№ 177
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Д. Ив. Ш.Ч.
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000154 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на "МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СВЕТА АННА-ВАРНА" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна срещу решение №1/04.01.2022 г. по т.д.480/2021 г. по описа на ВОС, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Национална здравноосигурителна
каса, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на суми за проведено лечение, както следва: 1. по договор №030816/25.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (стойност на лечението) в размер на
общо 433 879 лева, ведно с обезщетение за забава в общ размер на 253 608.64 лева, за
проведено лечение на пациенти, както следва: 1.1. за м.май 2015г. в размер на 139 460 лева
главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 85 749.83 лева за периода 01.07.2015г.-
21.07.2021г.; 1.2. за м.август 2015г. в размер на 105 816 лева главница, ведно с обезщетение
за забава в размер на 62 354.56 лева за периода 01.10.2015г.- 21.07.2021г.; 1.3. за м.ноември
2015г. в размер на 158 106 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 89
049.56 лева за периода 01.01.2016г.-21.07.2021г.; 1.4. за м.февруари 2016г. в размер на 22
834 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 12 293.13 лева за периода
01.04.2016г.- 21.07.2021г.; 1.5. за м.март 2016г. в размер на 7 663 лева главница, ведно с
обезщетение за забава в размер на 4 161.56 лева за периода 01.05.2016г.-21.07.2021 г.; 2. по
договор №030816/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
(стойност на медицинските изделия) в размер на общо 15 732 лева, ведно с обезщетение за
забава в общ размер на 9 392.98 лева за вложените медицински изделия, както следва: 1.1. за
м.май 2015г. в размер на 7 788 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 4
788.62 лева за периода 01.07.2015г.-21.07.2021г.; 1.2.за м.август 2015г. в размер на 4 994
лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 913.34 лева за периода
01.10.2015г.-21.07.2021г.; 1.3. за м.ноември 2015г. в размер на 3 000 лева главница, ведно с
обезщетение за забава в размер на 1 691.02 лева за периода 01.01.2016г.-21.07.2021 г.; 3. по
Договор № 031595/25.02.2015г. за извършване на процедури в размер на общо 14 498 лева,
ведно с обезщетение за забава в общ размер на 8 063.12 лева за проведено лечение на
пациенти, както следва: 3.1. за м.август 2015г. в размер на 930 лева главница, ведно с
1
обезщетение за забава в размер на 547.99 лв. за периода 01.10.2015г.-21.07.2021г.; 3.2. за
м.ноември 2015г. в размер на 2 480 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на
1 397.80 лева за периода 01.01.2016г.-21.07.2021г. 3.3.за м.февруари 2016г. в размер на 4 850
лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 611.07 лева за периода
01.04.2016г.-21.07.2021г.; 3.4. за м.март 2016г. в размер на 6 238 лева главница, ведно с
обезщетение за забава в размер на 3 506.26 лева за периода 01.05.2016г.-21.07.2021г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба - 21.07.2021г.
до окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната страна Национална здравноосигурителна каса, със седалище гр.София е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред ОС – Варна са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
от "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СВЕТА АННА - ВАРНА"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу Национална здравноосигурителна каса,
със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 433 879 лева, претендирана като
стойността на оказани, но незаплатени медицински дейности по клинични пътеки за периода
от м.май 2015 г. до м.март 2016 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 253 608.64
лева, по договор №030816/25.02.2015 г.; сумата от 15 732 лева, претендирана като
стойността на на медицинските изделия, вложени при извършени медицински дейности по
клинични пътеки за периода м.май 2015 г. до м.ноември 2015 г., по договор
№030816/25.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 9 392.98 лева; сумата
от 14 498 лев, претендирана като стойността на извършени процедури по Договор №
031595/25.02.2015 г. за периода м.август 2015 г. – м.март 2016 г., ведно с обезщетение за
забава в общ размер на 8 063.12 лева. Претендира се и законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба - 21.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключени договор №030816/25.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 031595/25.02.2015г. за
извършване на процедури, изменени с допълнителни споразумения в периода 04.03.2015 г. -
14.04.2016 г. в качеството си на изпълнител, е оказвал болнична медицинска помощ по
клинични пътеки през 2015 и 2016 г. Твърди, че извършената по договора дейност е
надлежно отчитана на възложителя, но за част от нея не е получил плащане, като основание
за отказ е надвишаване определения лимит за болницата, което според ищеца противоречи
на действащото в страната и в Европейския съюз материално право.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че финансовата рамка на НРД
съответства на разходите за здравноосигурителни плащания по чл.1, ал.2 ЗБНЗОК, а
достъпът до здравна помощ не е неограничен, като осигурените лица имат право да получат
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между
страните на осн. чл.59 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2015 г. са сключени договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки № 030816/25.02.2015 г. и договор за извършване на процедури № 0301595/25.02.2015
г., по силата на които въззивното дружество е оказвало болнична медицинска помощ по
2
клинични пътеки и е извършвало процедури на здравноосигурени лица, на
здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. /ЗБНЗОК за
2015 г./ /за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето /33/ и на лицата по §
7 ал. 1 от ЗБНЗОК на НЗОК за 2015 г., болнична медицинска помощ по клинични пътеки
/КП/ от приложение № 5 към единствен от Наредба №4/24.11.2004 г. за определяне на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Между страните не се спори, че медицинските дейности по клиничните пътеки и
процедури включени в процесните договори, съобразно съответните спецификации,
незаплатени от НЗОК за исковия период от м.май 2015 г. до м.март 2016 г., са извършени
според съответните медицински стандарти, същите са отчетени на НЗОК, съобразно
предвидения в договора начин.
