Решение по дело №165/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2024 г.
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20237240700165
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 165

 

Стара Загора, 15.11.2024 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                                          Председател: Златко Мазников 

 

при секретаря Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 165 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

        Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

 

        Образувано е по жалба на М.С.С. ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001622001041-091-001 от 15.12.2022 г., издаден от В.П.А.на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 56 от 21.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателката допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 24 233,45 лева – главница и лихви, изчислени към 15.12.2022 г.

 

        В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва извода на органите по приходите, че са налице обстоятелства, сочещи  на съществуването на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за прилагане на реда по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на основата за облагане, съответно за допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Счита, че необосновано от ревизията е прието, че декларираните и получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото й състояние за ревизирания период. Излага съображения, че неправилно в РА е определено началното салдо (разполагаемите парични средства в брой) за 2018 г. в размер на 5000 лева. Твърди, че по никакъв начин не е бил изследван въпроса за наличните парични суми преди тази дата, като изтъква, че необосновано е отказано да бъдат разгледани и зачетени писмени доказателства от съществено значение във връзка с установяване на фактите, касаещи паричния й поток. Изтъква, че не са били взети предвид от ревизията получените от нея значителни парични средства в размер на 300 000,00 лева през 2014 г. – дарение от сина й. Смята, че тази сума е достатъчна да покрие установеното превишение на разходите над приходите за 2018 г. в размер на 52 635,91 лева и за 2019 г. в размер на 130 450,25 лева. В тази връзка сочи, че от приключилите две ревизионни производства на сина й – Д. С., се установяват факти, касаещи неговия паричен поток, включително наличието на достатъчно парични средства у него и възможността му да направи въпросното дарение, противно на приетото от органите по приходите. Отделно от това излага доводи, че представеният договор за дарение, като сключен между роднини по права линия, установява факта на предаването на парите. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения РА, като незаконосъобразен.

 

        Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен по съображения, подробно изложени в представено по делото писмено становище. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

        Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

        Ревизията е втора по ред.

 

        На жалбоподателката М.С.С. е извършена ревизия, приключила с РА № Р-16002420008082-091-001 от 07.10.2021 г., издаден от И.К.К. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и Т.П.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията (л. 103 – 109, том 1). На основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК с Решение № 90 от 24.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП (л. 191 – 195, том 2) РА е отменен и преписката е върната за издаване на нов РА.

 

          Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622001041-020-001 от 01.03.2022 г., издадена от И.К.К. на длъжност Началник сектор (л. 96, том 1), на основание чл. 112 и 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на М.С.С. от с. Х., ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: Е.К.С. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.Г.П. – главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 21.03.2022 г. (л. 98, том 1).

 

        С Решение на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка – № Р-16001622001041-098-001 от 07.04.2022 г. (л. 89, том 1), по искане на жалбоподателката, на основание чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 76 от ДОПК разглеждането и решаването на ревизионното производство е иззето от И.К.К. на длъжност Началник сектор – ОВР, Е.К.С. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Т.Г.П. – главен инспектор по приходите, и е възложено на В.П.А.на длъжност Началник сектор – ОВР, К.Г.Н.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и А.Г. А. – старши инспектор по приходите. Във връзка с това са съставени Протокол за предаване на документи и Опис на предоставените документи (л. 91 – 92, том 1).

 

          Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001622001041-020-002 от 07.04.2022 г., издадена от В.П.А.на длъжност Началник сектор (л. 93, том 1), връчена по електронен път на 31.05.2022 г. (л. 95, том 1), на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: К.Г.Н.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А.Г. А. – старши инспектор по приходите, като е определен срок за извършване на ревизията до 21.06.2022 г., удължен до 19.08.2022 г. със ЗИЗВР № Р-16001622001041-020-003 от 17.06.2022 г. (л. 86, том 1), връчена по електронен път на 20.06.2022 г. (л. 88, том 1).

 

        Ревизията е спряна със Заповед № Р-16001622001041-023-001 от 27.07.2022 г. (л. 83, том 1), връчена по електронен път на 27.07.2022 г. (л. 85, том 1), и възобновена със Заповед № Р-16001622001041-143-001 от 29.08.2022 г. (л. 80, том 1), връчена по електронен път на 29.08.2022 г. (л. 82, том 1), с която е определено ревизията да приключи в срок до 21.09.2022 г.

 

        ЗВР, Решението за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, ЗИЗВР и заповедите за спиране и възобновяване на ревизията са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис (КЕП) от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

 

          В хода на ревизията са предприети следните действия:

 

        С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001622001041-040-001 от 10.03.2022 г. (л. 199 – 201, том 2), връчено на 21.03.2022 г. (л. 202, том 2), на основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения, деклариране на данни и представяне на други писмени доказателства за получените през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. доходи, придобитото имущество, притежаваните парични средства, движими ценности, вземания от трети лица, притежавани финансови активи в страната и чужбина, получени и предоставени заеми, налични парични средства, пътувания в чужбина и др., документи относно внесените и получени суми по притежаваните банкови сметки за ревизирания период – извлечения, платежни документи, бордера и др., платежни документи за доказване на доходи с източник в чужбина за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. и документи относно внесени средства в дружества.

