При така установеното правилно районният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. І ЗЗД за начална липса на основание за заплащане на сумата над върнатата
главница , а именно 1403.47 , при съобразяване на заключението на вещото лице по ССчЕ. Горната
сума е дължима ведно със законната лихва ,считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното й заплащане.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради изложените съображения.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78,
ал. 3 от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. Ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 440, 30 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемия С. Ш. Х..
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/ 16. 10. 2023 г. по гр. д. № 237/ 2023 г. по описа на РС
Кубрат, постановено по иск на правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управители И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на адв. Г. Ч. от САК, с
адрес на упражняване на дейността: ***, сумата 440.35 лева (четиристотин и четиридесет лева,
тридесет и пет ст.) – адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца С. Ш. Х.
безплатно процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4