Решение по дело №276/2022 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 163
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20221450100276
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20221450100276 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
М. П. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес ....................... против Н.
М. Й., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, с която ищецът моли съда да
предостави не него упражняването на родителските права върху родено от
съвместното съжителство с ответницата малолетното дете ......................,
родена на 30.11.2017 г., като съдът определи местоживеенето на детето при
него, а на майката се определи режим на лични отношения с детето – всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа
на неделния с преспиване в съботната нощ, както и двадесет дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Ищецът моли
съда да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
200 лв. считано от 20.01.2022 г., до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното и изплащане, платими чрез бащата и законен
представител. Претендира се и издръжка за минало време – една година назад
за периода от 20.01.2021 г. до 20.01.22 г. в размер на по 200 лв. месечно, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, в който
1
оспорва исковете, моли родителските права да бъдат предоставени на нея, а
бащата да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно.
В МзРС е образувано и гр. дело № 126/2022 г., по което Н. М. Й. е
предявила иск против М. П. Берцчев, с който ищцата по този иск моли
родителските права по отношение детето ............... Б.а да бъдат предоставени
на нея и ответника по този иск да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 200 лв.
На основание чл. 213 ГПК гр. дело № 126/2022 г. е присъединено към
настоящото за постановяване на общо решение по тях.
Правната квалификация на претендираните права по двата иска е чл.
127 ал. 2 СК.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане детето
......................, ЕГН ********** е родено на 30.11.2017 г. в гр. Козлодуй от
майка Н. М. Й. и баща М. П. Б.. Твърди се в исковата молба, че страните са
живеели на съпружески начала от 2016 г., като на 30.11.2017 г. е родено
детето им ................ Твърди се, че на 07.03.2017 г. ответницата напуснала
дома с предлог, че семейния живот не е бил за нея. Живяла в гр. Козлодуй,
първоначално в жилище на баща си, след това в друго жилище на майка си,
след което живяла един месец в жилище на бащата на ищеца. По това време
той работел в чужбина и изпращал средства за издръжка на детето. През
пролетта на 2019 г. се прибрал в България и заживял с майка си в ................
Скоро след това ответницата оставила детето на ищеца за да го гледа. Тогава
детето било на една година и половина. Ответницата казала, че не може да
гледа детето и подписала пълномощно и декларация, с нотариална заверка на
подписите, приложени на лист 14 и 15 от делото, в което пълномощно
ответницата и ищеца упълномощили майката на М. - ...................... да ги
представлява пред държавни и общински органи по всякакви въпроси
свързани с детето, както и да ги представлява пред учебни заведения, болници
и всички държавни и административни органи. С декларацията родителите
на детето декларирали съгласие майката на ищеца да пътува с детето извън
границата на България до навършване на 18-годишна възраст. Детето
2
посещавало ясла в с. Хърлец, през което време ответницата рядко се
интересувала от детето. През месец януари 2021 г. ищеца се установил в гр.
Стара Загора заедно с детето ................ Заживял в жилище на негова позната с
която живеели на семейни начала. Детето посещавало в гр. Стара Загора
детска градина, имало избран личен лекар. Ищецът започнал работа там, но
ответницата продължавала да не търси и да не се интересува от детето. През
месец декември 2021 г. ответницата взела детето от с. Хърлец, където то било
с баща си за коледните празници с полиция. Не казала къде отвежда детето.
При обаждания по телефона ответницата отказала да разговаря с него. В
последствие ищецът разбрал, че детето е в с. Моравица, в дома на родителите
на приятел на ответницата.
В представения отговор ответницата изцяло оспорва иска.
По делото са разпитани две групи свидетели – свидетелите
..................... – доведени от ищеца и свидетелите .................... – доведени от
ответната страна.
Свидетелят .... – без роднинска връзка със страните твърди, че познава
ищеца и детето Павлинка. Съсед е на семейството в с. Хърлец. От април 2019
г. детето е било в с. Хърлец при баба си. Твърди, че на 25.12.21 г. прибирайки
се в къщи видял полицейска кола. След разправии между близки на детето
майката го взела. До тогава свидетелят твърди, че не я е виждал, не знае през
това време дали тя е търсела детето. През времето, когато било в с. Хърлец,
детето било отглеждано от бащата и баба му, имали много добри условия за
отглеждането му. Не знае майката през това време да го е вземала при нея.
Детето посещавало детска градина в с. Хърлец, било обгрижвано много добре
от баба си и баща си. Знае, че в момента М. е в Стара Загора, където работи.