 

        С вх. № 94-00-1779#2 от 05.04.2022 г. от ревизираното лице са представени единствено писмени обяснения, в които сочи, че на всички въпроси е отговорило в хода на предходното ревизионно производство, в което е предоставило всички документи, с които е разполагало, и моли да бъдат присъединени към настоящото (л. 213, том 2). С оглед на това с Протокол № Р-16001622001041-ППД-001 от 22.03.2022 г. (л. 214 – 217, том 2) са приобщени събраните доказателства от ревизионно производство, приключило с Ревизионен доклад (РД) № Р-16002420008082-092-001 от 07.10.2021 г. (л. 110 – 130, том 1) и РА № Р-16002420008082-091-001 от 07.10.2021 г. (л. 103 – 109, том 1), в хода на което:

        с вх. № РД-20-286 от 20.01.2021 г. (л. 34, том 3) по ИПДПОЗЛ № Р-16002420008082-040-001 от 21.12.2020 г. (л. 25 – 30, том 3) от жалбоподателката са представени: нотариален акт № 199 от 1969 г., с който тя е придобила чрез дарение от майка си недвижим имот – дворно място от 496 кв. м. в с. Х., ул. *** (л. 44-гръб – 45, том 3); договор за дарение от 03.01.2014 г., нотариално заверен на 15.01.2021 г., с който синът на ревизираното лице – Д.Х.С., дарява на майка си сумата от 300 000 лв. (л. 45-гръб – 46, том 3); декларация от 03.01.2014 г., нотариално заверена на 15.01.2021 г., в която жалбоподателката декларира, че на 03.01.2014 г. е получила от сина си сумата от 300 000 лв. (л. 46-гръб – 47, том 3); договор за паричен заем от 05.06.2018 г. за сумата от 9 000 лв., сключен между жалбоподателката в качеството на заемодател и „Р. 2002“ ООД в качеството на заемател (л. 35, том 3); нотариален акт № 180/2019 г. за покупко-продажба на земеделска земя с площ 1841 кв. м. в с. Х., местността „***“, за сумата от 420 лв., сключен между М.С. и Х. С.в качеството им на продавачи и С. Д.ова С. в качеството й на купувач (л. 35, том 3); 15 бр. приходни касови ордери (ПКО) за предоставени средства в дружеството „ШИЛЕ“ (л. 37 – 43, том 3); декларация по чл. 62 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) за разкриване на банкова тайна (л. 44, том 3); писмени обяснения (л. 34, том 3), в които сочи, че: е пенсионерка от 1996 г.,  омъжена е и живее в къща в с. Х., ул. ***, като до 2017 г. член на домакинството й е бил и синът й; на 03.01.2014 г. е получила дарение от сина си Д.Х.С.в размер на 300000 лв.; имала е срочен депозит в банка ДСК до 16.08.2019 г., но от банката й било отказано разпечатване на движението по сметката й; няма придобити недвижими имоти през периода; имала е наследствени земи, но след продажбата им през 2020 г. не е запазила документи за тях; средно-месечният й разход е около 80 лв.; от август 2016 г. е управител на „ШИЛЕ“ ООД, на което през 2018 г. е предоставила временна финансова помощ общо в размер на 49 000 лв., а през 2019 г. – в размер на 134 000 лв.; на 05.06.2018 г. е предоставила заем на „Р. 2002“ ООД, ЕИК *********, в размер на 9 000 лв.; на 19.06.2019 г. е продала на С. С. земеделска земя в землището на с. Х., местността „***“, за сумата от 420 лв.; на 16.08.2019 г. по банков път е предоставила на сина си Д. С.дарение на парични средства в размер на 28997 лв., за което прилага банково извлечение от същата дата; ходила е до Турция и Гърция, но не си спомня на кои дати; моли съобщенията до нея да бъдат изпращани на и-мейла на сина й – ***;      

        с второ ИПДПОЗЛ – № Р-16002420008082-040-002 от 16.03.2021 г. (л. 218, том 2), от ревизираното лице са изискани документи, удостоверяващи предаването на сумата в размер на 300 000 лв. от сина й Д. С.на нея, както и документи, удостоверяващи произхода на средствата, предоставени в заем на „Р. 2002“ ООД – 9000 лв., и като  временна финансова помощ на „ШИЛЕ“ ООД – 183 000 лв., като се посочи дали сумите са върнати и се приложат доказателства за връщането им, а в случай, че във връзка с предоставените в заем парични средства на „Р. 2002“ ООД са начислени и изплатени лихви – документи за получаването им, но с вх. № РД-20-286#1 от 05.04.2021 г. от жалбоподателката са представени единствено писмени обяснения (л. 220 - 221, том 2), в които сочи, че към 01.01.2018 г. е разполагала със средства в размер на 286 000 лв., а към 01.01.2019 г. – в размер на 218 000 лв., че през целия проверяван период е получавала минималната пенсия за страната, че предоставената й като дарение от сина й сума й е била предадена в дома им в брой и че на 16.08.2019 г. е превела на сина си по банков път дарение в размер на 28 997 лв. за покупка и ремонт на стара съседна къща, а предоставените парични средства на „Р. 2002“ ООД в заем и на „ШИЛЕ“ ООД като временна финансова помощ не са й върнати, както и разписка за предадена сума в размер на 9 000 лв. на „Р. 2002“ ООД;

          с Протокол № П-16002421042968-141-001 от 12.05.2021 г. (л. 7 – 8, том 2) е документирана извършена насрещна проверка на „Р. 2002“ ООД, ЕИК *********, в хода на която е констатирано, че дружеството е  регистрирано през 2002 г. със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. Цар Освободител № 1, и до 02.08.2018 г. собственици на капитала му са били В.М. и Р. М., а считано от 03.08.2018 г. собственици на капитала му стават Р. С. и Д. С., като същото се представлява и управлява от жалбоподателката – собственик с 50% дялово участие, а декларираната дейност пред НАП по НКИД 2003 е техническо обслужване и ремонт на автомобили (код 5020); на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция е връчено ИПДПОЗЛ № П-16002424042968-040-001 от 11.03.2021 г. (л. 332 – 334, том 2) и съответно са представени: договор за паричен заем от 05.06.2018 г. за сумата от 9 000 лв., сключен между жалбоподателктата в качеството на заемодател и дружеството в качеството на заемополучател, с уговорен срок за връщане на земната сума до 31.12.2018 г. (л. 332 – 334, том 2); ПКО от 05.06.2018 г. за предоставената в заем сума от 9 000 лв. (л. 337, том 2); анекс от 28.12.2018 г. към договор за заем от 05.06.2018 г., удължаващ срока за връщане на заемната сума до 05.06.2023 г. (л. 335, том 2); оборотни ведомости за 2018 г. и 2020 г. и хронология на сметка 499 (Други кредитори) за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., видно от които предоставените в заем от жалбоподателката 9 000 лв. счетоводно са отразени по кредита на сметка 409 (Други кредитори) и по дебита на сметка 501 (Каса в лева) през 2018 г. (л. 338 – 340, том 2); декларация от 12.04.2021 г. (л. 341, том 2);