Единственият спорен между страните въпрос се свежда до това дали вземанията са
погасени по давност, респективно налице ли е соченото в допълнителната искова молба
основание за прекъсване на давността за периода от депозиране на исковата молба в АС-
Варна – 02.05.2018г. до влизане в сила на решението в административното производство -
14.07.2021г.
С оглед съдържание на сключените договори, следва да се направи извод, че
извършените от лечебното заведение над определения лимит дейности са по повод на
изпълнение на неговите задължения по договорите. Съобразно уговорките в чл.35 от
договор №030816/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл.32
от договор № 031595/25.02.2015 г. за извършване на процедури, плащанията на изпълнителя
се извършват чрез РЗОК в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение
на плащанията за които е предвиден друг срок. Доколкото не са ангажирани доказателства
за уговорен различен от горепосочения срок за плащане, следва да се приеме, че падежът на
всяко месечно задължение е настъпил на 30-то число на месеца, следващ отчетния, т.е.
падежът на най-късно възникналото задължение - за м.март 2016 г. по двата договора е
настъпил на 30.04.2016 г.
С оглед установения падеж на най-късно възникналото задължение, установения в
чл.110 от ЗЗД давностен срок е изтекъл на 30.04.2021 г.
Доколкото исковата молба е предявена на 21.07.2021 г., т.е. след изтичане на общата
5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, съдът намира, че всички вземания, включително и
акцесорните са погасени по давност. Не е налице соченото от въззивника в допълнителната
исковата молба основание за прекъсване на давността, а именно водено между страните
административно дело по чл.1 от ЗОДОВ, предмет на адм.дело N 3203/2019 г. по описа на
Административен съд-Варна, тъй като основанието на предявения по това дело иск има
деликтен характер, а претенцията по настоящото дело е заявена на договорно основание.
Наред с това следва да се посочи, че с влязлото в сила решение №976/20.07.2020 г. по
адм.дело № 3203/2019 г. по описа на Административен съд-Варна, е отхвърлен иска по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ на "МБАЛ Света Анна-Варна" АД срещу Национална здравноосигурителна
каса, поради което на осн. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността не се смята за прекъсната.
За пръв път с въззивната жалба е посочено, че давността е прекъсната поради
признаване на вземането, поради което съдът намира, че това ново обстоятелство, предвид
забраната на чл. 266 ал.1 ГПК, не може да бъде разгледано във въззивното производство.
Независимо от това следва да се посочи, че по правната си същност признаване на
вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора, т.е., че задължението му към
кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението, като
признаването се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на
фактите, от които задължението произхожда. Доказателства в тази насока не са ангажирани,
поради което дори да беше своевремено въведено в процеса, това възражение щеше да е
неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
3
законосъобразно, поради което следва да се потвърди, като въззивният съд на осн. чл.272 от
ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемaта страна, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/04.01.2022 г. по т.д.480/2021 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СВЕТА
АННА-ВАРНА" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
Национална здравноосигурителна каса, със седалище гр. София, възнаграждение за защита
от юрисконсулт, в размер на 200 (двеста) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4