Свидетелката ............... - в роднински връзки с ищеца – твърди, че
познава детето. В края на април 2019 г. майката оставила детето при баба му
по бащина линия, където грижи за него полагали бащата и бабата. Знае, че
майката е идвала няколко пъти да го вижда през този период. На Коледа 2021
г. дошли полицаи и взели детето. През времето, когато детето живеело в
Хърлец, детето посещавало детска градина. Понякога майката е вземала
детето, но го е връщала със същите дрехи. След като майката взела детето,
ищеца няма информация къде е, намерил я в Моравица. Твърди, че детето е
силно привързано към баща си, докато е живяло с него е било чисто, добре
3
облечено, развивало се много добре.
Свидетелката ............. – майка на М. - твърди, че детето от Коледа 2021
г. живее с майка си, а след раждането си е живяло в гр. Мизия с двамата си
родители. През пролетта на 2018 г. - месец март - майката си тръгнала с
детето, свидетелката не знае по какви причини. Майката довела детето през
април 2019 г. в дома , казала, че не иска да го гледа, не може да се грижи за
детето. Детето било в лошо състояние – гладно, мръсно, без памперс,
оставила го и без дрехи. Майката обяснила, че иска да си намери работи и не
може да го гледа. Няколко пъти се обаждала по телефота, не е изпращала
средства за издръжка. Понякога детето се обръщало към свидетелката с
„мамо“. След като синът – ищеца по делото, си намерил работа в Стара
Загора взел със себе си и ................ Детето било отглеждано в Стара Загора. В
момента свидетелката твърди, че синът и ще гледа детето в Хърлец, тъй като
вече ще се върне от Стара Загора. Твърди, че в дома има условия за
отглеждане на детето, има обзаведена детска стая. Твърди, че детето е
привързано към баща си емоционално и той може да я гледа.
Свидетелят ..... – баща на ответницата – твърди, че след раждането
детето е живяло при него в неговата къща, сега живее в с. Моравица, където
дъщеря му живее на съпружески начала с друг мъж. Често му гостуват в
Козлодуй. Твърди, че детето се чувства добре, добре гледано е, дъщеря му и
мъжът, с който живее работят заедно но на различни смени. Детето ходи на
детска градина в с. Моравица. Твърди, че М. не е идвал в Моравица да види
детето, макар, че никой не го е спирал. Преди това около една година детето е
живяло при майката на М..
Свидетелката ..... твърди, че ответницата живее в момента с нейния
син в с. Моравица. Имат условия за отглеждането му, детето е нормално,
спокойно. В момента посещава детски психотерапевт, тъй като когато е
дошло при тях в дома им не е било спокойно. Детето посещава детска
градина. Твърди, че откакто детето Павлинка е в нейния дом никой не го е
търсил от предходното семейство. Бащата не дава издръжка, не знае да е
изпращал нищо за детето.
По делото е представен социален доклад от ДСП Мездра, в който
социалните работници след запознаване със случая са посочили, че към
момента грижи за детето полага майката с подкрепата на съжителстващия с
4
нея мъж. Детето има личен лекар. Жилището, в което живеят е собственост на
родителите на мъжа с който съжителства. Детето има самостоятелна стая
обзаведена с необходимите мебели и вещи. Жилището има много добри
хигиенно битови условия. Отоплява се с локално парно. Майката работи на
смени в гр. Ботевград и когато майката е на работа ,детето се обгрижва от
съжителя ѝ, или неговите родители.
Представен е и социален доклад от ДСП Стара Загора, след разговор с
бащата на детето, социалните работници посочили, че той има намерение да
напусне гр. Стара Загора и да се върне в с. Хърлец в жилище собственост на
майка му. Пред социалните работници бащата споделил, че от месец януари
2022 г. няма връзка с детето ..............., тъй като майката възпрепятства
връзките с детето. Останалите изводи в социалният доклад са само по
информация от бащата и съвпадат с изложеното в исковата молба.
От правна страна:
Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които
се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е
обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г.
(отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и
понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и
на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови
навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и
битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и
родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към
решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната
преценка във всеки отделен случай, както следва:
Най-голямо значение имат родителските качества (личността на
родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да
възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В
5
настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са
събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй
като няма данни за съществени различия в образованието, културата и
възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да са налице
данни да е оставяла детето при баба му по бащина линия, като е заявявала, че
не може да се грижи за него, както и не се установявала на едно място след
раздялата с бащата. По този критерий минимално преимущество има бащата.
Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на
родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските
права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм,
противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени
провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед
конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая
такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този
показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето.
Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на
родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки,
приятели, познати). По този показател, видно от депозираните свидетелски
показания, също минимално преимущество има бащата, тъй като при
неговото отсъствие от страната, за детето се е грижила баба му по бащина
линия.
От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи,
както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и
използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се
установява, че докато детето е било при бащата, за него са полагани
непрекъснато необходимите грижи, с помощта на баба му. И по този
показател се откроява съществено преимущество на бащата.
Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и
възпитаване на детето, според настоящия състав не може да бъде
разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй като и двамата за
заявяват желание да отглеждат детето.
6
Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и
предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава
основание за предоставяне на родителските права на бащата.
Полът на детето е един от малкото обективни и безспорни критерии за
предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното
по- горе постановление, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а
бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. В конкретният
случай до момента бащата се е справял успешно с отглеждането и
възпитанието на детето. Майката на ищеца го е подпомагала в грижите и
възпитанието на детето, поради което съдът счита, че бащата е пригоден да
отглежда и възпитава момичето. Ето защо, съдът приема, че бащата има
необходимите качества да упражнява родителските права, независимо от пола
на детето.
Възрастта на детето също е сред обективните критерии за преценка,
кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че
децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което
обуславя по-висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и
възпитание. В случая бащата, подпомаган от своето семейство се грижи за
детето и й осигурява всичко необходимо за нормалното й развитие, като не е
препятствал контактите с майката, /напротив, видно от свидетелските
показания такова възпрепятстване е налице по отношение на майката/.
Поради което, съдът счита, че бащата е равно пригоден наред с майката да
отглежда детето.
Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която
родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от
социалния доклад и показанията на свидетелите, бащата се ползва с
подкрепата на своята майка, която е от кръга на най-близките роднини на
детето, поради което и това обстоятелство е в негова подкрепа. Не може да се
приеме, че близките на съжителстващия с майката мъж и самия той, ще
полагат по-адекватни грижи за детето.
На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и
материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те
"...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете
7
родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". Ако
родителските права бъдат предоставени на съответния родител, същият има
задължение да осигури необходимите условия за отглеждане и възпитание на
детето.
По така изложените по-горе съображения и оценка на критериите, въз
основа на които се преценява предоставянето на упражняването на
родителски права, се налага извод за предоставяне на родителските права на
бащата.
С оглед възрастта на детето, и местоживеенето на родителите, следва да
бъде определен режим на лични отношения с майката, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя - с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
По отношение издръжката на децата:
Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК визира, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат
предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия
издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.
Майката е представила документ за доходите си, от който е видно, че
реализира средномесечен доход в размер на 858 лв. а бащата, който не е
декларирал доход, съдът взема за база при определяне на издръжката МРЗ за
страната, която към момента е 710 лв. Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, без да е определен максимален размер.
С оглед данните по делото – възрастта на детето и доходите на
родителите, съдът намира, че то се нуждае от месечна издръжка в размер на
380 лв., от които майката следва да заплаща по 200.00 лв., както е поискано в
исковата молба. Останалите нужди на детето следва да се поемат от бащата.
Същата издръжка следва да се определи и за минал период – една година
8
преди завеждане на иска – 20.01.2021 г. до 20.01.2022 г.
По горните съображения съдът намира, че предявените по
присъединеното гр. д. №126/22 г. на МзРС искове от Н. М. Й., против М. П.
Б., с които ищцата по този иск моли родителските права по отношение детето
............... Б.а да бъдат предоставени на нея, и ответника по този иск да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
ненавършилото пълнолетие дете на страните ......................, ЕГН **********,
на бащата М. П. Б., ЕГН **********, като определя местоживеенето на
детето в дома на бащата в гр. Стара Загора, ул. «Св. Климент Охридски»
№51, ет. 3, ап. 5.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. М. Й., ЕГН
********** с детето ......................, ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя - с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Н. М. Й., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на
детето ......................, ЕГН **********, чрез баща му и законен представител
М. П. Б., ЕГН **********, в размер на 200 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 20.01.2022 г., до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Н. М. Й., ЕГН **********, да заплати издръжка на детето
......................, ЕГН **********, чрез баща му и законен представител М. П. Б.,
ЕГН **********, за периода от 20.01.2021 г. до 20.01.2022 г., в размер на 200
лв. месечно, или общо в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 20.01.2022 г.
ОСЪЖДА Н. М. Й., ЕГН **********, да заплати на М. П. Б., ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 830 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. Й., искове против М. П. Б., за
9
предоставяне родителските права по отношение детето ............... Б.а на нея, и
ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. М. Й., ЕГН **********, да заплати в полза на МзРС
държавна такса върху определената издръжка общо в размер на 384 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
10