        с Протокол № П-16002421042969-141-001 от 12.05.2021 г., връчен по ел. път (л. 328 – 331, том 2), е документирана извършена насрещна проверка на „ШИЛЕ“ ООД, ЕИК *********, в хода на която е констатирано, че дружеството е регистрирано по ДОПК на 27.02.2012 г. със седалище и адрес на управление с. Х., ул. ***, и до 12.10.2021 г. се представлява и управлява от жалбоподателката – съдружник със 99% дялово участие, а от 13.10.2021 г. – от Р. С., като декларираната му дейност пред НАП по НКИД 2003 е Търговия с автомобили (код 5010); на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция е връчено ИПДПОЗЛ № П-16002421042969-040-001 от 11.03.2021 г. (л. 307 – 309, том 2) и на 07.04.2021 г. (л. 310, том 2) са представени: декларация от 06.94.2021 г. (л. 311, том 2);  писмени обяснения от жалбоподателката в качеството й на управител на дружеството (л. 317, том 2), в които сочи, че за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., поради временна необходимост, е предоставила на дружеството парични средства в общ размер на 183 000 лв. по банков път (49 000 лв. – през 2018 г.) и в брой (134 000 лв. – през 2019 г.), както и че същите не са й върнати; банково извлечение на сметка с IBAN *** „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, удостоверяващо преведени на няколко пъти през 2018 г. (два пъти през м. януари и седем пъти през м. октомври) от Р. С. по сметка на дружеството суми в общ размер на 49 000 лв. с основание „захранване на сметка“ (л. 315 – 316, том 2); дневник на счетоводна сметка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. (л. 312 – 314, том 2), видно от който: предоставените на дружеството в брой и по банков път средства в общ размер на 183 000 лв. са счетоводно отразени по кредита на сметка 499 (Други кредитори) и съответно по дебита на сметка 501 (Каса в лева) – за внесените средства в брой, а за внесените средства по банковата сметка – по дебита на сметка 503 (Разплащателна сметка в лева); към 01.01.2018 г. сметка 499 (Други кредитори) е с начално кредитно салдо в размер на 1020053,20 лв., през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по сметката е отразен кредитен оборот в размер на 49 000 лв.; към 31.12.2018 г. сметката е с крайно кредитно салдо в размер на 1069053,20 лв.; през периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по сметката е отразен кредитен оборот в размер на 134 000 лв.; към 31.12.2019 г. сметката е с крайно кредитно салдо в размер на 1203053,20 лв.;

        с Протокол № 16002421042965-141-001 от 12.05.2021 г., връчен по ел. път (л. 47 – 49, том 2), е документирана извършена насрещна проверка на сина на жалбоподателката – Д.Х.С., в хода на която му е връчено ИПДПОЗЛ № П-1600242104965-040-001 от 11.03.2021 г. (л. 47 – 49, том 2) и от него са представени: договора за дарение от 03.01.2014 г., с който е дарил на майка си сумата от 300 000 лв. (л. 17, том 2); нотариално заверена декларация от 15.01.2021 г., в която декларира, че на 03.04.2014 г. е дарил на майка си сумата от 300 000 лв. (л. 15, том 2); страници 1, 23, 24 на РД № 1200214 от 26.04.2012 г. (л. 18, 19 и 20, том 2); писмени обяснения от 05.04.2021 г. (л. 16, том 2), в които сочи, че дарената на майка му сума й е предоставена в брой в къщата й, че към 01.01.2011 г. е разполагал със средства в размер на 724 622,63 лв., което било установено с РД № 1200214 от 26.04.2012 г., и че на 16.08.2019 г. жалбоподателката му дарила сумата от 28 997 лв. по банков път за покупка и ремонт на стар имот, съседен на техния;

          с Протокол № Р-16002420008082-ППД-001 от 28.09.2021 г. (л. 289 – 290, том 3) са приобщени събраните доказателства от извършената ревизия за Д. С.по ЗДДФЛ за 2014 г., приключила с РА № Р-16002420008120-091-001 от 06.08.2021 г. (л. 141 – 146, том 3), обжалван по административен и съдебен ред, като жалбите са били оставени без разглеждане съответно с Решение № 555 от 25.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП и определение № 663 от 13.12.2021 г. по адм. д. № 679/2021 г. на АС Стара Загора, потвърдено с определение № 856 от 01.02.2022 г. по адм. д. № 583/2022 г. на I о. на ВАС (адм. д. № 679/2021 г. на АС Стара Загора е приложено към настоящото дело);

        по изпратено по ел. път ИПДПОТЛ № Р-16002420008082-041-025 от 07.01.2021 г. (л. 15 – 17, том 3) от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е представен отговор с вх. № РД-20-100 от 11.01.2021 г. с приложена към него справка (л. 18 – 19, том 3), според която за периода 2018 г. – 2019 г. на жалбоподателката са издадени фактури за ползвани телефонни услуги и съответно по тях са извършени плащания в общ размер на 191,82 лв.  (2018 г. – общо 102,16 лв.; 2019 г. – общо 89,69 лв.);

        по изпратено по ел. път искане ИПДПОТЛ № Р-16002420008082-041-027 от 07.01.2021 г. (л. 233 – 234, том 2) от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е получен отговор, според който за 2014 г., 2018 г. и 2019 г. жалбоподателката не е регистрирана в системата на дружеството като клиент (л. 235, том 2);

