№ 48
гр. Оряхово, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С Гражданско дело № 20241460100797
по описа за 2024 година
От „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, БУЛ.“Цариградско Шосе“ № 115Е, ет.3, представлявано от Н.П.П. - управител, чрез
пълномощника си юр.к. М. Т. Т., против Ц. А. Я., с ЕГН ********** от гр. Оряхово,
ул.“Радецки“ № 23 е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 200.00 лв. /двеста лева и нула ст./, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 717524/04.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.08.224 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
408/20.08.2024 г. по ч.гр.д. № 621/2024 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 04.08.2022 г., ответникът Ц. А. Я., е сключил
Договор за паричен заем № 717524 с ищеца „Сити Кеш“ ООД, въз основа на молба за
сключване на договор за паричен заем. Същият е сключен съобразно законовите разпоредби
на Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че заемателят е предоставил своите лични данни, телефон за връзка,
параметри на желания заем, две лица за контакт съгласно установената форма за
кандидатстване от заемателя. По този начин заемателят е обективирал волята си, че желае да
сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.
Сочи се също, че параметрите и условията на сключения договор за потребителски
кредит са описани в предоставените на заемателя от заемодателя погасителен план, СЕФ и
тарифа към договора за паричен заем, с който заемателят се е съгласил изрично и
безусловно. В погасителния план са описани начина на плащанията, както размера на
плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията.
Посочено е и, че сумата е получена от заемателя в брой, в деня на сключване на
договора, като договорът служи за разписка за получената сума.
На следващо място в ИМ се сочи, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договора и не е погасил дължимите суми, поради което ищецът е депозирал заявление по чл.
410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 621/2024 г. по писа на РС Оряхово, който
1
е издал Заповед за изпълнение на паричното задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като на заявителя е възникнало
правото по чл. 415 ГПК да предяви установителен иск за описаните суми.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същите
юр.к. М. Т. Т., е постъпила молба вх. № 279/20.01.2025 г. в която поддържа предявения иск.
Прави искане на осн.чл.238 ГПК, за постановяване решение при признание на иска.
Ответника редовно призован, се явява лично и признава изцяло иска.
С оглед направеното признание на иска от страна на ответника, с молба вх. №
427/29.01.2025 г., юр.к.М. Т., прави искане на осн.чл.237 ал.1, ГПК за постановяване
решение при признание на иска.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
Допустими са и направеното признание на иска от страна на ответника и искането на
ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл.124 ГПК, като с него се цели
установяване на вземането на ищеца против ответника за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 418/14.12.2023 г. по ч.гр.д. №
749/2023 г. на ОРС.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – чл.
237, ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, ведно с последиците от това.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски,
в размер общо на сумата от 200.00 лева представляващи – сумата в размер на 50.00 лв.
заплатена държавна такса в заповедното производство и исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 100.00 лева . Признанието на ответника
не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице
кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал
повод за завеждане на иска и да го признава.
В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.
2
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. А. Я., с ЕГН ********** от гр.
Оряхово, ул.“Радецки“ № 23, че ДЪЛЖИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, БУЛ.“Цариградско Шосе“ № 115Е, ет.3,
представлявано от Н.П.П. - управител, чрез пълномощника си юр.к. М. Т. Т., сумата от
200.00 лв. /двеста лева и нула ст./, представляваща главница по Договор за паричен заем №
717524/04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 20.08.224 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 408/20.08.2024 г. по ч.гр.д. № 621/2024 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Ц. А. Я., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул.“Радецки“ № 23,ДА
ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, БУЛ.“Цариградско Шосе“ № 115Е, ет.3, представлявано от Н.П.П. - управител,
чрез пълномощника си юр.к. М. Т. Т., сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и нула ст./,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
3