        по изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-16002420008082-032-001 от 28.01.2021 г. (л. 222, том 2) от ОД на МВР Пловдив е получен отговор с вх. № 13-00-172 от 10.02.2021 г., според който през 2014 г., 2018 г. и 2019 г. жалбоподателката има регистрирани влизания/излизания в/от страната, както следва: влизане през ГКПП Видин Дунав мост на 23.08.2018 г. и влизане през ГКПП Капитан Петко войвода на 15.09.2019 г. (л. 327, том 2);

          въз основа на дадено от жалбоподателката съгласие за разкриване на банковата й тайна (л. 44, том 3) са изпратени ИПДПОТЛ до различни банки и е извършена проверка в регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, при което е установено, че през ревизирания период жалбоподателката е имала единствено срочен депозит в Банка ДСК АД с № 23242025, открит на 18.01.2016 г. и закрит на 17.10.2019 г., като сметката е с начално салдо към 01.01.2018 г. в размер на 25545,51 лв. и крайно салдо към 31.12.2019 г. в размер на 0,00 лв., от нея са извършени разходи във връзка с удържани банкови такси за обслужване на депозита, както и извършен превод в размер на 28 997,00 лв. на 16.08.2019 г. в полза на Д. С., а постъпленията по сметката се формирани от довнесени суми по срочния депозит в размер на 1 000 лв. през 2018 г. и в размер на 7 000 лв. през 2019 г. (л. 243 и 324 – 326, том 2).

 

          На 31.05.2022 г. по ел. път на жалбаподателката са връчени: Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16001622001041-113-001 от 17.05.2022 г., с което е уведомена, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за период 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, като е определен 14-дневен срок от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и за вземане на становище; Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-16001622001041-139-001 от 21.05.2022 г.; ИПДПОЗЛ № Р-16001622001041-040-002 от 17.05.2022 г., с което са й изискани писмени обяснения и документи за паричните средства през ревизирания период на семейството и домакиинството й, включително за произхода им и начина им на съхранение, както и попълване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2018 г. и 2019 г. (л. 66 – 74 и 83 – 86, том 2). С вх. № ВхР-3399 от 14.06.2022 г. от нея са представени единствено писмени обяснения (л. 82, том 2), в които сочи, че: към 01.01.2018 г. е разполагала с 286 000 лв. в брой, а към 01.01.2019 г. – с 218 000 лв. в брой, като парите са й дарени през 2014 г. от сина й Д. С., за което е предоставила договор за дарение и декларация; към 01.01.2014 г. синът й е разполагал с въпросната сума съгласно РД № 1200214 от 26.04.2012 г.; парите ги е съхранявала в каса вкъщи и не ги е разходвала за закупуване на имоти, коли или други скъпи вещи. 

 

        Извършени са проверки в ИМ на НАП, констатациите от които са документирани с Протокол № Р-16001622001041-П73-001 от 15.09.2022 г. (л. 184 – 192, том 1 и л. 125 – 131, том 3).

  

        Извършена е насрещна проверка на „ШИЛЕ“ ООД, документирана с Протокол № П-16002422154241-141-001 от 19.09.2022 г. (л. 194 – 195, том 1), в хода на която:

        по ИПДПОЗЛ № П-16002422154241-040-001 от 29.08.2022 г., връчено на декларирания електронен адрес за кореспонденция (л. 105 – 108, том 2) с писмо вх. № ВхР-5060 от 13.09.2022 г., именувано „писмени обяснения“ (л. 109, том 2), са представени документи, съдържащи данни, които вече са били събрани в приобщеното предходно ревизионно производство (банково извлечение за сметка с IBAN*** „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД за м. 01 и м. 10. 2018 г. – л. 156 – 157, том 2; дневник на сметка – аналитичност на сметки 499, 501 и 503 по години за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. – л. 111 – 151, том 2), но и: 15 бр. ПКО, удостоверяващи внесените от жалбоподателката парични средства в касата на дружеството на няколко пъти през 2019 г. в общ размер на 134 000 лв. (л. 152 – 155, том 2); пълномощно с нотариална заверка рег. № 100 от 24.08.2016 г. на нотариус П.К., с което жалбоподателката упълномощава Р.С.С. да представлява нея и „ШИЛЕ“ ООД пред „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД (л. 110, том 2); писмени обяснения от Р. С. (л. 109-гръб, том 2), в които сочи, че всички вноски на парични средства по банковата сметка на „ШИЛЕ“ ООД в „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД през 2018 г. са извършени от нея в качеството й на пълномощник на жалбоподателката съгласно нотариално завереното от нотариус П.К. пълномощно с рег. № 100;

        на 16.09.2022 г. е извършено посещение в счетоводния офис на дружеството, документирано с Протокол № 185776 от 16.09.2022 г., при което е извършен преглед на счетоводните документи и регистри, отчитащи взаимоотношенията със собствениците, и са проследени счетоводните сметки, отчитащи паричните средства (л. 193, том 1).

 

        Извършена е и насрещна проверка на Р.С.С., документирана с Протокол № П-16002422154567-141-001 от 28.09.2022 г. (л. 213, том 1),  в хода на която с ИПДПОЗЛ № П-16002422154567-040-001 от 01.09.2022 г., връчено електронно на 07.09.2022 г. (л. 160 – 161, том 2), са изискани документи и писмени обяснения относно внесените от нея суми за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по банкова сметка *** „ШИЛЕ“ ООД, като посочи основанията за внасяне на всяка една от сумите, произхода им и се представят доказателства за това. В представени писмени обяснения от 20.09.2022 г. с приложено към тях заверено от нотариус П.К. пълномощно с рег. № 100 от 24.08.2016 г. (л. 162 – 163, том 2) Р. С. заявява, че всички вноски на парични средства по банковата сметка на „ШИЛЕ“ ООД в „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са осъществени от нея в качеството й на пълномощник на жалбоподателката съгласно представеното нотариално заверено пълномощно.

 

          Въз основа на извършената ревизия на основание чл. 117 от ДОПК от определения със ЗИЗВР ревизиращ екип: К.Г.Н.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А.Г. А. – старши инспектор по приходите, е съставен и подписан РД № Р-16001622001041-092-001 от 30.09.2022 г. (л. 67 – 78, том 1), в който извършените процесуални действия и събраните в хода на ревизионното производство доказателства са подробно описани. Въз основа на тях е констатирано, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и като такова на основание чл. 6 и чл. 8 от ДОПК е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от източници в страната и чужбина през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията, с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1 доходи, пенсионер е от 11.01.1996 г. и не е регистрирана като едноличен търговец, съответно няма задължение да води счетоводна отчетност, за ревизираните периоди няма подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи от упражнявана дейност, но е била съдружник и управител на „ШИЛЕ“ ООД, като не са декларирани изплатени й суми по чл. 73 от ЗДДФЛ. Прето е за установено, че през ревизирания период жалбоподателката е предоставила на „ШИЛЕ“ ООД временна финансова помощ в общ размер на 183 000 лв. – 49 000 лв. по банков път през 2018 г. (чрез Р. С. по силата на нотариално заверено пълномщно) и 134 000 лв. в брой през 2019 г., а на 05.06.2018 г. – 9 000 лв. в брой на „Р. 2002“ ООД по договор за заем от същата дата, които не са й върнати, като предоставените парични средства са документално обосновани с представени банкови извлечения и ПКО и счетоводно отразени от дружествата в съответните дебитни и кредитни сметки, но не са представени доказателства за произхода и източника им. В тази връзка са прети за документално необосновани декларираните от жалбоподателката суми като съхранявани от нея в каса в дома й и като налични към 01.01.2018 г. – 286 000 лв., съответно към 01.01.2019 г. – 218 000 лв., за които тя сочи, че ги е получила в брой през 2014 г. от сина си Д. С.по договор от 01.01.2014 г. за дарение на сумата от 300 000 лв., респективно последният не е признат като удостоверяващ реалността на сделката, в частност – предаването на дарената сума. Посочено е, че договорът за дарение, както и декларацията на ревизираното лице от 03.01.2014 г., че е получила от сина си сумата от 300 000 лв., са частни документи с нотариална заверка от 15.01.2021 г., поради което съгласно чл. 181 от ГПК не би могло да се приеме, че преди 15.01.2021 г. договорът за дарение е съществувал и към ревизирания период жалбоподателката е получала дарението, съответно е разполагала с декларираните като остатък от него суми, още повече, че става въпрос за свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ДОПК – майка и син, а от друга страна не само през ревизирания период, но и към твърдяната дата на получаване на дарението жалбоподателката е разполагала със спестовна сметка и липсва икономическа логика дарената сума да й бъде предадена в брой в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, вместо да й бъде приведена по банков път – както самата тя е постъпила, когато през 2019 г. е закрила спестовния си влог, превеждайки по банков път на сина си наличната по него сума като дарение. С оглед на изложеното и след извършен анализ въз основа събраните доказателства на всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, в т. ч. съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е обосновано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – несъответствие между декларираните и получени от лицето доходи и направените разходи за 2018 г. и 2019 г., съответно ревезиращият екип е направил паричен поток на приходите и разходите на жалбоподателката през ревизирания период по години, приемайки като налични в брой в началото на периода сумата от 5 000 лв. Прието е, че: към 01.01.2018 г. ревизираното лице е разполагало с 30 545,51 лв. – 5000 лв. в брой и 25 545,51 лв. по банкова сметка, ***инствено от пенсии – общо 2 438 лв., в края на годината  наличността по банковата му сметка е била 26 557,26 лв., а разходиите му през годината възлизат общо на 59 062,16 лв. – 102,16 лв. комунални разходи по фактури от доставчици, 960 лв. разходи за издръжка и живот (80 лв. деклариран месечен разход – л. 34, том 3), 49 000 лв. внесени парични в „ШИЛЕ“ ООД и 9 000 лв. предоставен заем на „Р. 2002“ ООД; към 01.01.2019 г. ревизираното лице е разполагало с 26 557,26 лв. по банкова сметка, ***що 2 982,18 лв. – 420 лв. от прехвърляне на имущество (л. 35, том 3) и 2 562,18 лв. от пенсии, в края на годината наличността по банковата му сметка е била 0,00 лв., а разходиите му през годината възлизат общо на 164 046,69 лв. – 89,69 лв. комунални разходи по фактури от доставчици, 960 лв. разходи за издръжка и живот, 134 000 лв. внесени парични в „ШИЛЕ“ ООД и 28 997 лв. дарения). Въз основа на това е обосновано превишаване на разходите над доходите през 2018 г. в размер на 52 635,91 лв. (-52 635,91) и през 2019 г. в размер 134 507,25 лв. (-134 507,25), за които е прието, че представляват друг необлагаем доход, недеклариран по реда на ЗДДФЛ, и е направено предложение за облагането му, като по отношение на жалбоподателката бъдат установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. (52 635,91 лв.) и 2019 г. (134 507,25 лв.), определен съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 10 на сто в общ размер на 23 838,36 лева – 18 713 лв. главница (5 263 лв. за 2018 г. + 13 450 лв. за 2019 г.) и 5 125,36 прилежащи лихви, изчислени към 30.09.2022 г.

 

        По Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в РД е прието, че през ревизирания период жалбоподателката е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е осигурена за сметка на държавния бюджет на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, но като като съдружник и управител на „ШИЛЕ“ ООД има качество на самоосигуряващо се лице съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и дължи задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход. Констатирано е обаче, че същите са декларирани и внесени в пълен размер, поради което и тъй като в хода на ревизията не са събрани данни и доказателства полученият през ревизирания период облагаем доход да е от трудова дейност, последният не представлява осигурителен доход за лицето, за който да се дължат осигурителни вноски за годишно изравняване за 2018 г. и 2019 г., съответно не са установени задължения (дължими, но недекларирани и невнеси суми) за здравно осигуряване.

 

        РД е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с КЕП от К.Г.Н.– главен инспектор по приходите, и А.Г. А. – старши инспектор по приходите, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

 

        РД е връчен на ревизираното лице на 04.11.2022 г. (л. 79, том 1) и по негова молба (л. 233, том 1) срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен до 02.12.2022 г., видно от Уведомление № Р-16001622001041-РУС-001 от 14.11.2022 г. (л. 234, том 1), връчено по ел. път на 17.11.2022 г. (л. 236, том 1), но в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено възражение.

 

          На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на съставения РД, от В.П.А.на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16001622001041-091-001 от 15.12.2022 г., с който по отношение на М.С.С. допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 24 233,45 лева – 18 713 лв. главница (5 263 лв. за 2018 г. + 13 450 лв. за 2019 г.) и 5 520,45 лв. лихви, изчислени към 15.12.2022 г. След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, както и на направените изводи и основанията за тях, изцяло са потвърдени констатациите в РД, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди.

 

          РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с КЕП от В.П.А.и К.Г.Н., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

 

        РА е връчен по електронен път на 16.12.2022 г. (л. 66, том 1).

 

        В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК М.С.С. е оспорила издадения РА по административен ред с подадена на 22.12.2022 г. жалба до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, регистрирана в ТД на НАП Пловдив с вх. № 94-00-8195 от същата дата и в Дирекция ОДОП гр. Пловдив към ЦУ на НАП с вх. № 20-33-11 от 05.01.2023 г. (л. 35 – 37, том 1), в която са наведени доводи за незаконосъобразност на РА, идентични с оплакванията в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

 

          С Решение № 56 от 21.02.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив към ЦУ на НАП с вх. № 20-33-11 от 05.01.2023 г. (л. 30 – 33, том 1) на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърден изцяло РА, като са приети за правилни и обосновани констатациите на ревизиращите органи и направения въз основа на тях извод, че от събраните доказателства е установено по несъмнен начин наличието предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК, и се сочи, че при условията на пълно и насрещно доказване ревизираното лице не е опровергало констатациите в РД към РА относно съществуването на основание за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, като са обсъдени изложените в жалбата доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на РА и същите са приети за недоказани и неоснователни. По отношение на представения договор от 2014 г. за дарени на жалбоподателката от сина й 300 000 лв., заверен на 15.01.2021 г. пред нотариус, е посочено, че същият не удостоверява реалното предаване на твърдените като дарение парични средства, както и че това обостоятелство (предаването на дарената сума) не е доказано с документи, а съобразно чл. 57, ал. 4 от ДОПК обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. Във връзка с твърденията на жалбоподателката, че не са взети предвид констатациите от ревизия на сина й по ЗДДФЛ за 2014 г., приключила  с PA № Р-16002420008120-091-001 от 06.08.2021 г. и присъединена с протокол към предходното ревизионно производство на М.С., което е неразделна част от процесното, е посочено, че в цитирания РА и в РД към него от органите по приходите е прието, че към 01.01.2014 г. Д. С.е разполагал с налична сума в брой в размер на 5 000 лв., а към 31.12.2014 г. – в размер на 4 796,95 лв., съответно към 01.01.2014 г. той не е разполагал с налични парични средства в брой в декларирания от него размер, както и че не е кредитиран представения договор за дарени на жалбоподателката парични средства в брой в размер на 300 000 лв. С оглед на изложеното е прието, че обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което е потвърден начисления за ревизирания период данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху установения за съответната година от периода доход с недоказан произход, както и прилежащите лихви, начислени на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.

 

        Решение № 56 от 21.02.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив към ЦУ на НАП е издадено е връчено по ел. път на 01.03.2023 г. (л. 29, том 1), а жалбата против потвърдения с него РА е подадена на 14.03.2023 г. и заведена с вх. № 94-00-40 от същата дата (л. 2, том 1).

 

          По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на РА, в т. ч. във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията, и ревизиращия екип, удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с КЕП в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР, Решението за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, ЗИЗВР и заповедите за спиране и възобновяване на ревизията – на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП.

 

        Към делото е приложено адм. дело №  679/2021 г. на АС Стара Загора, образувано по жалба на Д. С.против РА № Р-16002420008120-091-001 от 06.08.2021 г., издаден във връзка с извършената му ревизия по ЗДДФЛ за 2014 г.

 

          За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателката е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (л. 99 – 103, том 3). Въз основа на събраните доказателства в ревизионното производство спрямо Д. С., приключило с РА № Р-16002420008120-091-001 от 06.08.2021 г., вещото лице е изготвило паричен поток на приходите и разходите му за 2014 г. с начално салдо на наличните му към 01.01.2014 г. парични средства в брой и по сметка в банка, като дава заключение, че през 2014 г. Д. С.е разполагал с необходимата му сума за дарение на майка му в размер на 300 000 лв. На останалите поставени му задачи – № 3, № 4 и № 5, вещото лице е отговорило съобразно поставените му жалбоподателката въпроси, като е изготвило паричен поток на приходите и разходите й за 2014 г., която година е извън обхвата на настоящата ревизия, включвайки в приходната част твърдяното от нея дарение от сина й в размер на 300 000 лв., в резултат на което приема, че към 31.12.2014 г. тя е разполагала със сумата от 306 719,12 лв., както и че е разполагала със същата сума и към 01.01.2018 г., обосновавайки се с липсата на данни за периода 2015 г. – 2017 г., в резултат на което дава заключение, че както за 2018 г., така и за 2019 г. не е установено превишение на разходите й над приходите й.

 

        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения РА на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, приема от правна страна следното:

 

        Оспорването, като направено в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице с правен интерес  против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

        Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

        Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представените и приети като доказателства по делото Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, изменена с негова Заповед № РД-09-789 от 13.05.2022 г., на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 112 ал. 2, т. 1 от ДОПК като органи, компетентни да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК, вкллючително и в случаите на връщане преписките за издаване на нови РА на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени ЗВР съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, сред които са И.К.К., издал ЗВР № Р-16001622001041-020-001 от 01.03.2022 г., и В.П.А., издала ЗИЗВР № Р-16001622001041-020-002 от 07.04.2022 г.  (л. 8 – 10, том 1), след като производството й е възложен в качеството й ОВР от компетнетния орган по чл. 7, ал. 3 от ДОПК при наличие на предпоставките по чл. 76 от ДОПК. Следователно ЗВР и ЗИЗВР  са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване с валиден към датите на издаването им КЕП от посочените в тях ОВР.

 

          Възложената ревизия на М.С. е извършена от определените със ЗИЗВР № Р-16001622001041-020-002 от 07.04.2022 г. органи по приходите: К.Г.Н.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и А.Г. А. – старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗИЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД № Р-16001622001041-092-001 от 30.09.2022 г. – чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

 

          Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от ОВР, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция – чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, и от ръководителя на ревизията, определен със ЗВР, съответно ЗИЗВР – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В случая оспореният РА е издаден от ОВР В.П.А.на длъжност Началник на сектор и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със ЗИЗВР, т. е. издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

 

        Както посочените по-горе ЗВР и ЗИЗВР, така и съставения РД и издаденият въз основа на него РА са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител – представения с административната преписка и приложен към делото CD-R. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели, с КЕП и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

 

        Оспореният РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

 

        Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Съобразявайки заповедите за спиране и възбоновяване на ревизията, съдът приема, че ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 30.09.2022 г. в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателката обстоятелства. Съответно и имайки предвид удължения по искане на жалбоподателката срок за представяне на възражения по РД, спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на РА.

 

        По съответствието на оспорения РА с материалния закон:

 

          Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, на която хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

 

        В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на такъв РА в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с разпореждане от 24.03.2023 г. – л. 63, том 3.

  

          В случая за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съответно жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в частност – т. 7, за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ за ревизирания период.

 

          Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 – чл.124а от ДОПК.

 

        Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на РД и издадения въз основа на него РА, са обосновани с установено превишение на направените от Р. С. през 2018 г. и 2019 г. разходи, сред които предоставена финансова помощ на „ШИЛЕ“ ООД и предоставен заем на „Р. 2002“ ООД, над получените от нея доходи, като приходите и разходите са подробно посочени по вид и размер в РД съобразно гореизложената фактическа обстановка. Конкретно за 2018 г. превишението е в размер на 52 635,91 лв. (-52 635,91), а за 2019 г. – в размер на 134 507,25 лв. (-134 507,25). В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица и получена информация от други органи, въз основа на което е констатирано, че жалбоподателката не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от нея разходи. Това само е достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанието по чл. 122 ал. 1, т. 7 от ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.

 

          В конкретния случай, без да оспорва вида и размера на установените от ревизията приходи (налични суми по сметка в банка – 25 545,51 лв. към 01.01.2018 г., 26 557,26 лв. към 01.01.2019 г. и 0,00 лв. към 31.12.2019 г., както и получавана пенсия през тези години в общ размер на 4 910,18 лв. – 2 438 лв. за 2018 г. и 2 562,18 лв. за 2019 г.) и разходи (общо 223 108,85  лв.: 59 062,16 лв. през 2018 г. и 164 046,69 лв. през 2019 г.) за ревизираните периоди, жалбоподателката, за да оправдае разходното превишение, твърди (л. 82, том 2), че е разполагала към 01.01.2018 г. със значителна по размер сума – 286 000 лв., както и към 01.01.2019 г.  – 218 000 лв., които съхранявала в каса в дома си и които били от предадена й в брой през 2014 г. от сина й Д. С.сума от 300 000 лв. по договор за дарение  от същата година (л. 45-гръб – 46, том 3), като за това обстоятелство представя декларация, че е получила в брой дарената й сума на 03.01.2014 г. (л. 46-гръб – 47, том 3). Както представеният договор за дарение, така и декларацията за предаване на дарената сума са с нотариална заверка от 15.01.2021 г.

 

        Следователно основният спорен въпрос, който се очертава и който има значение за преценка обосноваността на изводите по РА, а оттам и за приложението на материалния закон, се отнася до това какво е било началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2018 г. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000 лв., а жалбоподателката, както бе посочено, твърди, че към 01.01.2018 г. е разполагала с парични средства в брой над този размер – 286 000 лв., с произход полученото от сина й дарение през 2014 г.

 

        Съдът намира, че при формирането на началното салдо към 01.01.2018 г. не следва да се взема предвид твърдяното като получено през 2014 г. дарение в размер на 300 000 лв., съответно да се включва сочената от жалбоподателката като остатък от него към салдо към 01.01.2018 г. в размер на 286 000 лв., съответно сумата от 218 000 лв., за която тя твърди, че е разполагала в брой към 01.01.2019 г., тъй като не е доказано реалността на дарението, в частност – предаването на дарената сума, а от там и че парични средства в посочения от жалбоподателката размер да са бил налични към началото на ревизирания период и съответно е разполага с тях през този период. Необходимостта от доказване не само на възможността на дарителя да осъществи дарението, но и на реалното предаване на парите, а също и наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период, следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си правни последици.

 

        В случая, както жалбоподателката, за да обоснове възможността на дарителя да осъществи дарението, така и приходните органи, за да обосноват тази негова невъзможност, се позовават на констатации в проведоно спрямо дарителя ревизионно производство, които обаче не се ползват с обвързваща доказателствена сила – с такава се ползват само вида и размера на установените задължения по влязъл в сила РА.  Ето защо съдът намира, че в тази насока следва да изгради изводите си въз основа на събраните в настоящото производство

доказателства. По този въпрос по делото е приета съдебно-счетовдна експертиза, като при изготвянето й вещото лице ползвало и доказателствата по приложеното адм. д. № 679/2021 г. на Административен съд Стара Загора, и дава заключение, че  през 2014 г. Д. С.е разполагал с необходимата му сума за дарение на майка му в размер на 300 000 лв. Съдът кредитира заключението на експертизата в тази й част, като компетентно и добросъвестно изготвено, поради което и приема за доказана възможността на дарителя да осъществи дарението.

 

        Въпреки изложеното обаче, съдът намира, че не е доказана реалността на дарението и в частност предаването на дарената сума от дарителя на надарената. Представеният договор за дарение представлява частен свидетелстващ документ с нотариална зеверка от 15.01.2021 г. и е представен за пръви път от дарителя в хода на ревизионно производство спрямо него, приключило с влязъл в сила РА (вж. адм. д. № 679/2021 г. на Административен съд Стара Загора), а впоследствие и от жалбоподателката в хода на възложена й ревизия – настоящата и предходната такава, поради което не би могло да се приеме, че същият е съществувал преди 15.01.2021 г., а не е бил съставен с цел установяване от ревизираните лица на факти, въз основа на които те претендират изгодни за себе си правни последици, още повече, че става въпрос за свързани лица – майка и син, които поради това имат интерес да се подпомагат един другиму в споровете им с приходната администрация. Казаното за достоверността на датата, посочена в договора за дарение като дата на съставянето му, важи и за представената от жалбоподателката декларация, че е получила дарената й от сина й сума в брой на 03.04.2014 г. (л. 46-гръб – 47, том 3), тъй като и тя е с нотариална заверка от 15.01.2021 г., ако и в нея да е посочено, че е била съставена на 03.04.2014 г. В подкрепа на този извод е и фактът, че както към ревизирания период, така и към и твърдяната дата на получаване на дарението жалбоподателката е разполагала със спестовна сметка (л. 243,  том 2), поради което липсва икономическа логика дарената сума да й бъде предадена в брой в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, вместо да й бъде приведена по банков път, както е постъпила жалбоподателката, когато през 2019 г. е закрила спестовния си влог, превеждайки  по банков път наличната по него сума на сина си (л. 243,  том 2) – като дарение според нейните и на сина й обяснения, ако към този момент според твърденията й тя да е разполагала в брой с почти цялата сума, дарена й от сина й през 2014 г.

 

          На следващо място: и в хода на възложената й ревизия, и в хода на съдбеното производство жалбоподателката не ангажира доказателства, че в резултат на дарената й през 2014 г. от сина й сума към 01.01.2018 г. е разполага с 286 000 лв., а към 01.01.2019 г. – с 218 000 лв., които съхранявала в каса в дома си, а простото твърдение на това обстоятелство не е достатъчно да се приеме същото за достоверно, още повече като се има предвид изложеното в предходния абзац и липсата на икономическа логика суми в такъв размер да бъдат съхранявани в брой при условие, че държателят им разполата с банкова сметка, ***.

 

        За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съдът не кридитира заключението на вещото лице по поставените му задачи – № 3, № 4 и № 5, тъй като съобразно поставените му жалбоподателката въпроси то е изготвило паричен поток на приходите и разходите й за 2014 г., която година е извън обхвата на настоящата ревизия, и е включило в приходната част твърдяното от нея дарение от сина й в размер на 300 000 лв., което с оглед на изложеното по-горе съдът намира, че не е реално осъществено, сътоветно сумата по него не е предадена от дарителя на надарената, а изводът на вещото лице, че към 01.01.2018 г. тя е разполагала със същата сума, с която е разполагала и към 31.12.2014 г., представлява предположение, обосновано с липсата на данни за периода 2015 г. – 2017 г.

 

          При така направените уточнения и предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не е доказано твърдените от жалбоподателката суми в големи размери – 286 000 лв. към 01.01.2018 г. и 218 000 лв. към 01.01.2019 г., да са били налични към посочените дати, тъй като не е доказано, както предаването им през 2014 г. като дарение, така и съхраняването им в каса, при това почти в размера на твърдяното дарение и то през такъв продължителен период от време. Ето защо, в съответствие с правилата на процесуалния закон – чл.154 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК и чл. 170 от АПК, следва да се приеме, че ревизираното лице не е установило твърденията си относно разполагаеми средства в началото на 2018 г., а от там и в началото на 2019 г. В този смисъл съдът намира, че формираното от приходния орган начално салдо към 01.01.2018 г. в размер на 5 000 лв. е обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което счита, че правилно са разрешени и въпросите за правилността при определяне на паричните потоци на задълженото лице за ревизирания период и наличието на превишение на паричните разходи над получените приходи за 2018 г. и 2019 г.

 

        С оглед на всичко изложено до тук крайният извод на съда е, че жалбоподателката не обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод по изложените по-горе аргументи не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид установеното несъответствия (превишение на разходите над приходите) за ревизираните периоди – за 2018 г. в размер на 52 635,91 лв. (-52 635,91) и за 2019 г. в размер на 134 507,25 лв. (-134 507,25), съдът счита, че обосновано в РА е прието, че в случая са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г., при възприемане размера на установената сума по превишението на разходите над приходите като подлежащи на облагане недекларирани доходи с неустановен произход.

 

        По тези съображения съдът намира, че оспорването е неоснователно по всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, поради което жалбата против оспорения РА следва да бъде отхвърлена.

 

        При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателката бъде осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 581,01 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

        Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК  

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.С., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № Р-16001622001041-091-001 от 15.12.2022 г., издаден от В.П.А.на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 56 от 21.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на М.С.С.  допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 24 233,45 лева – главница и лихви, изчислени към 15.12.2022 г., като неоснователна.

 

        ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2 581,01 лева (две хиляди петстотин осемдесет и един лева и една стотинка), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: